"Нашата съдебна реформа" по текст на Цветан Цветанов

Чудото на четворната коалиция се случи, дами и господа! Свалете шапки пред трупа на българската държава. Цветан Цветонов, оня с големите уши и с ръцете от СРС-ата бе оправдан по обвинението в подслушване. Цинично е, че всички знаем, че той е виновен. Това беше очевидно през 2013 година, очевидно е и сега през 2015 година. Него са го изтеглили в сенките на ГЕРБ, в задкулисията, за да не дразни с натрапчивото си присъствие, но това не отменя виновното минало, което всички сме преживели. Оказа се сега, че той е чист като ангел. Едно малко ангелче - Цвъ Цвъ. Невинен като четворната коалиция. Морален като нея. Блестящ ангелски като реформатор в сутрешен блок. Възвишен като гербаджия в министерство. Добродушен като патриот на три ракии. Вдъхновен като абевеец пред портрет на Първанов. За да отбележа всемирната си тъга вчеа във фейсбук написах: "Оправдаха Цветан Цветанов по обвинението за подслушване. Управлението на Реформаторския блок, АБВ и ГЕРБ почна да се изплаща...". И тогава се сетих, че в дните на ранния цветанизъм се бе появил нещо като химн на МВР - "Нашата полиция". Сега полицията не е дневен ред, а знайни и незнайни реформатори се упражняват по темата за съдебната реформа и очевидно усилията им наистина се отплащат. Съдът работи. Оправдава гордо старите и нечисти управление. И знаете как е - музата ме навести набързо като среднощна сервитьорка в крайпътен мотел, думите сами дойдоха и така се роди произведението:

"Нашата съдебна реформа ме пази"

Ако някой някъде без жал

преследва кръга "Капитал",

и реформаторите тръгне да натиска -

съдебната реформа ще го стисне.

Ако още се намира комуняга,

който от синята мъст да избяга,

истината днес е само тази -

съдебната реформа ще го гази!

Ако някое евразийско братство

граби от прокопиевото богатство,

съдебната реформа в миг лъчист

го блъска като Каролев синдикалист.

Ако някой псува лидера на ДСБ,

хей, момченце, запомни добре,

Протестна мрежа ще те пита "Кой" -

от съдебната реформа ти се бой.

Хора, подарете цвете,

боклуци, запомнете ни отрано!

Гордост е да бъдеш в редовете

на съдебната реформа на Цветанов!

Българското неподчинение в Украйна

Има мигове в които човек наистина изпитва гордост от своите сънародници. Това е великолепно чувство. То направо газира кръвта и те кара да се носиш на няколко стъпки над земята, изпълнен с оптимизъм, че потъпканата фраза "български дух" може би наистина има смисъл, може би е оцеляла в мътното геополитическо блато и има как да засияе с пълния си блясък. Този български дух е опиянаващ, когато се прояви, особено, когато вече не си очаквал да го видиш. Тази гордост е нещо величествено. Гордостта от това, че делиш една кръв с хора на които се възхищаваш.

Не говоря за грантовите измекяри у нас и техните инженерни опити да внушат на българите външни, чужди нечистоплътни тези. Не говоря за мракобесно десните и техните вечни опити да изкривят гръбнака си по неприличен начин пред новия голям брат. Не говоря дори и за левицата, която срамежливо мълчи и не иска на висок глас да каже това, което избирателите й отдавна говорят и го говорят все по шумно.

Горд съм със своите сънародници от Украйна - бесарабските българи. Горд съм с тези чисти и светли хора, които масово започнаха да отказват да участват във войната на хунтата и да прогонват тези, които идват с мобилизационни заповеди в техните населени места.

Запомнете тези имена - Кюлевча, Дмитровка - това са две от селата, където нашите сънародници се вдигнаха на граждански протест и излязоха по улиците с викове "Ние сме за мир". Запомнете село Нова Ивановка - там българите не излязоха на протест, просто нито един не отиде да си получи повиквателната.

Този процес, който можем да наречем "българското неподчинение" ясно показва, че положението в Украйна съвсем не е такова, каквото ни го описват нашите медии. Сънародниците ни, тези с които сме от една кръв ни показват най-добре истинската ситуация. Те се съпротивляват. Те се бунтуват. Оказа се, че у тях е жива тази малка и вечна искра, която у нас успяха да убият с 25 години безвремие.

"На бандеровците не е достатъчен геноцидът срещу нашия народ за последните 25 години. Не им стигат и политически убийства на българите. Никога няма да забравим нашите герои Милев и Николов, изгорени в Одеса. Днес дойдоха да мобилизират българите на война срещу Донбас. Хората излязоха на митинг и не му позволиха да прочете заповедта", пише бесарабският българин Пьотр Рибаков.

Чели ли сте за това в нашите медии? Знаехте ли, че две от жертвите в Одеса са българи? Знахте ли? Това беше виновно премълчано. Очевидно евроатлантическите ценности са голямо нещо. Ние не знаехме, но бесарабските българи знаят и заради това колективно отказват да участват във войната на хунтата. Защото това не е война само срещу Донбас, това е война срещу всеки несъгласен с техния черен режим.  Бесарабските българи ни показаха каква е истината. Който има очи да я види. Който се прави на сляп - ще ври една вечност в ада.

Като гледам как българският дух в Украйна се е събудил искам да питам нещо за нашата "ценностна" външна политика. Не трябва ли в нейната сърцевина и ядро да бъде нещо като защита на българските общности зад граница, а? Питам - склонна ли е държавата България да гледа как една чужда държава се опитва да използва сънародниците за пушечно месо? Къде е позицията на Външно по този повод? И, ако наистина защитаваме ценности, както се бе изпляскал някъде Лукарски, може ли да има по-голяма ценност от живота на нашите сънародници, които не искат да участват в чужди сценарии и в бандеровски кръвопролития. Село Кюлевча, село Дмитровка, село Нова Ивановка се оказаха носители на онези истински ценности, които правят българският народ велик - усещането за справедливост и непреклоняване на главата пред злото.

Истинската национална политика на България към Украйна трябва да отчете настроенията на нашите сънародници. В противен случай тя няма да е автентична, а ще бъде нещо, което е издиктувано отвън и което няма да има нищо общо с реалните интереси на страната.

И най-важното - политиката по отношение на Украйна трябва да основава не върху злостните грантови носители на безвремието. Да ви припомням ли правещият се на журналист Атанас Чобанов, собственик на "Биволъ" и изверг на свободна практика бе написал със злост през 2013 година - "Изпитвам дълбок срам, че в Украйна има 200 000 рубладжии с български произход". Още тогава продажниците знаеха, че тези, които са техни сънародници там няма да приемат тяхната подкрепа за хунтата.

Като гледам чистите хора в Украйна разбирам какъв експеримент са си направили някои хора с автентичната душевност на народа. Нас ни насъскаха, биха ни по мутрата, гавреха се с изконните ни ценности и резултатът е един объркан народ, пълен с агенти на чуждо влияние. Но когато човек види бесарабските българи и техният все още тих бунт срещу хунтата, неподчинението им на извергите, които ги искат за пушечно месо в братоубийствена война, се изпълва със смисъл.

Сега е времето всеки истински българин да избере на коя страна застава. Дали на страната на своите сънародници, които ни показват с поведението си, че достойноство не е празна дума, а мъжеството не е понятие от миналото или да се подреди до грантовата агентура на омразата, която цели световен конфликт в името на собствените си портфейли.

Аз избирам своите сънародници. 

Гордея се с тях. 

Два големи мита около СИРИЗА

Победата на СИРИЗА още много дълго ще оттеква в цяла Европа. Вълната от медийни манипулации, спотаена злост, дясна мерзост и изсъскана злоба наистина се превърна в цунами. Заради това е добре да разбием няколко големи мита.

Първият от тях е, че СИРИЗА е радикално лява партия. Очевидно е, че в люлката на неолибералното статукво и утопия политическият модел на Европа отиде толкова вдясно, че сега нормалното ляво изглежда като нещо радикално. Защото СИРИЗА е точно това - една нормално лява партия, от онези старомодните, които не се интересуваха от скъпите костюми, а искаха да подобрят живота на хората. Между другото същото се отнася и за други фигури, които са определяни като крайни радикали. Известният журналист Грег Паласт например казваше, че Уго Чавес не е някакъв обезумял революционер, а един старомоден и прилежен социалдемократически модернизатор. СИРИЗА може да изглежда радикална само на човек, който е отишъл толкова надясно, че вече се разговаря с хищния призрак на Айн Ранд.

Ако традиционните леви партии имат огромен проблем днес, той се дължи на техния политически поход надясно. По този начин те оставиха огромни електорални маси без никакво представителство и беше съвсем естествено вакуумът да бъде запълнен.

Вторият мит е мита за пазарите. Тези дни попаднах на едно заглавие, което звучи като началото на стихосбирка с меланхолична поезия: "Победата на Сириза притеснява пазарите". Ако човек не е внимавал в час по биология ще си рече, че тези пазари за някакъв отделен животински вид, който се стресира както му дойде. Тези пазари все са изнервени, все нещо им пречи, все някакво притеснение ги удря като микрополитически инсулт. Пазарът ли трябва да диктува политиката или политиката на пазара? Това е въпросът, който формулираха гърците със своя вот. И се отказаха да приемат диктатът на пазарите във визията за тяхното бъдеще. 

Пък и човек неволно почва да се чуди -  при толкова много емоции и стресирания досега как ли капитализмът не се гътнал от инфаркт? 

Медийните оплаквачки на СИРИЗА

Ох, ох, ох, ама като почнаха едни мелодраматични вопли срещу победата СИРИЗА, ама като се почна едно вайкане за това как Гърция ще потъне в блатото...Ама като се появиха пак виртуалните оплаквачки на свободна практика, които да твърдят, че Ципрас е някакво налудничаво камикадзе, което ще завърши трагично (убит, защото няма да изпълни обещанията си или пък, защото нямало да намери пари за тях). От мрака на българската политическа мизерия изпълзяха пак призраците на хайверените бунтовници, тия дето не искат промяна на системата, ами някакви идеални "правила", които завинаги ще установят розов капитализъм тъдява и като почнаха с едни клетви, тежки псувни, мрачни философски постулати. Беше прекрасно да четеш как психодясното истерясва и почва да си троши клавиатурите, ръсейки киселинна слюнка...

СИРИЗА още не е докоснала властта, а вече представлява проблем. Още не са предложили кабинет, а редовните мракобесници са тръгнали да погребват Гърция. Нещо повече - изумително беше как някакви хора, които обикновено слагат думата "демократично" в партиите си се отнасяха с чудовищно презрение към демократичния вот на гърците, защото той по никакъв начин не се вписва в клишираната им представа за света. 

Не знам дали е вярно проучването, което твърдеше, че дори 60 на сто от гърците, които гласуват за СИРИЗА не вярват, че партията може да изпълни цялата си програма, но за да посегнат към бюлетината очевидно са виновни всички западни упражнения на тема "гръцки вот". То не бяха драматични немски заглави, то не бяха интервюта на банкери, икономисти и обикновени капути, които да предупреждават за голямата заплаха, която дебне откъм Атина. Най-вероятно на мнозинството от гърците им писна не само от финансовия диктат върху тях, но и от това, че някакви европейци са си въобразили, че са по-висшо качество хора и трябва непременно да дават акъл на всички наоколо.

А сами знаете, българският мейнстрийм е не само беден откъм идеи, той е безжалостно имитативен. Нищо не хвърля в душевно удоволствие средностастическата интелектуалка повече от това да препише някое западно заглавие и да се направи на либерално гуру, на нещо като политическа Наталия Кобилкина. Нищо не вдъхновява повече българския дървен философ от това да преразкаже някоя статия, която едвам-едвам е прочел на английски или немски, а после мъдро да прокълна комунистите, левичарите и да си сипе пак някоя водка-менте.

Напълно съм наясно, че огромната победа за СИРИЗА е повече отговорност, отколкото повод за радост. Наясно съм, че предизвикателството е по-голямо отколкото повечето хора го мислят и, че има голям шанс представителите на левицата да се издънят или да не постигнат нещо кой знае какво. Но каква беше алтернативата на гърците, а? Да гласуват за партиите на статуквото, тези, които натрупаха дълговете? Какво точно трябва да означават гневните избилици срещу СИРИЗА - че за народът щеше да е по-добре да избере старите и изпечени мошеници, а не тези, които не са се опетнили с нищо?

Това ли ще е новата мантра на благородната Европа - че трябва да не се излиза от политическата клетка, защото току-виж някой най-после от висша инстанция формулира всички нередности в Европейския съюз, които дращят очите на хората и са като резервоар за недоволство? Гърция заслужава своят миг на радост, защото те гласуваха с ясното съзнание, че няма да оставят някой отвън да им казва как да решават политическите проблеми на своята страна. Това е народ за пример. Той избра с ясното усещане за достойнство.

И само между другото. Това, че СИРИЗА е радикална левица може да го роди единствено главата на някой, който е съчетал много лошо перманентнен махмурлук и есе на Мизес. СИРИЗА е една нормална левица, която най-накрая показва, че политическите модели в Европа мръднаха толкова надясно, че вече нормалното изглежда радикално. Заради това говорителите на статуквото са толкова бесни. Просто в победата на СИРИЗА може да се разчете това, че недоволството най-накрая получава изразител. Победата идва и заради една друга чисто медийна подлост. В статията си "Септемврийската революция в Европа" Юрий Борисов много добре е описал каква точно е тя. "Финансови институции взимат заеми на ниска лихва, за да препродадат парите на Гърция на висока. И колкото по-закъсала е страната, толкова лихвата на отпускания заем е по-солидна. Европейската централна банка (ЕЦБ) например отпуска заеми на финансовите пазари с 1% лихва. После те дават парите на Гърция, но този път процентът е 4 и 5% за тримесечни заеми и около 12% за десетгодишни облигации". Това е схема на обирджийство. И когато чуете, че Ципрас не иска да изплаща дълга, това просто означава, че той не иска страната му да бъде обирана и източвана по тази схема.

Гърция е пример за това как една малка страна може да задава тенденции в световната политика. Въпросът в политиката рядко опира до малък/голям, а много по-често - имаш идеи/нямаш идеи. Гърция е идейна страна и заради това половината европейски банкери са се заредили с хапчета срещу киселини, а другата драйфат предварително от ужас. И ми става тъжно за България, където нашите летни революционери прилича на надрусана версия на Чаеното парти - не искаме да се дават повече пари за социална политика, данъците, ако може да са 2 процента и сакън, сакън, ако още един път чуем национализация може и да спрем да си лакираме ноктитe...Тези не се кефят на СИРИЗА. И твърдят, че тя не би могла да се роди на българска почва. Дали са прави? Според мен се самозаблуждават като фолкпевица, която си мисли, че прави високо изкуство.

Както й да е.

Да живее малка Гърция.

Голяма страна!

Медийните храненици на Америка

Посещението на държавният секретар на САЩ Джон Кери, освен със забраната да се отварят прозорците докато височайшият и сияен гост минава по софийските улици и трудно сдържаният ентусиазъм на местните безгръбначни елити и анализатори да се сложат по такъв начин на господаря, че сценката съвсем да заприлича на радикално порно, ще се запомни и с едно интересно изречение. "Затова тук, в България, не става дума само за укрепване на демокрацията, а става дума и за създаване на необходимия климат за инвестиции и да можем да предпазим страната от тези, които искат да експлоатират ситуацията и искат да отнемат правото ви да можете свободно да избирате като суверена държава", обяви Кери. Трубадурите на психодясното не се нуждаеха от повече. Тръгнаха като скакалци из телевизионните студиа да обясняват как величественият американец бръкнал с пръст в раната и показал, че знае за руското влияние у нас. Изгледах повече телевизионни хленчения отколкото има в турски сериал. Изчетох десетки статии, писани като под индиго в които се разобличаваше подлата ръка на Русия, която контролирала процесите у нас и се издигаше като опорна точка светлата вяра, че България и САЩ ще бъдат ръка за ръка през вековете и ще вървят заедно към розовите хоризонти на благородния корпоративен капитализъм, истинската Аркадия за евроатлантическите ценности. Иван Кръстев, гуруто на либералната патология у нас, написа статия във "Файненшъл таймс" как Русия може да предизвика контролирана криза на Балканите, за да отклони световното внимание от себе си и изобщо анализаторският климат на територията се оказа точно такъв, какъвто е бил посаден - угоднически към който трябва и изпълнен с отровни плюнки към Големия Враг, както и с почти изразени желания пишещите клетвите да са първи на фронтовата линия, където да умрат в името на страната на тройните хамбургери.

Тази димна завеса обаче не бива да ни заблуждава за истинската ситуация у нас и за истинската ръка, която дирижира процесите. Ако приемем централната теза на гореописаните представители на обществената фауна, че всяко чуждо влияние, особено, ако протича с даването на пари, е вредно, защото деградира самата идея за реален, а не за измислен национален интерес, то трябва да се запитаме защо ли никоя от тези "свободни" души нито веднъж не постави въпроса за раздаването на пари от фондация кръстена поетично: "Америка за България". Влиянието на тази неправителствена организация, финансирана с американски държавни средства нарастна значително през последните няколко години, особено откакто удари кризата. Покрай протестите миналата година бяха направени няколко сериозни разследвания за това как "Америка за България" на практика е основен финансов източник на най-радикалните протестъри, превръщайки ги по този начин в една грантова прослойка за пряко влияние върху българските обществени процеси. Нима това трябва да се приема за нормално? Нима подобно отношение към страната ни и поддържането на паразитни структури може да се брои за подкрепа към демокрацията и свободата?

Темата за американските грантове у нас не се обсъжда от никой. Все едно ще трябва да дискутираме някой църковен канон и ще извършим непростимо геополитическо богохулство, ако случайно решим да попитаме как така сме допуснали офицално една чужда страна да прокарва своите интереси и политика у нас, при това отпускайки щедри финансови средства. България е част от Европейския съюз и заради това влиянието на една държава, която не е част от него, най-малкото е проблематично. И това не го твърдя аз - твърдят го десните бесни, които редовно се плюнчат по темата Русия. Разбира се от тях няма да чуето нито една дума за САЩ, но казусът не само е аналогичен, той е три пъти по-наболял. Защото, ако приемем, че е нормално американците да се инфилтрират в нашата политика благодарение на своите храненици, тогава дайте направо да отворим границите и да забравим идеята за суверинитет. Значи, когато Русия скърца непремерено със зъби, това е голяма заплаха за нацията, а когато го правят американците, това е някакъв чудовищен триумф на демокрацията. Удивителна логика.

Поводът за тези разсъждения не е посещението на Кери, а една новина, която може да е останала встрани от вниманието на публиката, която не се интересува от медийната ситуация в страната. Сайтовете - capital.bg и dnevnik.bg получиха от "Америка за България грант от 3 милиона лева за две години (до 2017), а с още три милиона за същия период от време се уреди и сайтът Медиапул. Всички, които познават империята на Прокопиев няма начин да не се възхитят от мотивацията на фондацията. Тя звучи така все едно някой се е друсал с отровни гъби преди да посегне към перото: "Капитал“ и „Дневник“ са качествени и влиятелни издания, които следват високи професионални и етични стандарти и са сред примерите за независима журналистика и свобода на словото. Грантът ще разшири онлайн присъствието на „Капитал“ и „Дневник“ и ще укрепи водещите им позиции в обективно отразяване на обществения живот, както и в разработване на задълбочени журналистически разследвания".

За тези, които все още не осъзнават на кой свят са след горния текст ще припомня, че "Дневник" от две години насам се държи като "Работническо дело" от 1954 година. Именно на страниците на това издание грантовата интелигенция измисли идеята за протестът на умните, красивите, богатите и съвременните и се опита да промие мозъка на всеки сноб наоколо. При това не казвам, че колегите, които работят там са лоши, точно обратното. Собственикът обаче използва своите издания толкова очевидно за налагането на собствените си бизнес и политически интереси, че ако това е независима журналистика, то всички останали журналисти трябва да тръгнат към първата скала, за да се хвърлят в морето. Ясно е, че зализаната десница, онази, която все си пада по универсалния образ на юпито в костюм от 1000 евро, смята тези издания за върха на интелектуалните си оргазми, но всеки нормален човек, останал непокварен от отровните пипала на бащите на манипулацията отдавна знае, че там няма никаква журналистика. Има буламач, който се представя на публиката като "Бьоф Строганов"

Дразнещото не е точно самият грант. Всяка медия трябва да търси начини да оцелява в българската пазарна джунгла, която прилича на аквариум в който няколко акули са пуснати сред стадо от цаци. Ироничното и перверзното е в това, че хранениците с американски средства постоянно застават в позата на носители на някакво висшо знание, морал и ценности. Точно това е причината човек да се заинтересува от това нормално ли е една чужда страна да финансира вестник у нас. Тук не говорим за частен издател, а за самото американско правителство. Да, у нас грантовата интелигенция е в състояние с години да говори за САЩ като за място, където избуява истинската демокрация и безкрайно хуманна пазарна икономика, но в Конституцията на България все още не е записано, че САЩ има право да ни диктува каквото й да е политика. Нима някой си представя, че американците финансират медии, ръководени единствено от хуманни чувства и желание да развиват качествената журналистика. Ако някой наистина мисли така спешно трябва да отиде на психиатър, за да се консултира не е ли време да сменя хапчетата.

Влиянието върху медиите е влияние и върху властта у нас, което обаче идва от имагинерното "гражданско общество". А хранениците на "Америка за България" са тези на които се дава думата и точно те, значи, имат правото да определят кой е гражданин и кой не. Това е порочното в грантовия модел. Той корумпира българското гражданско общество и създаде толкова много обществено-политически търтеии, обсебени от идеята да спечелят още малко пари, че положението става нетърпимо. Защото не са граждани тези, които се бунтуват под диктовката на една медийна групировка и разглеждат всяко посегателство срещу Прокопиев като ритник в своите задни части. Истинските граждани преди няколко години успяха да извоюват мораториум за проучването и добив на шистов газ, вдигнаха се срещу опитите ГМО-храните да бъдат пробутани на българския пазар, правят протести срещу Трансатлантическото споразумение. А търтеите на "Америка за България" са нахранени и напоени, за да прокарват именно тези унищожителни идеи. И точно заради това подобни влияния трябва да бъдат прекратени, защото те са пряка намеса във вътрешните работи на България.

Представяте ли си ситуация при която българското правителство прави фондация "България за Америка" и започва да финансира техни НПО-та, които примерно да се противопоставят на плашещата тенденция на американската съдебна система да се отнася дискриминационно към блондинките с изкуствени цици? Представяте ли си ситуация България да си отгледа малко американски протестъри и да ги пуска на бунтове срещу недостатъчната консумация на българско кисело мляко в щата Мериленд? Подобно нещо е немислимо. Американците отдавна имат закон от който изискват от всяко НПО да обявява с какви пари е финансирано. Когато Путин преписа същия закон за Русия го нарекоха диктатор. Но какво да се прави - очевидно е, че живеем в един свят в който отпускането на грантове е начин да се прокарват двойните стандарти като нещо нормално, а обществата да бъдат заставени да не мислят, а да се подчиняват сляпо на

чуждите интереси.

ще нещо - не е ли време да наричаме империята на Прокопиев американска. Защото тя очевидно става точно такава? Американските пари не означават български интерес. Означават американски. И това е проблем за България и за нейната европейска ориентация. Защото, ако утре между ЕС и САЩ назрее напрежение (такова винаги е възможно) бъдете убедени тези, които сега стават и лягат с името на Юнкер на уста, ще изберат американците и ще ни убеждават как трябва да приемем тяхната позиция. А през това време грантовите ченгета ще бдят във виртуалния мрак да не би някоя свободна душа да тръгне да задава неудобните въпроси, да тръгне да търси истината и да изрази съмнения в морала, наблъскан до гушата с кинти. 

Американска им работа!

Медийният лифтинг на Росен Плевнелиев

От месец и нещо насам в много десни статии попадам на нещо, което мога да окачествя единствено и само като пристъп на маниакална самозаблуда. В няколко изявени десни истерика вече ми прави впечатление, че като тънка червена нишка, оставена все едно от слузта на мозъчен червей, се точи идеята, че по някакъв странен, направо мистичен начин Росен Плевнелиев се е еманципирал от Бойко Борисов, скъсал е с ГЕРБ и е единствен страж край храма на евроатлантическите ценности и проповедник на великата идея да зарежем всичко друго и да купуваме стара натовска техника. Не съм наясно кое в политическата биография на описвания персонаж е в състояние да роди такава надежда, но пък съм наясно, че произволен човек така може да се самохипнотизира със своите илюзии и мании, че направо да стане, знам ли...заместник-министър от Протестна мрежа.

Тези дни из фейсбук се развъртя пък някакво интервю на "политолога" Стойчо Стойчев, който триумфално обявяваше Плевнелиев за най-добрия президент досега. Разбира се, най-голямата загадка в интервюто беше - кой, по дяволите, е Стойчо Стойчев, мистерия, която стои неизяснена, но която подсказва нещо друго. Очевидно има някаква невидима, направо капиталска сила, която се опитва да гради имидж на обитателят на "Дондуков" 2 и тази сила ясно си дава сметка колко сложна е нейната работа. Плевнелиев е един безкраен производител на гафове, човек, чиято единствена мисия е да рециклира скучни клишета, неуравновесен продукт на доста задкулисни действия. С други думи - той е най-слабият от всички президенти досега и го казвам с ясното съзнание за това, че преди него държавен глава е бил и Петър Стоянов. Фактът обаче, че десният тролинг почва да се опитва да гради имидж на еманципирания президент показва, че май не само левицата, но и десницата е в творческа криза. Десницата у нас може да съществува единствено около митологията за Европа и евроатлантическия избор като извор на безкрайно блаженство. И понеже този избор може да се направи само веднъж, а все още не сме стигнали до гаргантюанската идея всяка година да правим фестивал на НАТО, дясното у нас постоянно ражда идеята за заплаха срещу този избор като единствен начин да си получават грантовете и от време на време да влизат с едноцифрени проценти в парламента. Но тук се отваря голямата нужда - то (дясното) се нуждае от фигура, която да е в техния елитарен стил - някой с луксозни костюми, богат, изолиран от обикновения пролетариат и който е в състояние по цял ден да бълва празни изречение. И ето как се поражда илюзията, че Плевнелиев е някакъв отговор на това еротично желание спотаено в душата на умните, красивите, богатите и съвременните. Това е десният ботокс в медийният лифтинг на президента.

Разбира се като всеки сън и този е трагично смешен, гледан отвън. Плевнелиев е продукт на ГЕРБ и е възможен единствено като придатък на Бойко Борисов. Но Борисов вече не се вписва в умозрителните интелектуални мастурбации на дясното, понеже е ярък пример за това какво точно е тяхното бъдеще. На тях им трябва някой като Плевнелиев - богаташ без усещане за реалност, лакей без собствено мнение, което да е съобразено с интересите на страната и изведнъж всички колективно разширяват зеници - това е Той, този, който го чакат от толкова време. Но как да опаковаш едно недоразумение за шедьовър? Как да продадеш кренвиршът от соя за продукт по БДС? Как да обясниш истинската чалга като постмодерна опера? Как?

Ами лесно е. Просто отказваш да се съобразяваш с реалността. Отказваш да си спомниш, че Плевнелиев твърдеше, че няма нищо против да го подслушват. Отказваш да си спомниш, че Борисов иронично подмяташе, че и магаре да беше вързал пак щяха да го изберат. Отказваш да си спомняш за съновиденията му за ирландската пастирка. Отказваш да си спомняш, че тоя пич така брутално излъга за 10 ноември и своето участие там, че някои историци още не могат да спрат да се хилят. Плевнелиев е марионетка, ухилена пионка, нов номер в безкрайния арсенал на инженерството.

рагедията обаче идва от там, че след тази смъртоносна поредица от гафове, той е абсолютно неизбираем. това е съвсем очевидно за всеки с повече от половин мозъчна клетка. Рядко е имало друг човек в политическия елит, който така да се е превръщал в посмешище. Реформаторският блок, както й да ги погледнеш са 7-8 процента и въобще не е сигурно дали това изобщо е партия или просто политическо продължение на кръга "Капитал". И заради това се почва отсега с тънката червена нишка, че Плевнелиев бил величествен, истински, направо рицар на демокрацията. Не напразно трябваше да ангажират някакъв Стойчо да казва, че той е най-добрия президент. Нито един уважаващ се анализатор няма да изръси такава глупост, защото знае, че след това ще стане аналогичен виц като този, който е похвалил.

Неизбираемостта на Плевнелиев е съвсем естествена. Тя е като стачка срещу оргията от клишета. Вярно е - България се намира в един свят, пълен с предизвикателства, но мазнярското поведение на държавния глава пред световните лидери е удивително със своя морален фалит. Никакво усещане за национално достойнство. Капчица дори. И това е най-доброто, което могат да извадят, защото другите са дори още по-зле.

В опита за рециклиране на Плевнелиев се крие една явна заплаха, която никой не осъзнава. Колкото повече сгъстяват буламача от клишета при всеки нов опит да придадат лустро на неизбираемото, толкова повече народът става резистентен към тази псевдореторика. Какъв европееец е Плевнелиев? Човекът, който държа отворена вратата на Джон Кери и само, където не припадна като получи одобрителен поглед? Това не е евроатлантизъм, а просто начин да покажеш, че ще си верен докрай. Това може да е виаграта на псидясното, но останалия обикновен народ се дразни, защото този номер с лакейството пред големия брат е игран толкова много пъти, че не е необходимо да си Ванга, за да видиш неговия край. Но от десницата не можем да искаме ясно зрение. Те продължават да оправдават фашистките изцепки на Петър Москов, следователно Плевнелиев е изцяло в съзвучие с тяхната политическа инфантилност. И заради това тази статия не е продукт на злоба. Просто искам да ги предупредя, че след големия президентски вот аз ще съм едни от тези, които се смеят последни. 

Все пак Плевнелиев изкара президенството си дотук като виц, сигурен съм, че и като виц ще си замине.

Политическите ритуали на аборигените

Най-накрая можем да въздъхнем с облекчение и да изтрием хладната геополитическа пот от морните чела. След тримесечно умуване кабинетът на новия Бойко Борисов произведе програма за управление, която не само засекрети, но и моментално унищожи с изявлението на премиера, че "събитията ще водят управленската програма на правителството". Самата идея за програма би трябвало да означава, че кабинетът ще определя събитията, а няма да се държи като кораб без екипаж, който е попаднал в торнадо и се люлее както му дойде в буреносните води.

Писането на програма очевидно се е превърнало само в някаква ритуална дейност. Нещо като огромно отбиване на номер за аборигените.

Но, ако се замислите - каква програма може да има правителство, което е изцяло зависимо от чужди сили. Една васална власт може ли да си позволи собствена визия? Точно заради това предварително е ясно, че програмата на правителството на новия Бойко е нещо като ненаучна фантастика със сюрреалистични елементи. Самото изявления за събитията е дипломатически евфемизъм. То е просто друг начин да се каже, че властта ще изпълнява това, което й наредят.

Именно в това, че самата идея за програма звучи като виц е скрита присъдата, която тегне над тази територия. Имаме власт, която не е власт и програма, която се ръководи от събитията. Тоест - всеки да се спасява както знае. Самолетът отдавна е без пилот. 

Защото истинският пилот отвън не се интересува от безопасността, а само от това как да си продаде старата техника. 

По следите на Путин, Иван Кръстев и една мистична вечеря

Проблемът с българската десница е, че човек може да се загуби в нейните праисторически джунгли или да се удави в плаващите пясъци на нейната перманентна истерия. След като всеки опит за преминаване през тези радиоактивни земи е истинска авантюра човек почва да се пита - кой от всички десни шамани е необходимо да си причини: тези, които са в зоологическата си клетка тук и не спират да се държат като павиани, случайно надрусани с амфетамини или тяхната лайт-версия, удобно трансформирала се в европейски вид анализатори, които не се задоволяват единствено и само с това да държат българските комунисти отговорни за есхатологичното зло във вселената, но и се опитват да разберат, че светът е широк и в него има процеси, които протичат независимо от българския солипсизъм.

Това диалектическо противоречие е неразрешимо, както ще ни покаже четенето на едно много интересно интервю на гуруто на десните шамани у нас Иван Кръстев. Кръстев е присъствал на вечеря с руския лидер Владимир Путин и споделя своите впечатления пред австрийското списание "Профил". Това интервю е заплетено като картина на Мориц Корнелис Ешер, прилича на лабиринт без изходи и въпреки това е симптоматично за интелектуалното недоумение на много хора да разберат какво точно се случва.

В размислите на Кръстев веднага прави впечатление опитът на Кръстев да редактира основната опорна на българската десница - че Путин е озверял империалист, който се опитва да възкреси руската империя в конфронтация със Запада.

Във версията на либералният гуру президентът на Русия е "агресивен изолационист". Тук е необходимо да направим една пауза за поемане на дъх. Идеята за Путин като изолационист променя изцяло версията обаче за това какво се случи през 2014 година. Досега сюжетът "Крим" ни беше разказван от най-мощните идеологически централи и грантова интелигенция като реставрация на руският имперски манталитет. Това имперско поведение бе описвано като агресивно, немодерно, изостанало, нещо от 19-ти век, направо човек да се чуди при това ниво на интелектуална извисеност как е успял Западът изобщо да забележи тези примати на изток.

Идеята за изолационизма обаче е в рязко противоречие с този наратив. Изолационистът просто не иска да му влизат в територията на интереси и държи да се изолира от околният свят. Което като минимум трябва да рече, че Крим е акт на самозащита, а не някакъв внезапен изблик на имперски страсти. Тази смяна на историята насред път е интересен симптом и вероятно символизира някакво желание Русия да бъде разбрана отвъд идеологическото клише, което е лепнато на властта там, защото те не само не работи, всеки, който познава съвременното състояние на Русия знае, че е трудно то да бъде оприличено не само със СССР, но и с царските времена.

Путин, казва Кръстев, е започнал да се бои от  отворените граници и искал да отграничи руската цивилизация от другите. Първо, ако чак толкова се боеше Путин може би щеше отдавна да е затворил границите на Русия, ама такова действие не се очертава на хоризонта. И второ - играта на геополитически санкции бе започната от Европа и САЩ, така че е трудно да си представим Путин сам да е стигнал до идеята за отграничаването.

Малко след като го е обявил за изолационист обаче Кръстев коментира това, че Путин не се държи като човек, който иска да бъде харесан на всяка цена и това било част от неговия "имперски" стил. Да обобщим дотук - агресивен изолационист с имперски стил. Ехааа!

След това в интервюто се казва, че Путин нямал представа накъде върви и импровизирал. Дайте сега да видим какъв точно образ ни е описан в крайна сметка  - агресивен изолационист, с имперски стил, но същевременно не знае накъде върви и заради това импровизира.

Който е в състояние да преглътне този коктейл, значи заслужава Нобелова награда за философия.  И първо място на олимпиада по главоблъсканици.

Не ви карам да приемате версията на Кръстев, знам, че тя хвърли в недоумение представителите на българската десница, които вече не могат да му хванат спатиите, но това е политически проблем на цяла Европа, която трудно се ориентира и не може лесно да разчете действията на Кремъл в Украйна.

Друг интелектуален парадокс, който Кръстев се опитва да разреши, но със съмнителен успех е това - дали пък "империалистът" Путин е носталгик по времената на СССР. Нека да отбележа - имперският манталитет и съветският са в остро политическо противоречие, но хайде да не издребняваме за тънкостите на пропагандата. Кръстев се опитва да налее малко капчица здрав разум - Путин по никакъв начин не тъгува по съветската идеология. Добро утро, братче! Всеки път, когато прочетете мнението на агресивен български психодесен, който е в състояние да употреби в едно изречение четири пъти думата КГБ, го насочете да прочете речта на Путин при официалното присъединяване на Крим към Русия. Дори Огнян Минчев трудно ще измисли по-изобличаващ за съветските времена текст.

Вкарването на Путин в съветски контекст е начин той да бъде направен по рационален, по-познаваем, но това също е анализаторски провал и Кръстев го усеща. Заради това започва да твърди, че Путин всъщност имал за цел властта и се страхувал да не изглежда слаб.

С което всъщност той посочва основният проблем на западните елити. А този проблем е - защо Путин не отслабва. Самият Кръстев казва точно това: "Някои твърдят, че санкциите нямали ефект. Напротив, те съсипват руската икономика. Но това не променя руската външна политика. Там е проблемът".

Очевидно е, че тук не можем да говорим единствено и само за опиянение от властта. Скритият герой на този разказ е дали пък наистина няма сили, които се опитват да разклатят Русия и да не би случайно точно тези сили да дават вътрешна енергия за съпротивление. Кръстев разказва идеята, че САЩ се опитват да работят срещу Русия като някакъв виц, който не заслужава внимание, но американските помощи за Украйна, записаните разговори на Нюланд изобщо не спомагат да повярваме на тази лъчезарна версия за света.  Описвайки промяната в Русия той я описва сама за себе си, сякаш тя се е извършила без предходни действия, без натрупана нова информация.

Заради това е великолепно изживяване човек да прочете интелектуалните парадокси на Кръстев. Те са показателни за идеологическото неумение да се опише нормална картина на света. Защото анализът съвсем не е труден и нямаше да изпада в такава декадентска схоластика, ако съвсем честно признаеше агресивната роля на САЩ в украинския конфликт. Мама му стара, можеш да признаеш лоша роля и да я оправдаеш ценностно, но когато разказът ти е опит за подмяна със скрити карти, тогава никога няма да си в състояние да опишеш какво наистина се случва.

Въпросът за Путин и неговите преображения из западната преса съвсем не е толкова елементарен и страничен, колкото изглежда. Тук опираме до това доколко западният свят е в състояние да каже истината за самия себе си, а не да тъне в собственият си информационен сос. Подобно обвинение е отправено към Путин, че той е почнал да вярва на собствената си пропаганда, но нима това не важи за доста европейски политици, които май наистина вярват, че зверствата в Донбас на украинската армия са някаква борба за демокрация.

Кръстев е от хората, които са усетили тази драматична липса заради това се опитва да е запуши с дзен-откровения, но опитът му се дъни, защото май нито едната от двете страни вече не иска да слуша другата.

В крайна сметка става ясно, че Путин още не е разгадан като образ. Толкова много анализатори се опитват да намерят код за него, да го вкарат в някаква интерпретативна схема и тя да сработи, но досега не се получава. То заради това повечето анализи почнаха да се изпълват с прилагателни и злост. И както каза някой - май Кръстев трябваше да публикува какво точно е било менюто на тази вечеря - от него повече щяхме да схванем какъв е мистичният образ на този "кремълски злодей", на който са посветени толкова много интервюта, че човек, ако ги прочете всичките ще получи бърз зъбобол. 

Шистовата ни посланичка във Вашингтон

"Кой Ви каза, че технологията за добив на шистов газ е вредна?", така възкликна по северноамерикански тези дни посланичката на България в САЩ Елена Поптодорова тези дни от екрана на една телевизия. Несменяемата представителка във Вашингтон продължи своята медийна истерия със серия от въпроси: "Какво се е случило, което да го направи силно съмняващо се и враждебно към шистовия газ? Какво е станало? Кой е казал, че технологията е вредна? Къде имаме пример на природно бедствие от тази технология? Дайте ми един пример". Точно тук се видя една от мизериите на българската журналистика, защото водещият замълча. Той остави лобистката на чужди интереси да развива своята пледоария все едно е извънземно, което никога не е стъпвало в нашата реалност.

Покрай тези въпроси Поптодорова се помъчи да внуши, че екологичният протест на българите, които след цяла серия от протести успяха да извоюват мораториум върху добива и проучванията на шистов газ, е едва ли не инспириран отвън. Това е логиката на политическият интригант, на общественият мизерник, узурпирал внимание и с поставена задача да обслужи конкретен интерес моментално.

Всеки българин трябва да изгледа интервюто на Поптодорова. Рядко съм виждал български посланик с такова умение, старание и почти оргаистична любов да защитава интересите на чужда държава. Посланичката на България в САЩ говореше като американка. Тя дори за миг не допусна, че е възможно корпоративните интереси на шистовите компания все пак да са и вредни за България. Не, добивът на шистов газ щял да ни освободи от влиянието на Русия. Ама кой е казал, че наистина има достатъчно шистов газ, кой е казал, че тази технология е безвредна,  дали пък унищожаването на житницата на България няма да е твърде висока цена за поставените политически амбиции - ето серия от въпроси, които не съществуваха за госпожа Американката. Целта на нейните послания беше да убеди телевизионното стадо, че раят може да бъде постигнат единствено и само, ако пуснем сондите в Добруджа. Това са политически халюцинации и смятам, че когато един дипломат стигне до такова ниво на любов към страната в която е пратен и започне да не прави разлика между истина и лъжа, той просто спешно трябва да бъде отзован. Поптодорава не само не се опита да защити национален интерес, тя се изяви като висш корпоративен лобист.

И точно тук трябва да припомним няколко истории. Първата от тях откъде у госпожата се е зародила тази любов към шистовия бизнес. Може би е свързана с интересната случка от 2012 година, когато стана ясно, че "Шеврон" (една от най-големите корпорации за добив на шистов газ) е спонсор на прием на българското посолство в САЩ по повод националния празник 3 март. Този отявлен случай на лобизъм оттекна силно в в България, защото само година по-рано парламентът въведе мораториум върха фракинга. Очевидно поне от 2012 година насам обаче контактът между посланичката ни и "Шеврон" тече с пълна сила, както вероятно и потокът от пари. Но иначе, ако слушате Поптодорова само в руските компании имало порочни бизнес-практики. Американските корпорации сияят като светии в източноправославна икона. За да избяга от скандала тогава Поптодорова, тогава все още не прибягнала до лифтинг, обяви, че посолството пестяло всеки цент. Интересно - вероятно "Шеврон" са предложили да помогнат от загриженост, че българската държава страда понеже не може да предложи сандвичи с хайвер на събралите се гости. Дори и в онази спарена гербаджийска атмосфера на тотална медийна любов към кабинета темата придоби застрашителни за властта размери, че се наложи Бойко Борисов да предприеме тв-турне из сутрешните блокове и да обяснява как властта чувала хората и заради това наложила мораториум.

Съвсем отделна тема вече са целенасочените лъжи на посланичката за това, че технологията за добив е безопасна и, че нямало нито един пример за бедствие при нейното използване. За всеки, който се интересува от голямата битка на американския народ срещу шистовите корпорации препоръчвам филма на Джош Фокс "Gasland", който описва постапокалиптичната картина в Щатите на местата, където се добива газ. Едни от легендарните кадри в този филм са за това как обикновено семейство успява да запали водата, която тече от чешмата им, защото водоизточниците вече са замърсени от фракинга.

Само преди месец пък, в началото на декември, щатът Ню Йорк напълно забрани добива на шистов газ на своя територия. Проучването на комисията по здравеопазване на щата е показало, че заради фракинга има силна опасност от замърсяване на подпочвените води и на въздуха. Малко преди това същото направи и щатът Вермонт, защото проучваният им показали, че има силен риск за здравето на хората. Какво - ще обвините губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо, че е путинист ли? Защото това е мантрата тук - ако си загрижен за природата си агент на Русия. Очевидно психодясното е така решено да покаже евроатлантическа преданост, че е готово да жертва води, почви, природа и да го постави като кървяща плячка в нозете на големия брат. Еквадор успя да осъди "Шеврон" за сумата от 19 милиарда долара, която още не е платена и то пак заради щети нанесени  в най-плодородната амазонска провинция, довели до голяма смъртност на хора, животни, риба, унищожаване растителността и обезплодяване на земите.

Поптодорова обаче в своето интервю се опита да ни говори точно като на аборигени. Като на някаква диваци, които не са информирани и биха преглътнали всяка глупост, която ни е снесена от агент на чуждо влияние. Да, крайно време е да си казваме истината в очите - откровените лъжи на една дипломатка, която се държа като американка ясно издават, че тя защитава интереси различни от българските. И трябва да се запитаме кои точно? И трябва да попитаме още - Външно министерство не вижда ли това скандално поведение? И защо търпи? Защо трябва да плащаме заплата на един корпоративен лобист, който отдавна е забравил, че е в САЩ да защитава интересите на България?

Започналата масирана кампания с лъжи и съскания, както и спешната тв-изявя на американката на българска служба Поптодорова показва със сигурност едно - темата "шистов газ" със сигурност е изплувала по време на визитата на Джон Кери у нас. Не твърдя, че тя е била в центъра на вниманието, но е ясно, че лобисткият натиск върху страната ни е огромен. И първата крепост срещу този натиск - нашето посолство в САЩ е пробита отдавна. От там не можем да очакваме никаква подкрепа или реално противопоставяне. Грантовата прослойка също няма да осигури трезв анализ. Очевидно е обаче, че властта все още се страхува да постави темата на пряк дебат, защото независимо какво ги бълнуват за външно влияние, те прекрасно знаят, че протестът на хората беше автентичен, истински и спонтанен. А точно това ги плаши. Заради това извадиха госпожа Американката, тя трябваше да даде залп за нова информационна атака в полза на американските шистови корпорации и трябва да ви е ясно, че тази битка предстои. Тези алчни продажници вече са прибрали парите и няма да спрат да дрънкат лъжа след лъжа.

Което не пречи да отново да се провикнем като в стихотворение на Ботев: Никакъв добив на шистов газ! И вън Поптодорова от българското посолство в САЩ! 

Тя трябва да бъде отзована, ако България иска да показва от време на време поне на себе си, че още е независима страна. 

Реформаторският блок - балъците на новата власт

Има едно старо покерджийско правило, което може да се разглежда като дзен-мъдрост, създадена от тибетски монах в усамотение, докато е размишлявал за крехката прелест на вселената: "Когато седнеш на масата се огледай и, ако не можеш да откриеш балъка, има много голяма вероятност балъкът да си именно ти". Тази непреходна философия може да има много практически приложения - от силен аргумент за отклоняване на покана за брак с плеймейтка до инструмент за реална на оценка на политическите реалности, такива каквото те наистина са, а не такива каквито съществуват в алкохолен и разгромяващ текст на десен интелектуалец. Идентифицирането на балъка винаги е от изключителна важност, защото той е най-литературната фигура във всяко едно обществено начинание, нещо като ходещо доказателство за това, че небесата имат чувство за хумор или, че еволюцията си мисли, че режисира ситком, а не някаква грандиозна вагнерова опера. И сега въоръжени с това знание нека да обърнем поглед към четворната коалиция, която управлява България и да се опитаме да открием кой е идиотът на масата, който не подозира, че другите тайно му се хилят.

За ГЕРБ е ясно. Тяхното повторно пришествие във властта е опит за реставрация на първото им управление, нещо като театрална реабилитация на всичките дивотии, които извършиха, чиято кулуминация бе в това, че народът ги изгони с камъни. Това е премислено и почти терористично начинание, а терористът рядко е балък. Злодей - да, но балък - не.

Патриотичният фронт присъстват в управлението като начин за реализация на амбициите на своите лидери постоянно да дефилират из националните медии и да говорят за национални стратегии, заплахата от зловещия кикот на Давутоглу, както и да пробутват нелегално свои хора в ниските нива на управлението. Това е позицията на шумния пияница в коалицията, което обаче не означава нисък интелектуален капацитет, а просто повишени децибели и често пеене на "Българийо - за тебе те умряха". Тоест тези са просто театрали, но балъци - не.

АБВ е ехидна, подмолна, направо постмодерна партия, която влиза в сарояновото "нещо като нищо друго на света". Това е формация с всички белези на секта, нещо като псевдоляво ДСБ, космологично ориентирано около фигурата на своя лидер и втренчено в неговите парарелигиозни послания. Самото присъствие на нещо, което се нарича ляво в дясна коалиция издава, че тук имаме сериозна конспирация, някаква страхотна инженерно-политическа подмяна и това трябва да събужда всичките ни сетива за опасност. Конспираторите често са мегадосадни и суперскучни, но не са балъци, защото винаги са знаели как да продават теориите си в световен мащаб. Значи и АБВ отпадат, особено, ако вземем предвид често появявалите се информации, че Бойко Борисов и Георги Първанов са такива другарчета по лов и по пиене, че е направо умилително.

И така на покерджийската маса остана само една формация - прословутият небесен, ангелски, морален, уникален, гениален Реформаторски блок за който един журналист наскоро, опиянен от любов, написа - "управлението минус Реформаторския блок е равно на Орешарски". Ти да видиш значи - ето партията, която ни пази от повторението на Сатаната, не политическа формация, ами направо рицар на светлината, който бди в геополитическия мрак и праведно отбранява отечеството от нападение на комунисти, рускини и други видове извънземни.

Тъжната истина е, че именно Реформаторския блок са балъците в покер-карето. Нещо повече - те са направо олигофрените на новата власт, защото толкова много искаха да се домогнат до управлението, че все още не могат да се усетят в какъв капан ги постави Бойко Борисов и как сега им гледа сеира. Първо - ГЕРБ дадоха на Реформаторския блок свръхпредставителство в правителството. Коалиция, която трудно се уреди с 8 процента резултат получи вицепремиерско място, пък било и то "директор на водопад", получиха министри на здравеопазването, икономиката, правосъдието, отбраната, външните работи...Я прочетете пак списъка - ГЕРБ дадоха на РБ най-тажките министерства, които са постоянно бременни с кризи и които неименуемо, отново и отново, ще влизат в полезрението на медиите с несвършената си работа. "Бой се от данайците, когато идват с дарове", гласи една древна като мустака на Кеворк Кеворкян пословица. Реформаторите нито за един момент не се запитаха каква е цената на получения дар и заради това сега приличат на копърка, която се бори за въздух, преди да осъзнае, че всъщност отдавна е в тигана и в момента я заливат с олио, за да я изпържат зрелищно пред очите на всички.

Напоследък медии, анализатори и платени съвести много обичат да говорят за "новия Борисов". Това парадоксално и измамно словосъчетание идва да ни обясни, че довчерашният политически злодей е изчезнал, а на негово място се е появил един диалогичен, разбран, кротък политик, който вече като майка Тереза нощем се моли за добруването на цялата нация и кротко сънува еротични сънища с Ангела Меркел като знак за вярата си в евроатлантическите ценности. "Новият Борисов" е възможен единствено, защото Реформаторския блок е във властта и те в момента са любимото чучело на медиите, което влиза във всяка една клоунска роля, запазена преди за Борисов. Очевидно партията на небесните е единствената формация в тази страна в сравнение с която експертите на ГЕРБ изведнъж започват да ти изглеждат като рицари на смирението и познанието.

Точно заради това, съвсем парадоксално, Реформаторския блок започна да се дъни във властта не чрез най-одиозните си фигури (Лукарски), а чрез тези, които ни бяха представяни за гении - Петър Москов и Тодор Танев. Москов, наричан вече Пешо Менгелето, показа ненаситен глад за пиар и се гмурна в своята страст като водолаз във водите на Черно море. Антиромските му изявления, съскането срещу бедните - това са детайли от една огромна мизантропия, превърната направо в политически принцип. Заслушайте се в интервю на Москов и, когато премахнете буламача от клишета и назубрени сектантски фрази, ще открието единствено чист ужас. Медицината била монополно знание, казва министърът. Това изречение трябва да ужаси всеки, които си мисли, че здравеопазването ще е достъпно. Неее, Москов ясно ви казва, че ще плащате на лекарите като на монополисти. Той няма да си го признае, но е точно така. А какво да говорим за бездарният пиар, който си направи наскоро - как помага на младежи да излязат от преобърната кола. Значи министърът си пътува, пред него става инцидент и първата работа на някой от министерската кола е не да съучаства в помощта, а да извади апарат и да снима. Интересно, интересно. Действията на Москов вече доведоха дотам, че политически неориентираният народ яко го псува и така суперзвездата на РБ всъщност може да оглави класация за най-мразените политици.

А какво да кажем за професор Пълна нула, наричан още Тодор Танев. Смразяващата кръчмарска увереност на министъра, че може да раздава интелектуални оценки като средностатистически подуянски пиянка успя да възмути цяла България. С изключение на дежурните десни идиоти, които се хвърлят като чалга-фенове на всяка барикада, която ще им осигури медийно внимание и телевизионен грим, никой не намери в себе си сили да защити просташката канонада на образователния министър, който обяви Фредерик Жолио-Кюри за пълна нула, каза, че Ломоносов не бил нищо и направо се опита да изхвърли Асен Златаров от българската наука. Тази просташка самоувереност преди беше запазена марка на стария Борисов. Новият Борисов се е оттеглил в сенките, но ролята на дежурния клоун е запазена за поредния реформатор, който си е въобразил, че вече е взел властта с малко, но завинаги.

Трябва да преминем набързо и през полуистеричното поведение на Меглена Кунева, която със своето преобръщане е една от емблемите на позорния съюз - РБ и ГЕРБ. Само в рамките на една седмица тя няколко пъти демонстрира, че не само е изолирана от политическото управление, но дори и представа си няма какво става в главата на върховния началник на кабинета. Примерът - Кунева обиколи всички медии да обяснява, че ще има конкурс за новия шеф на Държавната агенция по бежанците, само два дни по-късно се изясни, че близкият на Б.Б Никола Казаков е назначен с процедурата "на подпис". Всеки истински принципен десен би проумял, че го използват като латексова кукла за отклоняване на вниманието ни, но един от проблемите на българския политически живот е в това, че капенето на истерични слюнки от устата не е "дясно". Това е белег за ментален пробем, но не и за политическа линия.

Партията на небесните всъщност беше необходима единствено за легитимация на реставрацията на ГЕРБ, нещо като универсална помийна яма за прехвърляне на вина. И това, което всички реформатори не могат да разберат е, че ГЕРБ е тяхното ДПС. Те изсмукват като вампир силите на "традиционната" десница и съвсем не е далеч времето, когато Радан Кънев ще осъзнае, че край него всичко е в руини, а ДСБ отново е на обичайните си 1,5 процента от закалени столични злобари, които никога не са имали материален проблем в живота си и заради това са безсърдечни като столични лихвари.

А докато балъците се мятат като риба в тиган и се чудят откъде им се стовари тази непосилна тежест, Борисов наистина поглежда алчно към президентския пост и като едното нищо може и да го получи, защото, когато имунната система на едно общество е отслабена, вирусите си правят пълен и абсолютен купон. И няма да има кой да го спре. Най-екстремистката част от десниците балъци тъне в своята халюцинация, че Росен Плевнелиев е самостоятелен политик, който се е развел с Борисов и не виждат, ама наистина не виждат, че това е другата част от големия политически театър по пълното тържествуване на политическото зло в България.

Заради това покерджийското каре може да просъществува по-дълго отколкото ни се струва отстрани. Просто балъкът в него толкова не е в час, толкова е вглъбен в собствената си простотия, че съвсем не се усеща как служи като върховен гръмоотвод на четворната коалиция. И, че когато поредната яростна гръмотевица удари отново с бунтовен блясък от него може да остане само една шепа реформаторска пепел, която драматично и димящо ще напомня на хората какви върховни олигофрени са се разхождали по земите български. 

Какво точно поиска от България Джон Кери?

Като гледах как коментатори из телевизионните студия коментират посещението на държавният секретар на САЩ Джон Кери изпитах махмурлийското усещане, че времето се е завърнало някъде през 1978 година и в София посрещат Леонид Брежнев. Абсолютно същото усещане за това, че България ще е най-верен съюзник, абсолютно същото превиване на гръбнаци и недопускането на "порочната" идея, че САЩ може да са тук единствено водени от някакъв свой стратегически (а следователно и търговски) интерес. Защото, ако човек слушаше Кери и след това се потопеше в неговите талмудисти на български щеше да остане с впачатление, че представителят на американците е нещо като посланик на ангелите, за да донесе красота, доброта, хуманизъм и мир по тези диви и неясно колко атлантически краища. Въобще българските интерпретатори просто избиха рибата - Кери се окаца вестител на вестител на доброто, стожер на морала, промоутър на сигурност от  Афганистан до Ирак, дилър на най-добрата бойна техника в света, пък била тя и от 1965 година.

Ясно е, че дипломатическият език е като древнокитайски, но когато човек премахне мъглата от клишета с които ни заля Кери, и прогони като древни демони новговора на американската външна политика, става ясно, че държавният секретар дотърча спешно в България, за да подсигури тукашната власт като съюзник при евентуална военна операция. Все още не се знае дали тя ще е срещу Ислямска държава или срещу Русия, но всички приказки за лоялност, защита и и други са просто искрящ начин да се поднесе грозната истина. Даже според мен Кери се опита да използва възможността пак да постави Русия в дневния ред на Европа, защото напоследък темата на Стария континент се отклони, а това няма как да не дразни американски дипломати. Заради Кери тръгна да говори, че САЩ и НАТО ще бранят България при агресия все едно Русия се е заканила за такава. Но това няма да спре грантовата интелигенция да го повтаря. Вероятно доста режисирано в същия ден в който Кери бе у нас, Иван Кръстев излезе със статия във "Файненшъл таймс", че Русия може да предизвиква "контролирана криза" на Балканите, за да отклони вниманието от себе си. Не напразно опитът за този призив се прави в България. Спомнете си колко остро реагира мнозинството от българите на налудничавия текст "Визия 2020", който се опита да посочи Русия като заплаха за страната. Нещо повече - по-малко от 5 процента виждат Русия като реална заплаха, сочат социологическите проучвания. Заради това долетя Кери - да даде едно рамо на платените глашатаи в опита им да пуснат идеологическата си отрова в българското общество и като с камшик да бичуват всеки, който е против базите на наша територия да се използват за военни удари.

Всичко останало е само подправка към лютото основно блюдо. Но ето как този буламач ни бе представен от медиите. Любимо заглавие: "Вижте само какво заглавие: "САЩ се ангажира България да стане силна и суверенна държава". И всички приемат това за нормално? САЩ, какво, нещо като родител ли са ни? Представете си същото да беше казал някой представител на Русия. Представителите на грантовите евротатлантически ценности щяха да си късат потниците и да твърдят, че тука идват чужди отряди, за да ги изнасилват. Американската загриженост към демокрацията у нас е разбираема, а дори и в някои отношения достойна за уважение, но интересно защо тя се демонстрира само, когато американските фирми или американското правителство имат конкретен интерес тук. Това не е отвлечено философско питане, а реален интерес за това дали на България й е позволен автономен национален интерес или просто САЩ трябва да ни го издиктуват в знак на съюзничество и загриженост за нашите реформи и борбата с корупцията.

В два случая обаче много се изкефих на изявленията на Кери и дори се чудя защо щатните коментатори ги подминаха. Ето едно към едно култово изявление: "Ние като съюзници – България и САЩ, рамо до рамо сме стояли повече от десетилетие, за да можем да промотираме глобалната сигурност от Балканите до Афганистан, до Ирак". Нареждането на Балканите до Афганистан и Ирак ми подейства като зъбобол. Ако някой смее да твърди, че последните две страни са модел за сигурност, то вероятно е трябало преди да даде пресконеференцията да поискат алкохолна проба от Кери. Точно Ирак и Афганистан да се дават като пример за сигурност е леко пресилено и, ако това са им рекламните лица на промоцията - нека да си ги ползват сами.

Вторият път беше за реформата в съдебната система. В името на спасението на душата си поне един от посочените за въпроси журналисти можеше да попита Кери - кога точно американците решиха проблемите със собствената си съдебна система, че се чувстват оторизирани да дават акъл на нас. Както се казва - само допреди месец във Фъргюсън имаше бунтове заради несправедлива присъда и усещането в Америка, че съдебната система обслужва по-скоро един малък елит, който подтиска малцинствата, а и всички недоволни.

Но очевидно пред Големия брат не бива да се говори, не бива да се издава дори и звук на недоволство, че това е в разрез с евроатлантическите ценности.

За сметка на това  - единственият реален български интерес - падането на визите бе подминат с високомерие. За да паднат трябвало процентът на откази за визи да бъде под 3 процента, а в България те били 15,2. Както припомни някой във фейсбук обаче - критериите за отказ никой не ги знае. Следователно Кери дипломатично ни каза, че САЩ нямат никакво намерение скоро да махат визи, а вината за това не е тяхна, а на пътуващите дотам. Изящно, нали?

Има и друг парадокс. За втори пореден път, след посещението на Борисов в Берлин при анонсирането на края на "Южен поток", България получава уверение, че ще й бъдат пратени експерти. Ето това трудно го схващам. Пращат ни тук политкомисари, за да са сигурни, че страната ще защитава някаква чужда, несвоя визия, а пък после твърдят, че България нямала административен капацитет. Как да няма? Какъвто й експерт да ни пратят, ще го приемем с отворени обятия и мешана скара. А на нас упорито ни пращат експерти като начин да отклонят поемането на какъвто й да е ангажимент. От посещението на Кери разбрах единствено, че евентуално САЩ могат да пратят свои самолети тука. Толкова. Важна е територията, държавата е необходимост само колкото да укротява дивото местно население да не се гневи и да не протестира социално. Рано или късно обаче тази схема ще рухне, защото въпреки напъните на местните атлантически талмудисти се вижда, че този тип съюзничество "ние ще ви кажем какво е важно за вас" е непроизводително, тъпо и вреди на реалните отношения. България досега системно е наказвана заради опитите си да се прави на най-верен съюзник, защото остана встрани от всички икономически схеми, а да си император на края на географията не е кой знае каква особена привилегия. В този смисъл посещението на Кери не носи особена надежда. Нито пък е надежда това, че българският президент тръгна да се радва на Кери все едно вижда дядо Коледа и си строши колената да го посреща на входа на президенството. Този тип лакейска политика рано или късно ще стигне до морален фалит. Защото тя не осигурява просперитет, а замества реалните отношения на равна основа с клишета, новговор и поредната доза дипломатически тъпотии. Не напразно хората масово този път се възмутиха, че трябва да държат прозорците си затворени заради посещението на Кери. И това не беше израз на някаква особено голяма политическа опозиция. Те просто се научиха, че след такива посещения обикновено следва нещо много лошо или нищо не следва. Заради това в отворените прозорци някои видяха възможност просто да заявят, че не им пука. Поредният американец у нас. Чудо голямо.