Моята равносметка за 2013 година

Всички правят равносметки за старата година. А това е жанр, където старият репортер плува в свои води. Човек дължи три неща на вселената в знак на благодарност, че съществува - да не прави равносметки в стил Джаки Колинс, да не си прави други идоли, освен Памела Андерсън и да подхожда хейтърски, когато Веселин Маринов почне да твърди, че Цветанов е рицар от бяла светлина.

Но, хомо сапиенс - това е същество, което никога не спазва дори собствените си правила, заради това ето гневната равносметка.

1. Не пих достатъчно бира през 2013 годинна. А трябваше.

2. Иво Инджев написа само 7 статии срещу мен. А можеше поне 8.

3. Нарекоха ме "плешив червен боклук" само няколко стотин пъти. Което означава, че съм бил доста мързелив през годината. Можех да изкарам поне хиляда обвинения.

4. И тази година не успях да стана член на ДСБ. Не ми достигна крякащ глас и експресионизъм в псувните. Разкриха ме, че нямам нито един албум на Стоян Михалев.

5. Бях в кандидат-депутатска листа. Но се разочаровах - нито една миска не ми даде телефона си заради това.

6. Не боядисах нито един паметник. Ебаси ретрогада, а?

7. Не прочетох всички статии на Калин Янакиев през годината. Заради това се чувствам грозен, беден и тъп.

8. Как пък нито един производител на крушова ракия не се свърза с мен, за да ме направи рекламно лице на продукта си? Очевидно имам важна задача за новата година.

Уляля, че тя тая далавера с равносметките е готина бе!

Айде да свършва и 2014 година, за да ви се похваля, че съм начело на комунистически заговор за пребоядисване на целия Марс в червено.

Знаете как е - светът е голям, а коварните комунисти са навсякъде :))))

"Ранобуден" полет над Четвърти километър

На четвърти километър в София се намира неврологичната болница. Когато човек мине портала й се оказва в различно пространство - ширва се един зелен парк, хората ходят бавно, говорят тихо. Все едно не само не си в София, ами направо не си в България. Лекарите и те са внимателни, грижовни. Абе направо откриваш алтернативна вселена.

Ето защо понякога ми се иска "Ранобудните студенти" вместо да бяха окупирали Ректората, да се бяха опитали да окупират болницата на четвърти километър. Там може би щяха да намерят лек за страданието си - съвременната психиатрия е измислила чудодейни хапчета за възстановяването на химическите баланси на организма и за осъществяване на вътрешна хармония дори в най-разтревоженото ранобудно същество.

От късната есен насам най-голямата грешка на обществения разговор е, че се опитва да си обясни чрез политолози и социолози ситуацията. А по степента на истерия, по буйните пристъпи на медийна параноя, по остросюжетните викове на протестната циклофрения, трябваше да разберем, че вече е време да викаме психиатрите. Психиатрите са неизбежни в едно общество, което съществува културно от концерт до концерт на Веселин Маринов, но все пак развитието на политическия организъм "Ранобудни студенти" показва, че тук лудостта се явява в ново качество - тя ни се представя като висш културен писък на душата. А всъщност става дума за заразно заболяване.

Не вярвате ли? Нека да се потопим в красивия свят на богословския водач на това явление.

1. Господарят на личните апокалипсиси

Лидерът на "Ранобудните" Ивайло Динев тези дни даде едно програмно интервю, което може да бъде четено или като диагноза или като опит за вик за спасение. Словесността на постмодерната му душа не може да бъде предадена в един сюжет, но ако се опитаме да обобщим с няколко думи неговата идеологическа рамка ще се получи нещо такова - България пребивава в Средновековие, ама тогава се появили "Ранобудните", които вещаели Просвещение, защото били с душевността на Малкия принц. "Потопени сме в пътя и светлината в края на тунела. Създали сме революционна обстановка. Дишаме заедно, плачем заедно...", мелодраматично споделя водачът на студентите. И е гневен на обществото, че то не е открило тяхната богата душевност и не си е паднало по нея. Това предизвиква гняв в "сърцевината му и в тоналността му" (буквално цитирам думи от разказа му) и заради това, че хората само гледат, той ги нарича "обществото-чекия". А пък иначе той бил на барикадите воден от висши гласове: "Тук става въпрос за една висша отговорност. Да речем, отговорност пред книгата на битието". Схващате ли - тук вече говорим за цялото битие. Това е една божествена гледна точка. Протестърският индивид се самоизживява като реещо се в облаците древно божество, което пише книгата на битието, че даже и има сили да си направи малко теологичен пиар. 

А това за "обществото-чекия" си реве за отделен коментар. След като виждаш в другите само едни онанисти, то значи припозваш самия себе си като единствен носител на сексуалност. Въпреки, че май е по-добре да си онанист, отколкото изнасилвач, а част от акциите на "Ранобудните" бяха съвсем близко до това определение. Но важното тук не е заяждането на дребно с една случайна фраза - важното е самооценката, безкрайният нарцисизъм, усещането на лидера, че той е все едно същество от шестата раса, която е дошла да спасява всички останали спящи прошляци. Това може да ви прилича на светлина, но всъщност е мрак на съзнанието. Всеки водач на секта се изживява в подобни категории. Всеки водач на секта иска да представи обикновеното ежедневие като ненормалност, за да може единствено и само той да покрива административните критерии за висш разум. Човек просто трябва да преодолее тихата лудост на думите, за да може да си обясни процеса.

Но най-доброто от Ивайло Динев предстои. Последната част от интервюто му е най-разтърсваща и драматична. Там той говори, че се учел от своите лични апокалипсиси. Между другото - българската постомодерна интелигенция, която обитава ареала на жълтите павета, е обсебена от въпроса за личния апокалипсис. И не си мислете, че става дума за нещо супердуховно. Личният апокалипсис на българския нарцистичен мислител идва, когато му спрат субсидията от някоя западна фондация или водката му в чашата се стопли. Тогава той ражда най-яките си протестни мисли. Вероятно заради това Динев твърди, че мислел за смъртта, когато тръгвам да прави окупацията на 272-ра аудитория: "Онази смърт, която бях виждал. Тя мирише на нещо лично. Мисълта за нея ми даде сила". Мисълта за смъртта го е вдъхновила. Този образ вече е моят любимец от лудата 2013 година. Не съм наясно каква роля играе - на обикновения черен шаман или на поп, който вместо да си развява срамотиите изнася богословски беседи по скайпа, но след сблъсъка с подобен словесен потоп, човек мига така невярващо все едно е видял нова гола фотосесия на Лили Иванова.

2. Крафт-Ебинг по въпроса за есетата

След като един път направих откритието, че "Ранобудните студенти" вече не е политическо, а психиатрично явление, със страстта на Крафт-Ебинг затърсих из мрежата други симптоми, за да затвърдя научното си подозрение. И налетях на сайта на "Ранобудните", където открих и се опитах да прочета цял куп от есета по темата за околната действителност. Аз съм закален читател. Все пак изкарах от край до край цяла стихосбирка на Едвин Сугарев в студентските си години, дори един пък успях да изчета цяло едно интервю на Цветан Цветанов. Но събраните есета в този сайт ме отчаяха. Толкова много патос на едно място вероятно се разпространява като радиация из въздуха и бих призовал Агенцията по околната среда да изследва степента на мелодраматична отрова, която се носи от него. Още първото есе ме отказа от изследователска дейност. В него се говореше за някакво девойче, което отглеждало надежда в своите юмруци. И завършва грандиозно като роман на Сандра Браун: "Знаеше, че войната ще бъде вечна, но беше готова да я води докрай, защото когато стисна юмрука си, той вече не беше изпълнен с безпомощност, а със смисъл". Юмрукът, пълен със смисъл - това е грандиозен образ, особено като идва от някаква млада авторка, която дори не подозира какво означава това истинско страдание като да не получаваш заплата 8 месеца. Изумителната социална слепота. Изумителната социална тъпота. Ето какво прави впечатление в тези текстове. Младостта има великата привилегия да е социално-чувствителна без да изглежда свръхпатетична. "Ранобудните" обаче са приватизирали патоса, но нямат грам идея как живее България, вън от тяхната фантазия. Нито грам.

Това може да бъде проследено и в конкурса за есе, който обявиха. Да, точно така. След като един вестник обяви конкурс за най-добра снимка от протестите, "Ранобудните" си направиха конкурс за есета на тема "Протест и смисъл". От есето на победителката в него можем да разберем, че тя може да открие връзка между самата себе си и някаква анонимна иранска девойка, но не може да направи нито един паралел между собствената си личност и обикновените българи. Заради това се разпадна техният въображаем свят. Когато се изживяваш като същество от различна реалност получаваш само това - свят от патетични есета и пози, които нямат дъно. Заради това мнозинството от студентите този път не последваха окупаторите. Защото окупаторите очевидно искат и съществуват сами за себе си. Само в този талибански свят може да съществува възкресяването на доносничеството (снимането с камера на двама професори) и презентацията му като проблясък на желанието за нов ред и морал.

3. Протест и смисъл

Това, че "Ранобудните" са луди всъщност е една шега. Те се превърнаха в нещо много по-лошо. Станаха интелектуални позьори. Получиха ролята на медийни сноби. И заради това проспаха да видят къде е провала на цялата драматургия.

България стои в опозиция на цялата планета с обратното кимане за "да" и "не". Опасявам се, че с протестите стана същото. В цял свят хората протестират срещу финансовите ограничения и политиката на рестрикции, а тук протестиращата част от София обяви, че битката им била за морал.

Морал е красива дума, но е ужасяващо абстрактна. Всеки може да те излъже за нея. Хората по цял свят настояват за морал чрез конкретни действия - покажете ни морал като вдигнете заплатите, покажете ни морал като махнете таксите за университетите, покажете ни морал като накажете тези, които не плащат заплати. Февруарските протести бяха първите автентични социални протести в новата история на страната, но техният урок бе забравен умишлено. От юни насам социалният компонент на протеста изфиряса като рима от фолкпесен. Заради това протестът се сви и самоизолира. Разговорите за морал сигурно имат оргазмичен ефект върху интелигенцията, но в едно проядено от бедност общество, това звучи като цинизъм. Не напразно протестът не успя да роди политическа алтернатива. Това беше протест на нарцисите. Те трудно съществуват при ситуация в която никой не слюноотделя по тяхното великолепие. В крайна сметка се оказа, че протестът се превърна в една абстракция. Протест заради самия протест. И резултатът бе очевиден. Красивите образи от лятото се изродиха до ритане на заграждения и цапане на паметници с боя. Това стана протест на богатите истерици, които нито за миг не искаха да повярват, че отвъд тях има един народ, който най-вероятно изобщо не обича новото управление, нито някога ще му се закълне в любов, но очаква да види поне някакъв отговор на своите социални проблеми. Проблеми, които караха хората да се самозапалват като символ на обществото в което никой никого не чува.

Заради това ми се струва, че "Ранобудните" в тяхното изящество на небесни божества и протестърите в тяхното великолепие на крякащи нарциси, трябваше да се разходят поне веднъж до Четвърти километър.

Там можеха да получат неочаквано просветление за себе си.

Три сценки от постколедната депресия

1.

Всеки път като видя реклама по телевизията, която ме тероризира с някаква коледна идеология ми идва да скоча като траш-метъл певец на сцена и да закряскам като Годзила докато хеликоптери я улучват с бойни ракети. Не че съм срещу коледния дух, не ме разбирайте погрешно, просто не съм убеден, че тая цялата телевизионна мистификация работи. Мразя да ме призовават да бъда добър и смислен един ден пред цялата дълга и шибана година. Останалите дни какво да ги правя? Да си ги сложа в сиви-то, което един ден ще тропна на бюрото на дявола докато ми избира по-горещ казан ли?

Телевизионната Коледа има много малко общо с Рождество Христово. Не знам защо между двете се слага знак за равенство. Убеден съм, че Исус никога не е казвал: "Купете си плазмен телевизор на промоция в Мое име, защото Се родих на света".

И не съм убеден, че е призовавал бедните да се тълпят на коледните намаления в големите търговски вериги. Както не съм убеден, че би одобрил една голяма част от народа да се търкаля пияна на неговото ежегодно парти по случай рожденния му ден. С други думи, без да съм сертифициран християнин, и без да съм сигурен, че съм християнин изобщо, мога да ви кажа, че съм доста сигурен, че Той нямаше да тъне във възторг.

Телевизионната коледа е празник на консуматорското бохемство. Тя изисква задължително излъчване на всички части на "Сам вкъщи", безкрайни телевизионни реклами, неистовата убеденост, че сега му е времето да си вземеш смартфон на далавера и безкрайни обобщения на това каква е била годината. Честно - на кой му пука каква точно е била годината? Щом са оцелели отново да се давим в малкия и безнадежден екран (тук се опитвам доста нескопосано да цитирам Ленърд Коен), значи няма смисъл от някакви равносметки. Оцелели сме в поредната година на лудост. Наздраве! И после в тишаната да се ослушваме да не би пък този рекламния пич Санта Клаус все пак да прозвънва с шейната в мрака навън. Така де - една от удивителните способности на човека е никога да не губи вярата си във възможността на чудесата. Това е единственото, което ме спира да хвана пътеката на войнстващия атеист. Хората са способни толкова много да чакат чудо, че сякаш в генетичната им памет е записано, че някога са били свидетели на нещо подобно.

2.

Заради всички тези мои скептични съмнения тази Коледа постъпих по съвсем дисидентски начин. Изолирах се от света. Почти не писах есемеси с пожелания и се задържах пред телевизора средно по около 10 минути на ден. Реших да напредна с четенето. Но и тук се издъних. Трябваше да чета нещо сериозно. Откога съм си взел "Свобода" на Джонатан Франзен, ама всеки път като трябва да я почна ми се повръща. Първата му книга, която набарах "Поправките" макар и много добре написана бе така удивително депресивна, сковаваща, черна и отчаяна, че не знам дали ще доближа нещо ново от този образ. Вместо това четох романа "Ужас" на Дан Симънс. Никога не можеш да сбъркаш с добрата стара фантастика. Това е най-сигурният начин, че можеш да се самоизолираш в света в който неистово желае коледа и да си останеш дисидент не само към телевизионните пиршества, но и към сериозните снобарии. В крайна сметка няма да призовавам никого към революции днес. Единственото, което ти трябва в този свят е да си честен към себе си. Понякога. Не много често.

3.

А два дни след коледа се озовах на пловдивските гробища. И вероятно това е причината да напиша този текст. Събрахме се на 40 дни на едно мое приятелче от детството, което не бях виждал 20 години, че дори и повече. Всъщност аз така и не го видях повече жив. Събрахме се на помена.

Точно този ден небето беше наистина сиво. Въздухът беше студен. Винаги е подтискащо на гробищата. Хората стоят и мълчат. Плачат. Няма какво друго да правиш. Тъпашката жестокост на неочакваната смърт е най-голямата възможна трагедия във вселената. Това, което ме потресе обаче, че само на 30 метра от скърбящите хора, някакъв пич  с багер копаеше гроб след гроб. Човекът очевидно трябваше да навакса с работата. Всички стояха и мълчаха, чуваше се само как този с багера копае и копае. Беше много стряскаща картина. Човек носи и това знание в душата си. Той (човекът) знае, че един ден от него ще остане само тази дупка в земята. Нищо повече. Всички коледи, емоции, празници, надежди, трепети ще се съберат в това малко пространство и вероятно в същия ден, в същия миг в който се запътиш към него, някъде също такъв багер ще копае вечните жилища за други хора.

Сетих се, че четох една статия тези дни. Сайтът в който я прочетох не беше сериозен, но все пак в нея се казваше, че учените предупреждавали, че повечето хора, които били погребани в последните 20 години не се разлагали в земята. Така твърдяха някакви професори. Знае ли ги човек и те колко са луди. Ама, викам си аз, ако и мъртъвците отказват да си отидат от този свят и да се разпаднат на "прах при прахта", защо постоянно ми рекламират вечния живот отвъд. Очевидно този тук си струва.

Когато стигнах до извода за ценния живот тук, простих на всяка една телевизионна коледа по земята.

Защото никой не ги гарантира, че там, отвъд, телевизията не е пет пъти по скапана. А си представете концерт на Азис умножен по вечност...:))))

Заради това махнах с ръка и се върнах при книгите.

За да има мир – ДСБ в...музея по история

Вече съм твърдо убеден. Всички организирани акции по боядисване на паметници ще се върнат като изпепеляващ бумеранг в лицата на своите помпозни извършители. Това инфантилно заиграване с историята е най-добрият пример, че движението, което се нарича "протестно" не само няма алтернатива, а и че е затънало в тъпашки реваншизъм, исторически проклятия, едноклетъчен антикомунизъм и прилича на призрак, който се подава от блато.

Последната акция по боядисването на паметника на Димитър Благоев в Благоевград като дядо Коледа е просто поредната тухла в стената на самоизолацията на тази група от здравия разум. Нито е времето, нито е мястото да обяснявам за приноса на Благоев в българската история, както и за това защо книгите му все още могат да бъдат четени като нещо съвременно и значимо. Очевидно групичката за социално разрушение, наречена ДСБ (защото лидерът на ДСБ в Благоевград, някакъв си Калоян Ханджийски, бе арестуван за посегателството над пометника) има спешна нужда от 5 неща:

1. Силни хапчета.

2. Уроци по история.

3. Лекция по креативно мислене.

4. Лечение в дебелариума на доктор Емилова за прочистване на съзнанието.

5. Допълнителни хапчета.

Един ден този дух на разрушението ще се върне с неистова сила върху неговите автори. Много е лесно да се правиш на исторически дисидент, който има нещастието да живее в грешната държава. Искам да видя един ден как тези групички ще установяват авторитети, ще възкачват ценности и ще мотивират хората. Защото ги виждаме какво правят по форумите - когато някой каже нещо криво на десебист получава несвързан коктейл от псувни, проклятия, обвинения и драматичен вътрешен мрак. Тяхната битка с историята никога няма да спре да ми бъде смешна. Много искам да се възмутя докрай, ама все не ми се получава, защото като ги гледам се чувствам така все едно са ми разказали мръснишки виц.

Тези обсебени от пиар създания са нереалистично смешни. Защото битката с историята не се води през битка с паметници. Това е все едно да си го изкараш на снимката на шефа, а не на самия шеф. Като не можеш да пребориш идеите, искаш да пребориш паметниците ли?

Успех в това начиние.

Искам да видя кога точно ще ви се получи.

За да има мир - ДСБ трябва да отиде в музея на историята.

На тях очевидно само там им е интересно.

Дайте им и боички, че напоследък нещо не могат да правят политика без тях.

Любимият олигарх на запада

Никога няма да успея да не се вцепенявам пред разтърсващата подлост на която са способни западните страни. А етикетирането на тази подлост със серия от правозащитни клишета е най-драматичното проявление на цялата серия от двойни стандарти, които днес обобщаваме под трудно произнасящият се термин "геополитика".

Какво се случи в края на годината? 
Цялата германска дипломация бе впрегната да работи за освобождаването на Михаил Ходорковски от руски затвор. Ясно е, че ще научим подробностите за голямата сделка доста по-късно, но очевидно в последните месеци Германия е направила цяла серия от совалки, за да подсигури свободата на руския олигарх, този новоизпечен любимец на западната преса.

С какво Ходорковски така грабна сърцата на милостивата и съжалителна западна публика? Дали с измъченият си поглед той е успял да пробие леденото сърце на фрау Меркел, която да накара цялата външна политика на страната си да работи в полза на богаташа?

Защото, дайте в края на ледената 2013 година да си говорим истината в очите. Има нещо изключително перверзно в това да превърнеш един руски олигарх в икона на справедливостта и моралната висота.

Ако човек вземе да чете дори и книги, които са написани с цел да правят пиар на олигарха (например "Ходорковски. Автобиографична книга" от Наталия Геворкян, която е преведена на български) ще види, че в биографията на новата западна звезда има големи пробойни за здравия разум. 
Ходорковски съвсем не е майка Тереза. 
Няма богаташ по този свят, който да е в състояние да твърди за себе си, че е пример за разтърсващ морал и сияеща чистота. Дори да припомним ерата на Елцин, когато Березовски, Гусински и Ходорковски колеха и бесеха из руската икономика, изживяваха се като задкулисни играчи във всички политически процеси и бяха на практика истинските господари на държавата, става ясно, че медийният любимец на Запада съвсем не е някакъв умозрителен Далай Лама, който може да дава уроци по вътрешна хармония и чистота на духа. Много преди да се превърне в днешният любимец на западните журналисти, именно из западната преса за първи път почнаха да пишат за системното пране на пари, което прави компанията ЮКОС, която държеше огромна част от руския нефт и бе собственост на Ходорковски. Именно в това пране на пари е заключен конфликта между руската власт и олигарха, а не е в някаква безкрайно демократична позиция на Ходороковски, както днес твърди той. А крайъгълен камък на буреносните отношения между него и Путин стана опитът му да продаде огромна част от компанията си на Шеврон и ЕксонМобил, тоест да даде контрол на американски компании върху руския нефт.

Легендата за политическият конфликт между Путин и Ходорковски бе измислена като опит за пиар защита на олигарха и беше неговият начин да продаде на запад образа си като борец за свобода, а не като един обикновен перач на пари и мошеник, какъвто наистина е. И само за протокола - няма руски олигарх, пък бил той и приближен на Кремъл или не, който да не може да бъде описан именно с тези думи. Олигарсите са величествен символ на виновното икономическо минало на Русия, които обаче, интересно защо, са посрещани из Европа не като обикновени бандити, а като символ на просперитет, възход и величие. Новият любимец на западната преса Ходорковски е точно от тях. И заради това е интересно да видиш как го посрещат. Те му дават не само свобода, дават му индулгенция за всички престъпления. И никой не си задава въпросът как ли обикновените руснаци, които имат представа кой е Ходорковски, които знаят за неговото минало, които са били свидетели на неговия възход, приемат тези западни поклони. А после пресата в ЕС се чуди защо така нареченият "западен избор" е толкова проблематичен в Русия и защо не вдъхновява широките народни маси. Ами ето защо. Подлостта на възприятията и цялата изградена система от двойни стандарти е красив символ за това колко подъл е станал този прословут Запад.

Защо е подъл ли? 

По времето по което се разиграва медийният цирк с Ходорковски в Москва се намира Едуард Сноудън, човекът, който допринесе много повече за разбирането на света в който живеем от произволен руски олигарх. Човекът, чиято съвест не издържа и той разкри на хората, че живеем в един контролиран и масово подслушван свят. Сноудън в момента е в положението на Троцки от края на 20-те години на 20-ти век. Когато е прогонен от Русия, Троцки стои за известно време в Истанбул, а нито една европейска страна не иска да му даде виза и да го приеме. Заради това, той е принуден да емигрира чак в далечното Мексико. Същото се случва със Сноудън - демократичният свят се оказа изключително негостоприемен за него. Германската дипломация съвсем не се раздвижи, за да го приюти. САЩ преследват като хищник всяка страна, която дори намекне, че ще даде убежище на американският дисидент. Но тази тема съвсем слабо вълнува западните журналисти. Те ще си изпотрошат краката, за да снимат Ходорковски и да пишат разобличителни статии за Русия, но когато трябва да се вгледат в другите дефекти, изведнъж стават слепи и глухи.

А какво да кажем и за Джулиан Асандж, приклещен като затворник в посолството на Еквадор в Лондон. Как пък така британската дипломация не се опита да го спаси от този тормоз. Разликата между Сноудън и Асандж и Ходорковски е огромна. Първите двама реално промениха света към по-добро, а олигархът служи единствено за удобен идеологически образ. И заради това нямаше начин Ходорковски да не стане любимец. Той не носи след себе си огромен морален проблем. Не олицетворява подлостта. Как да не го опишеш като светец, като някаква майка Тереза, която е била несправедливо поругана. А ония другите двама - пълни лузъри, които са избрали неправилната страна. Тъпаци, решили да кажат истината и да станат истински дисиденти. Защото светът в който живеем най-много мрази да му казват истината и да му разрушават удобните обяснителни конструкции. Ходорковски - ангел, Сноудън - сатана. Единият обикновен крадец, но лъскав и пленителе, другият, оооо гаден предател на американските имперски интереси, който избра да отиде и да се спаси в леговището на звяра.

Колко иронично, а?

Ходорковски започва новия си живот, потънал в лукс. Другите описани двама ще изживеят целия си живот в страдание и преследване. Но да са живи Сноудън и Асандж. 

Тяхно ще е царството на историята.

Бедните, простите, отчаяните...

Всяка социологическа констатация може да бъде нож с две остриета. В момента в който е изречена тя разкрива повече за вътрешната мотивация на нейния автор, отколкото предполага той. Така новоизлюпената социологическа агенция "Екзакта рисърч груп" излезе със зашеметително изследване за политическите нагласи на народа. В него има много интересен опит да се очертае социалният профил на изразяващите различни позиции. Според това изследване, оказва се, бедните, селяните, простите - само те не искали кабинета да подава оставка. Докато на обратната позиция били, нека да дадем думата на социолозите: "най-младите, високообразованите, хората със стандарт над средния, както и жителите на градовете-областни центрове".

Ех, тези бедни и прости хора! Този вечен проблем на елита. Тия тъпи лузъри, които пречат на умните, красивите и светли граждани да си живеят живота. Какъв прът в колелото на прогреса са тия лумпени, пък на всичкото отгоре имат и нахалството да имат мнение. И да гласуват. Личи си как душата на романтичните социолози стърже от ужас, когато трябва да пресъздават техния глас. Направо да вземем да ги изхвърлим от държавата, а? Ако си беден, селянин или прост - качват те на самолета и в Сибир. Там сред ледовете да си преоценяват идеите, които предизвикват киселини в стомаха на богатите.

Но тук всъщност е и второто острие. В крайна сметка това, че бедните не искат оставката на кабинета може да бъде възприето и като похвала. Те, отчаяните, виждат смисъл в тази власт. А ако не се лъжа това е основната задача на всяко управление. Да дава малко надежда за бъдещето. 

Нещо, което богатите, умни и светли граждани посмъртно не могат да направят. 

Голямото голо къпане на ГЕРБ

Една от ъндърграунд звездите на ГЕРБ в Народното събрание, инстинктивната политическа поетеса, депутатката Снежана Дукова в края на ноември произнесе култова реплика като обвинение към управляващите.  "Едва когато приливът отмине", каза тя с размахан от парламентарната трибуна пръст, "става ясно кой се къпе гол!". Като всяка поезия и тази подлежи на много интерпретации, а в случая не е ясно дали и самата авторка на фразата е знаела какво точно и искала да каже. Но днес, когато виждаме как парламентарната група на ГЕРБ започна да оголява откъм депутати и заприлича на нудист на открит плаж, май става ясно, че по ироничен начин това поетично умотворение може да бъде разчетено като епитафия за партията на Бойко Борисов. Тя (партията) изкара един властови сезон като целомъдрена мацка, но когато приливът отмина се видя, че през цялото време е била гола като порноактриса с голям опит в бранша.

Великият американски фантаст Дан Симънс има една книга "Лешоядите" - дебел том за това как едни ментални вампири, някаква далечна останка от еволюция свила в страничен завой, са оцелели и до наши дни, но владеят сила - да подчиняват телепатично мисленето на хората и да ги превръщат в свои марионетки. Единият от хората, които разследват случая в романа се удивлява как нещо, което е трябвало да умре преди хиляди години е успяло да се домъкне до наши дни и да наложи отново вида си в съвременната епоха.

Тази загадка измъчва и всеки човек, който се е занимавал с ГЕРБ. Защо, по дяволите, те изобщо дойдоха на власт? Нали приличаха на политически чудовища от древното минало? Вместо политика те показаха мутренско позьорство, вместо диалог - безкраен авторитаризъм на перманентното слухтене, вместо парламентаризъм - скандали и клюки, вместо управление - телевизионно шаманство, вместо политици - анонимни и послушни клонинги, вместо демокрация - полицейска кубинка, вместо интелект - интервюта на Цветан Цветанов, вместо финес - размаханият пръст на Искра Фидосова. ГЕРБ на власт не беше точно партия, а параполитическо образувание, структурирано около властта, обвило се около държавните поръчки и пари като древен паразит, който погази и изсмука крехкият зародиш на българския европеизъм и заченките на някаква нормалност. Те просто приличаха на древните създания от романа на Дан Симънс - явиха се в среда в която никой не можеше да им се противопостави, защото излъчваха груба сила и деспотичен реваншизъм, намирисващ на мачовска пот от тичащото по футболния терен тяло на Бойко Борисов.

Точно заради това ГЕРБ изживяха провала си на парламентарните избори (първа политическа сила, но без достатъчно депутати и в абсолютна изолация) като холивудска примадона, която е разбрала, че първи път в живота й я канят не за ролята на секс-символа, а за грижовната майка на главната героиня. Трябва ли да припомняме как Бойко Борисов се покри за цели пет дни без да дава позивни за обществен и интелектуален живот? А когато все пак се реши да излезе пред медиите, той постъпи като пациент току-що пуснат от изтрезвител - реши да отрече реалността, да се окачи ненужно с лаврите на победител и да разчита, че някаква изначална доброта на вселената ще реши неговите проблеми.

Това, разбира се, не се случи. Вселената може да бъде отмъстителна като статия на Калин Янакиев към здравия разум.

Парадоксалното е, че колкото и да не се признава именно протестите от юни спряха временно разпада на ГЕРБ.

В ситуация в която изглеждаше, че партията на Борисов може да се върне на власт неговите кадри предпочетоха да спотаят недоволствата си и да изчакат да видят какво ще стане на финала на филма. Днес именно по оголяването на ГЕРБ вече можем да съдим и за това, че протестната вълна наистина е затихнала. Напускането на Георги Марков, а след това и на Светлин Танчев вече е ясен белег, че дори и налудничавата харизма на Борисов не може да удържи в едно неговото собствено творение, което, нека да бъдем честни, е събирано от кол и въже и е като силно радиоактивен елемент - в момента в който бъде оставен в покой започва да се разпада с неистова скорост.

Изумително е и друго. Медийната реакция към двамата напуснали от ГЕРБ е сравнима със събуждане от кома. Сякаш от нищото и за Марков, и за Танчев бяха припомнени скандални факти от тяхната биография, сякаш те са ги натрупали в близките 15 секунди, а не ги влачат зад гърба си от години. Това говори за някаква пълна медийна драма, за журналистика така лишена от зъби по отношение на ГЕРБ, че чак е страшно да си помислим в какво време сме живели. Беше припомнено как Марков е трупал гласове в Свищов. Изведнъж бе "разкрито", че Танчев стоял зад скандалната поправка "Мери Джейн" в предишния парламент. Сякаш ГЕРБ наистина е някакво колективно същество за което се мълчи виновно и гузно, защото всички осъзнаваме на подсъзнателно ниво, каква е драма е да сме били управлявани от нещо толкова антиинтелектуално и абсурдно. А може и да има и някаква друга зависимост.

Лично за мен е напълно необяснимо защо медиите напълно забравиха скандалните записи на Борисов от къщата му в Банкя, където дава наставления на Мирослав Найденов. Или пък нежеланието им да ровят около казуса с Мишо Бирата, сякаш това е обикновен епизод от българската политическа мизерия. И фактът, че сегашното управление има своите грешки съвсем не може да служи като индулгенция за избирателната амнезия за управлението на ГЕРБ.

Когато приливът отмина се видя, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов са си направо едни политически нудисти, които са мислели, че водите винаги ще прикриват техните срамотии. Само така можем да си обясним хаотичните движения из пространството на тези, които бяха обявявани за могъщи политици и невероятни организатори навремето. Всеки може да организира група по интереси за източване на държавни пари. Но трябва да си политик наистина, за да задържиш тази група на идейна основа в опозиция. А ГЕРБ се проваля именно на този тест. ГЕРБ се проваля на теста за политика изобщо. Именно заради това единствено за Бойко Борисов изречение от дописка, което гласи: "Борисов и Шимон Перес обсъдиха световната икономика" звучи като виц. За повечето други политици у нас това нямаше да бъде смешно. За лидерът на ГЕРБ обаче звучи направо като буфонада. Защото емпирично научихме, че за него политиката е само удобен начин да организира схеми. Защото знаем, че разговорите за управление и идеи го изморяват. Журналистът от "Монд" Беноа Опкен през 2009 година написа великолепна статия за Борисов и в нея го нарече "харизматичен минотавър". Това, което медиите дежурно пропуснаха тогава да забележат е тънката ирония на французина. Минотавърът в гръцката митология е чудовище. Опкен вероятно го е разбрал от сцената която описва - Бойко Борисов е абсолютно незаинтересуван от разговор за политика с чуждестранния журналист, а с доста по-голям интерес разглежда разголени снимки на Бритни Спиърс в някакъв вестник.

Този човек просто никога не си е представял, че може да попадне в опозиция и заради това партията му бе хваната от отиващия си прилив в много неприлична поза.

Никой не може да каже докога ще продължи оголването на парламентарната група на Бойко Борисов. В добрият вариант за България тя ще се саморазпадне напълно, защото обединителната им кауза (власт в името на властта) се отдалечава все повече в политическото пространство. В лошия  - гърчовете на ГЕРБ ще продължат дълго време, което съчетано с екстремното удоволствие на България да живее в лудост, зарежда бъдещето с непредсказуеми изцепки и проникновения. Но една група в която са събрани зависими хора, подчинили временно своята алчност на лидерската такава не може да изкара дълго време в стабилна опозиция. Естественият характер на алчността е, че тя си търси широки пространства.

Вероятно заради многазначителност на преден план в новото политическо лице на ГЕРБ изпълзяха ъндърграунд поетесите като Дукова и нейните видения за голото къпане в прилива.

Из фейсбук пък е нашумяла някаква дама Мери Хигелс, която успява да съчетае в едно вярата си нумерологията, разговорите с духове и абсолютното обожание на Бойко Борисов. Същата тези дни възпя отново своето непоклатимо убеждение, че светът ще започне отново, когато ГЕРБ се върне на власт. Интересно е обаче, че началото на нейното политическо откровение започва с куплет, който може да сбъркан за начало на порностихче:

Щастлива съм!...Разбирате ли, хора?

Превърнах се във лотосно цъфтене!

Обичам знаците, дошли от горе!

Обичам гейзера, изригнал в мене!

Хигелс като пророк на победилия герберизъм така и не уточнява природата на този гейзер, които терзае вътрешностите й, но пък следващата част от видението й заслужава да се потопим в него:

Студът на злото (разбирай Орешарски) учестено диша,

разбрал, че сме любимци на звездите.

България е с ГЕРБ, изваян свише!

Към нов живот я води нов спасител!

Разбира се, мнозина ще се запитат защо в един сериозен текст се обръщаме към космическите фантазии на виртуална гербаджийка. Причината е много проста. Политолозите се провалиха радикално в обясняването на явлението ГЕРБ. Те се опитаха да го закрепят в някакъв рационален анализ, а истината, че май единствено през герберските поетеси можем наистина да схванем, че говорим за явление по-скоро от карлуковски тип. Ето и животът потвърди поезията – Бойко Борисов се появи в парламента и възложи на Цецка Цачева да бъде неговите очи и уши там, а той самият се оттеглял за известно време от парламентарна дейност. Дали пък не се готви за ролята на нов спасител? Или пък смята като братя Галеви да изчезне в геополитическия хаос на света? С човек като Борисов – любимец на възторжените поетеси всичко е възможно.

Една друга звезда Магдалена Димитрова пък нашумя с изумителното си откритие

Цветанов на Бойко е министър

и любимец в неговия регистър

Това като минимум означава, че лудите из мрежата по-добре схващат, че тия приказки, че Цветанов ще си ходи, че ще има промени са само звезден прах в очите на заслепените политолози. Поетесите на ГЕРБ като литературен отряд от барети чакат в политическата нощ и с много по-ясен поглед ни описват случките в тази партия, която се е топнала в прилива, а всички с ужас чакаме оттеглянето на вълните.

Защото Хигелс добре е описала идването на новия спасител, но така и не ни е казала най-важното - той ще носи ли бански в това проклето опозиционно море?

Малка книга на световните недоумения

Понеже никой от нас няма привилегията да знае какво представлява смъртта, винаги съм се питал – да не би пък тя да е механизъм за безкраен рестарт на живота. Да, в богословските си търсения понякога си представям единственото ни съществуване като видеоигра, която си пускаш отново и отново докато постигнеш изящество на битието и вътрешна хармония. Разбира се – кофти номер от страна на Програмиста е (ако налудничавата ми теория се окаже вярна) да ни лишава от памет при всяко преиграване, но смятам, че човек нямаше да се измъчва толкова много от въпроса за вечността и времето, ако по някакъв начин те не са му били обещани в древното минало или подсъзнателно не знае, че се е докосвал до тях.

Но не за това искам да говоря. При един нов рестарт на живота си много бих искал да ми оставят в главата всички файлове за тази продължителна и луда 2013 година. Научих твърде много неща, проумях някои други. Това беше година на бунтове, подмени и интриги. На медийни пързалки и сваляне на маските. Това знание е безценно по отношение на всеки един човек. Наистина безценно. Защото смятам, че най-ценното нещо, което извлякох за себе си като урок е, че когато маските паднат, човек трябва да почне да се смее. Истинското знание винаги идва през смеха. Другото просто не е знание, което трябва да запомниш.

Заради това тук съм събрал малко мои смехове и недоумения от края на годината и съм се старал повечето от тях да са в  смях. Заради това искам да помня.

Казаха ми велик виц.

Тече грузинска веселба. Става първият грузинец и казва:

- Искам да пия за Додо. Додо може да изпие пет бутилки с вино, след това да спи с пет жени, а най-накрая да мине по конец над най-голямата пропаст!

Става Додо и казва:

- Аз искам да пия Гого. Гого може да изпие осем бутилки в вино, след това да спи с осем жени, а най-накрая да мине по конец най-голямата пропаст.

Става Гого и казва:

- А аз искам да пия за Владимир Илич Ленин...

Грузинците стреснато го поглеждат, но Гого продължава:

- Не знам колко бутилки с вино може да изпие Ленин, не знам с колко жени може да спи след това, не знам дали ще може да мине над пропаст, но такъв начин да отмъсти за смъртта на брат си никой друг не е намирал :)))))))

----------------------------------------------------------

"Може би сме като Малкия принц. Заслепени от слънце и идеализъм. Изпълнени с очакване и въпроси. Усмихваме се, докато ни ритат.". Богословският лидер на "Ранобудните" Ивайло Динев. Човек не се нуждае от водка като му прочете интервюто в "Дневник". Цял ден ще се чувства пиян след това :))

------------------------------------------------------------------

На 20 декември 1943 (утре се навършват 70 години от тази дата) в България, в която според модерните версии никога, ама никога не е имало фашизъм, в село Ястребино са убити шест невръстни деца. Разстреляли са ги с картечници, закопават ги в земята, на другия ден обаче ги вадят и изгарят труповете на клада. Очевидно според модерната историческа версия това е била съвършена изява на изконната демокрация на царство България, белег за естествения европеизъм на тогавашния политически елит и направо пример за подражение на съвременниците. А те съвременниците - видяхме ги - не напразно атакуваха антифашистки паметник с розова боя. Това не беше обикновено престъпление, беше си посегателство срещу истинската памет за нещата. За да може реставрацията им да им върви лесно - да преглъщаме хвалбите за кръволока Александър Цанков, да се примиряваме със зала, кръстена на чудовището Богдан Филов, да слушаме оправдания за зверствата преди 1944 година и хлипове за тези след 9 септември сякаш едното зверство е благородно и хуманно. Ама онези шест невръстни деца съществуват в историята не напразно. Тяхната смърт е знак какво гнусно блато е била онази проклета България, която днес се опитват да величаят като някакъв рай. Пред тяхната памет дори и господарите на виковете "червени боклуци" би трябвало да замълчат. Поне веднъж.

---------------------------------------------------------------

Е, не, след като разбрах, че има сайт печено прасе.ком, днес вече бушоните ми тотално гръмнаха след като установих, че има сайт, който се казва, дръжтеееее сеееее: без нежелани косми.ком. Спрете земята, искам да сляза :)))

------------------------------------------------------------

Йес, йес, йес, йес - видях, че "Ранобудните студенти" били организирали конкурс за есе на тема "Протест и смисъл", а текстовете от този жанр вече може да откриете в "Дневник". Аз понеже съм от сектата на "Перманентните махмурлии" късно получих информацията, но пък успях да се натровя с три текста, които оценявам като метнато по черепа ми паве. След тях се изпълних с решителен протестърски дух, очите на "хубавата Ивет от протеста" (хахах) заблестяха по неясния хоризонт и аз реших да напиша кратко есе по темата:

Протест и смисъл

В момента в който заговоря като талибан-зубър, който дори и другите талибани хейтят, веднага се изпълвам с протестърски дух. Става ми едно такова готино като на Едвин Сугарев пред месарски магазин. В момента в който щракна камерата, за да запиша, че някой преподавател ходи да пикае в шокиращо нарушение на единствената, велика, неповторима и непоклатима Окупация, се чуствам извисен като Далай лама на хашиш. В момента в който ме засърби дясната топка аз се проклинам пред портрета на Ивет Добромирова, защото лошите неща ги правят само левите, никога десните. А и тоя народ е един прост, заспал, уникално тъп. Ебахти мухльовците. С кубинки ли трябва да го ритам да ни подкрепя и да ни донесе нова порция вафли? Ние ставаме рано, бе капути! А вие ще ми спите! Отворковци. Ние сме Ранобудните. Където се вика - още не сме изтрезнели и сме станали да си допием. А в очите ни сияе бъдеще. Макар и да са леко почервенели и Калин Янакиев да съска, че тоя комунистически цвят е недопустим...:))))

Моля някой да предаде този текст на Георги Господинов и да му изяснят, че наградата приемам само в каси с бира :)))))

---------------------------------------------------------

"Единствените физически упражнения, които съм правил е да следвам ковчезите на приятели, които са правили упражнения". Питър О'Тул. Рано си отиде този великолепен мъдрец.

--------------------------------------------------------

Забелязвам нещо странно в своята физиология. Мога в най-големия студ да се разхождам с откопчано яке и няма да кихна нито веднъж, ама нито веднъж. Ама един път като почна да бачкам се разкихвам яко все едно тялото ми протестира срещу експлоатацията. Дали е възможно да имам алергия към капитализъм? :))))))

----------------------------------------------------

Чета новините за политическия полуразпад на Реформаторския блок и не спирам да се удивлявам. Как се случва така, че тия, дето все крякат, че са вестители на морала, които, ако ги слушаш как говорят по телевизията ще кажеш, че духът на Савонарола се е преродил за втори мракобесен тур из планетата, тези, които все твърдят, че са носителите на "новото", "модерността", "цивилизационния избор", винаги деградират така скоростно, че заприличват на смесица от латино-сериал, дрога-роман и библията на сатаната? Позволих си вчера вредното удоволствие да изчета атаките на Радан Кънев срещу Надежда Михайлова и си казах, че вероятно на новия лидер на ДСБ не му е лесно. Той трябва да броди из пространство, което е свръхзадръстено със зомбита, които не искат да си отиват, а вият в политическата нощ и се надяват никой никога да не ги признае за мъртви и изхабени. Всъщност, сега си давам сметка, "традиционната десница" съществува по-скоро като обществена фантазия за самата нея, защото реалността на десницата е точно това, което виждаме - грак, лай и студ под небето...:)))

---------------------------------------------------------

Четох едно есе на Чък Паланюк със съвети как да се пише по-добре. Паланюк твърди, че всеки писател трябва да махне "мисловните" глаголи от речника си. Тоест такива изречения като "Аз знам...", "Той разбираше...", "Тя си мислеше..." просто да няма. Паланюк, подобно на всеки американец, мрази вътрешната съзерцателност и като потенциален писател на сценарии иска всичко това да се предава през действието, а не чрез такива абсолютни фрази...

Съжалявам за литературния статус, но понеже напоследък се поотрових с американска литература (изгълтах тухлата "Поправките" на Джонатан Франзен) смятам, че най-големият проблем на тяхното писане изобщо не са мисловните глаголи, а тъпият песимизъм и кошмарната депресия. Всеки американски роман, който подхвана е удавен в депресия, екзистенциална тъпота, маниакалност, страдание и тотално усещане за апокалипсис. Не знам дали империите залязват, когато ги обхване това усещане, но след съвременен американски роман на човек му иде да си пъхне главата в пасатор, да си прегризе ушите, да се опаше с бомби и да се прасне в първия небостъргач. Винаги съм бил убеден, че е важно как е написан един роман, но смятам, че работата на литературата е да остави в душата ти усещане за светлина, а не все едно си газил из блато пълно с пиявици. С други думи - моля ви пратете на американците малко крушова ракия. Тия пичове отчаяно се нуждаят от усещането за някакъв смисъл в живота си..:)))))

--------------------------------------------------

Три часа по-късно и петдесет и няколко лева назад оставих зад гърба си и този панаир на книгата. И въпреки, че се сдобих с новата книга на Пратчет, най-накрая въздъхнах тежко и отделих пари за книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник "Премълчаваната история на САЩ", а за десет лева се сдобих с три стари, ама яки фантастики, тъжно като член на Реформаторския блок пред сградата на парламента, трябва да констатирам, че се издават ебати боклуците. Видях, че има цяло издателство (май се казваше "Нов човек"), което издава само книги за самоусъвършенстване. Ако съветите на тия автори работеха досега цялата планета трябваше да е станала истински рай, мамка му. И второ - нямам представа кой чете книги за бледи вампири-тийнейджъри в градски условия, ама тази индустрия заплашва да срине устоите на всеки литературен разум...:)))

-----------------------------------------------------------

"Читави хора сме. Не сме някакви хора, където ще се продадем за малко пари". Депутатът от ГЕРБ Георги Андонов в лирично откровение, което може да бъде видяно във видеозаписа от вчерашното заседание на ПГ на ГЕРБ. Аз лично му вярвам. Всички знаем, че ГЕРБ се продават само срещу многоооо пари, хахаха :))))

------------------------------------------------------

Няколко коледни питания ми се въртят в главата:

Дядо Мраз червен боклук ли е?

Може ли Снежанка на Северния пюлос да носи минижуп?

Щом елените са с червени носове, откъде си намират пиячката?

И как така Волен Сидеров не се е снимал по халат в двореца на дядо Коледа? :)))

---------------------------------------------------------

Борисов упълномощи Цецка Цачева да го замества в ПГ на ГЕРБ. Ако трябва да го изразим със соцлозунг: "Цачева - това е Искра Фидосова днес" :)))))

------------------------------------------------------------

Вижте какво - нямам нищо против някой да не харесва Путин. Дори одобрявам изразяването на международни позиции. Да не говорим че човешкото сърце е странно в своите симпатии/антипатии. И на мен започва да ми се повръща, когато някой почне да говори за приноса на Маргарет Тачър в световната история. Настоявам обаче терминологията по отношение на Путин да бъде уточнена, че българският десебарски ум съвсем се е оплел. В два различни поста прочетох две различни мнения. В единият Путин бе наречен "комунистическо чудовище", а в другия "империалистически дебил". Дайте да уточним - този пич някакъв комунист-интернационалист ли е или е просто умопобъркан имперски маниак с безкраен ламтеж за власт. Също така настоявам да се уточни - това демоничен черен лорд ли е или селски глупак случайно дошъл на власт, защото и тези две интерпретации се бият жестоко. Също така, в името на вселенския мир, е добре да ме подготвите какво точно иска да превзема Путин - цяла Европа или само половината? Че тук също десните източници си противоречат. И на последно място настоявам да знам - къде точно е тайната му квартира, където обезчестява млади европейски девици - направо в Кремъл или някъде из Подмосковието?

-----------------------------------------------------------

Величествен виц, ама величествен:

Какво е по-лошо от това руснаците да ти спрат газа?

Германците да ти го пуснат...:))))))

---------------------------------------------------------

Сутринта успях да попадна на интервюто на Деница Гаджева пред ТВ 7. То трябва да бъде увековечено в историята. Тази мома така се беше разсъскала, че ми се стори, че по едно време водещите са в реална заплаха да бъдат напръскани с отрова и мумифицирани в бурканите, които да бъдат захвърлени в мазето на младата вещица. От интервюто разбрах три неща:

1. Госпожица Гаджева се кефи на Волен и не го намира за тюлен

2. Госпожица Гаджева не намира никакви прилики между Волен и Искра Фидосова

3. Госпожица Гаджева беше готова да раздава шамари за всеки, който се съмнява в нейната политическа чест.

Братче, сега разбирам, че всеки, който се е опитвал да анализира Волен Сидеров с политически средства е правел епохална грешка. Волен Сидеров може да бъде обяснен не от политолог, а от психоаналитик. Политологът може да се опита да ни обясни защо Волен казва това или онова, но единствено психоаналитикът може да ни разкрие защо този пич постоянно си хваща гаджета, които имат потенциал да бъдат садо-мазо господарки :)))))

---------------------------------------------------------

Мориконе беше така вълшебен, че човек губи представа за време и пространство. Май навремето старият мърморко Шопенхауер заради това толкова си падаше по музиката като изкуство - всеки се намира в нея. Ако следваме една теория, формулирана от най-добрия квантов физик на света Тери Пратчет - нито един звук във вселената не се губи. Те обикалят из безкрайното пространство и някога отново ще се върнат. И в залата, където Мориконе дирижираше своята музика, старият репортер настръхнал се запита, дали един ден след 100 хиляди години в някоя концертна зала в Алфа Кентавър, някое същество, далечен братовчед на човека, няма да чуе тези звуци от тази вечер и също да изпадне във възторг подобен на моя и да се чуди какво е това нещо от миналото, което го е изпълнило с такава слънчева светлина...:))))

------------------------------------------------------------

Истината е, че вселената е философски замислена. На пияницата му се отблагодарява с махмурлук. На окупатора с трезвеност. На гербера дава нощни кошмари. На Иво Прокопиев с меланхолични и депресарски есета. На Цветан Василев със страха, че мустаците му ще окапят. Всекиму е дадено своето. А пролетарият, изтощен от писане, смазан от капитализъм и от други небесни дивотии се крепи от надеждата, че е на концерт на Мориконе. Така де - вселената компенсира с музика всичките си други нередности :))

----------------------------------------------------------------

Още една калинка отлетя от ГЕРБ и изпърха в редиците на независимите депутати. Което лично аз възприемам като добър символ. ГЕРБ бяха като радиоактивен елемент - облъчиха всички в периода на своята най-голяма мощ, но сега се топят като кокаин под ноздрата на млад капиталистически мениджър. Изобщо вече съм склонен да преоценя своите анализи за политическата мощ на ГЕРБ. Оказа се, че Фидосова наистина е била бента, който с тежка ръка е спирал групата от разпад. Тя се махна и вижте какво се случи - ГЕРБ заприличаха на банда от алкохолици, която по случайност се е оказала в отрезвителя :))))

-------------------------------------------------------------------

От 2007 година не бях попадал във Враца. А това се оказа грешка. Враца днес се оказа едно уютно място, което сякаш те подканя да седнеш на ракийка със салатка, едно такова романтично оградено с планини. А жените гледат като севернячки - тоест с особена смесица между топлина и закана да ти откъснат топките, ако случайно ги обидиш. Врачанските социалисти пък се оказаха гръмогласни и революционни. Изобщо човек не може да се чувства чужд във Враца - тук може гарга да не каца, но ракията е евтина, тоест налице са всички условия за пълноценно щастие.

--------------------------------------------------------------------

Понякога си мечтая протестът да успее, за да мога съвсем спокойно да се самообявя за пророк, който предврително е знаeл, че тия ще преебат нещата, както никой друг не в състояние да го направи. Но дотогава реших, че мога да предположа как ще изглежда един примерен протестърски кабинет:

- Министър на вътрешните работи - Ивет Добромирова. МВР отдавна се нуждае от пиарка и от блондинка в едно. Като кресне и истеряса половината куки сами ще й дадат по 50 на сто от подкупите си.

- Министър на регионалното развитие - проф. Калин Янакиев. Така де - няма нужда да се дават пари на количеството. Цялото качество на еврокинтите ще бъде съсредоточено в София, на жълтите павета. Образът има идеи - не му ги отнемайте.

- Министър на външните работи - Иво Инджев. Някой трябва да покаже на рускините, че не си пада по техните цици и ги отрича заради мракобесието им. Един външен министър искаше да съди СССР, с новото попълнение - никоя рускиня не е в безопасност. Ще бъде изобличена моментално като дългокрак агент на Путин.

- Министър на културата - Асен Генов. Все пак показа арткачества и демонстрира политическите новости на своя розов период. Единственият проблем е, че никой паметник няма да е в безопасност.

- Министър на икономиката - "Ранобудните студенти". Това е иновативен колективен подход. Пичовете имат леви забежки. Национализираха си цяла сграда. Белким национализират и някой "Винпром" с цел - борба с пиянството, упадъчните явления и непротестърските мисли.

Офф, всъщност това са единствените протестъри за които се сещам. Другите са ми се размили като колективен образ и леко ми изпадат встрани, но в дните на раздаване на постове, нали не се съмнявате, всички ще твърдят, че имат най-голям принос в борбата. Ееех, велики дни ще бъдат :)))

--------------------------------------------------------------------

Жал ми е за всеки ранобуден студент тази вечер, който трябва да кара на сок от моркови понеже пиенето е работа на олигархията...:)))) А иначе и тази вечер се включих в световния поток навреме, за да разбера, че паметникът на Ленин в Киев е бил съборен. И то не откого да е. От активистите на партия "Свобода" - неофашисти та дрънкат. Иронията в случая е, разбира се, че те разрушават паметника на човека (не коментираме добър или лош), който създаде Украйна в тези граници, защото историческата Украйна е около три пъти по-малка. Но това само доказва, че всеки фашист по тази земя е титаничен глупак. Според мен и тук е намесена някаква твърде голяма форма на трезвеност :)))

---------------------------------------------------------------------

Установих, че някой преди мене е формулирал един въпрос, който ме терзае отдавна. Този въпрос е истинска философска бездна и гласи: "Ако вегетарианците обичат животните толкова много, защо им изяждат храната?" :))))))

Протестът да върви на Гугъла си

Баналната фейсбук-истерия се оказа доста лъжовно явление за емоционалния свят на виртуалните българи. Ако човек се подаде на усещането, че България ври и кипи, че хората се превръщат в "ранобудни" за една нощ и стават призори да бъдат останалите заспали калтаци, че българите, разбираш ли, колективно искат да участват в битката грохналата десница за нов морал (а под нов морал разбират единствено това те да са на власт), ще е много трудно да си обясни какво точно са търсили в мрежата неговите сънародници.

Търсачката Гугъл пусна безпощадната си статистика за това, които дума най-често е била търсена от виртуалните българи. Не, не е "протест". Не, не е "протестър". Не, не е "нов морал". Не, не е дори "Ивет Добромирова голи снимки". Виртуалните българи най-много са се интересували от сериала "Огледален свят". Единственото политическо събитие, което е попаднало в топ 10 всъщност са "избори 2013" и според мен точно заради това именно вотът трябва да е новината на годината. Гугъл-България със сигурност се е интересувала и от протестите, но този й интерес е далеч назад в класациите.

Социологическите проучвания могат да твърдят каквото си искат или кой колкото плати. Медиите и анализаторите могат да се опитват да обясняват, че живеем в някаква извънредна, историческа ситуация, но търсенията в Гугъл доказват едно нормално и битово общество, което очевидно пет пари не дава за това, че някакви си там се опитват да внушат очевидни неистини. Проблемът, ако трябва да сме честни е и в самите протести. Те не са революционни. Студенти с тениските с юмрука могат да обикалят до утре, ако искат от студио в студио и да твърдят, че това тяхното е революция, но то не е. Те искат същата икономическа система. Въобразяват си някакъв никъде несъществуващ морален капитализъм. Няма как да вдъхновиш хората с такава простотия. Хем правиш революция, хем капитализма да остане. Хем искаш ново общество, хем си оставил десните икономисти да са протестъри. Заради това никой не ти търси идеите, приятели мои. Хората предпочитат "Огледален свят". Той поне е честен със зрителите.

Заради това оттук-нататък, когато някой млад протестър тръгне да ми обяснява, че се намираме в извънредна ситуация, ще го пратя да си провери Гугъла. 

Или да ходи на Гугъла си. 

Там са скрити интересите на редовия българин през дългата и изтощителна 2013 година в която много хора се опитаха да ни излъжат за света. И власт, но и опозиция. И управление, но и протестърите. Това ще остана като годината на подмените, а който не вярва да види класациите за търсене. Хората са се интересували повече от цифровизацията, отколкото от протеста.

Най-вероятно, защото цифровизацията поне носи реална промяна.