Време е за ново предателство

Предателството има зловеща слава. Литературата е пълна с поразяващи сетивата произведения, които яростно го заклеймяват и го класират сред най-долните прояви на човешкия характер. В историята на всяка една държава предателите са част от позорния списък и учени от всички поколения са принудени с пот на челото и моралистичен блясък в очите да обясняват на подрастващите, че тези хора не са показател за националния характер, а само нещо като политическо и социално изключение. В политическият речник пък думата „предател” придобива още по-глобално омерзително значение. Упрявляващи и опозиция навсякъде по света се дебнат като участници в риалити-шоу, за да се обвиняват в предателства и пак в предателства. Трудно е да защитиш предателството на този фон.

И все пак нека да опитаме.

Предателството стои в основата на социалния прогрес. Без него той щеше да е невъзможен и удивително трудно постижим. Историята се зарежда с нови идеи единствено от предателствата с които е изпълнена. Това е единственият начин за радикално обновление, освежаване на политическият климат и обновяване на обществената атмосфера. Разбира се, не става дума за национално, а за класово предателство.
От пръв поглед си личи, че най-големите реформатори в историята, хората, които възпламениха нови идеи и маркираха цялото развитие на човечеството до един са предатели на своите класи. Те тръгват срещу тях, срещу ценностите в които са възпитавани, срещу авторитети, оспорват правилата, държат се като модерни хулигани, но в крайна сметка успяват да дадат нов тласък на мисленето на много хора.
Процесът е съвсем естествен. Идеята за обществена реформа може да възникне в мисленето единствено на образован човек, който вече не може да търпи налаганите клишета и начини на мислене. Всичкорадикали в историята са имали избор пред себе си - живот на разглезени богаташи или техният собствен бунт, тяхното класово предателство. Повечето от тях са избрали предателството и слава богу - без това светът щеше да е много по-мрачно място...
Предателите са описани още в митологията. Есхил вкарва трайно в човешкото мислене образът на Прометей. Титанът, който краде огъня от боговете, за да го даде на хората. Казано с модерен речник- чисто класово предателство. Той предпочита хората, които стоят неизмеримо по-ниско от него пред полубожествения си живот. Това е изборът на бунтаря, човекът, който разтърсва основите на целия свят. Хората с огън могат да придобият нов живот, по-близо до боговете. Класовото предателство на един бог става метафора за много други след това.

Новите Прометеевци

Да вземем и друг пример. Една от най-великите фигури на своето време - Джордано Бруно. Той е бил младеж с блестяща кариера. Още като съвсем млад монах на него се е гледало като бъдещо светилно. Бруно става фаворит на не един и двама крале. Идеите му започват да вълнуват хората. Достатъчно е било само миг на нерешителност, само миг на колебание и днес щяхме да знаем за него като за поредният автор на скучни схоластични текстове. Вместо това обаче Бруно се опълчва на своето обкръжение. Решава да отстоява истината, както я вижда. Бяга из цяла Европа. Навсякъде го приемат, но никой не иска истината, а иска авторитета му, за да го използват като оръжие. Той обаче е последователен и не отстъпва от разбиранията си. Отстоява идеите си и плаща с живота си. От гледна точка на своето време и обкръжение, Бруно е един предател. Класов предател. Но без неговите действия днес познанията ни за света щяха да са много по-малки, а вероятно и щяха да бъдат постигнати по-трудно.
Примерите могат да бъдат продължени. Сред социалистите-утописти блести името на Робърт Оуен. Човекът, който е казал блестящата фраза: "В миналото са се натрупали материали и средства в изобилие, така че човешката раса да се храни, да се облича, да има покрив над главите си, да се обучава, да се образова, да се забавлява и да управлява в непрекъснат прогресивен просперитет, без войни, конфликти или конкуренция между нациите и индивидите." Думите са изречени през 1857 година. Парадоксалното е, че идват от един наследник на богаташи, човек с невероятно материално положение. Ако беше избрал класовата си съдба Оуен може би щеше да влезе в историята като поредният богат индустриалец, който не си знае парите.
Вместо това обаче уелсецът става родоначалник на кооперативното движение в цял свят. Той е първият, който въпзламенява тези идеи. Типичен класов предател, но велик човек.
От бизнес гледна точка експериментът на Оуен е провал, но обогатява света с ново знание, нови идеи и нови цели. Можем да наречем това "ефектът на Прометей" - предаваш класата си като разпространяваш знание, което да е достъпно за много повече хора.
В редицата на класовите предатели няма как да изтървем Карл Маркс, когото Жак Атали нарече "световният дух". Основоположникът на съвременните леви идеи не е роден в бедност и мизерия, въпреки, че съзнателният му избор да избяга от своята класа го обрича след това дълги години на подобен живот. Роден в семейството на преуспяващ адвокат, чиято професия и просперитет е можел да вземе, Маркс избира трънливото и болезнено поприще на философията, а оттам и на радикално преустройство на околния свят. Ставайки „световен дух” (Атали го нарича така, защото през целия си живот Маркс не спира да се вълнува от политическите проблеми във всяка част на човечеството), великият германец изменя на своята класа, която никога не е искала нищо друго освен запазване на статуквото и продължително натрупване на печалби. Маркс се опълчва срещу тях с основното кредо на своята философия – човекът заслужава доверие. Но идеята не е да правим анализ на марксизма, а да проследим пътя на класовия предател, който променя света...

Сива мъгла

Днес левицата се промени. Тя се влюби в богатите. Избра лукса пред състраданието и възпита цяло едно поколение политици, които никога не са помирисвали фабрика, а основната им представа за събитие е елитен благотворителен бал.

И дефицитът на класово предателство веднага се усети.

Няма кой да разчупи системата. Да постави под въпрос истините на статуквото. Да се опълчи и разруши налаганите пропагандно (сега му викат пиар) ценности. Да събори клишетата. Да даде нов живот на старите истини.

А левицата не може да живее без промяна. Левите партии имат задача да бъдат машина за атака на статуквото. Те обаче започнаха да го произвеждат. Станаха част от обикновения политически пейзаж и никой не иска да предаде богатството си, да плюе на лукса и да тръгне да развива света. По-удобно е в големите кабинети пред скъпите компютри.

Съвременното статукво си свърши добре работата. Тo поиска и се подсигури срещу съществуването на класови предатели, които биха гo предизвикали на политическа битка. То си купи достатъчно съвести и си напазарува два милиона извинения. Сега живеем в някаква нелепа версия на „Параграф 22” – в свят в който едно обяснение води до друго, то до трето, а третото до първото. Езикът се изтощи, политическите анализи не работят, полититологическите схеми не работят, социологическите проучвания се приемат със смях, обществото забоксува на едно място. В такава атмосфера политиката се превръща само в ненужен лист хартия. Политиците стават като шоумени. Вицовете подменят идеиете, а китайската стена около богатите се увеличава от ден на ден. Те става по-богати и не дават пет пари за бедните. Звучи елементарно, но пък всеки може ясно да го види. Ето защо ни трябва предател. Предателите са разрушители на статукво.

Можем да помечтаем за това кой ли ще е следващият предател. Дали побеснял от гняв брокер от Уолстрийт на който му е писнало системно да обира хората и да им предлага фалшиво бъдеще срещу тотално обирджийство. Или човек от средния мениджмънт на някоя корпорация, опоскала половината свят с цел да докара балансите си до 600 процента печалба годишно. Или университетски преподавател, сляпо вярвал, че цялото знание, което е погълнал не е индоктринирано от разни схеми и нелепи разбирания за света.

Класовите предатели са необходими, за да прогонят сивата мъгла на въобразения край на историята и политическите идеи. Всъщност тяхната липса е сравнима с митологична трагедия. Какво щеше да се случи, ако Прометей не бе занесъл огъня на хората?

Защото, и това е другата лъжа на околния свят, класите също са си тук. Опитаха се да ни накарат да ги забравим, подхвърлиха ни лъжите за това, че капитализмът перфектно балансира възможностите на човека и неговата способност да печели, а вместо класи ни дадоха трудно разбираемото понятие „социална стратификация”.

Левицата не може да изкара безкрайно дълго в сюрреалистичното състояние в което се намира днес. Ценностите й се осъществиха някъде, но бяха присвоени, а нови така и не се появиха. Левицата заприлича на черупка на древно мекотело захвърлена на морския бряг. Напомня за своето минало съществуване, но без ясна пътека към бъдещето.

Няма как. Тук ни е необходимо предателство. Трябва да се появи предателят и да ни обясни по нов начин света, да ни накара да мислим по нов начин. В предателството е нашето спасение.

Иронично нали?