Friday, July 22, 2011

Съдът на народната воля


Американският посланик пак се прояви като виден експерт по всичко. Новината, разбира се, не е в това, че дипломатът за пореден път е давал акъл. Интересното е в това, което е казал. "Необходима е воля не само от правителството, но и от целия народ как да се подобри съдебната система", коментира Уорлик във Варна.


Нека за момент да се замислим върху думите му. Какъв ли ще е този мистериозен начин, по който народът ще прояви воля, за да промени съдебната система? Очевидният отговор, че може би е необходимо българите да спрат да вършат престъпления, което по естествен начин ще освободи държавата от нуждата от съд, отпада от класацията, защото е слънчево-утопичен.

Как ли се материализира народната воля за промяна? Това е политическа загадка, която би затормозила всеки анализаторски ум. Народната воля получава израз един път на четири години чрез изборите за парламент. Това е нейната политическа същност. В този смисъл, ако правителството не я символизира, то казусът става твърде интересен, защото носителят на волята съвсем се губи из дебрите на посланическата логика.


А може би Уорлик вярва в силата на позитивното пожелателно мислене? Когато народът като един започне да си повтаря, че съдебната система трябва да е добра, чудото на самохипнозата може внезапно да се случи и съдебната система изведнъж да стане бляскава като в кинофилм.


Разделянето на правителството от народната воля също е интересно изобретение. Това е все едно да разделиш кренвирша от месото, плата от роклята, Цветан Цветанов от шестте му апартамента.

Точно тук може би трябва да заподозрем господин посланика, че се отдава на философски размисли върху света, вероятно силно поощрен от обилното слънце. Навремето по въпроса за волята е разсъждавал и немският класик Артур Шопенхауер, който мизантропично е бягал от проблемите на света в проблемите на голямата вселена. По време на философските си задълбочавания Шопенхауер формулира и идеята за аскетизма - човек не трябва да желае нищо и така успокоява собственото си страдание.


Дали пък американският посланик не подсказва нещо подобно със своето новооткрито желание да приказва пряко на народната воля? Когато хората спрат да искат разни досадни неща от кабинета, те ще престанат да чувстват гняв в душата си, защото вече ще са се отървали от елементарното си и просташко желание да живеят по-добре.

Все пак може би трябва да отдадем всичко на слънцето. Във Варна то прежуря много, а слънцето е левичарско по своята природа - изгаря, както земеделските работници, така и посланиците, които несъобразително са решили да дават изявления под многобройните лъчи.


А, да, да не забравяме и друго. Народната воля, освен политическо, има и езиково изражение понякога. Ако Уорлик чуе как се изказва за него народната воля, щеше да поиска да не беше стъпвал по тукашните земи с невероятното слънце и хора, които не пестят тежките думи.


No comments: