Новият жанр „фелацио” в българската журналистика

Един от най-големите гафове в историята на българската журналистика се случва ден преди 10 април 1979 година. Тогава уверени в изключителната мощ на съветската космонавтика огромна част от нашите вестници излизат с предварително написан репортаж за това как корабът "Союз 33" в който са Николай Рукавишников и Георги Иванов успешно се скачва с орбиталната станция "Салют - 6". И така хората на другия ден четат дописка от събитие, което изобщо, ама изобщо не се е случило. Защото поради технически проблеми корабът в който се намира първия български космонавт не успява да се скачи със станцията, а вместо това с тежки повреди прави 31 обиколки на Земята и каца на 320 км югоизточно от Джезказган, понастоящем град в Казахстан. В годините след това тази история се разказва като пример за контрола под който се е намирала журналистиката и за това как журналистите под натиск всъщност създават някакви паралелни реалности с които промиват мозъците и облъчват съзнанието на обикновените хора. Изобщо тоталитарната журналистика прилича много повече на фентъзи, отколкото на реално репортерство. Просто така е безмилостната логика на пропагандата.

След това обаче с приватизационния вятър на промяната в България се установи демокрацията. Дълго време знайни и незнайни експерти понеже нямаха за какво друго да се хванат, за да рекламират великата криминална революция, твърдяха, че свободата на словото и на медиите сама по себе си е достатъчно постижение и трябва да бъде оценявано високо от всяка електорална единица, която сега живее в толкова прозрачен свят, че за него не е тайна какъв е любимият цвят на сутиена на всяка попфолк икона. Заради това е трудно да си обясним как в свят в който журналистиката е свободна и възвишена е в състояние да се разиграе следната история. Във един регионален пловдивски вестник с дата 22 август, а и в сайта на същия се появява репортаж от откриването на новата спортна зала на Пловдив, известна с името Колодрума. Текстът е издържан в стилистиката на удивителните знаци. Според неизвестният автор хората, които престъпвали за първи път прага на залата си казвали: "Страхотно! Фантастично! Уникално!". Пренебрегвайки напълно очевидно архаичният принцип да не се смесва новина и коментар, репортажът любовно поднася на света факта, че залата е изградена с мъдрите усилия на кмета Иван Тотев и с финансовата подкрепа на "ръководените от Бойко Борисов правителства". Описани са прелестите на новата зала и дискретно е премълчан факта, че носещите колони в нея са разположени така гадно, че максимално ще затрудняват публиката да наблюдава какво се случва. Най-накрая се казва тържествено: "На откриването на 30 август 2015 година на Колодрума се събра спортният елит на цяла България"...

Момент, момент, на 30 август ли? Ама дописката излиза с дата 22 август. Какво е това журналистика от бъдещето? Нима най-накрая доблестните български медии преоткриха уменията на Ванга, за да правят журналистика, каквато няма по цял свят. Това е пробив не само в репортерстването, но в цялата квантова физика. Елате в България, където медиите са така свободни, че чак си правят разходка до бъдещето!

Ще постъпим съвсем професионално и няма да отдаваме този репортаж на технически гаф, немарливост или на организационен проблем. В ситуация в която журналистиката е наистина свободна, а медиите са стожер на истината никой никога нямаше да иска от един репортер предварително да пише репортаж за такова грандиозно събитие. Защото дори и да отдадем това на фал, в задачата пак се пита - а кой е спуснал опорните точки да се хвали кмета и да се прави безгръбначен поклон пред Бойко Борисов. Това е нов жанр в журналистиката, който е останал неизучен до този момент и не влязъл в учебниците по журналистика. Време е да му дадем истинското му име - жанрът "фелацио". Всеки, който се замисли от този ъгъл може да даде пример със стотици статии, които се надпреварват за първото място в него.

Наскоро в един варненски сайт (умишлено не давам имената, защото е важно явлението, но не конкретните му проявители. Конкретните проявители могат да бъдат открити със съвсем бърза справки в Гугъл) лично за себе си аз попаднах на една от лидерските статии в този жанр. Кръстена с отсечената дума "Вдъхновителят" тя представлява близо 3 хиляди знака френска любов на чийто финтове и техники биха завидели дори най-изпечените професионалистки от квартала с червените фенери в Амстердам. Обект на любовта е кметът на Варна Иван Портних. В нея той обявен за вдъхновител, лидер, мощният управленец, който запушва устата на хейтърите. Те (хейтърите, разбирай опозиията) са обявени за демон номер 1. Авторът се чуди как да излее срещу тях три тона токсични химикали. И направо зарежда картечницата, за да произведе петте най-брилянтни изречения в жанра "фелацио": "Какво ще снимат тогава, къде ще излеят омразата си хейтърите? Все ми е едно! Да си стоят в къщи варненомразците и да пишат глупости във фейсбук. Те никога няма да изживеят радостта от тази нощ на 15 август. Те мразят себе си и няма как да уважават успелия, да признаят усилията му". След подобно твърдение на човек, който е запазил поне две мозъчни клетки му идва просто да отиде и да се напие до безпаметност с надеждата да унищожи остатъците от мозък в себе си, защото е очевидно, че те пречат за нормално функциониране в общество в което журналистиката е станала публичен дом за перверзии.

Никой не може да ме убеди, че това е естествен жанр в журналистиката. Точно обратното - той се ражда точно, когато тя е под натиск, когато ботушът на всякакви корпоративни и политически проблеми я тъпче безмилостно и в опита си да оцеляват медиите просто се подчиняват на правилата като млада девойка вкарана в схема за трафик на хора. И заради това жанрът "фелацио" процъфтява из местните медии - оставени без подкрепа, без гръб и пуснати в условията на безмилостен пазар с монополистични зъли, те просто си намират нишата, а това е нишата на кол-гърлата, която трябва да задоволява прищявките на човека с парите. И точно заради такива неща България се срива все повече в класациите за свобода на словото, защото тук словото е скопено, превърнато е в някакъв анти-журналистически език, който произвежда банализми, тъпотии и възхищения, а това унищожава онзи плодоносен дух на журналистиката, който я превърна навремето в четвъртата, вечно дисидентската власт.

Проблемът на свободата на словото у нас обаче не е единствено Делян Пеевски, въпреки, че той е най-очевидният и корпулентен виновник за трагичното състояние. Във фигурата на Пеевски най-зримо е осъществена това преплитане на политическа власт с медийно влияние, което превърна вестниците в изчезващ вид, с все повече намаляващи тиражи. Умните, красивите и богатите, които иначе все стават с вопли за свободата на словото също са част от проблема. Нима колениченето пред бизнес-интересите на Иво Прокопиев не е също кол в сърцето на свободната журналистика? Нима припознаването на някаква зализана олигархия като носител на европейски ценности и смисъл не е също стъпване на гърлото на свободната журналистика. Медиите на Прокопиев също дадоха своята дан в промиването на мозъка на хората. В последно време те се опитаха да ни продадат нещастната съдебна реформа като някакво мегатрансформиращо събитие, а всички, които пишеха знаеха, че това ще е пълно фиаско.

Журналистиката в България с някои изключения се отказа от основната функция на репортерството - да бъде на страната на обикновените хора и да им дава глас във всяка криза и проблем. А дали това е така сега? Едните дават глас на едрите богаташи, а другите озвучават нарцистичните искания на градските сноби, които искат да станат едри богаташи. И така журналистиката се самозатвори в една лоша безкрайност, създаде един демоничен кръг от който няма никакво излизане и като симптом за това процъфтя жанрът "фелацио". Журналистиката се обяснява в любов на управляващите, защото вече няма какво да каже на хората. Тя се отказа да търси истините за техния мизерен живот, абдикира от идеята да потърси справедливост и сега живеем в свят в който свободата на словото наистина се е превърнала в митология. А не трябваше да е така. В демокрацията, която ни градяха, трябваше всичко да е по някакъв друг начин. В красивият алтернативен свят, който ни чертаеха едно време сега вече трябваше да сме Швейцария на Балканите, благоденстващи, дебелеещи и досадно свободни. Именно през крахът на журналистиката се видя, че в България свободата е била само едно илюзия, която днес се изпарява без остатък. Това е най-големят кошмар. Дали един журналист опиянен от свободната 1990 година си е представял, че 25 години по-късно френската любов ще напусне магистралите и ще се настани в медиите. Едва ли. Това е нашата собствена трагедия като общество. Вече дори и да викаш няма кой журналист да те чуе. 

Повечето то тях са заети да тренират техниката си в писане на текстове по новите правила.

Изумлението на янкито

Част от медиите в България всеки път, когато официален представител на американското посолство даде изявление, го цитират така все едно са получили възможност за пряка телефонна линия със самия Господ Бог и неговата небесна канцелария. И като почнат да валят едни заглавия за това как САЩ ни критикуват за лоша борба с корупцията, като се заточат едни сапунени текстове как пратените дипломати у нас леят крокодилски сълзи за липсата на справедливост - човек просто чувства как мозъчните му клетки умират в знак на протест срещу такова слагачество.

Същото стана тези дни с отразяването на телевизионните изяви на временно управляващия посолството на САЩ у нас Родерик Мур. Дипломатът в едно доста недипломатично интервю влезе в любимата поза на американците напоследък - раздавач на акъл. Негово превъзходителство по неволя обяви, че бил изумен от "истерията" около американските оръжия, които започнаха да пристигат у нас. Ти да видиш. Не стига, че погазват националния суверинитет на България, но и се засягат, че местните аборигени скърцат със зъби. А и Родерик Мур трябва добре да си провери преводачите в посолството - основното недоволство на хората идва от това, че властта ги третира като идиоти и ги лъже най-грубо за своите действия. Само за последните три месеца станаха ясни неща, които в друга страна щяха да завършат с оставката на правителството. Като например това, че американците изпитват оръжия на полигона в Анево с които въоръжават "умерената" сирийска опозиция. После от американския министър на отбраната научихме, че има идея за разполагането на оръжия у нас. През това време министърът на отбраната Николай Ненчев предпочиташе да кара хората от собствената си партия да пишат декларации как Путин се страхува от него, вместо да излезе пред хората и да им обясни какво точно се случва.

Дори за самото пристигане на оръжията пак не научихме от българските власти, а от чуждата преса. Така че американският дипломат няма правото на изумление. След като властта постоянно ни лъже няма как да има рационален или неистеричен дебат. За едно нещо виж Родерик Мур е прав - "това  не се случва без съгласието на властите", каза той и трябва да се съгласим с него. Но тогава дали тази власт е българска? Или ни управляват хора, които се чувстват чиновници на външен интерес? Това е въпрос, който няма да срещнете в медиите, които слюноотделят възторжено пред всяко изявление от американското посолство. Но дебатът в България покрай оръжието достигна високи тонове, защото никой вече няма доверие на американците. Назначеният от тях елит у нас предизвиква тази криза на доверие. Гледайки слугите, просто няма как да одобрим господарите. Толкова е простичко. 

Дори американските дипломати би трябвало да го разберат.

Корпулентният казус минава...

Преди около година и нещо Делян Пеевски даде интервю, което стана легендарно благодарение на оплакването, че му е писнало много хора да се крият зад "корпулентното му тяло". Доста хора се озадачиха. Корпулентен означава "набит, едър, дебел" и такова самопризнание е метафорично. Пеевски е така корпулентен, че тези, които най-много се "бориха" срещу него, сега удобно го вписаха в общата картина на своето управление. Все пак предложението за промени в Конституцията носи подписите на Цветан Цветанов, Радан Кънев и Делян Пеевски, плюс всички останали. Непробиваема политическа сплав.

Именно покрай фигурата на Пеевски най-много си личи, че в България няма истинска журналистика. В друга страна ГЕРБ щяха да бъдат пържени под път и над път заради колаборацията си с него. У нас едва тези дни, и то покрай официалното признание, че Канал 3 минава в ръцете на Пеевски, някой се сети да притисне Румяна Бъчварова за това дали е морално един депутат да има участие в медиите. Най-смелото, което тя успя да измъкне от душата си, бе, че това е "голям казус". Ехаааа. Колко е хубаво да си повелител на двойните стандарти! Значи, когато медиите на Пеевски са срещу ГЕРБ, те са бухалки. Когато обаче се включат на страната на управлението, те са просто "голям казус", който тепърва трябва да бъде решаван. Е, не е ли твърде корпулентен казусът? Не е ли прекалено очевиден?

Ще се окаже всъщност, че Пеевски май е бил прав в интервюто си. Твърде много хора театрално се правеха на негови врагове, но когато спретнаха кабинет, се мушнаха в сянката зад гърба му, за да изчезнат от медийното внимание. Но не е трудно човек да установи истината. Следете изданията на Пеевски и бройте снимките на Бойко Борисов. Именно техният брой най-ясно издава факта, че този казус ще потъне като камък в блатото на гербаджийско-реформаторското управление. Защото тази власт не е дошла да решава корпулентните казуси. 

Тя е дошла да ги обслужва.

Десните икономисти и бедността. Машините от „Матрицата” срещу хората

Десният икономист в България (особен идеологически вид, който обитава лъскави офиси, вечно съска в някои сутрешен блок и винаги е готов да обясни как комунизма отпреди 25 години е виновен за днешните му провали) изначално е изправен пред един огромен политически проблем, който е неразрешим по влудяващ начин. Все едно муха ти е влязла под черепа и кръжи досадно като телевизионна репортерка край Бойко Борисов. Този парадокс е, защо след 25 години пазарни и десни реформи (обявени почти по библейски за единственият възможен и верен път) българите са по-бедни, изолирани и отчаяни, отколкото когато й да било преди в историята. Нали в началото на прехода се очакваше, че един път щом поеме упоителният пазарен въздух нашата държава щеше да се превърне в маратонец, който е готов да спечели олимпийски медал, нещо като малък балкански тигър със здрави валутни зъби и население, което щастливо се радва на хоризонтите на бляскавото капиталистическо бъдеще.

Е, да, ама не. Колко е тъжно да си десен икономист в България! Постоянно им обясняваш на тия лузъри, че живеят десет пъти по-добре отколкото преди 1989 година, че трябва всеки ден да се молят пред портрета на Лудвиг фон Мизес, а те пак реват - бедни сме, нещастни сме! Наскоро дори попаднах на един текст, посветен на този парадокс, от Георги Ганев, който е мъкнал вода от десет кладенеца само и само да не си признае провала, че не е в състояние да обясни парадокса. Няма как да го видиш с десни очи.  Но именно това усещане за обществен разпад, тази постоянна несигурност в нашето общество, това усещане за отчаяние, което като призрак постоянно се появява в пред очите ни и най-вече смазващата реална бедност са факторите, които показват, че красивата приказка за прехода, която ни разказват е пълна лъжа.

Според Ганев картината у нас е направо божествена: "Очевидно е, че стандартът на живот на средния българин сега е много по-висок, отколкото през 1989 г". Това изречение е малоумно на толкова много нива, че човек започва да подозира автора в тайни експерименти с незаконни химически субстанции. Кое говори за по-висок стандарт на живот според него? Ами това, че днес можело да се купят много повече цветни телевизори, хладилници и автомобили.

О, да, защото след като човек е получил заплатата си от около 800 лева, платил е всички сметки, които къртят кътниците му с чук, отделил е пари за храна и поне някакви пари за децата, учебниците и едно ходене на ресторант, веднага сяда да мисли кой нов модел автомобил да си купи и как да си планира поне едно ходене в Бали догодина. На един поет му е разрешено да плува в своите измислени светове, но когато един икономист го прави това е политическо престъпление. Бедността в България съвсем не илюзорно и халюцинирано понятие. Според последните статистики на Евростат България е с най-висок процент (около 48) на хора, които живеят в риск от бедност и социално изключване. Това е истинското лице на бедността. Хора, които в мига в който останат без заплата и без работа направо се сриват в пропастта. Именно това е показателят, който показва, че усещането за бедност никак не е лъжливо. Тази кошмарна цифра доказва, че всъщност виновен за бедността не е социализмът, а 25 години нечовешка и антисоциална политика. Но това

Десният икономист отчаяно има нужда да опише поне някаква картина на просперитет в България. Защото това е другата част от липсващия пъзел. В България успяват тези, които са готови с часове да цитират Айн Ранд или да пишат умопобъркващи статии за позитивна психология, но никога да не са печелили друго освен държавна поръчка. Това е порочният кръг на лъжите в която всяка дясна душа е оплетена. Тя трябва да мрази Пеевски, защото той е съчетание на бизнес и политика в едно и да примигва от възхищение пред Прокопиев, въпреки, че и той е съчетание на бизнес и политика. Но това е само отклонение.

В своята статия Георги Ганев се опитва да даде четири причини защо хората у нас "се усещат" бедни, но няма да се спираме на първите три, защото те освен изсмукани от пръстите нищо ново не ни съобщават и представляват същият халюциногенен коктейл от глупости, който обикновено ни изсипват. Четвъртата причина обаче вече си е авторска и си заслужава да й посветим необходимото внимание. Сега внимавайте, че ако се разсеете за миг ще изтървете логиката. Значи за много хора от късния социализъм социалистическият модел на икономическо развитие си оставал единствено правилния. Тия лузъри, мамка им, си представяли икономиката индустриална, с големи инфраструктури, тежка база. Схващате ли? Тъпите и меланхолични българи не искат да се примирят с икономика, която произвежда само сервитьорки, стриптизьорки и служителки в кол-центрове, ами отново и отново сънуват държавата си поне с някакви предприятия. Защо ли го правят тия тъпанари? Вероятно, защото от собствения си житейски опит са се убедили, че там, където има развита индустрия има много работни места, търсят се специалисти, има просперитет и най-важното страните с индустрия минават през кризите много по-лесно от страните без такава.

Тази причина е гениална. Тя трябва да даде индулгенция за огромното съсипване на българската икономика, за кражбите, които станаха покрай това и най-важното - да набие канчетата на тия, които си представят България по някакъв друг начин. Ама това, че хората живеели с тази грешна представа повишавало чувството им за тревожност, защото те започвали да подозират, че един ден тази конструкция, подобна на въздушен замък, ще рухне.

Да обявиш бедността у нас за халюцинация означава само едно - готов си да тъпчеш този народ с буламачи само и само, за да го накараш да вярва, че живее в някакъв измислен свят. Изобщо десните икономисти напомнят на машините от филма "Матрицата" - градят някакъв свят на просперитет, охолство и едва ли не неземен стандарт и преследват всеки, който се опитва да види истината. Разрушеният живот на няколко поколения не е измислица. Хората, които си лягат гладни съвсем не са продукт на някакво политическо фентъзи. Цветните телевизори, които обикновено хората си купуват на изплащане, няма как да запушат големият провал на великата криминална революция. Тя установи демонично неравенство у нас и създаде една паразитна прослойка от анализатори, която бе пратена в телевизиите и вестниците със задачата един път завинаги да отмени и стъпче идеята за социална промяна. Но тези за които е предназначена статията на Ганев всъщност са истинското дисиденство днес у нас. В момента в който откажеш да вярваш на продавачите на розови балони, ти вече си осъзнал реалността. А тя е жестока. Очевидно е, че системата няма да може да бъде променена. Тя може единствено да бъде унищожена. Това е кошмарът на десните икономисти. И те ще изпишат още много текстове да ни убеждават, че живеем в най-добрата от всички възможни Българии. И с всеки такъв текст всъщност приближават деня в който илюзията им просто няма да може да бъде поддържана.

Колос на псевдостабилност

Нова опорна точка на управляващите изплува от мътната вода на медийната мътилка у нас, ако проследим внимателно гастролите на представителите на ГЕРБ из страната. Само преди няколко дни Бойко Борисов тържествено се обяви за колос на стабилността на Балканите. И описа драматичен политически пейзаж - в Гърция - служебно правителство, "в Румъния падна министър-председателят" (цитатът е автентичен), в Македония - вървят към избори...На този фон премиерът самообяви себе си за колос на стабилността. Въпреки, че забрави да спомене, че всеки може да е стабилен, когато е щипнал 16 милиарда от джоба на данъкоплатците и ги е натоворил с външен дълг за години напред.

Но нека този път да постъпим прагматично и да не виждаме в тази опорна точка единствено пропаганда. Тя всъщност е израз на страх. Точно в жежкия август Бойко Борисов реши да си прави толкова титаничен пиар, че направо оглушахме от него. То не бяха поливания със свещенна вода, то не бяха проверки на бензиностанции, то не бяха внезапните откровения и разкрития, че в при горивата имало картел. Очевидно инстинктите на премиера надушват голямото скърцане със зъби на хората, което още е тихо, но придобива ритмиката на протестна симфония. Заради това е тази геополитическа истерия. Борисов се опитва да продаде отново своя образ като страж на стабилността, за да унищожи в зародиш идеята за смяна на тази провалена от лъжи, интриги и кражби власт. И това предващава една буреносна есен, защото фалшивата стабилност създава усещането за безизходица. Обеднелият и изстрадал народ е принуден всекидневно да се дави от отвращение от мазната политическа сласт на дясното мнозинство и да не намира друга форма на протест освен скърцането със зъби. Точно това витае във въздуха.

Защото Борисов въпреки свръхдозата си от опорни точки не е в състояние да отговори на най-важния въпрос - защо всички изброени от него страни, въпреки нестабилността си, живеят по-добре от нас?

Не въпрос, а гилотина.

Нихилизъм и митомания - две чудовища в битка за историята

Може би, защото навън беше мъчителна жега, може би, защото Радан Кънев забегна на триседмичен вояж в САЩ и оголи реформаторските редици, може би, защото премиерът обяви, че няма да излиза в отпуска, ама новините го показваха как все си избира да реже лентички край морето, в последния половин месец виртуалният български народ нямаше по-любима тема от Божидар Димитров и неговите разкопки в Плиска. Откакто шефът на НИМ театрално и с медиен апломб, наподобяващ на торнадо обяви, че там е бликнала "свещена", чудотворна"  и "лековита" вода, във фейсбук все едно избухна неутронна бомба. Толкова кръстоносни походи на тема "за" и "против" Божидар Димитров бяха поведени, че ако шефът на ООН разбираше български щеше да прати сини каски за светкавично омиротворяване на региона.

Разбира се самият директор на Историческия музей даде силен коз на противниците си със поредната доза телевизионни притчи и митове, която забърка. Според приказката, която разказа на жадната публика водата от кладенеца в Плиска била обявена за свещена още през 875 година, по времето на Борис Първи. Самият Борис пък бил получил своето кръщение в християнството именно при този кладенец и тази вода. И след това веднага дойде чупката в кръста пред властта заради която вероятно бе сътворен този спектакъл - Димитров обяви, че чака Бойко Борисов в Плиска лично да го помаже със свещената вода. А на министър-председателя му трябваше малко. Две седмици след бликването на "свещената" течност фотографите запечатаха тържествения момент в който Божидар Димитров облива главата на Бойко Борисов пред очите на публика състояща се от министри, заместник-министри и ентусиазирани кариеристи.

Няколко дни след това обаче медийният блясък изгасна. Оказа се, че "чудодейната" вода всъщност е с нитрати три пъти над нормата и при продължителна употреба да въздейства върху стомашно-чревния тракт под формата на голямо разстройство. Тази новина разби добрата легенда на парчета. А имаше хора, които точно се бяха наканили да превърнат продажбата на "лековитата" течност в доходен бизнес. Премиерът се видя принуден да посече мераците им. В специално изявление на МС Борисов обяви, че правителството дава парите за разкопките и няма да даде възможност на някого да се облагодетелства от тях. Десетки богаташки портфейли са надали тъжен писък в този момент, но това са жестоките реалности.

Цялата тази история обаче отприщи огромен политически гняв срещу Божидар Димитров и неговите акции. Веднага на бял свят се извадиха старите му истории - как бе обявил, че българската нация е оцеляла заради ракията, намирането на вампири край Созопол и много, ама наистина много други. Кадрите на Реформаторския блок, очевидно замъглени от желанието да забравят по-бързо махмурлукът, наречен "исторически компромис" атакуваха с парламентарни питания министъра на културата по силата на какъв конкурс Божидар Димитров стои на директорското място в НИМ. Тръгна дори някаква виртуална гражданска инициатива да се събират подписи под петиция за пенсионирането на историка. Появиха се опити, доста нелепи, да си припомня уволнението на Божидар Димитров от НИМ през 1998 година като някакъв героичен акт на правителството на Иван Костов. Това, разбира се, е пълна подмяна на истината. Дори и с правителството на СДС Божидар Димитров работеше в политическа хармония. Това, че министърката на културата тогава Ема Москова не му поднови договора беше в резултат на едно скандално интервю, което историкът даде за ежедневен вестник. Заглавието му беше "До 28 си година не бях спал с българка" и в него Димитров разказваше пикантни истории за гларуските истории на момчетата, израснали край морето по времето на соца. Именно това доста забавно интервю стана повод за уволнението му, а не нещо друго.

Но така или иначе цяла седмица напечената телевизионна публика трябваше да гледа нарцистичните изяви на дясната интелигенция, която обикаляше из телевизионните студия като панаирджийска мечка, за да дава злостни мнения за акциите на Димитров. Разбира се, най-запомняща беше проявата на черния богослов Калин Янакиев, който обяви шефа на НИМ за "главен жрец на републиката", обвини го, че е последовател на Людмила Живкова и нейната теория за възраждането на вечния дух и се опита да го накара три пъти да произнесе фразата "Християнството не е сакрален материализъм, нито материалистическа свещеност" (добре де, това последното е шега, фразата е автентична, но другото е шегичка). Темата "водата от Плиска" получи такава политическа метафоричност, че дори екстремисткото мамино синче, полупоетът и полуинтелектуалецът Манол Глишев (известен като Оня дето искаше да троши полицейски черепи) реши да се изкаже по темата с призив Божидар Димитров да се разкара от обществената сцена. И точно тук жестокостта ми се сломи и реших, че тази тема трябва да бъде разказана по един наистина екстремистки начин, защото и двете страни в нея са толкова досадно едни и същи, че човек по някое време почва да си въобразява, че се е преселил в роман от Кафка.

Атаката срещу Димитров е огромна политическа подлост и подмяна на истинския проблем на страната. Да, шефът на НИМ е митоман, медиен шаман, разказвач на приказки и исторически пърформанс-маниак с халюцинативен синдром, но в крайна сметка не е изнасилил никой да приема насериозно неговите акции. Всъщност Димитров е отговорът на 25 години разруха в историческото съзнание на българите. Историята се оказа най-голямата жертва на политиката. Тя бе пренаписвана брутално, изкривявана, подлагана на безброй налудничави интерпретации. Куци и сакати кандидати за доносници и номенклатурни синчета се опитаха да я вземат за заложник, за да може единствено и само тяхната версия да остане като аксиома. Резултатът от това беше един огромен вакуум. Един народ не може без национално самочувствие, а няма страна по света, която да не подхранва митовете за собствената си богоизбраност и уникалност. Божидар Димитров се появи като отговор на тази емоционална нужда. Унижените и бедните се нуждаеха от някакво успокоение. Лузърите на прехода имаха отчаяна нужда от нещо в което да вярват и което да крепи нацията единна. И на хоризонта се появи продавачът на илюзии и вълшебни приказки, борецът с митове, който създава нова идеология. Тази идеология била пресилена и ненаучна, казват хейтъри. Да, така е. Но всъщност повечето хора си дават подсъзнателно сметка за това. Което не отменя нуждата от красив свят в който да вярваш. Ако тази нужда не съществуваше цялата киноиндустрия щеше да изтече в историческата канавка. В този смисъл Божидар Димитров свърши цялата работа на отсъстващото кино и литература на прехода. Той даде на хората един красив, макар и измамен свят в който българите са извоювали победа след победа, разгромявали са врага дори и като спят и са били нещо като супермени в този прекрасен и гневен свят. Това не е наука, но не е процес, който трябва да бъде осъден и размазан. Божидар Димитров дразни единствено с неговия начин редовно да се подмазва и да превива гръбнак пред властта, но пък силното му чувство за остросюжетност поне за няколко мига постави България и в световните медии със своя забележителност. Историята за вампирът от Созопол дойде точно, когато целият свят съпреживяваше вампирската сапунка "Здрач". В тази холивудска боза обаче вампирите не се разпадаха от досега със слънцето, а сияеха. Пфууу. Димитров даде на човечеството българския вампир - намушкан с кол в сърцето, за да не би да изскочи от гроба и така поръси с няколко елемента хорър един сюжет, който иначе щеше да остане незабелязан.

Но мисълта ми е друга. Нито една от неговите акции, нито една, запомнете, нямаше да е възможна без съучастието на властта и лично на Бойко Борисов. Тоест историческата митомания с която бяха захранвани българите щеше да е невъзможна, ако не бе подкрепяна с ресурсите на властта. Тоест - да викаш срещу Божо Димитров, ама да слюноотделяш радостно пред Бойко Борисов е висша форма на шизофрения. А дори и да не слюноотделяш, но да подкрепяш кабинета му, то тогава, искаш или не, пак си съучастник на Божидар Димитров. Толкова е простичко и зловещо. В този смисъл всички реформатори, които се правят на народни съвести, просто да отидат да ударят по 100 грама от нитратната вода от Плиска, защото тяхната власт няма да се освободи от Димитров. Това е все едно ракетата да се откаже от ракетното гориво. А и честно казано, вече не знам кое е по-гадно - историческите фантазии на Димитров или абсолютният нихилизъм на полуинтелигенцията. Това са двете страни на една и съща монета.

Защото какво предлагат насреща хейтърите на шефа на НИМ. Тяхната идея за история е безкрайната демитологизация, но с каква цел? Историята трябва да бъде точна наука, но точно тези, които се дразнят на Димитров не целят да я изчистят от политически внушения. Точно обратното - историята им е необходима да инжектират своите мрачни полуистини в нея. И какво се получава като резултат - нямало е Баташко клане,  никога не е имало турско робство, руснаците са абсолютни гадове...Това не е обективност, а именно нихилизъм. Подобно отношение доубива националното самосъзнание и на практика разрушава и крехката идеята за държавност, която е останала наоколо. Заради това е трудно на човек да заеме страна в този спор в който и двете страни са ужасяващи. И все пак, ако човек е романтик ще предпочете приказката пред психарската история, която се опитват да поднесат другите. С което не се опитвам да дам опрощение на Димитров. При него напоследък приказките започнаха да звучат като пиеси на абсурда. Но пък е забавен и има чувство за хумор. А пък тези срещу него изглеждат така все едно са им присадили бастуни в гръбнака. Тъжно е, когато си принуден да избираш между две лъжи, но това е трагедията на тази разтърсена от безкраен преход страна. В крайна сметка никой не ти предлага някакво бъдеще. Заради това е нормално да потърсиш поне по-светлото минало.

София - балканската Венеция

За Амстердам съм чувал да казват, че е Северната Венеция заради многобройните си канали, които правят меланхолична компания на жителите на града и вероятно ги карат да ядат още по-вмирисано сирене.

В самата Венеция, твърдят хората с романтична закалка, също е мегапоетично, ако свикнеш с миризмата на канал и гнилоч и преодолееш поривите си да замериш с паве поредният гондолиер, който се влиза в роля и пее посред нощ.

Заради това - проклети да са хейтъритте, които не успяха да оценят иновацията на ГЕРБ и Фандъкова, които поднесоха изненада на софиянци. Просто превърнаха булевард "Цариградско шосе" в плавателен канал.

Яростният летен дъжд така наводни тази транспортна отсечка, че столичните шофьори се прокълнаха по три пъти, че не са си купили амфибии, а след това почнаха да се изказват с такива думи за местното самоуправление в София, че Гого Лозанов веднага би се самосезирал, ако имаше такава възможност. Както се изрази един шегобиец във фейсбук - ГЕРБ осъществи още една мечта на Тодор Живков - свърза Горубляне и Централна гара с плавателен канал. А какво получи управляващата клика като благодарност - обиди, упреци, псувни и закани. Неблагодарно племе са това българите, ей.

Само преди няколко месеца община София започна грандиозен ремонт за 20 милиона лева на вече ремонтирани части от "Цариградско море", а първият опозиционен дъжд разказа играта на дясното управление и показа, че те за пореден път са си оставили ръцете и са свили безбожно много пари от него. Официалното оправдание за превръщането на "Цариградско шосе" в плавателен канал беше, че шахтите били запушени. Абе, братче, а тези шахти на кого са отговорност? Да не би за тях да е отговорен Аллах? Нали ГЕРБ от 10 години са засмукали като вампири управлението на София? И вече се вижда, че се държат с парите на данъкоплатците като със свои собственици. Кинтите пак са разпраделени в най-близките до сърцето на властта фирми, а резултатът от цялата политическа оргия се оказа внезапен аквапарк. София - истинската балканска Венеция. Градът в който водата залива улиците внезапно и обогатява речниковия фонд на шофьорите с нови и с нови обиди. Дъждът размаза и идеята за "зелени" трамвайни линии. Само няколко капки бяха необходими, за да може тревното покритие да се превърне в мелодраматична кал. И, когато човек застане пред тази метафорична гледка му се иска да каже на всички хора, че наводненото "Цариградско шосе" и калните трамвайни линии са едно истинско щастие. Защото това е истинското лице на управлението на ГЕРБ. След тях остава само потоп и хаос.

В момента в който трябва да стане сериозно обаче е време да си повторим болезнената истина, която е крайно време да влезе в мозъка на всеки избирател. ГЕРБ не правят ремонти. ГЕРБ не градят. ГЕРБ не строят.

При тях всичко това е една симулация на реалност. Ремонтите на магистралите им трябват, за да крадат пари. Ремонтират "Цариградско море" всяка година, за да крадат пари. Създаването на видимост за ремонт е просто начин да крадат пари и още повече пари.

Най-ироничното е, че по този начин те уязвяват собствената си социална база. Защото и тези със скъпите коли също трябва да минават по безумните булеварди. И на котараците вероятно понякога им са налага да тръгнат пеш из този неподреден и мръсен град. И на средностастическата фризьорка, която изпитва сластни чувства към фигурата на Бойко Борисов сигурно ще й се стъжни, когато заради поредният калпав ремонт на улиците й се наложи да ръси пари за нови джанти.

И всеки софиянец, това го твърдя със сигурност, подсъзнателно знае, че живее в една привидност на просперитет, защото, ако човек се зарови надълбоко ще види жестока истина - смазваща корупция, алчност в умопомрачени размери и абсолютен непукизъм по отношение на живота на обикновените хора. Това е дясната утопия. Тя гради декори. София е едно потьомкинско село, за подлъжем чужденците, че и при нас има живот. Нищо повече.

Според легендата, която ГЕРБ градят за себе си, а дежурните по любов медии повтарят, те били партията, която гради България. Е, сега ясно виждаме как я градят. България е една бутафорна страна, където се строят само фасади. А зад фасадите най-истеричните маниаци, самообявилите се за "съвест" и "морал" в политиката алчно и хищно се гаврят с идеята за държавност. Държавата съществува, за да бъде съучастник в кражбите. Управлението чрез сутрешни блокове винаги затъва в своите наводнени улици. Медийната харизма няма как да скрие факта, че повечето им проекти са пълен провал или пък се дънят в момента в който почнат да бъдат използвани. Защото ГЕРБ само имитират. Те са фалшива партия, която съществува, за да скрие алчният корпоративен интерес. Реката по "Цариградско шосе" го показва. И това са пари свити от всеки софиянец. Вие сами си платихте за водното шоу, защото дясната власт съществува върху тези данъци. И тя прави с тях това, което единствено може - краде ги.

Това е животът в кротката балканска Венеция в държавата-декор и улици, които всеки момент могат да се превърнат в канали, въпреки, че са би ремонтирани. Мит е, че в София няма пари. Мит е, че България е бедна. Тук просто се краде в ужасни размери. И най-големите крадци са тези, които иначе все твърдят, че ще установят тук диктатура на правилата. А установяват диктатура на собствените си портфейли. Авторитаризъм на наводнените улици. Това е метафора за София - един прогнил и корумпиран град, където всичко потъва под вода в неясна политическа забрава. 

Моя малка балканска Венеция...

Истеричният русофобски чиклит на грантовите анализатори

Руският президент Владимир Путин постъпи много ловко като избра именно Крим като мястото, където да постави отново темата за отношенията между България и Русия и да смекчи острият тон от миналата година, когато в Турция обяви, че страната му спира проекта "Южен поток" и започва да развива алтернативен - "Турски поток". На въпрос зададен му от представител на българското малцинство в Крим Путин обяви, че независимо от членството на България в НАТО, Русия няма намерение да се отказва от отношенията с нея, а дори напротив - държи на тяхното развитие във всички сфери понеже българите са близки духовно и исторически.

Изобщо не разбрах истерията в която започнаха да се пържат грантовите анализатори отново, за да коментират тези думи в обичайния си плачлив тон. Честно казано много по-близко до ума е, че Путин казва всичко това като послание към българите в Крим и като уверение, че Русия няма да се опитва да води политика, която да ги откъсва от техните корени и идентичност, отколкото като някакъв свръхзнак за радикална смяна на политиката. Разбира се като политик от такова ниво той едва ли си позволява да импровизира или да не са опитва да отвори някаква врата, но придаването на някаква страхотна дълбочина, подмолност, интригантство на такива фрази е театрален трик за изкарването на по-големи хонорари от "Америка за България". По друг начин просто не мога да си го обясня.

И понеже сега е в разгара на лятото и грантовите анализатори се мотат по света, медиите изкопаха като проповедник единствено експосланика ни в Русия Илиян Василев, известен всичколог, който в различни свои роли минава за дипломат, външнополитически анализатор, вътрешнополитически анализатор, спец по отношенията с Москва, спец по шистовия газ и даже като енергиен експерт. Такава енциклопедична подборка светът просто не помни от времената на Дидро. Та Илиян Василев се появи по телевизията да обясни, че това е коварен план на Путин за разделяне на ЕС и защото Русия имала нужда от България. Нещо повече в свой текст посветен специално на анализ на тези пет изречения на Путин Василев с позата на вещ спец обясни, че това е стратегическа игра на Москва, която "да изолира блока прибалтийски страни, Полша и Румъния от несъгласните със санкциите - Унгария, Словакия и България...".

Слънцето трябва наистина да е пекло много силно тези дни, защото само с неговият интензитет си обяснявам дори раждането на подобно конспиративно предположение. Бойко Борисов от време на време наистина театрално изръмжава срещу щетите, които нанасят санкциите, но там, където се взимат решенията той винаги правоверно и безгръбначно ги е подкрепял. Нещо повече превръщал е тази своя подкрепа едва ли не в повод за гордост при визитите си в парламента, когато е бил питан по темата. Очевидно обаче евроатлантическата мисъл у нас се дразни дори и на малката запетайка протест срещу безумното решение за санкциите и така Борисов е изкаран едва ли не безмозъчна пешка в ръцете на Сергей Лавров.

Като прочетох това дори си отговорих на въпроса откъде идва митът за Путин. Ами именно илиянвасилевците го произвеждат, защото в желанието си да напаснат света със своите халюцинации му създават образ на демоничен стратег с необичайно въображение, а това, без те да го искат, запалва интересна геополитическа харизма у руския лидер. Тоест всеки анализ от типа "звездите, мамо, ми го говорят за Путин" подсилва неговият образ.

В името на това да докаже тезата си Василев напълно е готов да отплува в света, където истината не съществува. За целта енергийният експерт (хохоо) обяснява как посещението на Путин в Крим минава трудно, защото и новият туристически сезон подобно на стария бил провален. Ако човек черпи своята информация за Крим от украинските информационни източници ще напише, че сезонът не само е провален, ами, че направо плажовете са като ударени с ядрена бомба - никакъв човек не можеш да видиш, а само от време на време някоя нещастно кримчанче, която въздъхва "Еееех, колко хубаво ни беше в Украйна".

Реалността е леко по-различна и това е една от причините Путин да отиде в Крим в разгара на куротния сезон. Без още да има окончателни данни е ясно, че туристическият се е разраснал с над 20 процента, но в сравнение с некризисната 2013 година. В сравнение с буреносната 2014 година увеличението е със 70 на сто. И всичко това при условие, че инфраструктурата в Крим беше и все още е в ужасяващо състояние, достъпът до полуострова е силно затруднен, а реконструкциите на старите хотели едва сега започват. В Крим цените са по-високи, но и доходите им са чувствително нараснали в сравнение с украинско време. Специално говорих с мои познати от Крим, за да видя дали пък все пак не съм станал жертва на някаква информационна халюцинация и наистина туристическият поток да е бил толкова трагичен, а тъпата Русия да не е в състояние изобщо да развива туризъм, както твърди Василев. Хората, които познава са пристрастни, тоест можете да не приемате мнението им като обективно - но твърдят, че няма кримчанин без усещането за перспектива, че до 3-4 години туристическите сезони ще станат изключително силни.

Разказвам това, за да видите какъв е механизмът за пробутването на лъжи в общественото съзнание. Излиза самозваният експерт и от позицията на последна инстанция започва да говори с полуистини, за да стигне до болката си. А болката му е, че Путин току-виж си отворил пряк канал за диалог с Борисов, за да неутрализира Плевнелиев за бъдещите избори и тогава според всичколога в България ще настъпи едва ли не някакъв неочакван апокалипсис. В неговото описване той просто няма равен - Русия щяла да финансира проекти, кръгове, медии, отделни хора у нас, за да заглуши самотните евроатлантически гласове. И заради това неговата рецепта е, че България не трябва да допусне дори крехко възприятие, че се сближава с Русия, защото в противен случай щели да му спрат грантовете и той щял да бъде принуден да работи истинска работа (това последното не го е казал, но то се подразбира просто).

Виденията на грантаджиите отдавна не блестят с някаква оригиналност, но е смайвайща тяхната способност отново и отново да си продават глупостите като някаква форма на анализ. Те се опитват да зададат моментално първата интерпретация, която после да се опитват да валидират чрез гьобелсово повтаряне на лъжите си.

Дори и да приемем, че думите на Путин са внимателно премислени и оркестрирани, по начина по който конспирацията на Василев предполага, то те по никакъв начин не са насочени към политическият елит на страната, а към онези над 80 на сто от българите, които не искат да видят Русия като заплаха, независимо от неуморните опити да им се внуши обратното. Точно заради това руският президент като говори за НАТО казва, че не е сигурен дали цяла България се радва на избора на Алианса като стратегически партньор. Той не говори против избора на ЕС, а за НАТО, защото именно по това направление се прави опит Русия да бъде въвлечена във война. Путин ясно усеща, че разделението ЕС и НАТО вече съществува. Може да се опитват още да ни го продават в пакет, но това няма как да продължава до безкрай. Не напразно се оказа, че у нас ще има не натовска, а направо американска техника. НАТО е инструмент на САЩ за влияние върху европейската политика и, ако има двоен смисъл в някои от думите на Путин, то той трябва да бъде търсен тук. Да, посланието му може да не харесва на Илиян Василев, но всъщност Путин отново потвърждава нещо, което иска българите да знаят - Русия не е враг и не иска да бъде враг. Ето защо активираха папагалите на свободна практика. Идеята беше едно послание за мир да бъде изтълкувано като злостно интриганство. Но в себе си съм спокоен - илиянвасилевците вече са толкова бездарни в своята фантазия, че правят-струват пишат един и същи безкраен текст, който отдавна не прилича на конспирация, а по-скоро на лигава чиклит литература. Толкова спотаени сълзи, въздишки и неосъществена романтика. 

Живи да ги ожалиш.

Безвремие в края на лятото II

И понеже - виждам - Гърция продължава да бъде интересна тема ще споделя тук едно стихотворение на нобеловият лауреат Одисеас Елитис. Може би със закон трябва да задължим финансистите да четат поезия. Така поне щяха да знаят с какво се захващат:

КРАСИВА И СТРАННА МОЯ РОДИНА

Красива и странна моя родина

като тази, дето ми се падна, не знам

Хвърля да хване риби хваща крилати

строи на суша кораб бостан във води

плаче целува земята заминава

остава на кръстопътя възмъжава

Красива и странна моя родина

като тази, дето ми се падна, не знам

Протяга се за камък изоставя го

започва да го дълбае прави чудо

влиза в малка лодка хваща океани

въстания търси желае тирани

Красива и странна моя родина

като тази, дето ми се падна, не знам

-----------------------------------------------------

Гледам снимки как Лютви Местан и Бойко Борисов режат лентичка заедно. Умилително. Сърцето ми се изпълни с една крехка радост като член на Протестна мрежа, когато си брои гранта. Една такава любов сияе, а пък Местан на всичкото отгоре заповядал на електората там да ръкопляска на Борисов. И гледам на снимките, оглеждам - кьорав реформатор не виждам, та белким някой да вдигне сцена на ревност, да тропне евротатлантически с токче и да каже: "Край! Ти, Бойко, ми изневяряваш с друга". Мълчание като на събрание на ръководството на ГЕРБ. И като гледам как си мълчат реформаторите и как се правят, че изневяра няма, да ви кажа, не бих се учудил, ако тези дни и Шиши се снима усмихнат пред плаката "Търсят се #160от240" и гордо се присъедини към подкрепящите реформата в съда. Колко му е? Само още една лентичка ни дели от тази огромна обич.

-------------------------------------------------------

Търся #160от240 да черпят по една бира :)))) Щото те така или иначе друго няма да направят

------------------------------------------

Душата ми е политически стон. Някой трябва да ми помогне да се ориентирам. Доскоро като съвестен евроатлантик знаех, че Путин е злодей номер 1 на Вселената. Бях наясно, че Сатаната всъщност е хуманният брат-билзнак на Кремълското чудовище, което дебне в европейската нощ и сутрин се храни с млади чиновнички от НАТО. Но в последните две седмици изведнъж на хоризонта се появи нов демон - Ципрас. Ципрас се оказа толкова лош, ама толкова лош, че литературните фен-клубове на Айн Ранд нощем не могат да спят, защото се страхуват, че щом затворят очи Ципрас ще прати най-вярното си чудовища Варуфакис и то цяла вечер ще им чете цитати от Маркс и ще ги кара да дават повече пари на бедните. И понеже Ципрас се оказа такъв злодей, сега се чудя, да не би нашият евроатлантически топ 5 на чудовищата по света да е бил променен и как така това е станало без да ме уведомите :)))))

--------------------------------------------------

В една своя статия Дмитри Иванов припомня, че преди известно време, като се е сетил за Христо Смирненски, е попитал защо няма десни поети. Той е получил всякакви отговори, но реших и аз да дам своя. Защото като виждаме в какво състояние е десницата днес, то всяко стихотворение на десен поет би звучало като:

В утрото на нов бюджет, с факела на твърд остеритет,

идат бодри десничари с алчен поглед и шкембе,

а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,

разни левичари искат по-висока МРЗ...

Идват някакви Сиризи, и изпаднал в тежка криза,

някой десен полудява и казва "Ципрас е велик",

в миг уплашен неолиберала гледа грантчето да продължава,

и посича той другаря с бодър айнрандистки вик...:)))

-------------------------------------------------

Пълно падение. "Дневник" са сложили под рубриката "Реч на деня" изказване на депутата Манфред Вебер в което той казва следното на Алексис Ципрас: "Как всъщност бихте могли да обясните на българите, от гледна точка на солидарността, че Гърция не може да понесе повече съкращения, макар че в пет членки на еврозоната минималната заплата е по-ниска от тази в Гърция?".

Това, само да ви обясня, не е реклама на България, нито пък е солидарност с нас. Това е обида. Вебер казва на Ципрас - тия капути до вас как могат да търпят ниски доходи, а вие не можете. България е описана като рекламна картичка на мизерията. Дават ни за пример докъде могат да доведат десните мерки. Ниски доходи, примирен народ. Ако имахме суверенно правителство след такова изказване, Вебер трябваше да бъде обявен за персона нон-грата у нас. Това е проблемът на ЕС - мислят как да направят Гърция като България, а не как да извадят съюза от движението на две скорости. Пфууу.

--------------------------------------------------------

Христо Иванов (тайното божество на "Протестна мрежа", да се свети Реформата Му, харе рама, харе рама - "Америка за България") е казал, че Мая Манолова ще бъде добър омбудсман. О, неееее! Настоявам да ми покажете статус на Асен Генов от последните 15 минути или веднага да звъните на 112, защото подозирам, че замисля опит за самоубийство или поне да влезе в ресторант и да си поръча телешка пържола :))))

------------------------------------------------

Ципрас се държа като победител в Европарламента. Видях, че оядените буржоа от десницата щяха да си изпотрошат столовете от яд като го гледаха и приличаха на немски философи с разстроено храносмилане. Велик момент за Европа :)))

--------------------------------------------------

Таня Буруджиева мачка Смилов като валяк магистрала по темата за Гърция...За първи път изпитах нещо като жал за един грантаджия, честно :))))

----------------------------------------------------

Ослушвайте се - ще се чуе един стабилен реформаторски плач (не на парламентарното представителство, а на виртуалните му екземпляри) заради това, че Комисията за промени в Конституцията взе скалпа на Христо Иванов и не прие неговите идеи. Този плач, разбира се, ще е смешен, защото, когато съществуваш в условията на парламентарна демокрация не можеш да си прокарваш нефелните идейки с медийна патетика и външен натиск. А точно това се опитаха да направят реформаторите. Пренатегнаха пружината докрай. Обявиха техническите си промени едва ли не за морална панацея. Впрегнаха синьото шаманско стадо да произвежда на конвейр статии как от съдебната реформа зависи бъдещето храносмилане на столичния жълтопавиран сноб и душевните колизии на шефа на "Америка за България". Медийният рекет не успя. Идеите им бяха не само нефелни, те дори чеп за зеле нямаше да могат да реформират. И сега, когато и съдебната реформа е в реформаторски руини многооо искам да чуя какъв аргумент ще извади за оставането в управлението Радан Кънев. Вероятно, че заплатата му трябва, за да може да посреща бежанци от Гърция...:))))

--------------------------------------------------------

Руските блогъри имат един любим израз за хора така облъчени от пропаганда и заразени от опорни точки, че не можеш да направиш разлика между тях и роботите - "аберация на съзнанието". И сега да изясним как работят "абератчетата" на българска почва. Депутатът от Радикалната партия на Олег Ляшко, от които по-големи нацисти вероятно са само ботушите на Хитлер, Дмитро Линко пуска снимки от нощен Киев изпълнени с подозрението, че властта е направила огромен гаф и вместо български знамена е окачила руски. Нещо повече - половината украински бандеровци във фейсбука му започват да стържат със зъби и има голяма вероятност гаф наистина да има и да е бил поправян по спешност през нощта. Нооо на българска почва психодясното почва да твърди, че това е съветска пропаганда и путинистка манипулация. Мисля си, че еволюцията се е обърнала в обратна посока. Няма друго обяснение просто :))))

---------------------------------------------------

Плевнелиев отива на официално посещение в Украйна по покана на Порошенко. Искам специална декларация на ООН. Хунтата очевидно се кани да използва оръжие за масово изтъпяване срещу опълченците :))))

-------------------------------------------------

Наистина много ме тормози въпроса - сега Радан Кънев ще даде ли поне две стаи от апартамента си на гръцки бежанци както беше обещал? Или пък ДСБ ще ходи ли да си прави и гръцки клон, за да убеждава тия гръцки лузъри колко е готино да четеш Айн Ранд, да си либертарианец по дух и да се живуркаш на държавна заплата докато съскаш колко силно и страстно мразиш държавата :)))

---------------------------------------------------

Моят приятел, анонимният ФБ-хейтър, след като прегледа статусите на умните и красивите и след като видя депресивните заглавия на американската империя на Прокопиев стигна до следния извод: "Очевидно ще трябва да отменяме демокрацията или поне само умните и красивите да гласуват, че иначе не се трае" :))))))))

Разбира се, че гръцкото "Не" ще изглежда гадно, гнусно, противно, популистко и комунистическо на хора, които трябва да търсят тази дума в речника, защото винаги са казвали "Да" :)))))

----------------------------------------------

"Животът сам по себе си е разпятие". Салман Рушди, " Последният дъх на мавъра".

--------------------------------------------

От вътрешнопартийната поща на БСП. След като изпращат декларацията на партията против разполагането на американски танкове у нас, един от получените отговори е особено култов. Той гласи: "Питайте Кончита Вурст и Ангел Найденов по темата. Нашето мнение е ясно" :))))

--------------------------------------------

Готин виц: Breaking news: Чък Норис успял да изтегли 70 евро от банкомат в Гърция.:))))

----------------------------------------

Точно преди 66 години от този свят си отива Георги Димитров - един от най-великите хора в българската история. Не карам никой да се съгласява с мен, това е мое дълбоко убеждение. Днес, разбира се, е страшно модно той да бъде мразен, охулван, сриван и оплюван, но това е просто сянка на безпаметните времена в които живеем. Нито един хейтър и досега не ми е обяснил как така този толкова мразен от тях Димитров изиграва историческата роля да стане глас на надигащия се антифашизъм по света. Отговорът, че пропагандата го е направила такъв е отвратително банален и съответно неверен. Нито една пропаганда не може да направи от проклетника герой, от мизерника благородник и от тъпака гений. Димитров просто има качествата не само за лидер, но и за вдъхновител и заради това Лайпцигският процес се превръща във фиаско (първото и единствено фиаско за много години напред) на нацистка Германия. А после, след 9 септември, Димитров се опитва да формулира идеята за "народната демокрация" като някакъв собствен български модел, различен от сталинския социализъм, един опит за интелектуално дисидентство, който, знае ли човек, може и да е платил с живота си. Нямам представа. Нашата история не чак толкова богата на пълнокръвни, пламенни, идейни хора, които имат своите грешки, но дори и чрез тях са извоювали място в паметта ни. В моята памет Георги Димитров има специално място.

--------------------------------------------

Не мога да разбера какъв е този болшевишко-путинистки, кремълско-комунистически, сиризо-популистки, левичарско-анархистичен свян на кабинета и на управляващото мнозинство да вдигнат възрастта на пенсия само до 65 години. А след 65 години бедните лузъри, кво, ще сядат да ми почиват като търтеи ли? И да тънат в охолство с пенсии от по 90 евро докато се чудят как да си платят тока и същевременно да не минат на фотосинтеза? Време е за автентична дясна политика - пенсиониране на 105 години. Който доживее - доживее. Пенсиите са комунистическа измишльотина, която прецаква Великата фискална стабилност на бюджета. :))))))

--------------------------------------------------

Моето нежно Хакимче (др. Юлия Ал-Хаким, фейсбук-радикал, запален фен на всички цветя по света, господарка на банишорските котки, безкомпромисен гонител на тролове и страшилище за грантаджии и бургаски лелки с тигрове клинове) преди малко обобщи, че от две седмици насам повечето й статуси са за мен. Това ме парна. Понякога човек може да бъде голям егоист и тъпанар и увлечен в световните проблеми да не види, че край него има едно нежно създание, което се раздава за неговото добруване и громи злите сили и тъмните облаци скупчени над главата му. Искрено се кая за това. Хубаво е да знаеш, че във виртуалният мрак има една такава добра и светла сила като Хакимчето, която бди и ти дава сили ти самият да можеш да се посветиш на света :)))

---------------------------------------------------

Николай Ненчев днес обяви, че е назначил актриса за шеф на своя кабинет, за да "промени начина на мислене". Честно казано като гледам каква политика води си мислех, че си е назначил за шефка на кабинета направо стриптизьорка :)))

----------------------------------------------------

Не намирам нищо по-поетично от това човек да проспи Джулая. Особено, когато, за да видиш слънцето трябва да ходиш с шуба на морския бряг и най-вероятно със впряг от четири кучета, които да прекарат през снега. Капиталистите, вече съм убеден, са решили да изтрият от земята всяка хипарска романтика и заради това системно и упорито прецакаха климата, за да стигнем до ситуация в която на първи юли човек трябва да спи с юрган. Хипи-вълната щеше да е невъзможна през зимата. Сексуалната революция също. Но се чудя дали подобно на "Игра на тронове" не идва някаква истинска и дълга зима, където джулаите ще бъдат само нещо като еротичен сън на Васко Кръпката :)))

-----------------------------------------------------

Не разбрах само едно - днес какво ще правим с Ципрас? Ще го хвърляме в лагер? Ще го овъргаляме в катран и пера? Ще го дерем на живо? Или ще го дадем да живее една седмица с журналистка от "Дневник"? Кое точно мъчение сме му подготвили? :))))))))

----------------------------------------------------------

Както и да го гледам вече правителството дотук е абсолютен провал. Петър Менгеле не успя да изтрепе бедните, въпреки, че направи драматичен опит. И Христо Иванов не успя да намери работа като съдии на безработните адвокати от Реформаторския блок и "Америка за България". Крах на надеждите. Лошо време да си от умните и красивите, а? :))))

------------------------------------------------

И докато психодясното е заето да си организира петминутки на омразата срещу Ципрас и колективен шамански хейт срещу цялата Гърция, на заден план остава петъчното признание, по-скоро самопризнание на Христо Иванов в Бургас, че съдебната реформа щяла да бъде замразена до изборите. Много ми е жал за всички, които популистки се биха в обезкосмените гърди, че са реформатори до дупка. Основният им фетиш върви към пълно обезсмисляне. Защото, ако не се лъжа, Радан Кънев (пържещ се по плажовете на тая пуста комунистическа Гърция) бе обявил, че ако няма реформи няма да стоят в кабинета. Искам сега да видя психодясното как ще приеме това отлагане и какви реформаторски аргументи ще извадят за пълната продажба на душите си на дявола :)))

-------------------------------------------------------

Най-обичам за гръцкия дълг да ми говорят реформатори и гербаджии, които са взели алчно 16 милиарда без да им мигне окото...:))))

------------------------------------------------------

Много ме кефи дясната опорна точка - всъщност не ние, а БСП през 2006 година е разрешила пребиваването на натовски войски у нас. Тоест - баш натовците бягат като "Протестна мрежа" от Георги Близнашки от идеята, че те, видиш ли са разрешавали нещо. Защо ли? Ако решението е толкова правилно нямаше ли да се кичат с него? Ако беше такъв купон у нас да има не повече НАТО, а повече САЩ, нямаше ли всякакви там реформатори да се бият като шимпанзета в гърдите и да се самовъзвеличават като евроатлантически супергерои? Но, не. Те бягат от отговорност като хлебарки. Искат друг да е виновен. Този път просто ги спипаха на лакейското местопрестъпление...:)))

-------------------------------------------------------

Едно изречение от статия на журналиста Веселин Желев ме порази като ракетен снаряд. Изречението гласи: "Ако Европа все още се стреми да не загуби Гърция, тя трябва да помогне на Гърция да се освободи от Ципрас". Ама това, че хората гласуват, избират, няма никакво значение. Европа трябва да сваля от власт несъгласните. Европа трябва да спира всеки неудобен референдум, защото той бил "популизъм". Знаете ли кое е абсурдното - Европа сваля Ципрас и идва кой - пак "Нова демокрация" или ПАСОК? ЕС има повече доверие на партиите, които всъщност натрупаха стария безумен дълг, това ли означава всичко? Диктатура на съгласните. Авторитаризъм на коленичещите. Всеки лидер на страна от ЕС трябва да има правото да се бори за интересите на своята държава. Ама в логиката на "европейските" анализатори това е престъпление, защото очевидно интересите на финансовите пазари трябва да са обект на абсолютен култ. Друго ми е интересно. Приемаме, че ЕС надделява - Ципрас получава мощен ритник, СИРИЗА е в руини, новият кабинет се съгласява с условията на кредиторите. Кой, кой, кой, кой ще спечели, според вас, следващите избори в Гърция? Или тогава ЕС ще настоява един път завинаги изборите в Гърция да бъдат отменени, защото пречат на финансовите пазари да се развиват качествено...

----------------------------------------------------

Четох една статия на Магдалина Генова a.k.a Нервната акула със заглавие "Да си гей в България". От статията разбрах едно основно нещо - всичко, което не съвпада с дневния ред на самата Генова е кремълска пропаганда. Съжалявам много, но темата за прайда ми е безинтересна. И дори скучна. Да прайдират колкото си искат. Големият проблем на тази държава днес са американските танкове. Толкова е простичко. И некремълско.

-----------------------------------------------

Чета някакво заявление на външния лакей на кабинета Даниел Митов, който като фолкпевица на три водки твърди, че срещу България се води пропагандна война, но отказва да каже кой я води. Това ме хвърли в тежко изумление. Замислих си кой ли е този ехиден, невидим, мрачен, тежък, мордорски враг, който не спи ако не прасне някоя пропагандна бомба срещу България с цел пълно окапване на косата на Николай Ненчев. И тогава загрях. Извергът ми се разкри в цялата си прелест. Проумях. Това са американците. Понеже всички издънки на българското лакейство напоследък идват по тяхна линия, значи Митов вече им скърца със зъби, а? Не е ли пропаганда война да кажеш, че ще пращаш танкове на нашата територия без дори да си направиш труда да уведомиш местните си слуги, че имаш такова намерение :))) А междувременно подписката срещу настаняването на чужди контингенти и въоъръжение и у нас продължава. Сега е времето да си кажем думата, после ще бъде късно и лакеите ще са труимфирали

---------------------------------------------------

Готин виц:

Двама адвокати си говорят:

- Колега, ами какво ще правим след Деня на страшния съд?

- Как какво? Ще обжалваме :)))

---------------------------------------------------

Странен парадокс, мама му стара. Половината психодясно пише "Ереван, с вас съм" и подкрепя протестите на арменците за по-ниски цени на тока, ама когато българите излязоха да искат същото три-четвърти от тия никакви ги нямаше. Даже пишеха гадни статуси колко било непазарно това. Не е ли готино да живееш в държава, където умните и красивите много държат чуждите народи да живеят добре, а за собствения си пет пари не дават...:)))

-----------------------------------------------------

Дайте да съберем на едно място всички факти около танковете, че иначе рискуваме властта да ни удави в своята река от лъжи:

1. Американският министър на отбраната Аштън Картър каза, че България е сред страните, които са се съгласили за разполагането на бойна техника. Не е говорил за никакви учения, а за разполагане. Ненчев и Митов твърдят, че такова искане към България не е отправяно. Ама тогава какво излиза, че Картър лъже? Че не е разбрал? Защото позицията на Ненчев доста еволюира. Вчера беше, че няма искане, днес вече говори за това, че България имала дългосрочен ангажимент. Чедо, а вчера недългосрочен ли имаше?

2. Кой изобщо говори за учения? Ученията се появиха като опорна точка, когато стана ясно, че техниката у нас ще идва по заповед на американската посланичка, която дори не е информирала Ненчев за нея. Човек има чувството, че САЩ искат да го свалят този кабинет, защото в последните два гафа - убитият на "Анево" и сега за танковете - американското посолство става основен източник на информация.

3. България е член на НАТО. Добре де - ама НАТО ли иска да разположи танкове. Защото Картър не каза НАТО, а каза САЩ. САЩ все още не покрива напълно понятието НАТО.

4. Няма как тежка техника у нас да дойде и бъде дислоцирана постоянно без решение на МС, а дори и на НС. Според мен всички бягат именно от това. Защото се знае, че който подпише ще бъде прокълнат вовеки.

-------------------------------------------------------

След като стана, че Великата Демокрация Зад Океана е подслушвала и последните трима френски президенти в името на свободата, евроатлантическите ценности и правото на лейди Гага да запише нов хит, се зачудих кога ли ще излязат записи с подслушването на нашите президенти и премиери...После се плеснах с ръка по челото (В коя страна живееш? От небето ли падаш?) Записи от подслушването на нашичките никога няма да излязат. Защо ли им е да ги подслушват. Че те при първа възможност търчат при янките всичко да си кажат...:)))

-----------------------------------------------------

"Александър Кьосев, Албена Хранова, Емилия Дворянова, Огнян Минчев и всички други подписали сталинистката декларация срещу Близнашки - това са асенгеновците на интелектуалния свят". Анонимна фб-хейтърка :)))

------------------------------------------------

О, ужас, какъв невероятен разкол имаме. Калин Янакиев се е отрекъл от Близнашки. Все едно Божият син да отвърне поглед от Баща си. Все едно Софи Маринова да се отрече от Глория. Каква невиждана професорска драма :))) Разбира се - Янакиев винаги може да бъде питан защо не се отрече от Близнашки като му беше премиерски съветник, но това са дребни сатанински детайлчета и професорският високоблагороден стомах няма как да ги смели доброволно :)))

------------------------------------------------------

Когато избираха Румяна Бъчварова за вътрешен министър повечето медии се бяха разтопили от розови страсти. Тя била "първия граждански министър на вътрешните работи", "изнендваща с добро кандидатура", "оригинален ход" и още много лиготия. Днес вече се вижда, че Бъчварова е пълна издънка. Системата на МВР прилича на врящ котел. Полицаите протестират. Налага се полицейските синдикати да припомнят на гражданката, че изобщо не спазва закона за МВР. Вълната от битова престъпност не само не е укротена, но дори постига нов пик. МВР прилича на кокошка с отрязана глава - хаотични движения без никакъв смисъл. През това време хората масово вече нямат доверие на полицията. Все повече от тях дори не виждат смисъл да алармират за кражбите, защото знаят, че МВР ще им прати един екип театрално да разгледа местопрестъплението, а след това няма нищо да се случи. Изобщо - това правителство следва линията на Борисов да се дъни именно там, където медиите твърдят, че е най-силно. Само ми е чудно колко време ще й трябва на "независимата" журналистика да прогледне за издънката Руми...

------------------------------------------------------

Актуален виц:

Дете пита майка си:

- Мамо, какво е това секс?

- Сексът, сине, е онова нещо, което Петър Москов не прави, защото цигарите му пречат...:)))))

------------------------------------------------------

Чета някакви "великомъдри" изявление на Левон Хампарцумян за Гърция, които са от типа: "Гърците гласуват за комунисти, защото никога не са били в истински комунизъм, сега го виждат какво е" и не преставам да се чудя кой изобщо някога е решил, че точно този е експерт по нещо. Хампарцумян е метафора на всичко отвратително, което се е случило по време на прехода. Ама на всичко най-гнусно. Като шеф на Агенцията за приватизация по времето на Костов приватизира Булбанк, а веднага след края на мандата на Костов е назначен като неин шеф. Представяте ли си колко е готино, а? И този ми говори срещу комунизма? Ами правилно си говори - само в ситуация в която истински комунисти няма, такива като него могат да си правят далаверите и да минават за велики експерти. Писнало ми е да дават акъл десни хора, които могат да бъдат велики само, ако държавата им дава да печелят на неин гръб. Айнрандистчета мамини. :)))

---------------------------------------------

Радикалната съдебна реформа на РБ и ГЕРБ успя. Съдът отмени присъдата на Цветанов. Ликувайте, победители!

-------------------------------------------------

От случката с Петър Менгеле, който сподели пред първокласници старата мъдрост, че пушенето пречи на секса, се сетих за един многооо стар, но все така свеж виц:

Баща привиква сина си, четвъртокласник, и му казва:

- Сине, май вече е време да си поговорим сериозно за секса...

Синът го погледнал, въздъхнал уморено и казал:

- Добреее. Питай, тате, питай...)))

------------------------------------------------

Поредно развихряне на ненчевщината. Сега Министерството на отбраната ще пилее пари да храни грантовите хрантутници и да ги пуска да обикалят из страната, за да разясняват, ох, нека да цитирам, че трудно се помни безумието: "Промени, рискове и заплахи в средата за сигурност и предизвикателства пред отбранителната политика на Република България. Евроатлантическата и Европейска принадлежност на страната, гарант за нейната сигурност". Така групички в които се открояват имената на Иво Инджев, Соломон Паси, Огнян Минчев, Даниел Смилов, Красен Станчев, Калин Манолов, Антоний Гълъбов, Васил Гарнизов, Илиан Василев, Боряна Димитрова, Димитър Бечев и те като млади партийни агитатори ще бродят по села и паланки да обясняват на народонаселението как диетата от евроатлантически ценности може да ги удря в джоба, но извисява душите им до небесата и им гарантира ВИП-сепара в рая, където ще бъдат облак до облак като минимум до зам.-шефа на НАТО. И само забележете - как с вашите данъци ще храните колективно всички луди на държавата, защото Ненчев е решил да им се подмазва и да се обгражда с харем от обожаващи го душици. Толкова наглост никога не е имало. Предлагам да обогатим темите на дискусията със следните подтеми:

"Членството в НАТО - единственият лек за еректилна дисфункция"

"Евроатлантическите ценности и как лично Христос предсказа, че НАТО е раят на земята"

"България и НАТО - ръка за ръка през вековете"

"НАТО - толкова години бомби, толкова години мир"

"Всяка натовска ракета - изстрел в сърцето на Сатаната от Кремъл и неговите слуги - рускините"

"Не е ли време за обучение и на първокласниците в евроатлантизъм"(

"Защо Путин е виновен за глобалното затопляне, намаляваването на молюските в Северния ледовит океан, за смъртта на Майкъл Джексън и за по-ниския нов грант на Едвин Сугарев" :))))

------------------------------------------------

Едвин Сугарев гушна грант от "Америка за България". Прави са хората - да хапне малко човек, че от толкова гладни стачки скоро направо четири нови евроатлантически ценности ще измисли накуп :)))))

Някои хора живеят в истински социализъм. Чета, че жената на кмета на Варна Иван Портних е купила апартамент от 111 квадратни метра в курорта "Св. св. Константин и Елена" за....(дръжте се) - 60 хиляди лева. Хохохохохохо! Според мен за толкова пари точно в "Св. св. Константин и Елена" човек може да си купи единствено някой гараж. Ама сигурно човек като се издигне и цялата милост на вселената се изсипва върху него като кофа с амброзия.

Като чете човек декларациите на властта започва да изпитва чувството, че елитът е постигнал и ново ниво на качествен живот. Например Даниел Митов, който очевидно не яде, не ползва ток, не гледа телевизия, защото е съумявал да спестява по 29 бона на месец при заплата от 3500 лева. А пък после твърдят, че нямало мениджъри в правителство. Гадове, ей. :))

--------------------------------------------------------

ГЕРБ се тресе от някаква политическа зоофилия. Виждам, че кметът на Бургас се хвали как е спасил змия от мястото на разлив на бензин. А пък по време на първото управление на ГЕРБ, преди още да му избият реформаторски пъпки, Лиляна Павлова се хвалеше как се е притекла на помощ на бременна скарида. Сега схванах величието на тази власт - при нея е по-добре да си змия или скарида, отколкото човек. Ако бях скарида, щях да си отживея. Това е рискът, когато те управляват малоумници.

-----------------------------------------------------

Нека заедно да четем последната стенограма на правителственото заседание и да проследим как се самоекзекутира този неземен, този ангел небесен, този мъдър, величествен, интелектуален носител на протестърско знание Христо Иванов. Какво казва на премиера той: "Част от това, за което говорите, господин министър, се дължи на факта, че ние поддържаме системата на военното правосъдие, което няма оправдание. Те се чудят как да си създават натовареност, за да оправдават съществуването си. Тормозят хората, включително с билетчета за транспорт, че не били издадени правилно. Роман може да се напише за начина, по който хвърляме обществен ресурс да поддържаме една абсолютно излишна система".

Правосъдният министър срещу правосъдието. Значи работата по правила е неудобна на армията и виновно за това се оказва...военното правосъдие. Военното правосъдие "тормозело" хората. Така ли? Ами, че нали точно това искаме от гражданското правосъдие - да тормози докрай всички чиновници, които не работят по правилата. Да гърчи всички, които трябва да търсят думата "закон" в речника. Да не дава на мира на всеки, който кривне от правия път. А сега на реформатора, оказва се, му пречи правосъдие, което работи точно по този начин. Леле-мале и тоя ще прави съдебна реформа. Прибери си вересиите, Темидо, о, ти богиньо на черния хумор :)))

--------------------------------------------

"Спрете цигарите и кафето за 3 дни и ще си платите здравните вноски". Петър Менгеле. О, йее! А пък, ако спрете храната за половин месец даже ще може да платите за престоя си в болница за 4 часа. Така че стига сте мрънкали, бедни лузъри. Доктор Менгеле иска от вас кинти, а не дрънканици :)))