Кючекът като истинско богословие

(Танцьорките, вселената, Шик-Шак-Шок, и всички останали небесни озарения)

Светът край нас ни дава хиляди намеци за присъствието на ангели в живота ни. Натровени от телевизионни реклами и женски списания, индоктринирани от политици-идиоти, зашеметени от либерални идеолози и постмодерни пазарни капиталисти, ошашавени от откровени идиоти и господари на хаоса обаче, ние обикновено сме слепи за присъствието на чудесата в нашия живот. Което е много жалко, защото, ако животът си струва, то е именно заради уникалния шанс да станеш свидетел на чудо, което завинаги да промени живота ти, съдбата ти и лъчезарната ти карма.

Така беше и вашият скромен репортер съвсем доскоро. Човек може дълго да прекара в сияещо незнание живота си и да се чуди защо откровенията не го спхождат, а Аллах не го притеснява с наставления или разни други идеи за разговори. И тогава отнякъде дочух вълшебните думи, които отключиха магията. Вълшебните думи са много прости и, ако се разсее невнимателният търсач на чудеса дори може да ги пропусне. Думичките са: „Шик-Шак-Шок”. В тях е закодирана магия, която е древна като света и радостна като цялата ни планета. Шик-Шак-Шок – това е мантрата на чудото, което с възторг ще опиша пред вас и то със страстта на уличен проповедник.

И така... Пътешествието ми в света на магията и усещането за ангели започна когато по случайност станах свидетел на великолепните умения на една танцьорка на ориенталски танци. По нашите земи оказа се, наричаме този танц твърде банално „кючек”, а всъщност това си е истинско изкуство и магия от много висш порядък. Именно тази танцьорка ме открехна на формулата „Шик-Шак-Шок”. Това са думи от известна песен. Ударните в тази песен са толкова бързи все едно бие сърцето на свръхдопингиран маратонец. За да си танцьорка на подобна мелодия трябва или да си специален пратеник на божествените сили с цел премахване на хаоса или просто тялото ти да е сътворено по поръчка, за да може да отговори на неистовият ритъм. „Шик” и ръцете на танцьорката с нежно прибрани пръсти се насочват надясно, за да въздадат почит на духовете на всемира. „Шак” и същите пръсти се насочват наляво, за да покажат на нечистите сили, че никога няма да имат шанс да тържествуват в света. И „Шок”, когато погледът на танцьорката се впива в теб, а сърцето ти иска да пробие гърдите ти, да излезе на белия свят и да се потопи изцяло в магията на мелодията и в диктатурата на ритъма.

Кючекът е танц с божествена геометрия. Всяка вълничка по тялото на танцьорката е резултат от тренировка надминаваща ума и физическите усещания. Тази танцьорка трябва да се превърне в част от музиката, да стане неразривна част от песента, да се научи да диша с диафрагмата си, ако иска да се потопи в необятната река на танца и никога да не излезе от него. Трябва да знаеш как да превърнеш тялото си в мелодия. В ритъм. В енергия. Трябва да си част от ангелските пратеници на земята, за да можеш да изобразиш тези нереални фигури, тази ритмика, която намеква, че чудото предстои, че красотата може да те залее във всеки миг.

Когато видиш танцьорка на кючек трябва да й се поклониш доземи и да си готов да я посрещнеш с възхищение. Защото тя може и е в състояние да те накара да проумееш истинската сила за възникване на вселената. Кючекът всъщност е нашият начин да се домогнем до божествата, но посредством емоциите, а не с разума. Да стигнем до облаците с очи и ритъм, а не с богословие. Да гледаш танцьорка на кючек е все едно да четеш Библията или Корана, защото когато душата ти тържествува, ти вече си поел по небесната магистрала и то не като автостопаджия. Дори се замислих дали мистиците от всички векове преди нас всъщност не са прецакали цялото ни знание за небето, чудесата и божествените енергии. Те винаги са ги търсили на грешното място. А отговорът е бил пред очите ни. „Шик-Шак-Шок”. Езикът не е в състояние да опише тази магия и тази невероятна концентрация на витална енергия и прелест. Тя трябва да бъде видяна. Както казваха божествените класици: „думите с които изразяваме сърцата си, винаги са недостатъчни”. Сърцето е нашият орган за богопознание и органът с който усещаме кючека. Тоест чрез танците ние се докосваме до ангелите, съзерцаваме ги, прекланеме се пред тях и озарени откриваме отново и отново щастието и само щастието като основен смисъл на живота си.

„Не мога да разбера дали е цвят на вода цветът на въртящия се небосвод.” С тези думи навремето Мухаммад бин Сюлейман Фузули се опита да опише очарованието си от факта, че може да открие божествено присъствие дори в ромонът на водата. Но това важи и за танците. Когато прави кръшните си чупки танцьорката на кючек потвърждава света като творение на висша сила. Тя те води през съмненията на мрака към емоционалната вихрушка на светлината. Дава ти шанс да се спасиш. Ако имаш очи. Ако имаш сърце. Ако имаш крака и кураж с които да я последваш по пътя към висините и озаренията.

Ориенталските танци се танцуват на пръсти. С това се постига двоен ефект. От една страна по този начин танцьорките по-добре изпълняват чупките и въртенето на своите низпослани задни части, които предизвикват революция в сърцето и дават искри в очите на мъжете. А от друга страна това е ултимативният намек, че този танц е на една крачка от левитацията, сякаш ангелът пратен да ни потанцува, в мига на своето съвършенство може да отлети към звездите, за да въздаде танца си на ветровете от изток, пълни с дъх на теменужки и мента.

И познайте какво още? Опиянен от божествено знание, с очи пълни за чудото в света, с душа усетила полъха на ангелите, аз се заех да изучавам знаците на небесната мантра „Шик-Шак-Шок”. В текста на тази песен са изведени няколко невероятни формули: „Nassik ya habibi il rap w il rock” (Любими, ще те накарам да забравиш рапа и рока!). Виждате ли – пеещата тези думи е наясно с посланието си към човечеството. А това е послание простичко – музика, която не те запраща към небето и не те кара да тропаш на звездните порти, просто не може да се нарече музика. Тя е подмяна на чувството, заместител на сърцето, тя не е истина и заради това не може да бъде ценност по никакъв начин. Музиката трябва да озарява зениците ти, а танцьорката да кара душата ти да се върти като невероятна планета. И когато тя застане на палци, облечена в ефирни дантелки, разкриваща корем, който след малко ще се разлюлее като вълнички в Адриатическо море подгонени от вятър, вълнички, които ще стигнат и до двата острова на танцьорката и ще ги прекосят с петорно вълнение, тогава е времето да се откажеш от илюзиите за друг възможен живот, време е да прогледнеш, да осъзнаеш истината и да напуснеш пещерите на съмнението вовеки. Защото един път ти се дава шанс за спасение и е безумно тъпо да го пропуснеш, защото си избрал спокойствието на слепотата пред развълнуваното величие на блясъка.

Светът всъщност е прелестно място. В своето величие божествените сили са го създали пленителен, весел и омаен. И най-важното – дали са ни относително простичък начин за спасение. Да последваш танца, да се потопиш в „Шик-Шак-Шок” все едно утре никога няма да има. Има днес. Има сърца, туптящи в едно с ритъма на вселената, има небесни погледи и кръшни чупки, има крака, които освен, че разкриват прелестта си, ни показват, че в този свят всичко е от небесна материя, има дъжд от радост и мигове на опиянение, има прелестни очи, които се взират в теб за няколко секунди, а всъщност цяла вечност, че и малко отгоре. Това е истинското богословие. То се учи сред хората, а не точно сред книгите...

И най-накрая. Когато кючекът се развихри танцьорката вече не е самата себе си. Тя е от всичко по малко. Тя е светът. Вселената възниква между нейните пръсти, които успокояват енергиите и пускат доброто сред нас. Цялото мироздание е отражение на този танц. Представете си добрата танцьорка на кючек като създател на светове. И се молете погледът й поне за кратко да мине през вас. Като светлина през вакуум. В този миг въздигането е сигурно. В този миг всички са добри. В този миг всичко си идва на мястото. Пъзелът се нарежда, защото една танцьорка само с тяло ни показва тайното знание. То е неизбродимо за един живот, но можеш да го изучиш за миг. Просто бъди там. Кючекът ще спаси света.