Бунтар без кауза, империя без идеи

Съвсем наскоро някъде си бяха направили труда да проследят политическия път на Иван Костов след 2001 г., както и различните му психологически състояния. Минава се през разсърдения бивш премиер, после през сприхавия отцепник от СДС, през събиращия сили партиен строител, за да се стигне до сегашното му виртуално неопределено политическо състояние. Хем е в управлението, хем не е. Хем е мини-коалиционен партньор на ГЕРБ, хем не е. Подобна неопределеност е присъща на квантовата физика, но в политиката от даден момент нататък тази характеристика започва да прецаква всичко.
И така се стигна до мига, в който, излизайки от стаичката за гласуване, вчера Костов сподели, че е дал гласа си за промяна на досегашния политически модел в Столична община. И тъкмо когато човек може да си помисли, че бившият премиер е преоткрил някакви радикални леви ценности в себе си, Костов сам споделя, че бил дал гласа си за Йорданка Фандъкова с чиста съвест. При Костов обикновено винаги има някакви полумистични изказвания, докато гласува. През 2003 г., когато подкрепи тотално проваленото управление на Стефан Софиянски, пак той сподели, че гласувал с отвращение. Сега подкрепил Фандъкова, но всъщност бил срещу модела. Как да не се радваш на такъв политик?!
Защото да гласуваш за Йорданка Фандъкова, неразривна част от модела на Столична община досега, и да твърдиш, че си нещо като реформатор, е необходима твърде много енергия. Това е все едно някой да твърди, че е дисидент, а да подкрепя с всички сили режима. Ситуациите са аналогични, речникът - също. Може би именно подобни действия предизвикаха за пореден път гнева на Бойко Борисов, който сподели (и то с основание), че ако Костов е искал смяна на модела, е трябвало да си издигне кандидат. Лидерът на ДСБ се озова в своя собствен капан. Слугата няма право да държи тон на господаря си, а всеки опит за това се санкционира. Когато си превърнал партията си в палаво пуделче, което се търка в краката на ГЕРБ, нямаш право дори на лексикално ниво да заявяваш различие. Нещата са толкова елементарни, че от един момент нататък опитите за сериозност на Костов заприличват на комедия.
Всяка политическа империя, а всички бяхме свидетели, че Костов отчаяно се опитваше да си гради такава, рано или късно рухва. Особено когато идеите станат с пъти по-сложни от околния свят. Ако трябва да интерпретираме всяко изявление на експремиера като негов опит да се нагласи удобно в състоянието на вечна неопределеност към ГЕРБ, сме обречени никога да не разберем какво иска да ни каже. Бунтарите без кауза и революционерите без революция са тъжни. Трябва да ги съжаляваме. Но само понякога. Защото обикновено те сами са си виновни.