Monday, August 16, 2010

Управление на тарикатите


Най-интересната черта на последните 20 български години е промяната на отношението към политиката. Ако в началото политиката се възприемаше идеалистично и като генератор на възможности за различна България, то напоследък на нея се гледа като място, сравнимо с ада, само че пълно с много повече демони.
Данни на образователното министерство, изнесени вчера, показват, че младите хора у нас споделят същото негативно разбиране. 60 на сто от тях изобщо не се интересуват от политика, а броят на аполитичните непрекъснато расте.
Защо е така? Кое поражда този скептицизъм? Отговорите са невероятно логични, но и доста стряскащи.
От 20 години българската политика тъпче на едно място. Тя не изпълни основната си задача - да предложи нови възможности за българите и да ги изведе трайно от мизерията. Ясните проекти бяха заменени от популизма. Идеите от безпринципността. Вместо солидарност ни продадоха алчност в огромни размери. А визията за бъдещето бе подменена от цининизъм и безкрайна суета.
Днес към политиката се насочват основно младите хора, които искат да правят кариера на всяка цена. Защото политиката трайно си остава най-рентабилната професия. Изплаща вложените в нея усилия, и то многократно. Независимо на каква цена.
Капанът на скептицизма обаче не е малък. Защото трайно ни лишава от възможността политиката да бъде променена. Още навремето Платон бе предупредил: "Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци". Аполитичността подпечатва дългосрочна виза на управлението на глупаците. Това поне е сигурно.
Дали обаче стига до главите на младите?

1 comment:

le_comte said...

„броят на аполитичните непрекъснато расте. Защо е така? Кое поражда този скептицизъм?”
Подразбира се, че става дума за стойностните млади с възможности да променят нещо. Защо е посочен постоянният „набор от кариеристи”. От които, естествено, не може да се очаква „идеалистически” изпълнения.
Първият от отговорите на цитираните въпроси е: как може да стане влизането в политиката на един млад човек. Ако не е кариерист, по какъв начин на практика?
По никакъв. Единственият е през партиите – т.е., с всички отрицателни практики на кариеризма.
Тогава не би трябвало даже да го отчитаме като скептицизъм към професията, а като точна преценка за възможностите за реализация.
От тази гледна точка 60-те процента, които продължават да растат, могат само да ме изпълват с надежда в младото поколение.
Между другото, има вратичка, която лесно може да се отвори за тези млади хора. Но няма никога да стане – процентът, настанил се вече в политиката няма да го допусне...