Ако БСП я нямаше, кой ли щеше спешно да я измисли отново?

Винаги има смисъл да си социалист. Но никога това, че си социалист не носи такова политическо удоволствие, отколкото във времената, когато някой се опитва да сатанизира твоята идеология или пък, когато да си социалист е изцяло срещу префърцунената обществена мода, характеризираща се с високопарни клишета и нарцистични пърформанси.

Откакто започнаха протестите БСП е изкарвана виновник за последните 23 години. БСП не е ляво, БСП е престъпление, вият анонимни блогъри. Сивеещи интелектуалци с криви нокти започнаха да твърдят, че БСП е едва ли не политически проект на Путин и само чака протестърите да изпият по три бири накуп, за да обяви краят на България и началото на Независима Балканска Евразия. Трети твърдят, че цялата олигархия била създадена от БСП, всичко в страната било окрадено от БСП, изобщо очевидно без да сме го знаели в последните 23 години на власт е била само БСП, само нейните кадри, а те са крали, продавали земи, закривали предприятия, правили поклони на Путин, кроели са тъмни заговори срещу Европа, дебнели са в геополитическия мрак да прецакат НАТО.

Винаги съм знаел, че протестните време освен време на гняв е и време за политически лифтинг. В случая този лифтинг си го направиха поодъртелите седесари, които излязоха на площадите да викат все едно са батальон от невинни ангели, които никога не са помирисвали власт и никога не танцували танца с Дявола, какъвто се оказа българския преход.

Четох толкова слюнки във вид на думи срещу БСП, че ми е трудно да предам драматургичната им злост и гнусни проклятия. Старата кохорта от номенклатурни синчета, сложили маски на експерти, започнаха да плюят отдалече. Че заради БСП прехода бил променен. Че другите страни от Източна Европа били отишли далеч преди нас, а виновна за нашето забавяне е БСП.

БСП се оказа жизненонеобходимия виновник на прехода, средството с което много мизерни душички да провидят себе си като морални великани. Изобщо - ако БСП е нямаше - те щяха да я измислят, защото без нея животът им щеше да бъде безсмислен, тъп и унил, понеже нямаше как да намерят виновник за собствените им интелектуални провали.

Далеч съм от мисълта, че БСП няма грешки.

Говорим за партия, която същестува вече повече от век. Историята на нейните грешки може да запълни томове. А поне половината от тях ще са история на грешките на БСП по време на прехода. БСП бавно, много трудно, ужасяващо бавно се учеше да бъде лява партия, а дори и когато й стана по-лесно влезе в грешния коловоз на историята, опита се да се социалдемократизира и успя, а това й навлече всички останали интелектуални и политически беди.

Но да твърдите с пяна на устата, че единствено и само БСП е грешникът на прехода е подлост. Да заявявате убедено, че само левицата е прецакала пътя към бъдещето е дебелоочие. А най-голямото дебелоочие и лъжа е някой да подозира БСП в антиевропейски настроения. Молбата за членство на България в ЕС бе подадена през 1995 година. По времето на Виденов (ако ми кажете, че Виденов е бил проводник на руските интереси у нас, ще ви препоръчам или да прочетете малко вестници от онова време или да отидете да пиете бира и да не се занимавате с теми, които не са ви по вкуса). България стана член на ЕС през 2007 година. По времето на Сергей Станишев. А през 2000 година БСП направи нещо невиждано, благодарение на своя тогавашен председател Георги Първанов. Успя да пребори водещото настроение в своята членска маса и прие НАТО. И само за протокола - аз и до днес смятам това за огромна грешка. НАТО е продукт на Студената война и фактът, че не умря с нея показва единствено, че когато бюрокрацията един път засмуче големи заплати, не иска да ги пуска. И до днес смятам, че ако БСП не беше взела това свое историческо решение, България и досега нямаше да е член на НАТО. БСП направи компромис с цялата си членска маса в името на този български интерес и заради това всеки деснеещ интелектуалец, който е подготвил нова статия за това как ни готвят Евразия, по-скоро да ходи да си пусне някоя романтична комедия, вместо да с тормози трите мозъчни гънки.

Не беше БСП тази, която унищожи селското стопанство. Не БСП направи криминалната привитизация у нас, която даде собственост на олигарсите. Не БСП почна да предлага блоковете на АЕЦ "Козлодуй" като откуп за Европа. Не БСП пусна калинките в министерствата. Да, проблемът е, че БСП беше зрител на тези процеси, а трябваше яростно да реагира на всичко. Проблемът на БСП дойде от това, че беше гузна за тоталитарното минало и смяташе, че радикално лявото е демоде. Това позволи България да се превърне в експериментална площадка на икономическо безумие и мракобесие. И заради това между другото хората с бюлетини унищожиха партиите, които направиха всичко това. СДС ги няма. ДСБ ги няма. НДСВ се стопиха. Всички останаха в мътилката на историята, защото бяха наказани за своята диващина. Някои от тях се опитват да възкръснат като реформаторски блок, но нека да видим докога ще им стигнат жизнените сили.

БСП обаче оцеля. Хората продължават да гласуват за нея. После, разбира се, БСП жестоко се издъни с Делян Пеевски и серия от други назначения.

Но дали това я е разрушило или отрезвило ще го покажат следващите избори. Когато и да са те.

Но дотогава всеки опит БСП да бъде изкарана нещо като динозавър от миналото е нелепица. Хората, които пишат такива дивотии обикновено са гласували за партията, която не влезе в парламента, защото народът и до днес не може да й прости какво направи. През 1997 година обеща надежда, а им даде кукиш. И точно тези, отречени от историята и презрени от народа хора да се изживяват като носители на абсолютната истина, просто няма да стане.

Някой толкова много иска да види БСП унищожена, убита, разкъсна, разпарчетосана, смачкана, удушена, че човек дори и да не иска се изпълва със симпатия. Защото всички с тази агресия очевидно не осъзнават, че БСП може да е безпомощна във всяка друга ситуация, но когато срещу нея се подхожда така, тя става твърда и непробиваема. Това е проклятие, но и политически инстинкт за самосъхранение. Защото идеята за отричането на БСП отдавна отиде отвъд отричането на ръководството. Очевидно е, че се прави опит да се отрече самата партия. Еми, какво да и кажа - няма да стане. БСП може да бъде пробита по много начини, но тази агресия е безполезна. Тази агресия може да изглежда като сила, но всъщност не постига нищо.

Точно заради това ми се иска да има нови избори. Защото картината ще покаже нещо много различно от това, което си фантазират протестърите.

И най-накрая. Всеки има право на свой собствен проект в левицата. Като не харесваш БСП - опитай да направиш нещо друго. Но БСП има един политически плюс, който съхрани. Тя не се срамува от думите социалист и социализъм. Каквато й да е левица нова да възникне у нас, ако тя не припознава думата "социализъм", а я замества с поетични прилагателни, значи това не е левица, а само временна халюцинация. Електоратът на БСП е най-мощната лява сила у нас и може да стане поне три пъти по-голям. Но атакувайки го по този начин - с опити да му се обясни как колективно БСП е непотребен и тъп политически организъм, той никога няма да даде доверие на друга партия.

Защото, много ги подценяват, ама обикновените хора, които гласуват за БСП са наистина голяма сила. Точно заради тях, независимо, че мога да ви напиша опус това, което ме дразни в левицата, не мога да приема разни политически лилипути да говорят за БСП каквото си искат.

Или пък - нека да си говорят.

Все пак лилипутът друга работа и без това си няма.