Минно поле

Ахмед Доган е майстор на философските бомби. В последните няколко години той се е преквалифицирал и на политически пиротехник, който е специализирал начини за взривяване на общественото мнение. От сагата с това, че той е ръката, която лично разпределя евросредствата в България до идеята му, че Балканската война е префинен начин за етническо прочистване, Доган постоянно вкарва обществото в перманентен скандал.

Оказа се обаче, че парламентът не иска да реагира неговити думи и поне да ги обсъди, както би трябвало да се прави, когато на масата е поставен очевиден проблем. Ръководството на Народното събрание отказа да заеме позиция, а това е скандално почти, колкото думите на Доган.

Защото, когато не желаеш да реагираш на определено заявление, то значи не можеш да намериш в себе си аргументи, да го отхвърлиш. Толкова ли е трудно да се каже, че идеята за "общ прочит" на историята е абсолютно невъзможна? Победителите и победените не могат да четат една и съща история. Това е модерна утопия, която нито веднъж не е била осъществявана реално. А там, където е бил направен опит да се осъществи - обществата веднага се пропукват.

Доган знае, че такъв прочит е невъзможен. 

Но мълчанието на парламента е необяснимо. Нима и той е станал подвластен на философските спецефекти на лидера на ДПС? Когато разнищим думите, ще видим, че смисълът им е доста зловещ. Доган прикрива себе си, своята партия, своето политическо бъдеще като залага исторически мини.

Парламентът обаче отказа да ги обезвреди.