Зла круша

В политиката рано или късно се стига до състояние, в което актуални стават всички народни мъдрости. В случая няма как да не припомним на госпожа Искра Фидосова бруталната в своето послание поговорка: "На зла круша - зъл прът". В тази мъдрост е разкрита една класическа истина - не можеш да се държиш като фюрер в пола, без да изпиташ насреща си ответен удар. Искра Фидосова очевидно повярва в своята недосегаемост. И си позволи да сърфира пред очите на цялото общество върху цяла поредица от лъжи и недомлъвки. А сега вече срещу нея започват няколко преписки. Може и да я оправдаят. Но фактът си е факт. Злата круша видя злия прът. И все повече ще го вижда...
Случаят с Фидосова е само върхът на герберското лицемерие. Много е тъпо да идваш на власт зареден с моралистичен патос, а да се държиш във властта палаво като евангелистки пастор в публичен дом. Да си говорил едни неща преди изборите, а сега да си апологет на точно обратното. Да си обещавал на полицаите повече пари, а да се правиш на глух сега, когато те искат да стачкуват. Сянката на обещанията рано или късно ще се стовари като политическа гилотина над ГЕРБ. И тогава нито обвиненията на Фидосова, нито политическата глухота на премиера, нито напъните на герберите ще им помогнат. Чудно ли е тогава, че вчера Симеон Дянков тръгна да издирва паметника на Маркс в УНСС? Либералите обаче винаги се сещат твърде късно за истината.