Модерната
епоха радостно ни натресе един интересен феномен. Животът вече удивително се
стреми да прилича на киното. А не е обратното, както трябваше да си бъде в
спокойните времена, където левите си бяха леви, социалистите социалисти,
десните десни, фашистите кротко се обличаха с рокли нощно време и така
облекчаваха наранените си души, а светът беше с една идея по-подреден,
отколкото е днес.
Днес вече
всичко прилича на кино. Животът откри, че изкуството е по-ценно и започна да го
имитира до такава степен, че границите фантазия и реалност се заличиха. Това е
основния проблем в разбирането на днешната ситуация. Тя просто по нищо не се
отличава от наркоманско видение.
През 1992
година американския режисьор Джон Бедъм снима филма „Point of no
return”, преведен на
български като „Терористката”, който е американски римейк на френския трилър
„Никита”. Главната роля в него е
поверена на Бриджит Фонда. Тя е наемен убиец към мистериозна организация,
пуснала пипалата си навсякъде. А, когато извърши своята поръчка, организацията
изпраща специален човек, наричан през цялото време Чистача, който трябва да
заличи следите от местопрестъплението, да унищожи всяка следа, да изтрие
абсолютно всичко все едно абсолютно нищо не се е случвало. Във филма ролята
беше поверена на Харви Кайтел – уникален актьор, който в краткото си появяване
успя да визуализира цялата мерзост на всичко, което се случва.
Днес,
оказва се, много хора в България искат да бъдат Чистачите на олигархията.
Продават се доброволно, защото корумпираната обществена среда е създала добър
материален имидж на тази слугинска роля. А напоследък най-често в нея можем да
видим да играе един човек – социоложката Мира Радева.
България
има изключителното парещ проблем с истината. Политическите и икономическите
елити лъжат толкова много, че страната съществува в състояние на постоянен
ступор. И беше така до един вълнуващ миг – мигът в който разгневени хора
блокираха „Орлов мост”, за да поискат властта да спре законът за горите,
написан и изработен в услуга на 5-6 видни бизнесмени, чието влияние като
радиация от Чернобил плува над цялата страна. Раздраното от лъжи и корупция
общество реши да поиска истината. Това очевидно сериозно стресна всички, които
мислеха статуквото за бетонирано. Трябваше няколко хиляди души да се съберат на
едно място и да кажат „не” на властта, за да се събудят всички останали
мафиотски инстинкти на елита.
Първо –
организираха контрапротест. Театралната поза на бунт на едрите собственици на
земя беше толкова нелепа, че не успя да изпълни драматургично поставената цел.
Комичността на усилието надделя над неговите политически цели. Участието на
депутати от ГЕРБ в шоуто пък допълнително остави усещането за подмолен
политически механизъм, за пореден път да бъде подрито отвътре усещането за
истината на хората, да бъде унищожена чрез абсурд светлата идея, че един
протест може да промени света.
И когато
това не успя, а рухна като акция на МВР в съда, олигархията се обърна към
своята любима Чистачка, към жената на която винаги могат да разчитат в кризисни
ситуация, към господарката на театралната социология, към повелителката на
лъжите, към вещицата за спешни поръчки – Мира Радева.
В проучване направено буквално от днес за утре и чиято основна трудност
вероятно е била как да се нагласят резултатите така, че да галят туптящото
финансово сърце на властта, МБМД обяви, че протестиращите от „Орлов мост” били
хора с объркани глави.
Законът за
горите бил много добър, възторгна се Радева, а неговата единствена грешка
всъщност е, че просто не го обяснили както трябва.
Прелест.
Очевидно в света на тази извратена социология протестът просто е бил акт на
колективна лудост. Объркани хора, които блокирали важно кръстовище, но без да
знаят защо го правят. Нормалната власт срещу изперкалото общество. Точно това
ни казва Радева. Ако сте претръпнали от лъжи, а това е съвсем естествено,
отново ще повторя нейната теза – властта е направила нещо добро (подарява планините на едрия бизнес), а хората са луди, защото се
противят срещу това.
Поръчката,
която Радева изпълнява съвсем не спира дотук, тя все пак е пратена като чистач,
който трябва да заличи следите от престъплението и да го обясни по романтичен
начин. Отказът на държавата от планиране и изготвяне на стратегия за районите
направил така, че предприемачите да бъдат възприемани като грабители на
природата, възмущава в кресчендо социоложката. Мисля, че точно тази фраза
трябва перфектно да обяснява кой е поръчал това изследване и какви са неговите
цели. То е направено и обявено в този момент, защото едрите предприемачи за
първи път се изплашиха сериозно. Просто видяха, че общественият натиск няма да
позволи да получат и тази част от България като част от техните странно
натрупани богатства.
В
обслужването на интересите на олигархията Мира Радева тръгна да разпространява
и откровени лъжи – като съобщената от нея информация, че 60 процента от
територията на България са защитени земи.
Но нима
някой се учудва? Кой е чувал истина в България през последните 20 години?
България е странен обществен експеримент – страна на постоянната лъжа, където
лъжите се опровергават чрез нови лъжи и така се ражда усещането, че хората не
са господари на собствените си животи. Това е нещо като виртуален свят на
безкрайното лъготене и на постоянно сменящи се Чистачи, които трябва да
подхвърлят лъжите с неизтощима страст, защото иначе киномагията ще се изпари.
Хората са в
постоянна кръгова отбрана от перманентните лъжи. Това, което обаче Поръчителите
на социологически изследвания не са разбрали, е, че обществото разви резистентност
към постоянната измама. Хората вече знаят как да разпознават корпоративните
интереси, които ще ги ограбят за пореден път. И поради тази причина Радева е
човек от миналото. Тя можеше да свърши работа в някоя от предишните епохи от
натрупването на нечисти капитали и черна карма. В момента тя е просто една
комедиантка, която губи последните остатъци от обществен авторитет.
Времената
са странни. Пред нас се разпадат картонени хора. Диана Найденова изпуши и се
оказа просто една телевизионна истеричка. Мира Радева тръгна да ни внушава, че
сме щастливи и, че сме с объркани глави и се разконспирира като обществен
вредител. Лъжите просто вече не работят. Чистачите не могат да си вършат
работата, защото вече нищо не е такова каквото беше.
С това не
искам да кажа, че се е осъществила революционна промяна. В това вероятно не
вярват дори и авторите на няколкото свръхраздути и патетични есета за новото
поколение по улиците, които успешно ме отказаха от четенето на есеистика за
близкото едно десетилетие.
Промяната е
в това, че хората се изтощиха от лъжите. Разпознаха своя враг и неговите
чистачи. А това никак не е малко.
Ама
сериозно не е малко.
No comments:
Post a Comment