Звездите на земеделеца

Въображението на един поет навремето беше описало Бог като сеяч на звезди, тоест - небето като нива. Само подобна приказна логика може да е причината за последният хит на кабинета - да даде астрономията в ръцете на земеделци и еколози.

Въоръжени с телескопи астрономите ще трябва да бдят в звездната нощ и вероятно да пазят реколката от нашествие на извънземни крадци на краставици по евростандарт. Или пък да правят сложни диаграми и да изчислят как движението на Халеевата комета се отразява на стомашните проблеми на обикновените горски червенушки. 

Защото премиерът така каза - астрономите да станат земеделски екоработници.

Съвсем очевидно е, че оперативният ръководител на държавата няма абсолютно никакво въображение, но пък за сметка на това има недостижими мечти. Само така можем да си обясним два процеса едновременно - приравняването на науката до обработването на земя и изразената политическа амбиция астрономите да контролират ядрения синтез.

Ще направим грешка, ако определим това като премиерска импровизация. Това е цялостен светоглед. Не напразно навремето Борисов прати младите хора да садят картофи и да стават овчари. Човекът има траен интерес към земеделието и сега иска да се увери, че и звездите също са настроени благосклонно.

В България винаги са важни дребните подробности, а не големите теми. Заради Дянков може да каже "всяка година ме плашат, а "Рожен" никога не затваря". Все едно животът се случва по някакво звездно чудо, а не с управленски усилия. И как беше в стария виц - кризата според Дянков щяла да свърши, когато гладните изядат безработните.

Да взема да става, че да наистина да се свършва...

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)