Фабрика за милионери

Молим нашите читатели да ни извинят, че пак ще ги занимаваме с цифри, пари и икономически мистерии. Иска ни се да пишем за това какви питиета пият на морето нашите депутати, какви нови покъртителни сериали се задават, но детското ни любопитство е жегнато от фактите, с които през последните дни ни засипва банковата статистика.
За една година родните милионери са се увеличили с 96 броя. Така са станали 423. Всички дружно държат на влогове близо милиард лева. Как така, бе? Нали е криза? Значи в България работят две фабрики. Едната произвежда мизерия, другата спретва нови милионери. В тази шизофренична ситуация на национално раздвоение от устата на властта чуваме само едното: "Курс към всеобщи икономии!", "Затягайте коланите!" почти до точката на посиняване на лицето. За другата фабрика поголовно се мълчи. Даже не се шепне.

"По време на криза данъци не се пипат", ни казват умните, начетените и добре облечените. А доходите на масовия българин трябва, така ли? Сигурно така трябва. И кабинетът ежедневно замразява доходи на хората и ги принуждава да се примиряват със зловещите условия на новия си живот. Криза е! Каква? За кого? Пари за заплати няма, но финансовият сектор бележи нечувани висоти.
Но пък каква изобретателност се крие в начина на представяне на фактите! Българската журналистика понякога проявява гениалност в опита си да хвърли прах в очите на хората. Агенциите ни информират: "Държим 25 млрд. в банките". О, боже мой, значи заедно държим тези огромни средства! Значи всички съвместно сме един невероятен колективен милиардер. Смях в залата. За тях, малкото изобретателни, спукващи се от работа, пари има. Криза няма и вероятно никога няма да има. Ние, останалите, глупавите и мързеливите... Една миниатюрна част от тези 25 милиарда може да са наши. Ама не са.
Повечето от "ние" дължат пари на същите тези банки, а не държат нищо в тях. Толкова е просто. Защото кризата е само за бедните. Дори десният в. "Класа" от вчера експертно информира: "Все по-малко хора и фирми управляват все повече средства". Това е неотменимото правило на капитализма. В пазарната игра на рулетка винаги го отнасят най-слабите. В България това разслоение става все по-очевидно. Те имат пари, ние имаме недоволства. И какво от това?
Трябва дебело да подчертаем едно авторитетно обяснение. "Ръстът на безработицата доведе до ръст при депозитите". Виждате ли колко е логично?

Имате си един милион в дюшека, чувството ви подсказва, че можете да останете без работа и търчите в банката да си внесете парите. Няма друго обяснение. Ставаш безработен и започваш да спестяваш.
Преди три дни почина един от най-добрите модерни гласове на левицата - британският историк Тони Джуд. До последния си миг Джуд вярваше, че след Маргарет Тачър светът е завил в грешната посока и стремително се носи към бездната. Моралът бе подменен от печалбата - само толкова беше необходимо, за да бъдат пронизани в сърцата модерните общества. И да станат те единствено фабрики за милионери.

Достойно място за всички останали, уви, не е предвидено в бъдещия свят.

(Коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов, под псевдонима братя Ружеви. Пускам го тук, защото смятам, че е важен, а и защото в скоро време ще посветя доста по-голяма разработка на темата.)