Дали левицата се събужда от своя кошмар?

Основният евроатлантик на партията, страдалецът за НАТО, рицарят на печалния образ в БСП Ангел Найденов тези дни даде едно епохално интервю. Моля да си отбележите първото изречение - то ще е единственото в което ще си позволя да иронизирам даващия мнение и то не заради това, че не заслужава, а защото възнамерявам да обърна сериозно внимание на неговите идеи и тези, понеже е крайно време да разберем, че в левицата се сблъскват два свята, два различни възгледа за България и изхода от тази битка е не по-малко важен от изхода на референдума в Гърция. И тук вече трябва да излезем от обяснителния режим и да подходим тезисното към интервюто на Найденов, да го изстискаме и да представим на публиката субстракта от него.

Тезис номер 1: Голям проблем е желанието на кръгове в БСП да поставят знак за равенство между партията и русофилското движение.

Това е обърната реалност. Не е ясно доколко е проблем това, че някой иска да върне БСП на автентични позиции. Виж изваждането на левицата от тях в последните две години доведе до две големи изборни поражения и политическа ситуация в която огромна електорална лява маса се настрои толкова враждебно към партията, че се радикализира до възможната крайност. Това е типично за ситуация на идейно предателство и идеологическа подмяна. Отношението към Русия остана онзи архаичен и симпатичен маркер, който бележи територията на истината и рязко я отличава от територията на лъжата.

Ангел Найденов обаче не спира дотук. Той веднага скача от русофилското към членството в ЕС и НАТО и обосновава тях като жалони на БСП. Проблемът тук също е подменен. В света на Найденов дори най-малкото противоречие с политиката на ЕС започва да се разглежда като ерес. Това е българската интерпретация на голям европейски проблем. Всеки опит за отстояването на автентичен национален интерес, автентична лява политика, автентичен курс на развитие веднага се санкционира от политическите цензори, които се чувстват задължени да разглеждат Европа като полицейски участък. И, о, ужас, ако недай си боже твоето мнение се различава с два милиметра от мнението на Юнкер, а Юнкер както виждаме всички е само едно лице на европейския финансов капитал. то заради това традиционната европейска левица има проблем с изборите. В момента в който си представиш една съгласна, омаломощена левица, левица на статуквото, а не на промяната, левица на клишето, а не истинските идеи, тогава колкото и да се правиш на защитник на ценности всъщност влизаш в ролята на гробокопач.

Тезис номер 2: Отиваме към пълна доминация на лявото крило.

"Не казвам, че е лошо, а казвам каква е моята констатация", отговаря Найденов на въпрос дали тази доминация е нещо лошо. Опасявам се обаче, че тук той не казва истината докрай. В свое интервю от ноември миналата година той обяви олевяването на за порок. Точните му думи бяха: "С олевяването рискуваме да се окажем на една писта само с "Атака". Очевидно е, че, когато олевяването ти пречи с ужасна сила започва да виси въпросът за твоята собствена политическа идентичност. И не разбирайте това като някакво огромно обвинение, но Ангел Найденов в случая ни дължи не констатации, а развиването на проект. Ако олевяването е лошо, тогава кое е добро? Как си представя модерната лява мисъл? Има ли идея откъде ще намери избиратели за нея? Защото сегашното ръководство на БСП, било то добро, или лошо, поне се опитва да намери рецепта, за да спре свободното падане на партията и да й даде ново разбиране за това каква България ни предстои да видим на хоризонта. Това ли разбира той под "доминация на лявото крило"?

"Аз съм казал вече, че се случва промяна на образа и на облика на партията силно наляво. Поне на този образ, който БСП има от 1997 г. насам", твърди още Найденов. Дайте да помислим какво се случи през 1997 година - тогава просто се роди новото политическо статукво, което в крайна сметка ни доведе след много години лутане до управлението на ГЕРБ. Но зад гърба ни остана криминална приватизация, унищожаване на социалната държава и много други престъпление на прехода. И на повечето от тях БСП не успя да се противопостави. Точно тази БСП ли ще ни е идеала сега? Ние имаме нужда от съвсем различна партия - действена и опозиционна, яростно лява дори. И това, че Ангел Найденов се възмущава и опозиционерства от десни позиции е един интересен знак. Който носи нова надежда, че все пак започва идеен кипеж, и това притеснява привържениците на старото статукво.

Тезис номер 3: Ципрас не е прав.

И тук стигаме до последната част на интервюто в която Найденов вече напълно заговоря като потенциален еврокомисар, защото речникът е свит директно от брюкселския новговор. Българската медийна среда е отровена от диктата на едната гледна точка. Заради това из грантовите издания ще намерите десетки статии писани от мракобесните десни на тема "Гърция", "гръцкия мързел" и "левичарския популизъм на Ципрас". Този разговор обаче звучи като скорострелна шизофрения и химически дисбаланс в мозъка. Заради това се търсеше някой отляво, някой фен на статуквото, който също да се изправи да посече Ципрас в неговата битка за различна Гърция и за различна Европа. Трябва да признаем - Найденов не е много ентусиазиран да рита, защото вероятно осъзнава, че след радикално изявление по тази тема най-вероятно няма повече да може да отиде на среща в избирателния си район. Но поставянето на темата по този начин показва, че в БСП наистина е имало крило, което се е самоизживявало като носител на европейски ценности, без да осъзнава, че това не са ценности, а просто идеологически пранги, които спъват партията. Отвъд диктата днес е възможна друга Европа, но десните и левите ченгета много искат статуквото да не помръдва и завинаги да остане едно и също. Заради това всички, които не се вписват в тази насилствена идилия трябва да бъдат заклеймени, демонизирани, отстракирани, отстранени.

Защо толкова много писах за това банално интервю? Просто то показва къде е конфронтация между бъдещето и миналото. Винаги съм знаел, че промяната ще дойде трудно, защото статуквото знае как да корумпира интелектуално. Но да си левичар и да стоиш като страж пред вратите на миналото ми изглежда абсурдно и нелепо. Та точно след прочитането на всичко това ми се стори, че май левицата е на път да се събуди от един кошмар в който е живяла твърде много време. Лек пристъп на надежда. Дори не смея да се зарадвам, за да не разваля магията.

Медийни земетресения и димни завеси

Сериозен вътрешен трус разтърсва организациите на ГЕРБ в Пловдив, както и в областта. От около седмица насам отливът е голям и все ръководни кадри махат с ръка за сбогом на управляващата партия. Очевидно е, че има някакъв гноен процес, и то в град, който обикновено минава за нов бастион на ГЕРБ - въпреки,че настоящият кмет спечели последните избори с измама и е един от малкото, който е записан как дава инструкции на комисиите да правят бюлетините недействителни.

И въпреки че има мъртво вълнение в ГЕРБ - Пловдив, в медиите цари подозрително мълчание. Журналистите лековерно преглъщат обяснения от типа "напуснал по лични причини", "оттеглил се поради други ангажименти" и още много ефектни, но нищо не означаващи формулировки, използвани като димна завеса за истинските проблеми. ГЕРБ в Пловдив се цепи по шевовете, кипи като алхимична смес, но никой не им обръща внимание. Защото задачата очевидно е друга. 

Задачата е на прицел да бъде БСП, постоянно БСП. Само в дописките за БСП се появяват ефектните образи и пикантните метафори. Колко му е да сложиш заглавие "Другарска сеч на "Позитано", въпреки че едва ли някой от присъстващите на пленума е видял нещо подобно. Реалностите в левицата се хипертрофират. Всеки крив поглед се тълкува като предателство, всяко различно мнение - като знак за върховна опозиционност, всяко кашляне е спотаена конспирация, а отсъствията се раздуват до ранг на абдикация.

Контрастът между двата подхода е изключително показателен. Не че в БСП няма проблеми, но те се отразяват настъпателно и агресивно; журналисти, шамани и интриганти търсят под вола теле и се опитват да представят всеки проблем като непреодолима пропаст. А за ГЕРБ се мълчи съзнателно. Тази ясна картина на медийната среда в България говори, че полицейската кубинка пак се е намесила. 

И тази медийна тишина за ГЕРБ е диагнозата на всичко нередно в България.

Георги Близнашки – проклятието на „Протестна мрежа”

Ако човек е бил на Луната и тези дни се е върнал, а след това е решил да посети протестърско официозните сайтове, ще се удиви като извънземно на всички стонове, които се раздават от тях, все едно случаен посетител е попаднал на садо-мазо оргия. От статии се сипят проклятия, протестъри измислят нови и нови ругатни, а психодясното е достигнало нови висини в умението си да се плюнчи с думи. И всичко това е предизвикано от един-единствен човек - доскорошният любимец, "опасният комунист, но голям българин", служебната марионетка на Росен Плевнелиев Георги Близнашки. Миналата седмица стана ясно, че Близнашки е приел офертата на ДПС да бъде предложен като експерт в комисията, която ще се занимава с промените в конституцията. Малко преди това едно от лицата на летните протести даде дълго и пространно интервю в което посече предстоящата съдебна реформа и нарече правосъдния министър Христо Иванов "адвокат без нито един ден стаж", а също така го обвини, че иска да възседне съдебната власт и по същество да изнасили Конституцията.

Протестърите отговориха с вой все едно вампир е закъснял по нощните софийски улици и си е уредил среща със слънцето. Един от тарторите на "Протестна мрежа", която се опита триумфално да отбележи 2 години от 14 юни със светлинно шоу, Николай Стайков написа демонично злобен текст в който се постара да накълца бившия си приятел с моторна резачка. "Сега да се опитаме да си спомним с нещо положително и знаково служебния кабинет на Георги Близнашки, който дойде с гръмката фраза, че протестът е дошъл на власт. Е, няма такова", реши да рита в слабините той. Неговият текст не подлежи на по-нататъшно преразказване, защото Близнашки в него е представен като агент-провокатор на #КОЙ, като шпионин на статуквото, като таен слуга на олигархията и сив кардинал на задкулисието и, ако човек не внимава така ще се оплете в тази нова теория на конспирацията, че ще заприлича на Йоло Денев на три ракии. Това е израз на разбито сърце. Близнашки да пристане на ДПС е все едно Радан Кънев да се появи на митинг с тениска на Путин и да кресне "Крым наш" или пък Бойко Борисов да изневери на Ивана и да отиде на концерт на Софийската филхармония. Въпросът обаче е, че нито един от протестърите няма право да се оплаква. Близнашки е техен. Те си го харесаха, те си правиха селфита с него, те се опитаха да го наложат като върховен авторитет. С други думи, ако бяха негодували в мига в който той стана служебен премиер, ако Стайков се бе упражнил в теорията на конспирацията, когато неговите аверчета едно след друго продаваха душите си на ГЕРБ, тогава текстовете му щяха да се четат като политическо откровение. Сега приличат на това, което наистина са - замитане на следите едно от големите политически местопрестъпления на отечеството - върховната лъжа, че промяна наистина ще има и връщането на милиционерския авторитаризъм на ГЕРБ на власт. И само още един пример по класическо оруелианство - само за няколко часа "Протестна мрежа" изтри всички постове с Георги Близнашки на сайта си, а те бяха много. И нямаше как да е по-друг начин, той толкова време им беше легитимацията, че те не са мракобесен десен субект от пациентите на Карлуково, ами са национална надпартийна инициатива. Да си мислиш, че можеш да изтриеш миналото по този начин е абсолютна лудост. Това обаче е не само цензорски, това е символичен жест. Тези, които твърдяха, че искат правила, всъщност постъпват като гангстери. Симптоматично е. Не можеш да заличиш миналото по този кретенски начин. Няма как да си създадеш исторически образ на светец, когато си бил просто една крякаща мижитурка, напълно осъзнала, че в края на краищата ще осъществи чужда схема. Тези, които искаха прозрачност, направиха всичко възможно да наложат мрак над истината.

Ако човек си направи труда да прочете три-четири от интервютата на Близнашки през размирната 2013 година ще получи повик за гадене. Във фантазията на конституционалиста протестите са: морална революция, бунт на достойнството, вдигане на гражданите за ценности, а не с някакви презрени социални искания, събуждане на България, отстояване на правилата, антиолигархична демонстрация. От гледна точка на днешните реалности тези думи звучат като изтънчен цинизъм и върховна гавра. Лъжа до лъжа. Но това не отменя факта, че именно Близнашки е един от авторите на протестния език, инженер на новговора на градските сноби, които трябваше да скрият черните си демонини страсти под общонационални клишета. С други думи - Стайков е продукт на Близнашки, а не обратното. И точно заради това нито един протестър, ама нито един не възнегодува, когато юристът стана първият, който пред очите на цялото общество започна да консумира власт. Какви вълшебни времена бяха тогава! Първо си правиха селфи пред парламента. Навръх рождения ден на Близнашки десетина протестъра си направиха селфи с него в Бояна. Тази новата власт бе така опиянена от собствения си образ, че просто не можеше да спре да се снима и да си се самовъзхищава. Този самоубийствен нарцисизъм и до днес е най-голямото проклятие на "Протестна мрежа", която не може да повярва, че политическият й крах е толкова голям. Днес, от гледна точка на всичко, което се случи, можем да видим, че първото самопрострелване в крака дойде, когато Близнашки не изпита дори един грам свян да се снима до Бойко Борисов с подписката за провеждане на референдума. Значи протестираме срещу олигархията, но нямаме проблем да стиснем ръката на човек със сенчесто минало. Нима именно тогава не се разкри ужасното лицемерие и морален крах, чийто естествен завършек виждаме днес, когато самият служебен премиер е насочил картечницата към своите бивши приятели и ги покосява като снайперист.

Защо обаче протестърите реагират така наранено? Защо са толкова гневни, бесни и проклети? Близнашки просто направи най-лошото. С действи си той показа, че моралната революция е била просто квартална свада. Бунтът на достойнството - демонстрация на бъдещи кариеристи. Когато пристана на ДПС, а по същество и на Делян Пеевски, Близнашки ясно освети факта, че "Протестна мрежа" не е самостоятелен политически субект, а пионка в някаква много по-мрачна и тъмна игра. Гадно е, когато някой от твоите действа по начин, който осветява конците на марионетките. А някой инвестира толкова много пари в опита на протестърите да получат отвъден живот с акцията си по случай две години от летните събития. Всичко това се разлетя на парчета, когато най-видният протестър, този, който твърдеше, че ще остане дори и сам на улицата, реши да махне с ръка и да се предложи на ДПС. С което не направи нищо по-различно от всичко, което протестърите бяха направили до момента. Вижте само колко от активните борци на размирното лято на 2013 година се уредиха с държавни служби, постове и заплати. Нима това е по-различно от действията на конституционалиста? Нима има йеарархия в продаването на душата - на ГЕРБ е добре, пък на ДПС е кофти? Само с един свой ход Близнашки ясно показа, че приказките за принципи и правила са били дъвка за случайни наивници и неговите съучастници в лъжата сега се опитват да се изчистят от него, да се разграничат панически, да избягат от светлината. Да, ама не става. Твърде много селфита бяха направени, твърде много доказателства за съучастие се въртят из фейсбук и никой никога няма да забрави този спектакъл на лъжата.

В новата политическа маневра на Близнашки обаче има и нещо полезно. И това всъщност е основната причина всички протестъри да се опитват да го представят като внедрен агент на олигархията. Конституционалистът като таран разби основната митологема за съществуването на герберската власт с реформаторски пъпки - съдебната реформа. Той каза това, което всички отдавна си мислят - как така един недействал никога адвокат като Христо Иванов може да предложи смислен вариант за промяна на съдебната система. Това е невъзможно. Все едно да искате студент първокурсник по медицина да извършва сърдечна трансплантация. Юридическата материя е тъмна, неясна, неспециалистите по нея могат лесно да бъдат заблудени, че като смениш местата на няколко гайки изведнъж цялата машина ще тръгне весело и леко, но тези, които разбират вече знаят, че ни се готви имитация, че пак ще ни пробутат сурогат. А, когато и новата измама стане ясна днешните политически герои ще имат поредното си обяснение - червените боклуци са виновни, че реформата не се случи. Близнашки обаче им отряза този път за изход. Той накисна бившите си съратници и ги удари по най-слабото им място - имитацията. Между другото на тях не им върви - бяха си докарали легендарната румънка Моника Маковей, която да им направи пиар, а тя ефектно с токчето също разруши мита за супернеобходимата промяна в конституцията.

Казусът "Близнашки" трябва да бъде изучаван в учебниците, защото той е метафора за всичко нередно у нас. Затварянето на лошата реалност - протест срещу Пеевски, а след това хващане на хорото с ДПС всъщност е истинското светлинно шоу, което трябва да запомни България. Това е краят на спектакъла, оттук-нататък псевдоавторитетите потъват в мъглата на изобличението. Мътилката на лъжата започна да се прояснява две години по-късно, но ще има още доста време да мъкнем като болест последствията от нея. Но добрата новина в случая е, че като всяка групировка с неясен характер "Протестна мрежа" влезе в сценария описан от британския писател Стюарт Хоум в романа с великото заглавие "Свирка" - когато останат без външен враг, те непременно ще си намеря вътрешен. С други думи - вземете си пуканки и чакайте шоуто. 

Скоро, няма да се учудя, ако се окаже и, че Асен Генов е агент на Пеевски, внедрен да саботира умните и красивите и тяхната любима сексукла - съдебната реформа.

Финансовият тероризъм на Европейския съюз

Покрай драмата с гръцкия дълг и неочакваният ход на Алексис Ципрас да иска референдум, за да пита своя народ какво да се прави в ситуация в която европейските банкери предпочитат да се държат като вампири, изведнъж изплуваха шокиращо много истини за това какво е реалното политическо състояние на Европейския съюз. И най-парадоксалното - част от тези истини изпълзяха от статиите на най-големите апологети на политиката на ЕС, тези, коото от януари насам не спряха да пишат статии срещу СИРИЗА, да съскат мелодраматично във виртуалния мрак и да се правят на садо-мазо екзекутори с бич от думи в ръка. Ето ви и един пример. Едно изречение от статия на журналиста Веселин Желев тези дни ме порази като ракетен снаряд на Ислямска държава. Изречението гласи: "Ако Европа все още се стреми да не загуби Гърция, тя трябва да помогне на Гърция да се освободи от Ципрас". Трябва да признаем - апологетът е разкрил една истина, която европейските лидери никога не биха признали. А тя е, че ЕС и Еврогрупата не водеха никакви преговори с Гърция от самото начало. Това беше само имитация. Тяхната истинска цел беше да свалят от власт кабинета на СИРИЗА. Те не искаха нищо друго. Дори изплащането на дълговете не ги интересуваше - целта им беше да унищожат демократичния вот на гърците и през това унищожение да покажат, че ЕС се опитва да се превърне в някакъв политически борд, който казва какво трябва да е управлението в отделните страни, а не някакви си там избиратели-лузъри с левичарски нагласи и антиглобалистки стремежи.

Очевидно е какво е казал Желев в своето твърдение - Европа трябва да сваля от власт несъгласните, да тъпче с финансов ботуш неудобните и да не позволява никакъв намек за истинска демокрация. Референдумът бил популизъм. Така ли? Значи е популизъм да питаш хората каква политика да правиш и дали да приемеш условия, които излизат твърде много от политическата ти програма. Гърците не избраха СИРИЗА, за да продължи старата, немощна, вампирска и некадърна политика на ограничения, която не донесе никакъв растеж. Те избраха Ципрас, за да може да се чуе техният глас в ЕС. Но ЕС дори не пожела да чуе обикновените гърци. Не, те от първия момент решиха да стъпчат свободната воля на тези бунтари и да им покажат, че играта може да се играе само по правилата на борюкратите. ЕС не спасява Гърция, опитва се да спаси капитализма, написа Юрген Хабермас. И заради това пропагандистите на новата политическа милиция, която си мисли, че може да подменя вота на хората и демокрацията започнаха да фалшифицират казуса. Лъжа е, че Гърция не иска да си плаща дълга. Тя просто иска да го плаща при нови условия, които не увеличават неравенството в страната, не засягат най-бедните и не късат по три кожи от гърба на дребния бизнес. Това беше причината СИРИЗА да обяви, че ще настоява за увеличаване на данъците на богатите, а МВФ иска от Гърция не това, той иска намаляване на пенсиите. Пенсионерите трябва да платят цената на престъпните управления на партиите на статуквото преди СИРИЗА.

Идеята за референдум обаче наистина дойде като нова бомба. Няма нищо, което бюрократите в ЕС да мразят повече от референдумите. Всеки път, когато са се допитали до хората в ЕС те са получавали юмрук в челюстта. Да си спомним ли колко хора в Европа казаха своето категорично "не" на проекта за европейска конституция. И от този момент нататък еврочиновниците като чуят за допитване на хората почват да изчисляват дали няма да дойде денят в който да изгубят своите заплати и привилегии.

И само, за да видим колко сбъркана политически е подобна логика, нека да си представим вариант при който в крайна сметка комбинираният натиск от средства помага и СИРИЗА пада от власт, а Ципрас е въдворен в манастир, където е принуден всеки ден по 10 часа да чете речи на Жан-Клод Юнкер и да превежда статии от Веселин Желев. Кой трябва да дойде на власт? Нова демокрация? ПАСОК? Това ли са формациите, които еврофинансистите искат да видят в управлението. Точно партиите по чието време бе натрупан големият дълг и са ставали големите схеми. Какво излиза тогава - че ЕС иска партиите на вината, защото с тях може да се разбере и да подчини. Това ли е големият сценарий?

Диктатура на съгласните.

Авторитаризъм на коленичещите.

Един съюз на който вече му пречат референдумите, а и изборите трябва да признае, че има голям проблем със собствената си идентичност. И май заради това този съюз вече не иска да съществува в рамките на демокрацията, а да съществува в среда на някакъв ултрапазарен вакуум, където свободната воля на гражданите е подменена с великата воля на банките. Това, което ЕС прави не е само опит за преврат в Гърция, това е финансов тероризъм. И се опасявам, че тук не е докрай изчислен ефекта от техните действия. Защото дори и да приемем, че СИРИЗА се провали, представяте ли си тогава кой ще дойде на власт в Гърция? Няма да са послушковците, ще дойдат най-крайните, най-мрачните. Със своите действия срещу Гърция и опитът да свали Ципрас от власт ЕС започва да се държи като късния деменционен СССР. Това е тъжната истина.

Всеки лидер на страна от ЕС трябва да има правото да се бори за интересите на своята държава. Ама в логиката на "европейските" анализатори това е престъпление, защото очевидно интересите на финансовите пазари трябва да са обект на абсолютен култ. И въобще е смешно човек да следи реакциите на българското "дясно" по отношение на Гърция. Само у нас, ще се повторя, може да има хора, които се изживяват като революционери в името на статуквото. Само у нас може да има хора, които се изживяват като дисиденти докато обслужват интелектуално същото това статукво. Значи нефелното референдумче на Плевнелиев е добро, ама Ципрас не може да пита гърците за политиката. Това е цяла система от двойни стандарти. В Ереван могат да протестират срещу скъпия ток. В България нямат право. Мисля, че при нас психодясното най-добре е изкопирало моралната криза на това, което някога бе известно като ЕС, но сега върви да се превръща в полицейски участък.

И това е причината много българи да гледат със завист към Гърция. Те показаха самочувствие като народ, отказаха да ги мачкат и родиха политически елит, който предпочита да падне от власт, но не и да се пречупи пред финансовия тероризъм. А у нас, знаем как ще е у нас - само ЕС да кихне и ще спрат пенсиите моментално. Това е голямата разлика между Ципрас и нашите. Той уважава народа си. Нас ни смятат просто за съгласно стадо. И няма смисъл у нас да свалят който й да е власт. Кой се лишава от добрия, съгласен, ентусиазиран и вечно готов да му намалиш заплатата слуга. 

Къде бяха психодесните на българския протест срещу скъпия ток?

Един много странен политически парадокс ме измъчва тези дни. Виждам, че почти цялото градско психодясно е напълнило мрежата със снимки от Ереван и надписи, че подкрепят протеста на арменците. "Ереван, с вас съм", гласят готовите щампи и опорни точки, които "умните и красивите" са нацвъкали като курешки из своите профили. Но нека да припомним - арменците се вдигнаха на бунт заради високите цени на тока. И сега нашето дясно ги подкрепя.

Да, ама, когато българите излязоха да искат същото три-четвърти от тия никакви ги нямаше. Когато в лютата зима на 2013 година хората изметоха Борисов от власт, както и неговата политика в подкрепа на енергийните монополи, нашето психодясно си налягаше парцалите, да не говорим, че повечето от тях пускаха гадни и интригантски статуси, че исканията на бедните лузъри са непазарни, популистки, селянски и много прости.

Какво излиза значи? Арменците имат право да искат ниски цени на тока, но на българите това им е забранено. Значи бунт срещу високите цени на тока в Ереван може, но в България - не. Това е налудничаво. Или по-скоро издава двойният стандарт, този вечен морален демон на психодясното, който ги мъчи като сифилис. Къде им беше смелостта и подкрепата в онази люта зима? Къде бяха тези, които сега твърдят, че живеят с ереванските страсти? Липсваха като Радан Кънев от парламентарен контрол.

Нашата десница очевидно е развила някакво антинационално съзнание. Къде им бяха статусите навремето в подкрепа на тукашните искания за ниски цени на тока? Не е ли нормално да бяха искали същото за своя собствен народ?

Не, това им изглеждаше толкова презряно, глупашко и ниско. Не напразно, когато после се вдигнаха на своя смешен летен маскарад те точно това сложиха като разделителна линия - преди протестирали бедняците, които нямали пари (хаха, какви дебили), но сега протестирали вече умните, красивите и богатите, които излизали за ценности, а не за някакви си там сметки за тока. Не е ли тъжно - да имаш богат елит, който може да милее за другите народи, а за собствения си народ пет пари не дава?

И най-накрая - именно тази внезапна колективна подкрепа на грантаджиите към случката в Армения трябва да ни държи нащрек. Там със сигурност ще направят опит за цветна революция. 

И тогава арменците ще видят на какъв огън отдавна се пържим ние. 

Евроатлантически парадокси и опорни точки

Напоследък евроатлантическата мисъл шества из медиите като стриптизьорка пред клиника за пластична хирургия. Навсякъде накъдето се обърне човек запенените евроатлантици пълзят като хлебарки и бдят като комсомолски работници да не би някой да се отклони от правилната геополитическа линия. Евроатлантизмът в неговия бг-вариант е нещо като черен шамански вуду-култ, което е основа причина нормалните хора да не могат да проумеят нищо от логиката на тази секта. Тя не подлежи на философско, политическо или социологическо обяснение, защото е фиксирана в своя пъп като наркоман в последното си хапче синтетична дрога.

Заради това всеки човек, който се опитва да разгадае основите на това психиатрично учение е обречен на провал и униние. Забелязвал съм пред екраните на сутрешните блокове редица хора, които преминават през цяла палитра от емоции докато слушат опиянените от себе си грантаджии, които описват халюцинациите си като част от реалността. Сектата прилича на коктейл от ментета и прекаляването с тях води до остро главоболие, задух и чести повици за повръщане. Вероятно съзнанието се бунтува, за да приеме като нормални тези обърнати, но съвсем не изящни като вийоновите, истини.

Ето защо реших, че е крайно време да спретна  нещо като наръчник, справочник, пътеводител и диагностична документация на този пациент. Заниманията ми имат благороден характер. Един ден, когато пепелта на времето се слегне археолозите от бъдещето ще си блъскат главата над тези малоумници и ще се опитват да разгадаят секретният им новговор. Аз просто предлагам няколко разяснителни бележки за логиката.

И така как разсъждавава евроатлантика. Ето ви набор от фрази и опорни точки, които ще срещнете при всички, които са на външно командване и кредитните им карти стават виртуално дебели с пари отвън:

Американците подслушват всички европейски лидери, ноо Русия е най-голямата заплаха за ЕС.

USA стоварва танкове на наша територия и то дори без да ни пита, но Путин води хибридна война.

Ненчев праща платени анализатори из страната да му вардят политиката и лъжите, но руските тролове получавали рубли.

Психодесните са на власт, но петата колона на Русия определя политическия курс на страната.

Иво Инджев е по всяка телевизия, коeто няма да му попречи да напише статия, че медиите умишлено не го пускат и то по изрична заповед на Путин.

СДС направи престъпната приватизация, но червените боклуци са виновни за всичко.

У нас идват американски танкове, което е добре, защото през 1944 година тук били идвали съветски войници.

Аз съм за свободата на словото и правото на изразяване, но всички, които мислят различно от мен са тролове на Кремъл.

Всеки месец гушвам по 10 бона от грант на "Америка за България", но рубладжиите са най-голямото проклятие на отечеството.

В Украйна убиват журналисти, нооо този гад Путин е виновен.

Има хибридна война от дезинформация, я дай да напиша статус, че Путин има 254 двойника по този повод.

За първи път ще има чужди подразделения на наша територия, ама знаеш ли колко беше гадно пък, когато комунягите управляваха.

Речник на отделните думи:

евроатлантически ценности, политическа парадигма, правила, съдебна система, правосъдие, гей парад, толерантност, селяни, мизерници, путинофили, Европа, Европейски съюз, трансатлантическа сигурност, САЩ, кохезия, вектор, демокрация, свобода на словото, множествен оргазъм (добре деее, това последното аз го измислих, все пак търся начини да не умра от скука).

Интелектуалните сталинисти

Отровно-спарената атмосфера на сталинските времена тези дни бе виртуално възкресена. И авторите на пърформанса, парадоксално, бяха тези, които иначе толкова много настояват, че носят духа на европейския модернизъм и интелектуалният вятър на промяната. Преподавателите, които навремето се обявиха в подкрепа на студентския протест излязоха с малка, гадна, интригантска декларация с която заклеймяват своят бивш съмишленик Георги Близнашки. Текстът е смазващ удар срещу идеята за различие.

В него неосталинистите обявяват, че поведението на Близнашки влизало в противоречие с ценностите зад които стоели заедно и му пожелават успех в неговите "бъдещи метаморфози". А отдолу като позорен списък на палачи следват имена на хора, които иначе баха се самовъзнаградили с прозвището "интелектуалци". Това не е обикновен морален фалит, а завръщане към най-мрачните времена на общественото заклеймяване, към публичното сочене с пръст, към колективното остракиране на един отделен човек. Абсолютен духовен фашизъм. Не защитавам Близнашки. Но нима неговите съмишленици не знаеха какъв е, когато крачеха рамо до рамо по жълтите павета или сядаха по тях вдигнали конституцията в ръцете. Откога група истерици са се почувствали толкова значими, че да раздават морални оценки все едно са някаква висша морална прокуратура? С тази поза на екзекутори те по-скоро приличат на глутница, която не може да търпи никой да се отличава. И това е най-противното в тези, които се обявиха за умни и красиви.

Но когато човек чете имената на подписалите се стига до още една величествена драма - Калин Янакиев също се е отрекъл от Близнашки. Все едно Божият син да отвърне поглед от Баща си. Разбира се - Янакиев винаги може да бъде питан защо не се отрече от Близнашки като му беше премиерски съветник, но това са дребни сатанински детайлчета и професорският високоблагороден стомах няма как да ги смели доброволно.

Паяжината от лъжи на Николай Ненчев

18 юни 2015 година. Министър Николай Ненчев, известен като Ники Косата (гальовно) и Перукан, което вече е малко по-просташко, обявява пред медиите: "Към България не е изпращано официално запитване за разполагане на американска военна техника. Ако получим такова запитване, ще анализираме много внимателно това искане и тогава ще решим как да действаме. Предстои среща на НАТО и там сигурно ще се дискутира тази тема"

Ненчев, разбира се, е безгръбначен. Това не е обида, а просто констатация. В ума му нито за миг не се ражда идеята, че може би има едно такова мистично нещо, наречено "национален интерес" и той категорично повелява България да не бъде превръщана във фронтова държава заради нечии чужди и външни геополитически игри. Но няма как да очакваме усложнено мислене от един освирепял антикомунист, от един псевдоземеделец, от един евроатлантик, инсталиран на поста си не да бди за нашите интереси, а да прокарва чужда воля. Точно поради тази причина Ники Косата не може да отлепи в класацията на рейтинги. Неговата популярност е около процент и нещо, защото българският народ дори в най-мрачните си мигове, винаги е можел да разпознава лакеите и да ги презира тихо.

И Ненчев със сигурност го знае. Това е причината да опита да си купи най-яростните русофоби у нас и да ги прати за сметка на МО да ходят из страната и да четат лекции за националната сигурност. Когато си мекотело как да не си харесаш Иво Инджев за лектор, или пък Илиян Василев. Пари за заплати и за храна в армията може да няма, ама за някой грантаджия винаги ще се намерят.

Разбира се, тези с купените от министерството на Ненчев съвести няма да отидат и да разкажат за това как досега точно този министър на отбраната не е спирал да лъже в комуникацията си с обществото. Например наскоро обвини дори агенция "Ройтерс" в лъжа, а легендарната агенция написа неудобната истина - че на нашите полигони се обучава "умерена сирийска опозиция", която щяла да бъде пусната срещу Ислямска държава. Под "вещото" ръководство на Косата България се превърна в плацдарм за осъществяване на най-нечисти и неприятни сенчести чужди интереси и страната ни постепенно потъва в блатото на зависимости, които като нищо ще ни направят мишена на световния тероризъм. Негова жертва няма да стане Ненчев. Той ще се стои охраняван и недосегаем. Всички останали обаче няма да имат това щастие.

Но нека да се върнем към изявлението на Ненчев от 18 юни. Той казва, че няма официално искане от САЩ. Няма! Дори и да има, казва Косата, ние ще анализираме дълго, ще мислим и чак, когато има среща на НАТО ще излезем с позиция.

Долна, арогантна и мазна лъжа. Лъжа като на типичен член на Реформаторския блок. Евроатлантическа лъжа.

Защото само 5 дни по-късно - на 23 юни в Талин американският министър на отбраната Аштън Картър днес съобщи, че Естония, Литва, Латвия, България, Румъния и Полша са се съгласили да приемат на своя територия американско тежко въоръжение.

Нали не е имало искане? Нали щяло да има анализ? Осъзнавате ли, че Николай Ненчев вече лъже ей така, без никакво усилие. Лъжата е станала основен негов инструмент. Той лъже без да мигне дори.

Защото думите на Картър ни изправят пред тежка дилема. На кого да вярваме - на Ненчев или на неговия господар? Аз вярвам на господаря - убеден съм, че министерството на Ненчев, а и правителството в което участва е дало съгласие моментално, при това с изплезен от удоволствие език. Но защо трябва да научаваме този факт от американски политик? Не беше ли редно министърът на отбраната да застане пред своите съотечественици и да обясни мотивите за своите действия. Евроатлантикът обаче предпочете да излъже. Абсолютна мента. Ники Косата става Ники Лъжата, Ники Ментата. Поредната лъжа, която като юмрук е прасната в лицето на българите. Тази власт много яко подозира народа си в геополитически настроения съвсем обратни на това, което тя прави. И лъжата, точно в този случай, издава страх. Нямаше да лъжат, ако бяха убедени, че са прави.

Малко по-късно Ненчев отново повтори своята лъжа в официално съобщение. Вероятно, защото бе хванат на тясно и по бели гащи. Знаете ли - ако руски министър си бе позволил да припише позиция на България - щеше да има гневни изявления, мелодраматични медийни гърчове, настоявания за извинение. След това отбранителният министър на САЩ казва нещо и Ненчев се задоволява само с едно обяснение. Дори не настоява за извинение. Не. Просто решава да държи на лъжата си, защото вероятно знае, че когато американците поискат от нас, той веднага ще се съгласи. Моментално.

И какво разбрахме от плетеницата от лъжи на Ники Косата - американското въоръжение у нас остава. България се е съгласила.

Тук трябва да звучи тежка музика и да се чуват лакейски въздишки. Евроатлантическите ценности триумфират и мажоретки от грантови фондации да забършат насълзени от радост очи. Чудя дори дали няма да има шпалир от вдъхновени грантаджии, които да срещат още на летищите американските танкове и да твърдят, че са се излекували от дископатия още в мига в който са ги зърнали.

И понеже ние имаме псевдогражданското общество от нагли узурпатори, никой няма да зададе основните въпроси, които се налагат. Като например - кой, кой, кой, кой одобри решението за американската техника? #КОЙ? Някой да си спомня дебати по този въпрос? Някой да е бил питан за подобно действие? Ненчевщината обича лъжата като своя основна любовница, но това съвсем не означаава, че подобно поведение трябва да му се размине.

Докарването на американска техника тук бележи окончателното превръщане на концепцията "България - фронтова държава" в мрачна и демонична реалност. Когато ни наредиха в този черен списък и никой от политическият елит не реагира веднага се изясни, че държавата е в морална и национална катастрофа.

Но може би трябва да се радваме, защото с подобна политика скоро единствените туристи, които ще можем да прилъжем да дойдат във "фронтова държава" ще е някой подпийнал американски солджър, който е кривнал със самолета и вместо в Турция е кацнал тук...

Страната на ИПИ

Всеки път, когато прочета статия за бедността с автор някой икономист от Института за пазарна икономика изпитвам сюрреалистичното усещане, че слушам лекция по хуманизъм от комендант на концлагер. Или, че масов убиец се опитва да пише романтична поезия за това колко красив му изглежда залезът на слънцето над Витоша.

За тези, които трябва бързо да навлязат в темата - Институтът за пазарна икономика е неправителствената организация, нещо като фабрика за промиване на мозъци с остарели десни клишета и прокълнати от всички десни токсични идеи. Именно прилагането на такива рецепти в България доведе до драматичните нива на бедност и неравенство в африкански размери. И поради това статиите на произволен "икономист" от ИПИ представлява само пейзаж, тоест описание на картините на бедността. Но нима това е достатъчно? Висша икономическа мисъл ли е необходима, за да стигнеш до извода, че хората с основно образование са обречени на безработица? Или пък тревогата за това, че децата на безработните и необразованите са обречени да повторят този кошмарен самозатворен цикъл?

Днес вече сме на етапа, когато само думи и констатации не вършат никаква работа. Нямаше нужда от описатели на апокалипсиса, а от хладен, точен и болезнено остър анализ как стигнахме дотук и кое ни превърна в социалното гето, което сме в момента. И именно тук е моментът в който икономистите от ИПИ трябва да бъдат накарани насила да си изядят дипломите. Защото именно от тях прозлязоха всички решения, догми, глупости и отровни клишета, които ни превърнаха в най-бедната страна в ЕС. Държавата била лош стопанин, нямало нужда от минимална работна заплата, трябвало да има "гъвкав" пазар на труда. Днес България е страната на ИПИ. Осъществената им черна фантазия.

Защо обаче не й се радват? 

Защо отказват да поемат отговорност?

Ще танцува ли последен валс БСП?

В зората на демокрацията, когато хората все още имаха надежда за различно бъдеще, политическите нрави бяха невинни и Веселин Маринов още не беше политически фактор, се появи една песен, насочена срещу БСП. "Последен валс, сбогом, любима. Ще си спомням за теб дори и под новото име", гласеше нейният рефрен, който и досега сигурно изпълва някои хора с носталгия.

Иронията на историята се състои в това, че в миговете в които тази песен стана хит БСП всъщност си беше една идейна, мощна и силна партия, която можеше да печели избори. Музикалният й некролог беше подранил поне с 20 години.

Ако се върнем обратно в настоящето обаче ще видим, че левицата отдавна се намира в политическата реанимация и не може и не може да излезе от интензивното отделение. Всичко в България крещи за лява политика, за лява алтернатива, за нов социален подход към хората, а БСП като слепец се бута в стените, препъва се отчаяно и не може да намери никакъв изход за себе си. Нещо повече - хората, които търсят алтернатива дори и не искат да чуят за БСП, защото по време не прехода тя ги излъга толкова много пъти, че вече им се загуби бройката.

След като не можеш да печелиш избори и хората не те искат, това е сигурен симптом за почти фатално заболяване. И то се прояви отново под формата на един голям скандал, който удари БСП като пневмония. Генерал Бриго Аспарухов даде разтърсващо интервю в което обяви, че на Миков му е предлаган подкуп, за да се откаже от битката за лидерското място. Темата оттекна като гръм на "Позитано" 20. Цялото виновно минало на БСП се огледа в тази драма и всички премълчавани тайни потърсиха обратно път към реалността. И именно в окото на тази буря се усети кристално ясно един драматичен факт. В БСП май има остър дефицит откъм добри герои, защото двете страни влезли в този конфликт предизвикват единствено и само лека насмешка.

От една страна на мислещ човек му е трудно да приеме кръгът на евроатлантиците в БСП като някаква опозиция или дори дисидентска групичка. Че това са точно хората от които започва стъпкването на левите идеи и техният залез. Именно те са виновни за голяма част от проблемите на партията днес, а да не говорим за това, че именно най-гласовитите им представители, например Ангел Найденов, най-много искаха БСП да влезе в коалиция с ГЕРБ.

От друга страна ръководството на "Позитано" 20 също не може да бъде видяно като ангел в бяло. Те също бяха част от статуквото на безвремието в БСП и нещо повече - във времената на криза вместо да се опитат да съживят идеите, те се опитаха да запазят единството на апарата. Това е все едно сам да си пуснеш отрова във вените.

Резултатът от всичко това е усещането, че песента "Последен валс" започва да се носи отново във въздуха. Днес кьорав седесар не е останал, едва ли новото поколение реформатори си спомня тази песен, но социалистите са хора с памет и няма как да не започнат да си я подсвиркват. Защото БСП днес повече отвсякога е на ръба на отвъдното. Ироничното е, че тези, които се бунтуват и тези, които си мислят, че я спасяват всъщност я тикат към пропастта. А през това време левите българи търсят отчаяно някой да им даде надежда. 

Днес те от БСП просто не могат да я намерят. 

#Кой вика световният тероризъм у нас?

Градските богаташи, изнежените интелектуалци, протестърите на свободна практика много обичат да се отнасят иронично към определението, че България е станала колониална държава. Което, разбира се, е съвсем естествено. Когато си се добрал със зъби, нокти, интриги и грантове до позицията да тъпчеш гневно всяко различно мнение, тогава ти си всъщност се получил зелена карта да бъдеш част от колониалния елит, съществуващ единствено да подсигурява политическите интереси на господарите. Но една новина от миналата седмица категорично доказва, ако не колониалния, то поне полуколониалния статут на България.

След като на военния полигон "Анево" загина американски гражданин, цялата истина за инцидента ни бе разказана не от друг, а от посолството на САЩ. Преди това българските институции имитираха дейност, действаха панически, суетяха се, но нито една не си позволи да каже истината на хората, които са я избрали - българските граждани.

А истината се оказа като от филм на ужасите. Подизпълнителите на американското правителство са работили у нас по военна програма на САЩ за "обучение и въоръжаване на умерените бунтовници в Сирия". Я, пак? Умерените бунтовници в Сирия ли? Дали някой в този свят е в състояние да каже каква е разликата между умерените и неумерените бунтовници в Сирия? Вероятно умерените просто убиват и хуманно ти режат само ушите, а не цялата главата след като умреш? Или пък стрелят в теб, но след това пращат букетче с карамфили на семейството ти?

Но нека да оставим това настрана. Скандалът е съвсем другаде. След като американското посолство пусна официалната информация за това какво е ставало на Анево, евроатлантическия земеделец Николай Ненчев изтърча като пионерче при US-посланичката Марси Рийс, а след като излезе полузачервен обяви: "Днес се срещнах с американската посланичка. Става въпрос за частна американска фирма, която има отношения с тяхното министерство на отбраната".

Виждате ли какво се получава? Вместо да иска обяснение, Ненчев излиза като говорител на американската гледна точка. Вместо да вдигне скандал, да поиска изясняване, българският политик се появява пред медиите като портиер, за да оневини своите политически господари. И хайде сега да попитаме отново - това на страна със суверинитет ли ви прилича? Нормално ли е един български министър веднага да развива американско самосъзнание и да защитава интересите на друга държава? Май вече е време да приемем като аксиома факта, че България има политически елит, който има съзнание на колониални слуги. Простичко и ясно.

След като един път сме осъзнали тази истина, трябва да ни стане наистина страшно, защото инцидентът в "Анево" показва, че зад гърба на обществото, абсолютно непрозрачно България отново се забърква в блато от което няма никакво излизане. Заиграването с темата "Сирия" един път вече остави кървави следи у нас, но като че ли онзи урок е забравен, а натискът да се включим в международна операция в която просто няма добри, а всички са еднакво лоши е станал огромен.

Нека да припомним. В края на май 2012 година тогавашният външен министър Николай Младенов покани цялата сирийска опозиция на среща край София. В разговорите тогава участваха над 40 представители на сирийската опозиция от Сирийския национален съвет, Кюрдския национален съвет и Националния блок на сирийските племена. Срещата бе обявена като нещо уникално, като нов начин България да намери място като посредник в големи световни конфликти. Сами по себе си действията на Младенов бяха пълен абсурд, защото разгромът на дипломацията ни започна именно с прогонването на всички големи специалисти по арабския свят, тези, които наистина знаеха как да се прави политика там и по какъв начин да се действа. И понеже във външната ни политика се установи диктатура на посредствеността, срещата на сирийската опозиция у нас се превърна във фиаско.

Само два месеца по-късно - на 18 юли бе извършен бомбен атентат срещу автобис с израелски туристи в Сарафово. Мнозина специалисти го свързаха именно с тъпашкото заиграване с проблем, който българските власти дори не са в състояние да разберат, а какво остава да действат по него.

Тази история трябва да бъде припомняна постоянно, защото България със своята разбита система на сигурност, побъркана от "реформи" в спецслужбите, практически е незащитена и уязвима за всякакви форми на тероризъм. И големият въпрос е кой е допуснал страната ни отново да бъде въвличана в сирийския конфликт, при това без този въпрос да е подложен на нормална и демократична дискусия. Стигна се дори до абсурд. В желанието да заличи следите от това политическо местопрестъпление Николай Ненчев обвини най-престижната световна агенция "Ройтерс" в лъжа. А какво толкова каза "Ройтерс", че да предизвика гневната реакция на евроатлантика с рейтинг 1,8 на сто. Репортерите бяха разкрили, че американската фирма, която изпитва оръжия у нас след това въоръжава сирийски опозиционни групировки, които да се бият с "Ислямска държава". Значи България е била превърната в брънка от пъклен план, който пак ни превръща в мишена. И това, че българските граждани не знаят нищо, съвсем не означава, че главорезите от "Ислямска държава" тънат в същото информационно затъмнение. И тук е голямото политическо престъпление на властта и големият скандал, който в друга държава щеше да доведе до серия от оставки и потенциални самоубийства.

Сега вече можем да четем изявлението на прословутата Виктория Нюланд (госпожа "Да му го начукам на ЕС"), че България е от "фронтовите държави" доста по-многопластово. Очевидно на страната ни е определена ролята на изпитателен полигон, където да бъдат изпитвани не само оръжия, но и обучавани бунтовници. Но кой, или по-скоро #КОЙ е оторизирал воденето на такава политика? И пазенето на тайна по толкова ключов въпрос не е ли самоубийствено за всяка една васална страна? Въпроси, въпроси, а, опасявам се, те са много повече от отговорите.

Отговори няма, защото властта се е окопала в своето мълчание и пълна непрозрачност и раздава само лозунги вместо информация. Страна, която е загрижена за собствените си граждани, а не за комфорта на американските дипломати отдавна щеше да е изнесла цялата информация, която е останала скрита и да направи публични всички действия на определени министри. Но дори и сега нервността на Николай Ненчев е показателна. Имаме си военен министър, който обича да гледа спектакли в които деца насочват пистолети към деца, да поднася цветя на паметници на горяни, да извършва престъпления с предаването на военните досиета, но не и да си гледа истинската работа. А тя е да е елемент от сигурността на държавата, да бъде фактор на стабилност, а не фабрика за политически слугинаж и геополитическо покорство. Целият кабинет обаче се е превърнал в защитник на външен интерес, а това е рецептата за катастрофа. Ако "Сарафово" се повтори ще поеме ли Ненчев отговорност за това? Нищо подобно. От гузните му изявления, от истеричното му тропане с крак виждаме само образа на един безгръбначен лакей, който се е поставил в услуга на своята шефка Марси Рийс и на никой друг.

През трагичния случай в "Анево" обаче можем ясно да видим каква е техниката за манипулация, която се ползва срещу изстрадало общество като българското. Защото хибридна война наистина има. Водят я управляващите срещу собствения си народ. Постоянно ни се втълпява за някаква кремълска агресия, която пълзи като черна сянка под небето и иска да подмени троянската ракия с новгородска водка.Десните шамани постоянно пишат параноични текстове за това как очите на Путин светят като очите на паметника на Самуил и търсят в мрака заблудени евроатлантически души, които изпитват съмнения в цивилизационния избор. Постоянно слушаме за това как Русия е враждебна, а американските медии у нас дават щедра трибуна на всички тези лъжи. Толкова много слушахме за агресията на Кремъл, че забравихме да проверим какво се случва на нашите собствени полигони. Там са се тествали оръжия за Сирия. Да не би Путин да ги е тествал?

Обаче няма да намерите грантаджия, който да повдигне тези въпроси. Инцидентът в "Анево" и шокиращите разкрития след него показват, че сигурността на българите е поставена под риск и разигравана в геополитически покер, без те дори да имат представа за това. А идеята, че можеш да пребориш тероризъм с терористи е просто смехотворна. "Ал-Кайда" беше продукт на американците, които щедро я финансираха, за да бие с руснаците в Афганистан. Кой ни гарантира, че днес на някой български полигон не е бил обучаван сладващия Бин Ладен? И не е ли време Ненчев да изхвърчи от кабинета? Да изхвърчи поне той като някакъв знак, че властта от време на време поне пребивава в реалността на обикновете българи. Случайно научихме, че стоим върху барутен погреб и някой просто трябва да реагира, защото иначе деградацията на тази страна ще стигне до абсолютното дъно. Управленският елит се провали да ни осигури просперитет, а сега се проваля дори в осигуряването на сигурност. Съдбата на геополитическите марионетки винаги е страшна и е добре тези, които са влезли в ролята да го знаят. 

А ние избирателите трябва да сме наясно с друго - това правителство така хибридно си е подложило задника, че наистина вече представлява опасност за националната сигурност.

Възможна ли е промяната на ПЕС?

Конгресът на Партията на европейските социалисти в Будапеща в българските медии премина основно под интригата на това, че този път президентът на ПЕС Сергей Станишев имаше съперник за поста в лицето на испанеца Енрике Барон Креспо. Оттеглянето на конкуренцията в последния възможен момент съвсем не сваля качеството на битката, независимо от опитите на българските журналисти и деснеещи шамани да се правят на всезнаещи.

Един десен политолог, известен предимно с това, че статиите му могат да приспят всеки, определи избора на Станишев като "липса на въображение". Това издава не дълбочина на анализа, а просто войнстващ провинциализъм, който дори не е в състояние да мисли с европейски категории. Именно по отношение на битката Станишев - Креспо най-именитите български анализатори показаха, че мисленето в категории по-големи от жълтите павета просто не им се отдава. Парадоксално е, но тези, които най-често употребяват прилагателното "европейски" се оказаха най-дълбоко заклещени в типично българските клишета и обсебени от вечния демон на завистта.

Победата на Станишев

Битката на Енрике Барон Креспо за лидерският пост на ПЕС съвсем не беше поход на някаква нова идея или пък различно разбиране на управление. Всъщност неговата кандидатура се появи на бял свят с помощта на французите, които бяха основната сила, която играеше срещу Станишев. Залогът в това политическо разиграване беше по-голям отколкото могат да осмисли домораслата ни интелигенция.

Една от успешните битки на Станишев като лидер на ПЕС беше нововъведението левицата да има единен кандидат за бъдещ шеф на Европейската комисия и то още преди изборите за Европарламент. Така гражданите на ЕС получиха възможност с вота си да одобрят и кандидат за шеф на ЕК, който допреди това се избираше на заседание на Европейския съвет и избирателите нямаха никаква дума за неговата фигура. След като експериментът не само успя, но и се наложи като трайна мода, французите бяха решили, че ако подкрепят ДсвойФ кандидат за ПЕС, той ще им гарантира, че ще номинира французин начело на Еврокомисията. Политическият гамбит в Европа е многоходов, усложнен и човек трябва да е кален с тежки трилъри, за да схване неуловимите нишки и ритници по кокалчетата, които управляват този свят. Точно, защото срещу него не беше само Креспо, а испанските и френските социалисти, победата на Станишев е значима и изкарана с пот на челото. Нейното подценяване не само не е в рамките на добрия тон, то просто е откровена лъжа. Екслидерът на БСП демонстрира, че вече е наясно с всички тънкости на европейската политика и е наясно как се печели политическо предимство на толкова сложен терен. България не може да се похвали с много политици на световно ниво, но Станишев (бил той обичан или необичан) вече е един от тях. Това е реалност, а не оценка.

Криза на образа

Българският успех в ПЕС обаче не бива да пуска розова мъглица пред очите ни и да не видим, че тази наднационална партия всъщност минава през изключително труден, проблемен и драматичен период. ПЕС е сложен организъм от много партии и балансът там е толкова крехък и тънък, че всеки миг може да рухне под тежестта на противоречията. Резултатът от това е леко странен - много емоционални речи, изречени в горно "до" все едно европейската левица е триумфирала на предишните избори и доста по-малко политически смисъл. Само че, че когато една формация може да извлича полза от конкретно статукво за нея вече е много трудно да се разсъждава в категорията "лява". И това е проблем пред европейската социалдемокрация, който ще се разраства като лавина. Именно възприемането на традиционната левица като част от статуквото в Европа, което доведе ЕС до някаква есхатологична политическа безизходица ражда антисистемните радикални партии, които не се явление-еднодневка. Те се появяват, за да запушат политическия дефицит и да върнат на политическите идеи техният автентичен вид. В случая с крайнолевите партии това е връщането на социалната реторика, на яростната борба с бедността, на лозунгите срещу неравенството, срещу десните икономически догми. "Сириза" е само началото на този процес. Но в Гърция ясно се видя, че когато се появи радикалната левица традиционната се спихва като балон и изчезва от сцената.

Време е да го признаем окончателно - социалдемократическата левица е в идеологическа криза. По време на конгреса в Будапеща се проведе дискусионен панел за състоянието на демокрацията в Европа. Двата централни проблема, които бяха очертани са: управлението на Виктор Орбан в Унгария и правото на еднополови бракове.

И двата въпроса са яростно дискусионни или поне изглеждат такива в очите на един българин. Орбан вероятно е пълен с грешки като управник, но е факт, че той се превърна в име, което предизвиква интерес понеже започна активна политика по връщане на суверенитета на унгарската политика. Даването на 6 годишен отпуск по майчинство толкова антидемократично ли изглежда? Или стъпването на врата на банките? Или пък справянето с частните монополисти в енергетиката?

Битката на унгарските социалисти с Орбан е разбираема, но трябва и да е разбираемо неговото политическо влияние. Хората не гласуват за него, защото е диктатор, а защото виждат едно старомодно връщане към идеята политиката да не е карнавал на емоции, а конкретно решаване на проблеми. Това не е подписване на индулгенция на Орбан или негова апология, но хората от нашата част на Европа гледат на него не като на проблем, а дори като на надежда.

Правото на еднополови бракове пък е станало толкова всеобхватна тема, че предизвиква известно усещане за сюрреализъм. Слушах как представител на ирландските лейбъристи представя положителният резултат от референдум по темата в неговата страна е едва ли не пик на лявата политика за демокрация. Правото на еднополови бракове обаче е един емоционален въпрос. От него не може да се направи истинска политика. ПЕС се опитва да се измести към тези емоции, защото просто в момента не е в състояние да предложи някакъв социален проект. Това не е дефект на лидерството, а на общата безпътица в която изпадна европейската левица.

Понеже икономическите противоречия в ЕС се задълбочават, европейските партии могат да съществуват единствено на основата на емоционални ценности. В ПЕС това са отстояване на демокрацията, правата на човека, правата на малцинствата, не само етнически, но и всички останали. Това не е лоша битка, но не е достатъчна за една левица. Съществуването единствено на основа емоционални ценности е път към убийството на политическото мислене. Не можеш с патос да прикриеш липсата на идеология.

Европейската идентичност

Голяма част от говорещите на конгреса изказваха идеята, че е време да се изгради европейска идентичност. Трудно е да се предскаже как точно може това да се случи сега, когато ЕС е по-разделен от всякога и проблемите го разтърсват като електрошок. Нещо повече - заплахата ЕС да стане съюз на две, дори на три скорости придобива всекидневно политическа плът, а някои от десните анализатори дори почнаха да приемат това за съвсем нормално. Темата "ЕС на две скорости" обаче не бе дискутирана рационално на конгреса, вероятно, защото подобен тип разговор щеше да отприщи доста политически страсти. Като кървяща рана стои отворен и въпросът за нормална позиция на ПЕС по кризата в Украйна, която като минимум и както е редно за леви хора описва точно авторитарните черти на киевската власт и техният стоманен юмрук, който потъпква демокрацията и различното мислене. Сигурно е прекрасно за всичко да ти е виновна Русия, но в случая с Украйна това е самоубийствено за една левица, пък била тя и със силен европейски дух.

ПЕС подмина и не каза нито една дума за Трансатлантическото споразумение между Европа и САЩ. Единствено шефът на Европарламента Мартин Шулц го постави в своето изказване, но от думите му стана ясно, че ПЕС принципно е за ТТИП, просто ще гледа то да бъде преработено така, че да отговаря на някакви стандарти, а хората в Европа протестират избщо срещу споразумението. И това е така, защото всички виждат в него начин ЕС да бъде стегнат веднъж завинаги в усмирителната риза на САЩ и на безумният корпоративен капитализъм, който вече не иска да признава националните правителства.

 Тоест пред европейската идентичност, която трябва да стане водеща има огромни спънки. Разяждащата бедност, кошмарното неравенство - това са истинските проблеми, които са поставени пред европейската левица днес, а тя създава усещането, че не може да им отговори както трябва.

И това е голямото предизвикателство пред Сергей Станишев. Той е човек от Източна Европа и е наясно с дневния ред на по-бедните страни в ЕС. Време е да се отървем от комплексарското усещане, че от нас промяна не може да тръгне. Ако иска да има бъдеще пътят на ПЕС е към по-радикалната лява политика, защото всичко останало е само битка в името на статуквото.

При партии, които съществуват единствено на емоционална основа и имат проблем да формулират автентична обща политика, ЕС или това, което се нарича патетично "европейска идея" днес е изцяло в ръцете на всемогъщата бюрокрация. Еврочиновниците са станали най-трайния фактор в политиката, защото просто политика няма. 

Защо пък ПЕС да не я върне на европейците, защо?