Friday, March 21, 2014

Медийният слугинаж на ГЕРБ




От една година насам голяма част от медиите приличат на пациент с венерологично заболяване, който отчаяно се опитва да прикрие симптомите пред широката публика, правейки се на непукист за болките от херпеса, който го измъчва на най-неприличното място. Името на този херпес е ГЕРБ, а оплесканото минало винаги намира начин да се върне като екзистенциално страдание в настоящето. Отношението на медиите към ГЕРБ прилича на отношението на стар алкохолик към бутилка с водка на масата - нещо средно между желание да избягаш с писъци при първия доктор и похот да я преполовиш на един дъх набързо, за да започне отново купона. След никоя друга власт досега журналистиката не е реагирала така бавно, протяжно и с нежелание към разплитането на тъмната паяжина от афери, интриги, откровени кражби и машинации, която ни завеща ГЕРБ. Тази мрежа обаче очевидно все още подлежи на пълен контрол от страна на партията на Бойко Борисов, защото иначе просто няма как да си обясним политическата шизофрения, която е треснала много хора и ги кара да произвеждат медийна продукция в която ГЕРБ ни е представена като партия с небесен статут на непорочност, жертва на медийни манипулации, невиннна девица, гледана с неприкрита сласт от някакви грамадни властелини на сенките, които искат да очернят биографията й на светица.

Спомнете си какво беше през 2009 година (и само за протокола - точно така трябваше да си бъде) медиите не дадоха мира на тройната коалиция. Близо две години се говореше единствено за техните сделки, машинации, корупционни схеми. Разбира се, този цикъл бе щедро захранван със слухове и недоказуеми истории от страна на ГЕРБ, но все пак ролята на медиите е да бъдат критична съвест и да поставят големите теми с надеждата, че обществото няма да забрави за тях, а ще успее да накаже тези, които са извършвали подлостите поне на следващите избори.
Когато миналата година ГЕРБ се срути грандиозно от властта и опитът не от Министерския съвет, а от сутрешните блокове, медиите обаче зациклиха. Те се оказаха не само неспособни да представят цялата истина за управлението на Бойко Борисов, но дори и не направиха опит за разнищят най-големите скандали около неговата фигура. Нещо повече - днес имаме една парадоксална ситуация в която част от големите телевизии имат пълната свобода да разнищват сегашния кабинет, но когато стана дума за най-голямата парламентарна партия, изведнъж от ефира рукват едни розови поточета на умиление, че на обикновения зрител направо може да му се доплаче. Нека да дадем само два примера от последната седмица за това как медийният слугинаж на ГЕРБ продължава да е реална величина във вселената и да пропуска покрай ушите си грандиозни лъжи от страна на тази партия.
Покрай скандала с това в каква къща живее лидерът на "България без цензура" Николай Бареков, наяве излезе скандалния факт, че партия ГЕРБ също има свръхлуксозен имот в квартал "Бояна". Цялата злост и жлъч обаче се концентрира върху Бареков. Нека да стане ясно - Бареков трябва да даде отговорите, които искат от него. Но има парадокс в това разследването да тече само срещу лидера на една извънпарламентарна партия, а имотната афера на ГЕРБ да бъде оставена встрани. Нещо повече – именити журналисти от ефира обявяваха, че атаката срещу партията на Борисов била само опит за отклоняване на вниманието. Така ли? ГЕРБ всъщност не дадоха смислен отговор за палата си в "Бояна". Те пратиха една полицейска декларация с която заплашиха всеки, който повдига темата със съд, но оттам-нататък нищо не последва. Нещо повече - от ГЕРБ отказаха да предоставят официални данни кои са хората, които са ползвали имота, чрез коя фирма са го наели, какви пари струва неговата подръжка, което е много странно за партия, която се самообяви като "символ на прозрачност". И още един съмнителен факт - хората на Борисов не допусаха дори екип на Нова телевизия на територията на имота, а всички знаем и сме виждали, че Нова е в толкова любовни отношения с ГЕРБ, че понякога май има нужда на екрана да сложат червена точка и предупреждение, че програмата не е подходяща за малолетни. Въпреки очевидният опит на ГЕРБ да вдигне завеса около подпланинския си дворец, не последваха същото количество язвителни коментари, че хората на Борисов се окопават, крият, че дължат отговори, че тази мъгла не е здравословна за тях и, че в крайна сметка те също са били спипани по бели гащи в отровната атмосфера на българските обществени отношения. С какво палатът на ГЕРБ е по-морален от къщата на Бареков?

Този медиен комфорт очевидно кара ГЕРБ да се държат като хора на екстази. И вече пробутват лъжи, които изглеждат точно като халюцинация. Друга такава лъжа беше обявявяването на факта, че на 15-ия ден от събирането на подписи за референдума за изборните правила, вече има събрани над 500 хиляди подписа. Всъщност хронологията на драматургичното извисяване на тази новина беше малко по-различно. В един вторник проф. Георги Близнашки, шеф на инициативния комитет обяви, че вече има събрани 300 хиляди подписа. Два дни по-късно той грандиозно ъпгрейдна цифрата и тържествуващо обяви, че подписите за 400 хиляди, а само 24 часа по-късно Бойко Борисов с щедро сърце закръгли цифрата на 500 хиляди. И нито един журналист не се опита да подходи критично към тази информация, да поиска да види прословутата подписка, да се убеди в нейният реализъм. Защото всеки, който се е занимавал с обществена дейност ще ви каже, че събирането на 500 хиляди подписа за 15 дни на 20 масички е все едно да накараш Бойко Борисов да изчете томче на Кант за 2 часа. Ако само един репортер си бе направил труда да обиколи столицата щеше да види, че пунктове за събиране на подписи с изключение на този в подлеза на СУ "Св. Климент Охридски" просто няма. В страната също няма пунктове, което подсказва с голяма степен на вероятност, че ГЕРБ разчитат да осигурят тези подписи по втория начин, чрез някаква документална машинация. В Пловдив например много общински служители изпищяха, че ги принуждават насила да участват в подписката, защото в нея са заложени интересите на управляващите в града на тепетата ГЕРБ. Нека да си припомним, че през 2012 година на БСП й бяха необходими близо 3 месеца, за да успее да събере подписката за национален референдум и то при къртовски труд, защото изискуемата цифра наистина е непосилна за обикновени организации.
И въпреки, че точно тези факти са пред очите на медиите, те не само спестиха гърча на ГЕРБ, но отразиха новината като съвсем банален факт, без нито грам съживителна и критичност, която да убеди мислещата публика, че все пак в страната има едно необходимо ниво на смислена публичност.
А най-накрая, когато пресцентърът на ГЕРБ пусна като новина фактът, че Бойко Борисов на конгреса на ЕНП в Дъблин се е правил на фотограф и е снимал Ангела Меркел с кадри от неговата партия и това бе тиражирано като голяма новина, си казах, че вероятно зад този обикновен слугинаж не стои някаква тъмна конспирация, а съвсем обикновено колективно изтрещяване. За сметка на това абсолютно смешното твърдение на Борисов, че ситуацията в България била същата като в Украйна, остана абсолютно недокоснота от критичен медиен анализ. Само в България един политик от мащаба на Борисов може да е сигурен, че никога не би бил държан отговорен за своите думи. Българското съзнание е в плен на кинообразите, а журналистиката така или иначе бе морално корумпирана. И тук дори не говорим за баналнити кинти, а за факта, че тя постоянно почна да се примирява с нивото на дивотии, които й сервираха, докато най-накрая не попадна в класическия морален проблем - абсолютното неразличаване на добро от лошо, на правилно от неправилно, на нормално от ненормално.

Бойко Борисов винаги е бил симптом за някакъв свърхпроблем на българската политика, която е в състояние да извлече удоволствие от факта, че е провинциално изолирана от големите световни теми и съществува единствено в баналния ад на дребните градски сензации, които разтърсват основно по три-четири квартала в столицата. Само тук например навремето можеше да мине като жестока сензация снимка на счупения глезен на Борисов, както и меланхолични снимки на собственика на счупената кост, който обясняваше на журналистите, че го боли, но все пак ще докрета до победата на изборите. ГЕРБ са признак за интелектуална деградация не само на обществото, но и на самите медии, които се примириха с отредената им роля на размножител на министерски образи с които да се пропагандира проекта за полицейска държава, който ни готвеха. В никоя друга държава скандал като този с есемесите на Люба Кулезич, които осветиха подземията на медиите, нямаше да мине в девета глуха без да остави следа върху самото светоусещане на журналистите за самите себе си. Само в България е възможно да се правиш на герой като абсолютно безопасно защитаваш кандидат-диктатора и настоящ опозиционер и плюеш всички, които се опитват да изяснят докрай демоничността на неговия образ. Точно заради това слугинажът не просто обичайното явление, което трябва да констатираме и да оставим на мира. Докато той не бъде изобличен докрай и то по яростен начин, няма никакъв шанс журналистиката да бъда полезна и творческа дейност. Защото слугинажът на ГЕРБ днес обича да се прави на най-критичната част от медиите. А всъщност и това е игра на сенки, защото хората отдавна вече си дават ясна сметка кой къде е в координатната система на българските лудости. И ГЕРБ със сигурност са някъде там, където са венерологичните заболявания, за които се говори с изчервяване и сдържан срам. Част от медиите обаче се държат така все едно да имаш херпес е някакъв повод за гордост. Проблемът, разбира се, е изцяло техен, но за цялата журналистика е леко обидно. Просто си мечтая за дните, когато човек отново с гордост ще може да каже, че е журналист. Понеже заради целия този креслив слугинаж, който претендира за морал, човек трябва да си измисля различна професия, за да си спести навъсените погледи на хората. 
И тези навъсени погледи не вещаят нищо добро за ГЕРБ.
Както и за целия политически модел, между впрочем.

1 comment:

balio dinev said...

В ада има място за всички - както за медийния слугинаж на ГЕРБ, така и за такива като Вас - медийната колона на пропагандата на БСП - престъпна партията на едрия мафиотски капитал, мимикрираща под крехкия камуфлаж на социалната мисия!