Първо трябва да ритнем олигархията в топките

Никога няма да ми омръзне да гледам хората в състояние на политически кипеж. Енергията на протеста е най-хубавото нещо, което може да ти предложи света. При това този протест, който залива улиците на българските градове наистина не беше политически. От самото начало това е протест на бедните, гладните, изтощените, изморените, измъчените, оскърбените. Тоест на 85 процента от хората в страната, които живяха в безумен монополен хорър-филм в последните години. Нека да припомня, в хорър-филмите винаги се прави така - почва се с единични убийства докато най-накрая се стигне до масово кръвопролитие и гаден колективен ужас. Тук ни причиниха точно това - отстрелваха хората по единично с надписани сметки и ниски заплати, а най-накрая решиха, че тъпите овце са приели да бъда стригани и прекалиха...

България беше опит за диктатура на монополите. Другото лице на Бойко Борисов се наричаше монопол, защото той управляваше само в тяхна полза. Единствено и само за тях. И тук нямам предвид само ЕРП-ата, говорим и за банките, които всекидневно с гаврят с хората и цялата система от начини обществото да бъде държана в гадна икономическа зависимост.

Ето защо аз остро протестирам срещу шумния опит разговорът да бъде сведен до нещо, наречено "промяна на политическата система". Проблемът никога не е бил в политическата система. Проблемът е в икономическата. Създадената икономика на монополи, олигархия, едри фирми и мутренски компании - това е истинският октопод, който е засмукал хората. Политическата система има своята вина за това състояние, но не променим ли икономиката, може да избираме всички депутати мажоритарно или да пуснем всеки гражданин за по една седмица да е премиер, но промяна просто няма да има.

Нова конституция и програмен кабинет пък са залъгалки за отклоняване на вниманието. Нека да не забравяме - хората излязоха на улиците с викове "Национализация". Това беше естествен протест срещу икономическата система създадена, за да облагодателста затлъстял кръг от плутократи, които заспиват с Айн Ранд, ама точат пари основно от държавата.

Заради това не съм в състояние да разбера и общото викане срещу партиите. Гражданите имат право да изискват от партиите да се променят. Не само право - те имат задължение за това. Но партиите сами по себе си не са нещо лошо. Това, че досега са правили кофти неща не, защото партийната система е деградирала, а защото обществено-икономическите отношения са такива, че заразяват всичко с наглата страст към абсолютна печалба. Проблемът просто не са партиите, а олигархичните икономически кръгове, които са върховният вампир стоящ над всичко. Разговорите за ВНС и смяна на политическия модел вероятно сериозно забавляват тези кръгове, защото са наясно, че този разговор е безопасен като секс с кондом за тях.

А тези кръгове бяха ужасени. В началото бяха ужасени, защото чуха думата, която нито един икономически вампир не иска да чува - "Национализация". И заради това бяха пуснати уличните проповедници на новите конституции, шаманите на програмните кабинети, пророците с блеснали очи, които викат "Долу партиите!". Това е безопасното поле за олигархията, която иска да си гарантира непоколебимата икономическа власт.

България никога няма да се оправи, ако не удари именно там, където го боли икономическият октопод. Който между другото вече е пуснал своите платени клакьори да говорят, че плоският данък трябва да остане, че национализацията била невъзможна, че ревизия на приватизацията е утопия.

Протестът днес роди едно ново отношение към обществената собственост. Днес вече трябва да признаем, че тя е еднакво значима с частната такава. И това е проблем номер 1.

Аз съм склонен да сядаме на дълги дискусии и да оформим нов политически вид на България. Но първото нещо е да се решат икономическите проблеми. Защото новите сметки за ток и парно идват. Защото идеите за нова конституция няма да купят хляб на хората. Те излязоха ужасени от мизерията и заслужава да видят проблемите си решени. Всичко останало са политически фойерверки за наивници.

Да не говорим за глупавата идея, чийто изразител е втръсналият на всички, досадник номер 1 от последните дни - парламентът да не се разпуска, а да излъчи програмен кабинет. Само да ви кажа - това щеше да е все едно през 1945 година да бяха оставили нацистите да правят първото правителство след войната.

ГЕРБ носят ужасяващата вина за изострянето на всички проблеми. Партиите са виновни - да. Но ГЕРБ са тези, които изпуснаха всичко от контрол в името на това да направят от своя икономически кръг дебели милионери със затлъстели сърца.

Заради това първо трябва да ритнем олигархията в топките. Така че да да излязат през гърлото й. А това ще стане, ако никой не свали икономическите искания от протестиращите. Вземете им подарените предприятия, разследвайте огромните им къщи, искайте да си разкрият банковите сметки. Улицата е по-силна от платените икономически зомбита, които ще се опитат да ви убедят, че всичко искано е невъзможно. Олигархията трябва да я заболи. А нея ще я заболи най-много, ако й прекъснете финансовите потоци, ако преразгледате цялата приватизация и потърсите отговорност.

Проблемът на България се нарича дивашки капитализъм. Нарича се безотговорно дясно икономическо човекомразие. Ляво и дясно, нека да припомня, в основата си са икономически разделения. Олигархията се опита да ги изравни и да създаде своя идеален политически свят, където двете части я обслужват като куртизанка.

Днес трябва истинска енергия и окончателна битка с олигархизираната икономика.

Заради това лично аз ходя на протестите.

И само да ви споделя - аз съм партиец.

Ама не карам никой да вярва в моята партията.

Нито пък ще тръгна да убеждавам някого, че трябва да приема моите политически идеи.

Просто знам, че ще има време да говорим за това.

Но преди това - трябва да ритнем олигархията в топките.

Ако искаме да можем след това да градим някаква нова България.

По-различна България е възможна.

Напук на олигархията.