Полетът на птеродактилите и #НоваДесница

Ще бъда честен и веднага ще призная, че никога не ми е пукало особено за десницата в България. Това пространство освен, че ми е скучно като безкрайна американска сапунена опера, в годините на прехода се свръхзадръсти от политически субекти, а от един момент нататък просто заприлича на психиатрия, която е изпаднала в остър недостиг на антидепресанти.

Но откакто София протестира, изведнъж всички отново заговориха за "нова десница", появи се хаштаг #НоваДесница във Фейсбук, знайни и незнайни журналисти започнаха да канят птеродактилите на прехода (това е особена група от хора, която включва странни личности от калибъра на Евгений Михайлов и Едвин Сугарев). А това, което ми е най-интересно е, че именно птеродактилите на прехода започнаха да говорят как обществото било тръгнало напред в бъдещето, а политическата система останала назад. Очевидно това е неизменната част на всеки политически птеродактил - той никога не се възприема като архаична останка от незапомненото минало, а се изживява като буревестник на бъдещето с блеснал поглед.

И понеже напоследък в българското общество са се натрупали цяла серия от амнезии, реших, че аз ще трябва да съм този, който ще се нагърби с тежката, досадна и упорита задача да припомни някои неща. Първата амнезия на телевизионните птеродактили от прехода е фактът, че близо 4 години те така радостно и щастливо обслужваха ГЕРБ, че на фона на днешният им гняв и патос, това изглежда почти нереално. Но беше точно така. Втората амнезия е, че ГЕРБ някога изобщо са били на власт. Да, знам, в епохата на социалните мрежи и истеричните сутрешни блокове е трудно човек да си спомни какво е правил дори вчера, но нека да припомним, че до месец февруари тази година на власт беше един човек, който се наричаше Бойко Борисов, а тази част от десницата, която сега го играе гневна, протестираща и шумна го подкрепяше в негови ключови решения. Не разбирайте думите ми като упрек към протеста. О, не. Не се чувствам подготвен да се занимавам с целия протест, а и честно казано не ми е интересно. Аз със страстта на биолог по древните видове ще се занимавам само с тази негова част, която пуска хаштага #НоваДесница и вече сънува някакъв свой бъдещ политически просперитет.

Има една основна отличителна черта на десния човек в България. Той никога не е виновен за нищо. О, не. Той е носител на абсолютната невинност и изящната чистота. Питаш го за приватизацията по времето на Костов, а отсреща ти отговарят убедено, че комунистите и ченгетата са я прецакали. Припомняш за "мистър 10 процента", а получаваш истерично вряскане, че това са лъжи на ДС. Викаш - добре бе, пичове, като сте толкова добри защо после изобщо не се върнахте на власт и веднага получаваш стройна теория как внедрените ченгета от началото на прехода са прецакали всичко, а ДС и комунистите са саботирали бляскавите успехи. Десничарят винаги е подготвен, невинен и истеричен. Те отговорност никога за нищо не поемат. Защото, за да поемеш отговорност трябва да си развил нещо различно от психика на 4 годишен, който кряска диво, че му няма играчките. Питаш го - защо подкрепяхте ГЕРБ, той веднага ти се зъби.

Връщайки се назад в историята обаче ще видим един траен дефект на това, което наричаме "традиционна десница" у нас. Те просто не могат да печелят избори без ексцесии. И двата пъти, които са били на власт това е ставало след бурни събития и протестни вълни. През 1991 година дойдоха на вълната на гладната стачка на 39-те, а една година по-късно самоунищожиха кабинета си, а през 1997 година пак дойдоха след бурни протести след проваленото управление на Жан Виденов. После нещото наричащо се "традиционна десница" можеше да участва във властта единствено през задния вход, паразитирайки умело върху настроенията на свиващия им се електорат.

Десницата никога не успя да спечели избори по ординерен, тоест - неексцесен начин, защото винаги се е чувствала по-добре да дудне за морал, а не да предлага конкретни икономически решения. Не ме разбирайте погрешно - политиката е 50 процента морал и 50 процента икономика. Само, че това, което се нарича "традиционна десница" така го удари на месиански послания, че само най-върлите им фенове вече могат да проследят неразбираемата нишка в тях.

И сега най-важното. #НоваДесница може и да има един ден, само че, както БСП в момента се пържи в ада на собствената си глупост и простотия, така и десните трябва да излязат и да си признаят за собствения си танц с олигархията. Аз разбирам, че от хора, които са си присвоили цялата невинност на света човек не може да очаква разтърсващи самопризнания, но в името на колективния разум на нацията е добре поне веднъж някой десен да си признае поне малко вина, миниатюрно късче вина за ситуацията в която е България днес.

Полетът на птеродактилите по телевизионните екрани обаче показва, че моето очакване е обречено.

България вероятно се нуждае от силна десница. Но тази десница, която се готви сега се опитва пак да възникне от един протест, който дори не е неин, въпреки опитите да си го приватизират, както само те си знаят. И понеже като кукувица тя се опитва да възникне там, където не й е мястото, заради това си казах, че нещо в българската политическа действителност е дълбоко сбъркано. Левицата изпуши и изперка (това си е моята болка), а десницата пусна чудовищата си от подземието пак да ни занимават със своите стари, никога несвършващи драми.

А пък хората са по улиците и викат.

Ако можеха да викат в хаштагове обаче сигурно нямаше да викат #НоваДесница

Най-вероятно щеше да е: #ВсичкиВърветеНаМайнатаСи

Полети в световната буря

Аз видях нещо мистично в това, че топлият юни на 2013 година в своя край стана буреносен. И не само политически. Облаци като бомбардировачи окупираха небето, а светкавиците с позната единствено на тях ярост не спират да тормозят нощите на изтощения пролетариат.

Това настроение е в унисон със световната буря. Европа се вълнува и гърчи. В Турция продължават с протестите. А цяла София също не спира да се вълнува.

В един момент осъзнах, че на всеки втори ъгъл се говори за политика, всеки обсъжда някакви огромни проекти, социални терзания, програми. В един момент дори си казах, че съм се събудил в някаква алтернативна реалност, защото много хора изведнъж и внезапно придобиха политическо съзнание. В това няма нищо лошо. Проблемът е, че политиката е процес на натрупване, тоест няма как от днес за утре да станеш гений на анализите и хакер на обществените отношения. Но това не го споделям с хората, защото пикът на софийския протест просто не търпи дори грам алтернативно мнение.

Аз се дистанцирах от софийския протест, защото никога няма да спре да ме изумява това как много хора искат да изтрият биографиите си от време на прехода и да си сложат нови лица все едно са пришълци от бъдещето. Моят проблем е, че помня. Помня толкова много, че понякога се задушавам от политическа памет, но именно това е причината да гледам с насмешка опитите за създаването на гражданска политическа романтика, защото средната класа си въобразява, че има някакви интереси, но тя винаги е носител единствено и само на комплекси.

Ама това са дълги теми. Сега просто ви представям моите мигове в окото на световната буря и моите начини за ментално оцеляване в епохата на виртуалната истерия.

Офф, присъствието в повече от една медия на ден сериозно вреди на правилното възприемане на вселената. Днес така свикнах да давам акъл, че като си купувах домати от пазара за малко щях да изнеса политическа беседа на продавачката, че с тия безумни цени само дразнят пролетариата...Опасявам се обаче, че тя нямаше да го разбере като политически протест и щеше да ми отговори като олигархия на народа - да ми вдигне тройно цената. Ето как се ражда пазарния конформизъм, май френдс :)))

---------------------------------------------------------

Работният петък свършиииииииииии! О, чудо! Никой не заслужава да бъде тормозен с политика в такъв ден, заради това един кротък сръбски дзен-коан, който описва виртуалното състояние на епохата:

Когато ме няма - ме няма.

Когато ме има - по-добре да ме няма! :))))

-------------------------------------------------------------

"Може би е дошло време прокуратурата да се самосезира за действията на Волен Сидеров и депутати от „Атака" заяви Цецка Цачева. Това вече е връх на наглостта. Навремето лично ГЕРБ прикриха атакисткият капут, когато вилня пиян в самолет на "Луфтханза" и замерваше стюардесите с храна. Сега ли му е дошло времето? Ти да видиш - Сидеров си реве за прокурор от 2003 година насам, ама всички останали му правиха мили очички. А пък най-много ме кефи, че ДСБ също призовали главния прокурор да се самосезира, а част от десебарите говорят за кафява вълна. Тези, които бяха в коалиция с БДФ, наследниците на фашистките Легиони, сега протестират срещу Сидеров. Че аз мислех, че по-скоро ще протестират, че не са поканили Сидеров в дясната коалиция...:))))

-----------------------------------------------------------

Богдана Карадочева имаше една песен за София:

И мръсна, и прашна,

и грозна, и страшна.

Но тогава защо ли без тебе не мога,

ти, София, моя любов и тревога.

Аз съм фен на текста, но ми се струва, че той някакси не отговаря на духът на времето, а и описанията на софийските бедствия вече не е така пълно, ето защо впрегнах миниатюрните си поетични способности в поправянето на дефектите:

И мръсна, и с бира оляна,

и прашна, и от атакисти опикана,

с чер хайвер замеряна,

а по тротоара пици..

О, София моя - пансион за лунатици :)))

---------------------------------------------------------------

Имах планове да прекарам уикенда в сън и в четенето на том 3 от "Игра на тронове" - сага, която е метафорично отражение на цялата ни фентъзи-действителност. Но човек си прави едни планове, съдбата и блондинките му готвят други, а медиите - трети. Така без да се усетя си подготвих един уикенд на медийни гастроли.

Утре, старият репортер ще е в "Деконструкция" по БНР при Петър Волгин, където видях, че са ме обявили като "активно непротестиращ", термин, за който не съм се сещал, но, който одобрих веднага.

А в неделя, срам не срам, ще съм пак по БНТ в предаването "Неделя по 3", където май един час ще дебатираме властта, медиите, протестите с колеги журналисти.

Постоянно отказвам покани за участие, защото не искам да прекалявам със собствената си персона. Аз мога да бъда невероятно досаден, когато реша и заради това съм убеден, че светът не заслужава да получава Александър Симов в непремерени дози. Но отново ще повторя старото си мърморене. Как пък един път не ме поканиха да коментирам светски теми. И аз съм човек - вероятно мога да кажа няколко думи за новия бюст на Преслава...:))))

--------------------------------------------------------------

Едва сега прочетох изящен комплимент за себе си. В един анализ в "Труд" Веселин Стойнев е сложил скромното ми име сред журналистите, които насаждали порочната (превод на политкоректния език "порочна" очевидно означава истинска) идея, че протестирала само София, което той окачествява като някакъв вид перфидна лява манипулация. И след като съм нареден сред левите манипулатори вече съвсем официално, нека да споделя поне докрай нещо. И тук изобщо няма да говоря за самия протест. Дразнят ме именно част от анализаторите. Самият Стойнев е озаглавил текста си: "Вече не е криза. Война е". От няколко дни чувам как журналисти се упражняват по темата, че ще се лее кръв по жълтите павета. Сутринта чух пак някаква дама в подобен стил, която драматично попита дали има нужда от кръв, за да бъде чут протестта. Тази кървава реторика лично за мен е странна, шантава и опасна. Някой някъде много иска улиците да бъдат окървавени. Но допълнителното истеризиране на обстановката и писане на анализи в стил военън екшън минава не границите на добрия вкус, минава границите на самото разбиране за психическо здраве.

Аллах да дава здраве, усмивки и песни на протестиращите. Аз не участвам, но това не означава, че искам кръв. Дано обаче те да успеят да се спасят от тези доброжелатели, които много, ама много, твърде много искат да я получат...

-------------------------------------------------------------

Аз си мисля, че българската политика е в насипно положение поради една много проста причина. Никой не е автентичен. Левите се държат като десни мракобеси. Десните най-много обичат държавните поръчки. Либералите за нищо не стават. А националистите са за психиатрия. Явор Дачков от периода си на предаването "Гласове" имаше една велика мисъл: "В България само маргиналното е автентично". Всичко останало е театър, имитация на политика, криза на смисъл. А това се дължи на факта, че натресоха на българите капитализъм, който подмени всички стойности. Заради това виждаме леви капиталисти, десни популисти, националистически измекяри и либерални терористи. Изобщо свят без устои, център, ценности, да не говорим за това, че дългокраките блондинки се насочиха към Терминал 2. Описанието ми не е песимистично. Точно обратното. Ние искахме лъскава демокрация и се провалихме. Трябваше от самото начало да си правим демокрация на маргиналите. Тя щеше да е автентична. Алелуя!

------------------------------------------------------

Откакто чух, че ДСБ имали план за справяне с кризата, се изпълних със самочувствие, че и аз мога да предложа такъв. Така де - и аз и ДСБ сме извънпарламентарни сили.

1. Кабинетът "Орешарски" е най-наплашеното правителство на прехода. Заради това изобщо не приемам истеризираните викове, че видите ли полицейско насилие грозяло протеста. Моля ви се - Орешарски сигурно вече не смее муха да убие вкъщи, защото ще го разкъсат във ФБ-статуси. Но така и трябва. Заради това според мен изборите могат да бъдат май месец догодина. Наплашено правителство е равно на силен народ.

2. Приемам моралното възмущение като най-ценния граждански капитал на света. И го казвам без претенцията това да е високопарно клише. Само че, ако това възмущение се инвестира в следваща власт, която дойде под напора на народна любов, плаша се, че ни чака нищо добро. Видяхме как завърши романтиката от 1997 година. И само за информация - това не означава, че през 1996 година е било по-добро. Ама и 97-ма не струваше.

3. Десницата да се оправя както намери за добре. Намирам присъствието на "Зелените" в коалиция с ДСБ за абсурдно. Мисля, че обединено зелоно пространство има шанс за самостоятелно влизане в парламента. Левицата има повече проблеми за решавене, отколкото телевизионна отчаяна съпруга. Така че, ако политическата система не почне да се променя сега я чака съдбата на възрастна порноактриса - взимат ги в някоя и друга роля, ама хонорарите вече не са бляскави.

4. Предлагам сериозно да се обмисли възможността за драстично намаляване на цената на бирата. Протестиращите не приемали социалните мерки на кабинета, а аз като ги приемам какво да направя? Заради това трябва да намерим обединителна социална мярка, която да създаде национална територия за консенсус. Свяламе цената на бирата. Ако има някой против - да ходи в Брюксел и да си пие бирата от пет евро.

И най-накрая. Това са моите разбирания за света. Приемам спорове по всяка една част, но не примемам глобалното обвинение: "Как може да мислиш така?". Мога. Не мога да мисля много добре, но имам свободата все още да имам собствено мнение, нали :)))

-----------------------------------------------------------

Покрай всички политически драми у нас, едва в края на деня успях да се запозная с величествената драма на Едуард Сноуден (това е човекът, който разкри, че американците слухтят по целия свят). От два дни пичът е в транзитната зона на летище "Шереметиево", защото американският му паспорт бе анулиран и оказва се, той е в ситуацията на Том Ханкс от филма "Терминалът". Човекът си живее на летището, което ако се замислиш не е чак толкова лош вариант. Аз съм бил на "Шереметиево" и честно да ви кажа за краткия си престой в транзитната зона видях такива мацки, че ако имаше начин сам щях да си анулирам българския паспорт, за да остана там :)))))

--------------------------------------------------------

До днес бях лек песимист за шансовете на Орешарски да остане на власт. Но след като чух, че Едвин Сугарев ще гладува в знак на протест срещу кабинета, изведнъж разбрах, че май не съм бил прав със скепсиса си. Досега не е имало бунт или стачка, които Сугарев да не е успял да прецака. Гладува срещу Желю Желев, а Желю си изкара мандата докрай :))) А, да, дори и Костов като дойде на власт - побърза да завифичи Едвин в другия край на света (Индия и Монголия), за да не му се пречка в краката, че, когато Едвин ти е фен - това със сигурност означава, че си обречен...:))))

---------------------------------------------------------------

Благодаря на всички, които ми се обадиха, писаха есемеси или просто ми дадоха знак за подкрепа. Олигархията може да има много кинти, но аз съм по-богат от нея с вашите мисли и ценни идеи. Предаването "Референдум" се оказа по-слънчево отколкото очаквах. Аз в мислите си бях по-еуфоричен, ама май се заразих от академичния тон - това ще го преодолявам занапред, обещавам. Но изпълних една своя отдавнашна мечта - казах "Карл Маркс" в национален ефир, следващият път направо ще призова за революция, хахаха :))))

---------------------------------------------------

Трудно е да си член на БСП в наши дни, мама му стара. Трябва да събирам народния хейт заради всички стари приятелчета от десницата на Пламен Орешарски. Но и това се преживява. Човек удари едно малко уиски преди телевизионно участие и изведнъж вземе, че се изпълни с оптимизъм и някакъв нелогичен и глупав възторг. Оптимизмът за това, че бъдещето ще бъде революционно, светло и истинско. А възторг заради това, че не си достатъчно мъдър, за да разбереш, че вселената верно хейти оптимистите, хахахах :))))

---------------------------------------------------------

Тъкмо, когато човек реши да се отдаде на лятото, започват протести. Тъкмо, когато човек реши да си мълчи и да не се конфронтира с общественото мнение, все се намира кой да го изкара от нелегалност. Така и старият репортер не издържа на медийния натиск, май френдс, и довечера ще се появи в предаването "Референдум" по БНТ от 21 часа. Казаха ми, че сме щели да говорим за Харта 2013, за протестите, за младите, красивите, интелигентните, уникалните, блестящите и превъзходните. Ще видим какво ще се получи. И дали природната ми срамежливост няма да вземе връх над революционната (в случая контрареволюционна) натура :)))

--------------------------------------------------------------

Навремето Артър Кларк с удивление бе отбелязал една особеност на човешкия мозък. Ако кажеш на един човек, че звездите във Вселената са 3 458 777 890 876 234 567 той веднага ще повярва. Но ако види надпис на пейка: "Пази се от боята", човек веднага ще пробва да пипне, за да се убеди. И аз съм така, май френдс. Ако Стивън Хокинг ми каже точния брой на звездите, ще му повярвам почтително. Но пък, ако чуя, че някоя фотомоделка имала естествен бюст, няма да се примиря докато не получа емпирични доказателства. Така де - животът е твърде кратък, за да приемаш теорията за естествените бюстове на доверие :)))))))))))))))))

------------------------------------------------------------------

Длъжен съм да споделя това. В хаоса от бунтове, морални, социални и сексуални, хората почнаха да пропускат дребните детайлчета, които правят света грапав, а битието лошо. Ето сега с удивление научавам, че кварталът-легенда, западната поднебесна империя на София, направо 3-тия по големина град в България - Люлин ще остане без езикова гимназия. Имаме ли право да лишим този град от цяло едно поколение млади ученички от езикова гимназия? Само, който не се е любувал на жизнерадостният им подход към живота, само той не знае какви липси се пораждат от премахването на езиковите гимназии. Така че - апелирам - спасете естетиката в Люлин, подпишете петицията, че иначе олигархията, която иска всичко да е грозно, ще тържествува

-------------------------------------------------------------

Не е нормално. Един път обявиха, че Бойко Борисов ще ходи на културно събитие (концерт на Цеца Величкович) и той го обяви за тежък компромат. Лелееее, ако утре напишат, че ще ходи на гледа "Хамлет", пичът ще ореве света, че пак са му подготвили опит за убийство...:)))

-----------------------------------------------------------

Понеже видях, че младите, красивите, светлите, уникалните, успелите и невероятните са си харесали днес Велислава Дърева за мишена съм длъжен да споделя следното. Никой не ви е накарал насила да споделяте нейното мнение. Никой не ви е опрял пистолет в челото, за да се съгласявате с текста й. Никой не ви е стиснал за топките, за да кимате одобрително. Приемам дори и злостните критики по същество към нейната аргументация. Но иронията към самата Велислава е малоумна и противна. Само за информация - тя посреща 10 ноември арестувана, защото в епохата в която повечето днешни десни си мълчаха като мишки, тя никога не се е страхувала да говори това, което мисли. И това е особената ирония на историята - говорела е това, което мисли тогава - арест, говори това, което мисли сега - злобни шегички и ирония. Ще се окаже, че тоталитарните комунисти и сегашните демократи са си направо първи братовчеди, ей :))

-------------------------------------------------

Реших да се престраша и да си пусна последният "Умирай трудно", въпреки, че нито една легенда не заслужава да бъде продължавана до безкрай по все по-некадърен начин. Този път действието се развива в Москва. Не знам дали като дете не са давали на режисьора да си играе с колички, но на 27 минута имам чувството, че вече са изпотрошили колите в цялата Москва. Забелязвам плашеща тенденция в американското кино. Липсата на сюжет се компенсира с яко трошене на движима материална собственост. Култово :)))

Кой иска да види кръв по жълтите павета?

Тези дни видях името си, където най-малко очаквах. Видях го във вестник "Труд" и то в политически анализ, посветен на развълнуваните софийски улици и протестът, който от две седмици е тема номер 1. Анализът е на журналиста Веселин Стойнев, който е написал един драматичен, напрегнат, гневен текст и някъде в цялата пушилка, която вдига и посред целия театрален гняв видях следния абзац:

Черешката на тортата дойде от устата на Антон Кутев - нали точно на тях ще им вдигаме данъците, затова протестират, това е форма на класова борба.

Преди Кутев този тон усилено се опитват да налагат журналисти като Велислава Дърева и Александър Симов и анонимни леви активисти по интернет форумите на “десни” медии.

Избягвам да чета ултрагневни текстове във възхвала на тези протести, защото знам, че именно патосът ще убие уличния ентусиазъм и, че натрупването на прилагателни е по-мощен начин за самоубийство, дори от бесилката. Но след като бях замесен в подобно ляво коварство, направо във фабрика за манипулации и интриги, реших да видя докъде е стигнал гневът на колегата и дали моята скромна особа не се е провинила с нещо друго в неговия всезнаещ поглед.

Оказа се, че по-нататък в текста съм пощаден от величавия гняв на автора, но пък текста му е толкова характерен, такава метафора за кръстопътя на който се намират в момента богатите, красивите, прелестните, уникалните, модерните, съвременните, прекрасните и небесните, че си реве да кажа няколко думи.

Това, което в този текст абсолютно умишлено и целенасочено се пропуска е, че разделението обикновен и тъп народ/сияещи и красиви протестиращи в София дойде именно от една от групичките от протеста. Това разделение, разбира се, че не е вярно, но то бе налагано с целенасочена последователност от една определена пресгрупа чрез нейните сайтове, че в крайна сметка стана разказ за естетиката на този бунт. Същата пресгрупа, която ако четете ще излезе, че няма нищо общо с олигархията, три дни по-късно се усети, че подобен тип политическо и културно разграничение, абсолютно измислено, сълзливо, въздухарско и тъпо, вече работи жестоко срещу идеята на протеста и рязко спря с производството на сантиментални статии, но беше късно. Тази високопарна естетика на кресливия богаташки патос уби всяка възможност за един национален протест срещу олигархията, за създаването на истински фронт народ-мафия. Думите понякога са по-силни от реалните политически ситуации, защото споменът за ситуациите се променя с времето, но думите остават като болезнено доказателство за всичко.

В текста на Стойнев тази истина е преобърната с главата нагоре, а обърната истина е казана по такъв категоричен начин, че ако човек не познава истината ще се стори, че му говори някакъв вдъхновен постомодерен градски оракул с поглед вперен в някаква розовееща алтернативна реалност.

Всъщност не това е най-важното. Войната на естетики се води във всяка политическа битка, независимо дали политиците си признават това. Но един пък след като се самопакетираха като успели, мощни, светли, богати, среднокласови, уникални (сега вече е модерно да се пишат текстове в обратна посока - ооо, братя, ние всички сме братя по бедност, дайте да излизаме заедно, че иначе лошо ни се пише, но това просто е отчаян опит да се напипа емоционалния пулс, който бе изгубен), протестът стигна до своя пик, без да е ясно какво ще се случва оттук-нататък.

Протестиращите си викат и обграждат парламента, властта се държи на моменти малоумно, на моменти полезно и продължава да си стои. Убеден съм, че замисълът е бил, че този път кабинетът ще се пречупи още на четвъртия-петия ден. Но но стана.

В другите страни, когато се стигне до патова ситуация двете страни сядат да преговарят, защото това е нормалният начин да се разреди общественото напрежение.

Но богоизбраната улица не иска да преговоря? Защо моля? Богоизбраната улица смята, че не трябва да говори с никой? Ама, мамка му, никой не ви кара да се отказвате от принципите си, никой не ви кара да харесвате гадните комуняги и червени боклуци, но просто пикът на протеста е стигнат и оттам-нататък и двете страни нямат полезен ход.

Анализаторските стратези на протеста обаче не искат да се откажат от тази готина роля да си политически фактор, макар и без реално партийно представителство, освен с неясната и смътна идея за някаква бъдеща десница на хоризонта. И заради това вместо да потърсят диалог, се появиха тези заглавия: "Вече не е криза. Война е".

Не е само Стойнев. Видях сред протестиращите плакати и то написани на английски: "Кръв ли искате? Ще я получите". Кряскаще репортерки от електронните медии също се опитваха да представят всяко подхлъзване на протестиращ по жълтите павета като опит на властта да тъпче с кървави ботуши цветът на нацията.

Нека да бъда разбран правилно. Само една палка да се стовари върху главата на невинен човек и кабинетът на Орешарски ще остане в историята. Това е повече от ясно. Вероятно и заради това този път като никога полицията се държи страшно професионално, учтиво и вежливо. Всяко истерясване на тема - полицията почва да бие е толкова смешно, че вероятно самите истерици не си вярват, но го карат, защото естетиката е по-силна от реалността, както доказахме по-горе.

За мен обаче тази кървава реторика е изключително странна, шантава и опасна. Но вижте какво е написал самия Стойнев:

По-малкият проблем е, че кафяворизци се зоват граждани и че ще арестуват граждани. По-сериозният проблем е, че с това се целят сблъсъци с протестиращите, полицейски палки и пускане на кръв.

Точно такава цел съществува единствено и само в месианския поглед на автора. Но подсъзнателното желание да се пролее кръв е просмукано в подобен тип абсолютно безсъдържателни анализи, защото пускането на кръв ще успее да освободи ситуацията. Това е факт. Но цената ще е твърде висока, ама твърде висока.

Но как по друг начин да тълкуваме тези истеризирани анализи, тези нотки на писклив патос, на медиен гърч? Писане на анализи в стил военън екшън минава не границите на добрия вкус, минава границите на самото разбиране за психическо здраве.

А напоследък виждаме рязка деградация на смислеността на този бунт. Тези дни някакъв замеря сградата на парламента с черен хайвер. Това пък какво трябва да означава? Да го тълкуваме като проява на висша политическа ирония или като стихиен порив на радикален цинизъм?

Сега ще се опитам и да коригирам Стойнев. Никога не съм писал, че това е класова борба. Тоест не съм съгласен и с Антон Кутев. Все още не е борба, защото другите хора, обикновените хора от провинцията просто не усащат съпричастие към този софийски бунт, който от един момент нататък просто си стана самодостатъчен. Тези обикновени хора най-вероятно врят и кипят от яд и ярост към властта и към едно от най-психопатичните решения на целия преход - назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Но тези други хора са изтощени от телевизионно напрежение и медийно желание за кръв. На жълтите павете може да не дават пет пари за социалните мерки на кабинета, ама 20 километра след табелата "София" те вече имат смисъл, защото там хората не живеят в шикозния комфорт на способността да се водят морални битки.

Тоест не виждаме класова борба, а класово презрение. Виждаме как една група хора се опитва да запуши цялата държава в името на някакъв свой интерес, който вече не може да формулира дори по ясен начин.

Защото, пичове, да ви кажа, дори и оставката на кабинета минава през някаква форма на разговор. Но не разбирайте, че това означава, че съм изпълнен с презрение към протестиращите. Харесва ми да гледам ведрите им лица по снимките във Фейсбук, въпреки, че не споделям техните идеи вече. Не ги мразя и заради това не мога да не мразя всеки, който се опитва да придаде на това военен характер и спотаява желания за кръвопролитие.

Протестиращите си денсят, правят си нощните разходки из София, а през това време анализаторите, тоест оракулите на свободна практика се опитват да предадат военен характер на лятото и под маската на някаква фалшива загриженост вече си мечтаят за окървавени жълти павета.

  

Аллах да дава здраве, усмивки и песни на протестиращите.

Аз не участвам, но това не означава, че искам кръв. Дано обаче самите протестиращи да успеят да се спасят от тези доброжелатели, които много, ама много, твърде много искат да я получат...

Едвин Сугарев - призракът от гардероба на прехода

Понякога имам усещането, че историческото време в България не помръдва с милиметър. У нас времето минава имитативно и единственият белег за промяната на епохата е технологичният напредък на цивилизацията. Ментално страната стои в своето средновековие, там, където сенките по стените са припознавани като древни демони, а мистичните души чакат някакво небесно откровение да се разтовари върху тях свише по слънчев начин.

Няма как по друг начин да си обясним бруталното повтаряне на исторически ситуации и то съвсем по марксистки - тоест по все по-фарсов начин. Ако историята продължава все така, най-накрая България ще завърши в състояние на един безкраен карнавал, който се носи от вечност към вечност, без никакъв исторически бряг. Бъдете убедени.

Повод за тези мои думи ми даде обявената тези дни гладна стачка Едвин Сугарев в знак на протест срещу кабинета "Орешарски". В някои сайтове дори видях заглавието "Едвин Сугарев обяви гладна стачка до смърт".

Ако има фигура, която символизира безпощадната нелепост на прехода, това е именно този Едвин Сугарев, който превърна гладната стачка в свой собствен нарцистичен инструмент, в негов собствен начин за саморазправа със света и оръжие за битка с демоните, които вълнуват неспойната му душа.

Вероятно новината ми предизвикала нещо повече от ирония, ако тази гладна стачка не е гладна стачка номер 3 в кариерата на този поет, политик, бесуващ на свободна практика, картонена фигура от прехода, програмиран луд за нечисти цели.

За първи път се сблъсках с фигурата на Сугарев в мътното начало на прехода, когато от мъглата на анонимността се появи този поет с налудничав поглед, талибанска душа и съскащ глас. Още тогава беше очевидно, че той е направен точно от тази мая, която беляза всички размирни години - конспиративна психика, сталинистки поглед, кинжална душа и сектански характер. Заради хора като Сугарев в българското общество и до днес не може да стигне до някаква елементарна форма на консенсус.

През 1993 година, когато правителството на Филип Димитров бе рухнало, а СДС влезе в спиралата на вътрешните си разпри, Едвин Сугарев обяви първата си гладна стачка. С нея той искаше да свали Желю Желев, нарочен като основен мотор за свалянето на кабинета, чрез прословутите "Боянски ливади". Сугарев, автор на мрачна, демонична, протяжна и неразбираема поезия, започна своя арт-хепънинг на гладуването и даде ясен знак, че талибанската епоха в политиката започва с пълна сила. Вече не си спомням колко време трая неговото гладуване. Нереалистично дълго беше и заради това от един момент нататък народът престана да вярва в легендата за Гладуващия Син Светец. Вероятно това се дължеше и на купчината истерични седесари, които обикаляха из медиите да твърдят, че Едвин щял да умре всеки момент. Не умря. Оцеля. Продължи да задръства пространството със своите месиански видения.

А само за информация на младото поколение - гладна стачка номер 1 на този кадър бе през 1991 година, когато той гладува като част от групата на 39-те - депутатите от СДС, които не искаха да се подписва конституцията.

Тия пичове просто знаеха, че ще стават богати по време на прехода и очевидно бяха решили да се вталяват.

Но да се върнем пак към житието Сугарево. По някое време поведението му бе станало толкова ексцентрично, а нарастващата му склонност към конспирации бе станала така очевидна, че дори, когато СДС се завърна на власт през 1997 година, Иван Костов се принуди да се отърве от него. Прати го посланик в Индия и Монголия, възможно най-далече от България, за да не пречи на превръщането на сините редици в стройна партия с олигархична и приватизационна закваска.

Завръщането на Сугарев от дипломатическата мисия съвпадна с периода, когато в България за кратко се бе установил някакъв политически мир, дори и с цената на това, че политиката бе глътнала вода, но точно този период бе обществено неплодотворен за Сугарев. Душата на политическия терорист просто не може да търпи състояние на покой, защото го чувства като измама. През това време той се замеси в битка с бившия главен прокурор Никола Филчев, сътворяваше интриги, но без много чуваемост.

Съдбата обаче винаги е на страната на провокаторите. И тя не забрави за своя любимец. Звездният миг на Едвин отново дойде при управлението на ГЕРБ. Съвестта му платена с герберски кинти заработи в полза на Бойко Борисов с целия си капацитет и енергия. Сугарев е известен с това, че може да изпълнява поръчки, но озарен от месиански блясък, все едно небето му го е поръчало.

ГЕРБ знаеха как да използват Едвин качествено. Пуснаха го като оръжие за разбиване на остатъчния син вот, като бъг в сините редици, който да привлича гласоподаватели за тях, като цех за мокри поръчки срещу БСП, понеже, да не забравяме, това си е любимата мишена на Сугарев. Изобщо той стана нещо параноичен андроид на ГЕРБ, медиен неуправляем ракетен снаряд, луд за връзване, който обаче им служеше като момче за всичко.

А в дните след подаването на оставка на кабинета на Борисов, Сугарев изживя своя виртуален възход. То не бяха теории на конспирацията, шамански клетви срещу комунистите, проклятия към всеки, който не харесва ГЕРБ.

Изобщо със своите трансформации и различни политически проекции Едвин Сугарев е най-добрата метафора на прехода и неговият антиморален характер. Той е символ на окончателната антиинтелектуалност, която подло подменя фактите с убеденост, истинските истории с виденията, логиката с манипулация и истинската емоция с душевния тероризъм.

Заради това днес, когато София се бунтува срещу олигархията или поне така твърди, ми е много чуднно какво е отношението на хората към тази непоискана от никого, дошла от миналото гладна стачка, един нелеп опит да се възкреси миналото и отново брутално да се върнем към началото на прехода.

Защото протестиращите трябва да си дават една сметка, че паразитите са се впили в тяхната вълна и правят всичко възможно да използват чуждата енергия, за да възкръснат или поне да получат измамно усащене на живот.

Защото клонингите на Едвин идват по протестите бъдете убедени. Заслепени от красиви думи и модни тениски не пропускайте именно това. Призраците от виновното дясно минало знаят да паразитират именно върху такива каузи. Техни са псувните и размаханите средни пръсти, само те знаят да съществуват в среда на абсолютен хейт, понеже единствено в такава среда не е необходимо да развиваш идеи. Едвин Сугарев е призракът от гардероба на прехода, политическият вампир, който символизира най-мрачните времена на противопоставяне.

Той е символ на това, че последното нещо от което се нуждае тази изстрадала и тъжна страна е поредната доза дясна политика. Хората като Едвин Сугарев сложиха маркер на политиката като нещо ревашистко, ужасно, отмъстително, съскащо и размахващо пръсти. Представете си това в икономиката. Представете си това отново в обществото...

А, когато дадат трибуна на призраците от гардероба, това е ясен знак, че някой е подготвил всичко описано.

Ще поживеем, ще видим.

И най-вероятно ще погладуваме. Доста.

И нямам предвид единствено Едвин Сугарев.

Уви.       

Парадоксът на прогресивните

Работата по един избирателен кодекс е миничудо на българската душа. Проектът бе започнат само преди седмица, а вече има не само наплив от идеи, а някои от тези идеи влизат в сериозно противоречие една с друга. Разнообразието варира - една предлагат преференциално гласуване, други изцяло мажоритарно, трети искат електронно гласуване, четвърти машинно. Разнообразието от мнения е респектиращо. И сега идва основния парадокс.

Как да се приемат изборни правила, които да удовлетворяват прогресивната част от народа? Нали дори и самата прогресивна част е доста разделена в своите политически търсения?

Едната хипотеза е да се даде цялата власт на народа и да правим референдуми до окончателен световъртеж. Но другата хипотеза е още по-невъзможна - да се постигне някакво елементарно съгласие. В ситуация в която всички крещят възмутено, морално и прогресивно, очевидно съгласието е нереално. Което не е проблем единствено на властта.

Самите идеи, които прогресивната част от народа предлага също са доста дискутируеми. Например - мажоритарния вот. Дали някой се съмнява, че партиите ще имат последна дума при определянето на тази кандидати? И изобщо фиксирането в мажоритарното гласуване като някакво универсално лекарство за демокрация също е леко съмнително. Защото мажоритарните кандидати лесно могат да бъдат купени с не чак толкова много пари? Или някой си мисли, че олигархията ще стои отстрани срамежливо усмихната?

И най-накрая - как прогресивните и усмихнатите си представят приемането изобщо на правила за избори, когато искат кабинета да си ходи? Кой ще ги гласува? Защото, ако дойде служебно правителство на власт, това означава, че парламент няма да има, а без депутати няма и нов Избирателен кодекс. И така влизаме в самоубийствената хипотеза на избори по старите правила на екстремната монтански школа.

И това е парадоксът на прогресивните. 

Все най-доброто искат, а все се получава както винаги.

Дали не ни готвят пропрезидентска десница?

Като гледам ентусиазма на възкръсналите десни (всеки от вас да вземе да прати по каса с бира на Станишев, че ако не беше неговата чудовищна глупост още щяхте да се чудите дали има живот след политическата смърт) изпитвам известна доза завист, но и известно смущение. Бях убеден, че лозунгите за нова десница рано или късно ще се появят на политическа хоризонт, така че, когато на четвъртия или петия ден се сблъсках с хашгата #НоваДесница бях наясно, че спиритическия сеанс с възкресяването тече с пълна сила.

На ДСБ например им трябваха няколко дни да се съвземат и да видят накъде духат ветровете и после решиха, че времената така поетично приличат на 1997 година, че им е време да подадат глава от пръстта и така институционализираха нов свой лидер - младия Радан Кънев, който, трябва да го призная, е симпатичен млад човек и стига да не беше тази консервативна патетика, която лъха от него, можеше да му посветя някоя и друга похвална дума. Разбира се надъханият костовизъм си остава константно явление. В една група наскоро прочетох мнение на някаква госпожа, която с треперлив глас бе написала, че е горда, че живее в една епоха с най-великия политик на на времето. Иван Костов of course.

Като гледам обаче накъде върви едната част от протеста почвам да се питам дали този път традиционната десница няма да остане съвсем леко излъгана в опитите си да възкръсне по абсолютно стария и банален начин. Защото има  невидими сили (засега няма да ги назоваваме, но по трептенията във въздуха и в определени печатни издания всеки ще се досети кои са), които май се опитват да създадат една съвсем различна десница, която да е ориентирана институционално и да си има един конкретен, съвсем безпартиен духовен водач.

Достатъчно е само човек да отвори някои медии и да види какъв героичен образ се кове в момента на президента Росен Плевнелиев. В един от дните на протест недоволните дори се обърнаха към "Дондуков" 2, за да ръкопляскат на държавния глава. Когато човек чете коментарите в негова подкрепа може дори да пролее някоя и друга сълза - за тази нещастна жертва на черните демони от управлението.

Иронията ми е умишлена. Очевидно е, че освен глобалното недоволството от простотията на управляващите в момента тече и ъндърграунд война между две олигархични групировки за територия на влияние. Заради това в изданията на едната от групировките пък образа на Плевнелиев е съвсем друг - мистър Офшорка, който е свивал кинти на поразия и е правил документални шашми, които да ти отвинтят главата.

Кой е истинският образ на Плевнелиев е много трудно да кажем, защото в епоха с толкова бял шум истината става едно странично, дори незначително понятие, защото е наредена в списъка с приоритетите някъде много назад.

Ако обаче се замислим ще видим, че президентът също има пръст в кризата, която днес разтърсва страната. Първо - скоростта с която пусна промените в закона за ДАНС беше неочаквана. Ако някой се опита да ми каже, че Плевнелиев не е знаел какво пуска това означава, че или президентът е идиот (малко вероятно), или съветниците са му идиоти (с по-голяма степен на вероятност) или, че промените бяха пуснати съвсем умишлено, за да може новото управление да нагази до шия в блатото на собствената си глупост, пренебрежение на хората и шокиращо погазване на това, което се нарича политическо приличие (най-вероятно).

Това обаче едва ли е стъпка единствено и само за провал на кабинета. Това по-скоро е било опит за създаване на ситуация в която много рязко да повишат политическата си активност и да потърсят политически изразител. Това е ситуация като политически бульон - в нея се формират нови неща, нови субекти и очевидно някой някъде е родил идеята за тази нова фризирана, напудрена, пропрезидентска десница, която ще има много малко общо с това, което Костов някога си е представял за десницата изобщо.

Това вероятно е естествен в процес. В ситуация на криза на всички стойности, единствената институция, която е пряко избирана от народа и която остава остров на стабилност е президентството. Плевнелиев май вече чувства досада от това да бъде марионетка на ГЕРБ, а и кръговете, които стоят зад него имат доста по-широки амбиции от това да бъдат подчинени на Бойко Борисов. Един ден можем да разчетем управлението на ГЕРБ като сблъсък на две олигархии, но засега няма да се спираме на тази тема. Едната олигархия емигрира бързо от ГЕРБ, а другата никога не се е чувствала интелектуална част от кръга "Борисов" и сега започва да се еманципира с бързи темпове, които нищо чудно да родят своя политически проект, който да получи небесната институционална благословия от страна на Росен Плевнелиев.

Ситуацията е такава, че всяка партийна дейност би била възприета като някакъв белег за нормализация и не бих се учудил, ако един ден се наложи Радан Кънев да тропа на вратите на президентството, за да пита какво точно се случва.

И заради това си мисля, че част от недоволството спокойно може да прелее в партия. Част от десните заради това толкова пищят и за нещо "ново и неопетнено". Какво по-неопетнено може да има в една ирландка? Вярно е - през първата година на своя мандат сътвори куп гафове, ама сега за него работят медийни фабрики, които му правят имидж на успешен президент и завършен човек.

Тази прословута "Харта 2013" също лесно може да се превърне в партийна програма при нужда, а историята е доказала, че такива нужди в ситуация на криза са по-чести дори от телевизионните пристъпи на Люба Кулезич.

С други думи - във въздуха витае нещо неясно и дясно.

За него хаштагове още няма открити, но като се появи на бял свят ще живея с усещането, че съм Нострадамус.

„Харта 2013” – моят прочит и критика

От третия ден на протестите, които сега се отразяват като централна новина във всички медии, а журналисти трепетно повтарят лозунгите и свободолюбиво громят властта, очаквам той да формулира някакви свои цели.

Искам да ме разберете правилно. Това не е един протест, а поне три. Едните като мене протестираха конкретно срещу Пеевски в прилив на възмущение и след това повече не виждаха смисъл да стоят на площадите, които възраждаха виковете "Червени боклуци". Другите стоят там, защото са глобално недоволни и те вероятно никога няма да формулират друга цел освен оставка на кабинета. Това не е лоша цел, но съм убеден, че на тези протестиращи и следващия кабинет няма да им харесва, както и по-следващия. Тези протестиращи са ми леко симпатични, защото съм склонен да уважавам глобалното недоволство като непоколебима черта на човешкия характер. И третата част от този протест можем да наречем окултно-шаманската - това са хората, които участват в протеста като в колективен вуду-ритуал за възстановяване на старата десница, която скоропостижно предаде богу дух пред 4-процентовата граница за влизане в парламента. Бях сигурен, че последната част замисля програма, защото стана безпощадно ясно, че протестната вълна този път не успя да прелее в страната, а остана ограничена в София и доста по-частично в Пловдив. Още едно необходимо обяснения - искам никой да не си мисли, че съм склонен да подценявам протеста. Точно обратното той постави на дневен ред много теми за мислене и обсъждане и всяко тяхно неглижиране, скриване или пренебрегване ще е контрапродуктивно и глупаво.

Мен патетиката на "красивите, добрите, успелите, уникалните, небесните, прекрасните, богатите" ме дразни, но това не означава, че те не могат да поставят ценни искания. Длъжен съм да обясня това преди да продължа с текста си, защото забелязвам нарастваща степен на нервност сред протестиращите, а Аллах да бди над душата ми, не искам някой да си мисли, че го гледам под микроскоп с презрение. Не, слушам и чувам, дори, когато не съм съгласен.

Вчера попаднах на текст наречен "Харта 2013: За разграждане на плутократичния модел на българската държава". От третия ден на протеста бях сигурен, че нещо такова ще се появи, защото протестът сам по себе си не е никакво решение, а това, което липсва в обществото са идейни алтернативни, различни визии, нови идеи и стратегия за за справяне с проблемите. Изтощителният преход разгради повечето интелектуални основи на обществото, заради това днес е трудно да гледаме в бъдещето с хоризонт повече от 3 дни.

Изчетох няколко пъти "Харта 2013" и реших да напиша критичните си бележки по нея. Смятам, че това не е злостна и злобна критика, а начин да намерим поне елементарна програма за политически консенсус, който ще е единственият спасителен път от кризата. Пре 1997, която донякъде, но само донякъде приличаше на тази, година консенсусът бе наложен от една-единствена политическа сила. Тогава СДС наложи тезата за "реформаторското мнозинство" и една декларация за национално съгласие, но понеже това бе силов подход, само година по-късно "реформаторското мнозинство" се спука като балон, а националното съгласие бе удавено в безкрайното блато на РМД-приватизациите, които създадоха мускули на днешната олигархия.

Заради това днес трябва да анализираме съвестно предложенията, за да знаем и да сме наясно кои от тях са наистина спасителен изход и кои са капан за площадни наивници. При това ще се опитам да го направя без да коментирам имената на хората, които са подписали тази Харта, защото личностите тук нямат значение, дори и част от тях да са обществено компроментирани. Идейните постулати не могат да бъдат разглеждани на ниво сапунена опера.

И така - първо ще формулирам моите съмнения. Изчетох внимателно Хартата, защото първото място на което я видях беше в сайта на вестник "Капитал". И понеже този вестник, а и групировката, която го издава се изживяват като революционна трибуна на бунтът на средната класа, аз реших да чета внимателно и да търся подводните мини, защото няма начин да няма такива.

Смисълът на промяната досега винаги се е оказвал в това да се смени едната олигархия с другата. А когато една олигархия остане вън от достъп до властови инструменти тя така прелестно и имитативно започна да играе ролята на оскърбена демократична девица, че човек започва да се чуди дали не гледа риалити-шоу, което е писано на особен вид екстази.

Анализът на положението в България не е лош. Съвестно е описан институционалния разпад, неформалните мрежи, олигархичните зависимости. На мен обаче в анализът ми липсват няколко много важни неща, които трябва да бъдат развити. На първо място никъде не срещнах дори едно изречение за това, че основното бедствие от разпада на държавността и липсата на демокрация е не толкова загубата на свобода, колкото чудовищната бедност у нас.

Това е идеологически въпрос. Вероятно авторите на текста си представят политическата зависимост така - възстановяване на държавността и след това икономическо оправяне на страната. Това, което пропускат е, че докато две трети от българския народ тъне в бедност и икономически ужас пред всяка следваща сметка, тези хора никога няма да могат да бъдат привлечени като активна част в рестартирането на държавността. А ако държавността у нас бъде правена само от една трета, тя рано или късно ще се изроди в елитаризъм, който не си дава сметка върху какви социални мини стои.

Друго притеснително е абсолютната липса на дефиниция на това какво е "олигархия". Нека да не се лъжем - единна дефиниция за това няма и не може да има. Италианската олигархия е различна от българската. И заради това ми е странно, че в един документ, който е така центриран срещу олигархичния модел абсолютно отсъства описание на това какво животно е "олигархията". Описват се отделни нейния проявления като особено се набляга, че тя печели държавни поръчки, но я няма обрисувана като обществен процес. А това е необходимо, ако искаме да разпознаваме всяка олигархия, а не само някаква част от нея, докато другата й част се прави на обществен обвинител.

Проблемът на България съвсем не е само в разпада на държавните институции, а и в това, че едрият бизнес е най-мощният генератор на нестабилност. Всяка реформа на държавността, която не минава през тежка регулация на бизнеса е обречена на неуспех, защото именно кинтите на едрите бизнесмени са едно от оръжията с които се нанася системен удар върху институциите. В този смисъл описанието на олигархията и нейното дефиниране е ключово.

Има и някои много странни изречения. Моето любимо е това:

"Да изработят идейни програми и конкретни законодателни предложения за изменение на изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност така, че да бъде гарантирано автентичното политическо представителство на гражданите".

Това какво трябва да означава? Да сваляме процента за влизане в парламента до 1-2 процента, за до може най-накрая ДСБ да влезе в него? Кой определя кое е автентичното политическо представителство? 10 хиляди души в центъра на София или гласуването в цялата страна?

Аз разбирам, че снобската десница много иска да е независимо представена в парламента, макар и обречена да взима между 2 и 4 на сто, обаче в окото на бурята е добре да видим, че не само БСП влезе във вътрешнопартийна криза, а десницата като цяло също. Защото автентичната десница днес това е партия ГЕРБ, а останалото са някакви маргинални останки. Знам, че ГЕРБ дразни среднкласовия представител на младите, красивите, успелите, интелигентните, уникалните, чаровните и прелестните, но в България бутиковите партии са любимци на задкулисната олигархия. В този смисъл е важно не само автентичното политическо представителство, а законодателство, което да гарантира строгите разделителни линии между партиите и бизнеса, защото в противен случай не само няма да сменим модела, а ще си натресем корпоративен авторитаризъм от най-висша степен.

Пак ще повторя основната си критика. Промяната в България не може да дойде единствено чрез промяна на политическото статукво. България се нуждае на първо място от промяна на икономическото статукво, което е основния проблем на страната. Когато променим икономическите правила, тогава и политиката ще е в състояние да се върне при интересите на гражданите.

Но, за да се промени икономически диктат като минимум е необходимо социално съпричастие и солидарност, а не площадна патетика, която изографисва себе си като "морална". Моралът е категория, която може да бъде разпозната от хора, които са материално добре и е празна дума за бедните и отхвърлените, защото на тях това им звучи като политически цинизъм.

С други думи - Харта 2013 е един добър, но едностранчив анализ на положението. И ви гарантирам, че тя няма да може да проработи така, както е замислена, докато някой не си даде сметка, че демокрацията е съвестно усилие, но за просперираща държава. А бедността е траен и деградиращ фактор и заради това проблем номер 1 е тя, а всичко останало е вторичен продукт и интелектуална залъгалка.

Не възприемам себе си като последна инстанция и съм готов да чуя други идеи, но смятам, че България трябва да изработи своя модел за социална държава, защото всичко останало е път без изход и карнавална разходка из нищото. Както е път без изход част от лицата на "моралната" революция да твърдят, че вдигането на майчинските било прах в очите.

Кажете го на хората, които живеят с по 300 лева на месец.

Безбрежният анархизъм на душата

Виртуалните пространства са истерично отражение на реалните. Все повече се убеждавам в това. Социалните мрежи усилват емоцията, вдигат градуса, покачват напрежението. Шепотът може да се превърне във вик, а викът направо в продължителен крясък. Виртуалните пространства са мегафон, но когато всички викат през него, това прави невъзможно възприемането на нещо по нормален начин. Там всеки е диктатор на стената си, авторитарен тиранин на мнението си, свръхадепт на последната и окончателна истина.

В епохата на безкрайния крясък аз пък се хванах, че ставам безбрежен анархист. Социалните мрежи ни помогнаха да разконспирираме властта като зло. Понеже всеки успя да си изгради собствена виртуална държава, то официалните власти изглеждат все по-анахронични, смешни и странни.

Властта е извор не само на зло, но и дезинформация, защото в епохата в който всеки човек може да бъде крясък, официалните институции имат само имитативно съдържание. Виртуалните пространства освободиха епохата като превърнаха анархизма в основен политически постулат на съвремието.

И нищо не може да ме разколебае в тази позиция. Душата човешка – вечна или невечна (ако беше вечна, защо няма спомени за миналото) може да съществува единствено в безбрежен анархизъм и недоволство към злото.

Това е новата епоха. Добре дошли!

Колкото повече гледам ситуацията в България, толкова повече се убеждавам, че средната класа на протестите изобщо си няма представа за какво предоставя доказателства. Аз имам различно от тяхното тълкувание. Всяка власт е източник на световно зло. Каквото и да ми говорите няма да намерите власт, която да не е оплетена в кръгове, схеми, конспирации и интриги. Заради това аз започвам да се замислям - трябва ли ни власт изобщо? Да не би напудреният президент да е по-добра алтернатива от компроментирания Орешарски? Да не би някой бъдещ клонинг, произлязъл от партия, чието име може да не знаем днес да реши проблемите, които са се натрупали? Странно е, мама му стара, винаги съм бил интелектуален почитател на анархизма, но едва на стари години май вече го виждам като единственото възможно бъдеще за България. Властта е зло, а няма нужда да танцуваш със злото в която и да е негова форма :)))))))))))))

----------------------------------------------------

Време е за бунтът на жадните, изтощените от жега, протестиращите срещу неразумно високата цена на бирата, желаещите мезето да е бонус от държавата и гневните на олигархията, че картофите със сирене към бирата трябва да неотменно човешко право, а не всеки път да те карат да плащаш за тях! :)))

--------------------------------------------------------------

Безвремието на виртуалните пространства е магическо. Орешарски назначи Росен Малинов за областен преди три дни, а едва днес до младите, чаровните, уникалните, магическите, можещите и перфектните тази новина достига под формата на бурно възмущение. Оказа се, че новата епоха не ускорява информацията. Точно обратното. Тя създава на информацията възможност да бъде вечна. Понеже днес цял ден виждам да се споделят и статии от 2011 година. Което е куууул! Ама ме е страх, че утре някой ще научи, че хан Аспарух е бил агент на КГБ и тогава ще трябва да носим протестни плакати и за това :)))

-------------------------------------------------------------

Интересен виц. Като за петък:

- Трябва да ви разочаровам, дъщеря ви снощи се напи в бара!

- Лъжеш! Нищичко не е слагала вчера в устата си!

- Aaа... май ще ви разочаровам два пъти... :)))))

------------------------------------------------------

Съжалявам - мятането на камъни и удрянето на журналисти пред "Позитано" ми идва в повече. Ебахти - протестирайте колкото си искате, ръкопляскайте на президента, танцувайте, мама му стара, кефете се, пърформанясвайте. Ама трошенето на стъкла и камъните срещу медиите е тъпо, грозно и смахнато. Станишев от камъни не се бои. И нещо друго - БСП е издържала на фашистки терор, камъните няма да я уплашат, ще е я консолидират. После се ще дивите на резултатите от изборите. Всеки метнат камък не само не помага за изчистването на политиката от тъпанари, а има обратния ефект. Дълбоко се съмнявам, че някой ще ме чуе, нито пък имам илюзии да бъда разбран, ама все пак се почувствах длъжен да кажа. Аз казах "хау".

----------------------------------------------

Един сериозен статус. Проблемът на БСП е системен и се генерира от 2009 година насам, когато бе отказано това да има сериозна дискусия в партията защо загубихме изборите, доколко са прогнили местните структури и не е ли необходима някаква политическа промяна, която да гарантира, че БСП няма да е поетично лява в своите програми и касапско дясна и олигархична в реалното управление. 2013 година просто е пик на вътрешнопартийната криза и, ако сега не се получи дискусия, не смятам, че дискусия някога изобщо ще има, а това означава БСП да влезе в спиралата на СДС в ерата след управлението на Костов - трябваше им 10 години да си признаят, че са мъртви.

Заради това смятам за наложителни 5 неща:

1. Смяна на ръководството.

2. Извънреден конгрес и лява програма, която да е писана поне от двама леви екстремисти.

3. Ако оставането на власт на кабинета "Орешарски" ще е игра на един безкраен компромис, то наистина нови избори са по-добрия вариант. Но по тази точка може да се дискутира.

4. Абсолютна смяна в местните структури, така че на следващия лидер жална му майка - но ако трябва две години няма да спи в София докато не оправи нещата там

5. Тази точка си е от мене, а аз съм ляв маргинал, така че няма да търпя дебати по нея - девойка, която се снима гола за партийния си билет автоматично да получава пост в Изпълнителното бюро :))))))))))))))))))

-----------------------------------------------------------

Днес богът на комедиите е с мен. Качих се на един трамвай, той се развали. Тичах в огромната жега, причиних страдания на биреното си шкембе да хвана втори, който също изпуши от жегата, но добре, че се развали, защото да ви кажа една от отличителните черти на софиянеца през лятото е, че той доста понамирисва в жегите...И така пътуване, което обикновено трае 20 минути, се проточи на около час и нещо в адската столична жега. А сега стоя в редакцията и калкулирам щетите. Изтървал съм изстъпленията Сидерови, както и публичните жалвания на Б. Б, че БСП и ДПС имали коварен план да го убият...:))))) Абе, да не ми да съм се озовал в някоя алтернативна вселена. В моята предишна вселена БСП и ДПС два месеца не могат да се разберат кой да сложат за зам.-министър, а тук сега изведнъж се оказват с коварен план, направо синдикат на престъпниците...:)))

-----------------------------------------------------------

Три наблюдения върху околностите на политическия пейзаж:

1. Орешарски назначава зам.-министър на МВР. Орешарски уволнява зам.-министър на МВР няколко часа по-късно. Ехааа, в каква епоха живеем, а? Сега само с един статус човек може да уволни министър. Сигурно за бързото уволнение спомагат и викащите навън, ама човек се изпълва със сила като виртуална единица.

2. Открих, че има поне една социална група, която е категорично против оставката на кабинета "Орешарски" - собствениците на кафенета и ресторанти по центъра. Те сигурно не са правили такива обороти от приемането на България в ЕС насам. И съм убеден, че тайно правят магии - Орешарски да не подава оставка, че оборотът да върви.

3. Прекрасните, прелестните, младите, великолепните, лъчезарните, уникалните, съвременните, изящните, чаровните, епохалните, виртуозните не разбират едно. България е обратна на света. Те викат с кимане "не", ние викаме с кимане "да". Значи тук, ако на 18 не си десен, вероятно не живееш в София. Но, ако на 40 продължаваш да си десен, сигурно си прекалил с Айн Ранд на младини...

И така, това е моята проповед в сряда вечер. Алелуя. Богът на блондинките да ви закриля и нека бирата никога не изстива :)))

----------------------------------------------------

Президентшата както е тръгнала по протести да не вземем да я видим и на #OccupyPozitano? Но пък винаги съм казвал, че жена, която командва мъжа си е родена да бъде социалистка :))) Ако пък му и готви - направо за лидер на БСП я взимаме...:)))

---------------------------------------------------------

"Бойко Борисов: ГЕРБ няма да се явява в парламента, ще се явим на заседанията за Изборния кодекс". Това е като да кажеш: аз повече секс няма да правя, но ще участвам само за свирките...:))))

--------------------------------------------------------------

Излязъл ли е новият каталог на "Виктория Сикрет". Аз искам да си избера лидер на левицата от него #OccupyPozitano

-----------------------------------------------------------

Заглавие в Уебкафе: "Ответен удар по президента с разкрития за офшорни сметки". Вероятно наистина е ответен удар, май френдс. Със сигурност е ответен удар. Ама от друга страна кой го е карал да къта милиони по офшорки. Така де - можеше с тези пари да си направи поне една фирма за хороскопи и врачки, за да види, че БСП и ДПС го пързалят за закона за ДАНС...Ама очевидно многото пари в чужбина действат на човек заслепяващо :))

----------------------------------------------------------

Ще ме прощавате. Вие протестирайте пред централата на "Атака" - аз утре свиквам протест пред офиса на Наталия Кобилкина под надслов: "Кажи ни, че G-точката е измислица на олигархията!" :))))))))))))))))))) #ЖеТочкатаЕМафия

-----------------------------------------------------

Това с хаштаговете е суперзарибявка, ей. #БлондинкаЗаВсеки #ХаремиЗаНарода #БааахМаамуКвоСтана #КобилкинаПрезидент! #ДолуСутиенаНаПамелаАндерсън

-------------------------------------------------------------

Значи хаштагът бил #НоваДесница

По-скоро май трябва да е #ИНаДругитеИзбориЩеВземем2процента...

--------------------------------------------------------

Днес едно политическо стихотворение. То се отнася за всичко. И за БСП и за протестите и за каквото си помислите в безкрайния летен, гневен, развълнуван и неспокоен свят:

Палачът, който обича палачинки

Васил Сотиров

Обича ги с желе от боровинки

и върне ли се у дома по здрач,

пак почва да си прави палачинки

във свойта кухня старият палач.

Макар и здраво стъпил на земята,

напрегнат е - изплезва чак език.

Когато палачинките премята,

лъщи тиганът му като дръвник.

Нагъва ги след туй по двенки-тринки

и дъвче със отворена уста...

И не желе, а кръв от боровинки

от устните му капе във нощта.

Доволната му сита, мазна мутра

не може нищо да я разгневи.

Той ляга да поспи, защото утре...

Защото утре ще хвърчат глави

-----------------------------------------------------------

Коалицията БСП - ДПС доказа своята политическа безполезност и хаос. Но се замислих и за нещо друго. Ако има избори и дойде коалиция: ГЕРБ - някакви остатъчни десни и РЗС - това ли ще е изборът на гражданското общество? Защото на мен ми звучи като това комендантите на концлагера да се обединият лудите от психиатрията, която е вдигнала бунт.

Сега твърдят, че протестите били на средната класа. Ако дойде по-горе описаната коалиция - тогава пак ще имаме бунтове на бедни. А те не се отличават с пеене на песни. Колкото повече гледам - толкова повече съм убеден, че проблемът е самата система. И честно - ако преди можех да квалифицирам себе си като радикален социалист сега вече взимам с бързи стъпки пътя към анархокомунизма...:)))