Почна се! Крайно време беше. И ние, като истински патриоти и представители на автентичното ляво, не можем да мълчим. С две ръце подкрепяме тази кандидатура. Виж, ако Първанов можеше да се кандидатира за трети мандат, щеше да ни е по-трудно. Сигурно щяхме да подкрепим Иво само с едната ръка.
Аргументи - колкото искате. Човекът е маратонец. Цели двайсет години беше в голямата политика, въпреки че е умен, мислещ, ярък, остроумен и некорумпиран. Статиите му са истински, оценките му са точни, не цепи басма на никого, присъствието му се забелязва, а и хората много го харесват. Как да не го подкрепиш?
Ако обаче на Иво наистина му мине през главата да се бори за тази номинация, той трябва коренно да промени поведението си.
Първо - светкавично да се сдобри със Станишев. За да изглеждат нещата логични, те трябва да бъдат обяснени. Иво спира да иска оставката на председателя на БСП, като заявява, че всъщност истинска алтернатива така и не се е появила и че е безотговорно да сваляш някой, ако вместо него предлагаш само питанки и вакуум. Подчертава солидно, че подаването на оставка е бягство от отговорност и нещата се нареждат.
Защо беше изваден от политиката? Трябва да се подразбере, че това не е отстрелване, а стратегически ход - на истинския политик му трябва да погледне за известно време нещата отстрани, отгоре и отвсякъде, ако атакува нещо много голямо.
Второ - Иво трябва да престане да говори толкова ясно и разбрано. Яснотата е враг на номинациите. С яснота се печелят врагове. С яснота, опазил ни Бог, се говорят истини, пък истината и политиката си подхождат като папийонка и мрежест потник.
Трето - да не вземе да се изтърве да каже нещо срещу ДПС. Или пък срещу всичките коалиционни партньори, бъдещи, настоящи и минали. Сакън!
Четвърто - както е приятел с всички, които играят Еврофутбол, трябва да измисли нещо, което да гали ухото на ловджиите, рибарите, младите майки, ромите, власите, гагаузите, безработните, средните предприемачи, олигарсите, набожните, атеистите, интелектуалците на свободна практика, американците, руснаците, гейовете и владиците.
Пето - на всяка цена веднага да спре да пише разбираемо. Хубаво е да научи фрази като "продължаване на реформите", "липсва ни национална стратегия", "да отстояваме евроатлантическите ценности", "курс към единство" и много други, които ще докажат, че кандидатът е овладял до съвършенство политическите пируети и скоковете в дълбокото.
Шесто - да приема съвети за икономическото развитие на страната само от Института по пазарна икономика или от организации, които са доказали упоритост в битката срещу социалната защита на гражданите.
Седмо - Иво трябва да развие в себе си вкус към луксозните костюми, скъпите вина, ултрамодерните коли, за да може да бъде чест гост на клюкарските страници. Стига сме робували на сиромахомилските клишета.
Това са седем основни препоръки, за да може кандидатурата на Иво Атанасов да добие медийно-политическа дълбочина и искрящ светски блясък. Вероятно ще се появят някакви зли езици, които ще го съветват да не ни слуша, но предупреждаваме - това ще бъде голяма стратегическа грешка.
Сега е времето за действия!
(текстът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
No comments:
Post a Comment