Терорът на обективните обстоятелства

Според Виктор Пелевин, модерен руски писател, проблемът на съвременността е парадоксален и се състои в това, че не изкуството имитира живота, а животът отчаяно се опитва да имитира изкуството. Въпреки че звучи отвлечено, това е гениално прозрение за всичко, което се случва край нас.
Ето един пример - партия ГЕРБ упорито се опитва да имитира поведението на невинна героиня от сапунен латиноамерикански сериал. Стратегията на изкуството е пределно ясна: момичето е абсолютно душевно невинно, но всички край нея са лоши и я измъчват постоянно със своите интриги, коварни планове, тъмни афери и безкрайна редица от подлости.
Съвършено същото е политическото състояние на ГЕРБ от момента, в който тази партия се озова на власт. Изпаднали в трагичен ужас от смазващата отговорност на управлението, гербаджиите решиха, че единственият им спасителен изход е да реват силно колко лоши са другите. Вероятно интуитивно се усетиха, че модерният вариант на реакция е максимално да заприличат на телевизионна героиня, за да приковават по-дълго вниманието към себе си.

За това, че икономиката не върви, се оказа виновно предишното правителство. Заради това, че битката с престъпността зацикли, виновна излезе коварната съдебна система. Заради това, че външнополитическите приоритети се сринаха до един, вината бе приписана на лошото състояние на Европейския съюз. Изобщо ГЕРБ никога нямат вина за нищо. Те са партия в състояние на абсолютна невинност, случайно попаднала в един негостоприемен свят, който гледа само как да ги уязви.
Последният им провал отново доби артистичен оттенък. След като шест месеца проглушиха ушите на всички медии, че спецсъдилищата са новото тайно оръжие срещу организираната престъпност, изведнъж се оказа, че ГЕРБ не са в състояние да ги пуснат навреме. Причините са много. Некадърността е само една от тях. Но трябва да отбележим, че липсата на кандидати, които да оглавят новите звена, е много симптоматична. Просто съдебната система реагира силно на всички посегателства срещу нея, защото тя трудно може да пребивава трайно в телевизионно състояние и да прехвърля на друг отговорности.

Изобщо ГЕРБ все е партия - жертва на обективните обстоятелства. Това си е направо философски казус. Ако обективните обстоятелства винаги са срещу теб, значи проблемът не е в тях, а в начина, по който тръгваш да се справяш с проблемите. Банално е да се повтаря, че терорът на обективните обстоятелства върху управлението идва само тогава, когато правителството е некадърно и неспособно. В българската ъндърграунд памет ненапразно ни е завещан култовият лаф "На крива ракета космосът й пречи". В миговете на провал на ГЕРБ можем да видим драматичната истина - управлението е зациклило, законодателството буксува, мнозинството си няма понятие какво да прави, а Бойко Борисов започна публично да споделя, че хората могат да се любят и с магистрала "Люлин", ако искат.

Трябва да поправим Пелевин. Проблемът на съвременността е, че не животът, политиката настоява да повтаря изкуството. И то най-некадърното. А резултатите от некадърното изкуство могат да бъдат опустошаващи за душата/страната.