За каква левица си мечтаят десните?

В общия протестен вой напоследък, въпреки безмилостното августовско слънце и постоянното желание на някой анонимен комплексар да боядисва паметника на Съветската армия, започнах да дочувам една много странна, много фалшива и удивително противна нотка. Изведнъж се оказа, че хора, които самоопределят себе си като десни и чакат само удобен повод да си сложат потници на дупки с надпис "Реформаторски блок", са безкрайно загрижени за състоянието на левицата у нас. Нещо повече - у огромна част от тези десни, бесни и реформаторски мозъци все срещам въпросат - "защо вляво не се направи нещо ново, нещо прилично, нещо добро?".

Последният такъв текст, който прочетох беше на Йовко Ламбрев със заглавие "Моят изход". Нека да уточня нещо. Представа си нямам кой е Йовко Ламбрев, за какво се бори в тази вселена и какво е мястото му под слънцето. Тоест - ползвам неговия текст като отправна точка не, защото искам да разкоствам автора, а, защото интелектуалният му продукт е като добра метафора на всички лъжи, подлости и интриги, които днес трябва да минат за прогресивна, протестна и добра мисъл.

Но много преди текста на Ламбрев постоянно съм бил свидетел на тази псевдозагриженост на десните, че си нямат добра и удобна левица в България. Подобен тип мнение трябва да накара всеки истински левичар на бегом да се отправи към първата библиотека, да отвори томовете на Троцки и да види, че левица инженирана от десните може да прилича единствено и само на нелеп хомонкулус, нещастен мутирал ембрион с олигархични измерения, изобщо нещо като друго на света. Но понеже българските десни, които днес пребивават в шизофренията, че говорят от името на целия народ, почнаха да поставят темата твърде често, то наистина си струва да видам - за каква ли толкова левица мечтаят те?

Сега вече да се върнем към текста на Ламбрев, който ни е като лабораторна площадка и да видим какво пише един средностатистически костовист. Оставяме настрани първоначалното банално мрънкане срещу бездействието на хората - българската десница винанги е била най-силна, когато трябва чете конско, да истерясва срещу някого или да беснее по свободна маловажна тема в света. Заради това не си струва за пореден път да се заяждаме с това. Стигаме обаче до важния пасаж с левицата и заради това ще го приведем като доказателствен материал:

"Аз винаги съм се осмислял като десен избирател, но на повечето си леви приятели винаги задавам вечния въпрос – няма ли да направите нещо смислено вляво? Защото парадоксът на днешния ден е, че десницата може да е в криза, но там нещо започва да се случва, дясното ще намери пътя си и ще покълне отново, но на него ще му трябва релевантното ляво, с което да спори, обсъжда, сравнява, провокира. Така работи демокрацията! А в ляво няма никой – там дори не е започнал процесът на случване. Защото БСП не е ляво – БСП е престъпление!"

Ехааа, как го е накъдрил този пич! Ама сега ще трябва да се започнем да четем между редовете. На мен веднага в очи ми се наби последното изречение: "БСП не е ляво - БСП е престъпление".

Никой не отрича правото на средностатистическия костовист да мрази БСП, да не я приема, дори да си държи плакат на Сергей Станишев в стаята и да му рисува мустачки, когато е ядосан или, когато по новините не са направили нито един репортаж за ДСБ. Но да твърдиш, че цяла една партия е престъпление е твърде сериозно обвинение. Мога да дам пример за държава, където да имаш политически идеи е било престъпление - сталинска Русия. Убеден съм, че Сталин би се подписал под твърдението, че "троцкизмът не е ляво - троцкизмът е престъпление. Или пък би се подписал под твърдението: "Социалдемокрацията - не е ляво, социалдемокрацията е престъпление". Това е сталински начин да осмисляш света. В момента в който видиш партия, която не ти пасва на хормоналния цикъл и ти си готов да я обявиш за престъпление. Кое точно е престъплението на БСП?

На последните избори за БСП гласуваха около 900 000 души. Приемаме, че 200 хиляди от тях са електорална случайност, но 700 хиляди души убедено гласуваха за БСП. И сега един костовист, който си мечтае като тийнейджър за секси-левица, изведнъж обявява всичките тях за престъпници, а партията им за престъпление.

Всеки път, когато прочета някой костовист да се отнася така с БСП, започвам да си мисля, че все пак по време на прехода БСП е направила нещо правилно след като я хейтят така яко и то неприятните хора. Парадоксално е - пичът мечтае за левица, а в следващия момент нарича партията, за която гласуват левите хора в България престъпление. Преди да почнете да хвърляте празни бутилки нека да уточня нещо.

Склонен съм да приема тезата, че БСП не е достатъчно лява и трябва да се промени. Но е факт и друго - левият електорат поради липса на разпознаваема алтернатива гласува за нея. Това е парламентарно възможната левица на този етап и заради това костовитко-сталинистките бълнувания за престъпление не са случайност, те са част от добре осъзнат хейтърски мироглед.

След като сме видели десният сталинизъм е логично да се попитаме - каква ли левица сънуват костовистите? Убеден съм, че еротичната мечта на всеки от тях е левица, която стои на едно място и възхитено казва, че те (десните) са мъдри, вдъхновени и блестящи. Те искат зализана левица, социалдемократически фризирана, европейски лустросана с която да си пият шампанското и да си ядат черен хайвер. Не, мерси. Ресто, не струва.

Ако един ден се появи истинска левица у нас, тя ще помете като огън всичкки драматично луди десни идеи. Защото България се превърна в полигон за дясно безумие и ни трябва левица не с която десните да се съизмерват, а която да помете десните като приливна вълна черноморски бряг.

Не можем да чакаме и да се надяваме на колаборационистка левица, която да прилича на съня на костовист. БСП колаборира достатъчно по време на прехода, ама виждаме, че костовистите я ненавиждат в червата, пръскат им слюнки докато говорят за нея, късат си космите по ръцете и скърцат със зъби, което говори, че БСП поне изпълнява един от признаците да бъде левица - пуска киселини в стомаха на десните.

Аз никога не съм си позволил да инженирам създаването на нещо дясно. Според мен България е страна, която може да живее и без десница, защото градските сноби не са достатъчно, че да има кой да гласува за десните. Проблемът си е техен, стига само да не обръщат алчните си погледи към лявото пространство. Там наистина все още не се случва нищо, защото първо трябва да решим концептуалния въпрос - каква левица ни трябва.

Аз смятам, че ни трябва крайна и радикална левица. Няма какво да си говорим с десните. Ще си говорим с тях едва, когато вземем собствеността на олигарсите, преразгледаме всяка приватизационна сделка, сложим усмирителна риза на банките и национализираме ЕРП-тата, както и важните стратегически отрасли. Точно такава левица ни трябва. Крайна, дива, радикална и истинска. Левица, която да смущава съня на всеки костовист и да го кара да се буди с писък.

Дааа, точно такава левица ни трябва.

Сталинистите в дясно ще има да се каят, че са я призовали.