Tuesday, December 29, 2015

12 книги от тази година...


Всички правят равносметки на годината тези дни. На мен това ми е скучно. Но, защото подобно на Бродски вярвам, че у всеки от нас много по-интересна от биографията му на човек е биографията му на читател, ще паркирам тук един списък от 12 книги, които са ми направили впечатление през годината. Те говорят по-добре през какво съм преминал:


1. "Батман Аполо" от Виктор Пелевин. Великолепен! Невероятен! Забавен! Странен! За Пелевин мога да говоря само с удивителни.

2. "Приказни песни" от Джордж Р.Р. Мартин. Всички се възторгват от фентъзи-епосите му. Аз съм фен на фантастиката му. Този човек знае как да ти бръкне в мозъка и да не те пусне.

3. "Наследникът от Калкута" от Робърт Щилмарк. Знам, знам, трябвало да намеря тази книга още като юноша. Което не попречи да ми хареса и сега. Дори съм се заканил да я препрочета.

4. "Бъдеще" от Дмитрий Глуховски. Мрачна, отчайваща, подтискаща книга. И успява да представи повторната поява на смъртта като щастлив край.

5. "Тетрамерон" - Хосе карлос Сомоса. Сомоса почва да се превръща в любимия ми писател. Досега не съм улучил слаба книга от него.

6. "Последният дъх на Мавъра" от Салман Рушди. Предната книга, която прочетох от него "Земята под нейните нозе" ме зашемети. Тази също не направи изключение.

7. "Империя" от Джеръми Паксман. Не е роман, а журналистическо изследване за въздигането и края на Британската империя. Беше ми по-интересно от роман дори.

8. "Как се каляваше стоманата" от Николай Островски. Тази година я препрочетох отново. Въпреки смяната на историческото време романът ме развълнува както преди.

9. "Приумиците на смъртта" от Жозе Сарамаго. Искам да мога да пиша като него.

10. "Смрък" от Тери Пратчет. Страхотна книга, но Тери вече беше хванал Смърт за ръката в "пътешествието в черната пустиня на безкрайната нощ", така че през цялото време ми беше тъжно.

11. "Балканите и Балканската война" от Лев Троцки. Изумително добра подборка от статии. Ужасното е, че наблюденията му върху българския политически живот са адекватни и до днес.

12. "Щастливата Москва" от Андрей Платонов. Навремето я имах, изгубих я, в началото на тази година я открих в едно кашонче. Платонов е опасен. Той прави с езика това, което вероятно атомната бомба би направила със света.

Monday, December 28, 2015

Метафоризираният интелектуалец и кризата на евроатлантическата мисъл




Случайно налетях на едно интервю в "Дневник" на Стефан Попов от "Риск монитор" в което той прави обобщение на годината. Стефан Попов, да ви припомня, на официалната страница на фондацията си е представен като "доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996). Програмен директор в Център за либерални стратегии (1996-2004). Председател на Настоятелството на Институт Отворено общество (2000-2006". Голяма биография в която сияе и едногодишно обучение по "метафори на публичната политика" във Виена през периода 2011 - 2012.
Попов очевидно така се е метафоризирал, че в своето интервю, дадено на един изкуствен и високопарен език, случайно издъхва една голяма истина. Тази истина е раковият тумор, който грантовите маниаци се опитват да имплантират в нашата крехка публичност и да го удостоят със статута на аксиома. Попов този път обаче не си е дал зор да прикрива истината, а е казал нещата директно, толкова директно, че вероятно ще трябва да изкара цялата следваща година на курс по "метафори на грантовия новговор", за да попради щетите, които е нанесъл.



Така, на въпрос следва ли България приоритети  в своята външна политика, Попов отговоря буквално следното:


"България се държи добре на външнополитическа сцена, следва правилна ориентация, но собствени приоритети няма как да има. Такива приоритети имат класическите национални държави, които се грижат сами за себе си и имат ресурс за това. Такива са САЩ, Китай, Япония, Русия, Великобритания. В така структурирана среда България трябва да уцели по-точна ориентация към значителен международен съюз и да функционира пълноценно в него. Това засега се прави добре".



Прочетете пак казаното. Сега го осъзнайте. Според Попов е напълно нормално България да няма приоритети. Защото в неговия свят приоритети могат да имат само големите страни, каквито са изброените. Разбира се, той дрънка врели-некипели. Унгария, Чехия, дори Полша - дадоха ясен пример как една малка страна (добре де, Полша не е малка, но очевидно не съществува в погледа на Попов, защото разрушава тезата му) може да отстоява собствени интереси. Големият международен съюз към който ни съветват да се прикачим като пиявица е една аморфна политическа маса, където тече безмилостно ритане по кокалчета за налагане на отделните национални интереси. Ама безмилостно.
Нашият метафоризиран интелектуалец обаче има друга визия. България трябва да стои и да мълчи. Да търпи да гледа как другите отстояват приоритети, но свръхцелта на нейното поведение да бъде простото стоене в "значителния международен съюз" без да прави нищо за себе си.
Това е огромен проблем на нашата псевдоевропейска мисъл. ЕС се представя като цел само по себе си. Нещо като окончателен край не само на българската история, но и на българската политика. Каквото е добре за ЕС автоматично трябва да е добре за България. Което разбира е пълна простотия както показа случаят с руските санкции. А и много други политически истории. Българският грантаджия иска да приключи времето тук и сега, защото, ако има раздвижване на политически пластове, ако България развие признаци на автентична държавност, то, ясно е, бардовете на геополитическото статукво ще изпаднат от кораба на историята.
И заради това на помощ идва хипнотичното дрънкане на глупости. Да нямаш приоритети - това е правилно поведение. България трябва да открие по-силната банда в квартала и да стои там и да си кюта с надеждата да бъде защитена, ако бурята, която се вихри стане прекалено силна. В погледа на метафоричния интелектуалец България дори не трябва да се бори за нещо и това е правилно поведение. Правилно е да си на колене. Правилно е да мълчиш. Правилно е да облечеш лакейската ливрея и да облееш с топли целувки ръката на господаря.



Сега нека да се върнем към речта на Доган с която той като снайперист уцели Лютви Местан в десетката и да видим защо толкова много хора я прочетоха възторжено, пък били и те предишни негови хейтъри. В нея Доган атакува именно такова клиширано разбиране за Европа. ЕС в момента наистина е ступор и изобщо не знае какво да прави. Така че присъствието на България там само по себе си не е никакъв отговор. И докато Европа изяснява пред себе си своя образ, ако изобщо вече е в състояние да го направи обективно и смислено, именно през националният си интереси и суверинитет всяка държава трябва да мине през бурята. Но метафоризираната интелектуалщина иска да ни лиши от този чадър. Тя иска да замъгли политическата идентичност на България и да я лиши от инструменти за развитие в този усложняващ се и изперкващ свят. Не е необходимо да улавяш морфичните резонанси и да имаш достъп до портали за които другите нямат пропуск, за да разбереш, че в ситуация на криза най-лошо е да си превил гръбнак, защото оголваш циничните части на своето световъзприемане и ги предоставяш за колективно ползване на "значителния международен съюз".


Ще си позволя да разчета думите на Попов като хронична криза на евроатлантическата идеология, която не може да предложи свой проект за промяна на света. И заради това нейните подопечни интелектуалци в момента не раждат анализи, а приспивни песнички. Те не знаят как да се справят с променащия се свят, който носи в себе си тътен на светкавици и гръмотевици. Те не знаят и как да живеят в една България, която вече няма да робува на блуждаещите клишета, а ще търси собствен път в мъглата, която става все по-гъста. 
Метафорите на публичната политика са станали интелектуални червеи, които са им разяли остатъците от мозък. 


Блуждаещите политически клишета на 2015 година




Ако в началото на 2015 година някой беше споделил, че в нейният край Лютви Местан вече няма да е лидер на ДПС, а покрай него ще тече такъв международен геополитически скандал, че даже зъбите на писател на трилъри ще изхвърчат от изумление, вероятно щяха да го изгледат озадачено все едно виждат десебист, който наистина, ама наистина е решил да мине в опозиция, а не само на думи. Нито един от "големите" анализатори, от медийните шамани, от политологическите врачки или сутрешноблоковите всезнайковци не успя не само да предвиди, а дори да разбере какво се случи в ДПС след като скандала изгърмя като заря на национален празник. Именно това е най-силната причина просто да престанем да вярваме на досадните телевизионни бърборковци, които са големи майстори да ни обясняват нещата, но само след като са се случили. Събитията в ДПС обаче се случиха със скоростта на светлината. Само ден след като речта на Доган на новогодишния купон на партията бе разпространена официално и едва ли остана българин, който да не е чул поне за част от нея, Местан се барикадира почти за цял ден в турското посолство. По-късните му обяснения за това действие очевидно са нагласени, премисляни и достатъчно лъжливи. Можем да си позволим да повярваме само на една част от него - че той мислил как да осигури сигурността си. Но, нека да разочароваме виртуалните фенове на "Протестна мрежа", той едва ли се е опасявал, че ще бъде убит заради евроатлантическите ценности с които е препълнен. Най-вероятно в онзи горещ политически ден, когато е стоял и е чакал указания от Анкара какво да прави Лютви Местан с право се е боял, че може да бъде арестуван и разследван за национално предателство. Той се опита да предаде/продаде ключовете за ДПС на режима на Ердоган и липсата на официална реакция от страна на българското правителство и най-вече на Даниел Митов е изключително скандална. Именно в такива мигове са показват политически качества и лидерски действия. Всичко останало е прах по вятъра и студена вода, която пиеш в Сараите. Единствено Ахмед Доган със своята реч даде ясен знак, че няма да търпи намесата на Турция във вътрешните работа на България. Текстът на Доган бе четен и анализиран толкова много именно заради тънка червена нишка, която се прокрадна в него. Анализът за болестното състояние на ЕС наум си го правят всички българи, те обаче имаха сериозен дефицит на патриотична политическа мисъл. Мисъл, която е в състояние да преоцени мъглата на миналото и да признае новото състояние на света. Политиката в България в последните години бе сведена до елитарно изкуство на богати нарциси. Тя стана монопол на хора, които нямат интерес да признаят реалностите, защото съществуването им в измисления свят на техните глупости е по-доходоносно. Заради това дясното грантаджийство изпадна в бяс от новите тезиси на Доган, а Радан Кънев дори ги сравни с "пиянски бъртвежи". Между другото това последното заслужи един много брутален, но правдив статус за него, който гласеше - "Рада Дълбоката всъщност се оказа Рада Плитката". "Не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят", каза Доган. Жалко е, че психодясното не обича да чете или да разбира нещата. То обича да съществува на измислената територия на своята собствена лудост.

Всъщност 2015 година ще бъде запомнена и с джихадисткия край на психодясното в парламента. След като няколко пъти заставаха в поза "исторически компромис" от тяхната съдебна кама сутра, пардон реформа, най-накрая лудостта надделя над здравия разум и Радан Кънев обяви, че минава в опозиция в лично качество след като поправките на конституцията не минаха във вида желан от него. После ДСБ последна лидера си, но не съвсем. Петър Москов си остана здравен министър, а пък ДСБ не поиска да напусне Реформаторския блок. Реформаторския блок от своя страна обяви, че остава в управлението. Да, нито една история за психодясното не може да бъде разказана така, че да не прилича на карикатура. Покрай шизофренните проблеми на ДСБ обаче от кабинета си тръгна правосъдният министър Христо Иванов, чийто опити за насилствено прилагане на камасутрата, пардон реформата завършиха с пълен неуспех. По улиците пак наизлязоха дежурните 150 професионални граждани, които се обявиха в подкрепа на Иванов, съдебната реформа, но кой ли вече взема "Протестна мрежа" насериозно. Половината им кадри паразитират на държавни служби, а другите вече се възприемат като улични бухалки за всяка кауза, която им е поръчана от "Америка за България".

Тези бомби като че ли оставиха назад местните избори, които бяха пророкувани предварително като политическото събитие на 2015 година. ГЕРБ излезе с пълна хегемония от тях, но все пак вотът се оказа просто поредната новина. Той не изненада с нещо освен с това, че БСП още не стигнала до своето дъно и продължава да пада.
Иначе годината си протече с обичайните карикатурни прояви на президента Росен Плевнелиев, който започна да се самоизживява като външнополитически ястреб. Именно покрай него и покрай другата карикатура - министърът на отбраната Николай Ненчев бе сътворен един от големите скандали на годината. От далечен Вашингтон, а не от тукашната власт научихме, че в България ще се разполага американска военна техника. Тази тема се проточи няколко месеца в увъртания, лъжи и интриги, но най-накрая стана ясно, че Ненчев е фабрика за лъжи. Същото се случи и малко по-рано, когато стана ясно, че американец е загинал на полигона в "Анево" при изпитание на оръжия за сирийската умерена опозиция. И досега липсва истинско обяснение как бе заплетена тази геополитическа каша, която продължава да ни дърпа към дъното. И така стигнахме до началото на 2015 година, когато основната тема за скандали бе прословутият заем от 16 милиарда, който така възбуди страстите у нас, че имаше митинги, речи, статии и яростен политически спор. Но истината е очевидна - коалицията начело с ГЕРБ вкара България в дългова спирала от която не се знае дали има излизане. И най-големите пропазарни талибани обаче проспаха този факт. Вероятно заради държавните службички с които бяха уредени.

Оказа се, че България живее в забързано политическо време. Човек не може да вдигне глава от проблеми, скандали, медийни бомби и интервюта на Радан Кънев. Това е нашето собствено проклятие, което ни пречи да осмислим своето място в света и да разберем коя посока в мъглата да си изберем. Аз лично смятам от тази година да запомня това, че не трябва да се поддаваме на блуждаещите политически клишета в нашия динамичен свят. 2015 в своя край успя да взриви част от клишетата, които ни бяха оковали в своя мисловен терор. Тоест имаме причина за оптимизъм. 
Да се надяваме, че краят на клишетата е наистина близо. 


Уроци по радикализъм за виртуални маниаци II










След дълга политическа сага старият репортер утре рано сутринта, май френдс, отлита към Приднестровието, в китния град Тираспол, където ще бъде наблюдател на изборите. Когато човек тръгва на такова политическо пътешествие винаги трябва да бъде воден от две неща. Първото е онази крилата мисъл на Пеньо Пенев, който в миг на звезден възторг бе казал, че човекът е човек тогава, когато е на път. И второто е, че не си струва да бъдеш наблюдател на някакви банални избори, а само на такива, които дразнят злите сили в този свят. Сагата за Приднестровието е по-драматична и от "Междузвездни войни". И ето ви само един любопитен детайл от нея. В разгара на конфликта за Приднестровието генерал Александър Лебед стресира врага със следната реплика: "Ако се наложи ще направим така, че ще закусваме в Тираспол, ще обядваме в Кишинев и ще вечеряме в Букурещ". Може би тази реплика е свършила своята работа - Приднестровието си е още там и се готви за поредните си избори. Човекът е човек тогава, когато е на път към такива небанални места :))))

----------------------------------------------------------



Има един факт, който не спира да ме забавлява. Западните държави в продължение на години градяха черен, демоничен, полусатанински образ на Путин. Коварното ченге от КГБ, лукавият плутократ от Кремъл, сивият кардинал от заснежена Евразия, демонът от Русия, фентъзи-чудовището от Мордор и Оня, чието име не бива да се споменава, защото иска да връща империята обратно. И сега се чудят защо хора от цял свят виждат в него сила, а не слабост и олицетворяват с него своята надежда за преломна битка с тероризма. Ето, че идва мига в който клишетата на собствената ти пропаганда се обръщат и се връщат като наточен бумеранг към тебе. Сега дори и да искат вече никой не могат да убедят, че Русия е слаба държава...Именно на тази узаконена шизофрения се дължат и крайните състояния на психодясното у нас. Само негов представител може в рамките на една минута да защити тезите, че утре Русия ще се срине на пух и прах и, че още в следващия миг може да превземе света :))))

-----------------------------------------------

Оказва се, че дори според официалната турска версия (писмото, което е пратено до ООН) руският самолет е стоял на турска територия 17 секунди. Седемнайсет мига от есента. Дотук с опашатата лъжа, която у нас толкова хора изгълтаха и повърнаха обратно във формата на думи, че самолетът бил предупреждаван 10 пъти. 10 пъти за 17 секунди - нека някой да се опита да го направи. Вярно е, че някои от най-бързите рапъри, които съм чувал са турци, но съм убеден, че техните отношения с турските ВВС са сложни и властите едва ли са наели Куршун да отправя предупреждения. Което показва едно - руският самолет е бил свален целенасочено като върховен акт на агресия, като маниакална провокация на един самозабравен мустакат корупционер, който с ужас е виждал как кинтите с които одира ИДИЛ изведнъж секват....

----------------------------------------------


Брилянтен статус на Лев Щарански:

- Те първи започнаха да бомбардират нашите бензиновози, които карат нефт от Сирия - заяви ръководството на Турция :)))

-------------------------------------------------

Сега Ердоган ще го направят ли почетен член на "Протестна мрежа" и съпредседател на Реформаторския блок, а? :))))))

---------------------------------------------------------

Чета за посещението на Бойко Борисов в Китай, а пък съзнанието ми в остра абстиненция на литература все се опитва да ме запрати по различни и странни пътеки. Чета какви ги е дрънкал Генерала, но не мога да осмисля посланието. Не знам защо (неведоми са следите на думите) се сетих за пародиите на Юз Алешковски на древната китайска поезия, които той пише под псевдонима Юз Фу. Едната от тях гласеше нещо, което смятам като категорична метафора за българската политика:

Ако имаше Юз Фу толкоз юана,
колкото бездомното куче бълхи,
нямаше тогава, неговата мама,
дето се барне, там да го сърби...

---------------------------------------------------


Не развивам теория на конспирацията. Просто споделям подозрения. Брюксел е под обсада вече няколко дни. Главният прокурор на Белгия дава извънредна пресконференция. В центъра на Брюксел е стоварена военна техника. Полицията е вдигната на крак. Цял Брюксел пускаше котенца да не би случайно заподозрените да получат информация за движението на полицията, но въпреки това Салах Абдесалам не бе заловен.
Щях да разбера, ако това беше някакъв оперативен агент, обучаван, трениран до съвършенство и превърнат в бойна човешка машина. Ама тук говорим за една ходеща бомба, който даже, ако вярваме на европейската преса дори се разкайвал за делата си. Как успява да избяга? Има няколко възможни извода и нито един от тях не е добър. Първият е най-конспиративния - че това е театър. Че това е просто начин за новия бюджетен сезон да бъдат отръскани от бюджетите на ЕС зашеметяващи суми за "сигурност" и нито една електорална единица да не може да вдигне глас срещу това. Вторият е най-мрачния - оказва се, че властите на много европейски страни не само нямат представа какво се случва в гетата, но не е ясно дали тези гета изобщо се чувстват част от някаква европейска държава. И ако разбира за проблема сега значи ЕС е карал без пилот в последните 10 години. И третият извод е - да не се окаже, че Салах Абдесалам не е бил обучаван някъде из сирийските пустини, ами в Европа. Въпроси, въпроси...

---------------------------------------------------


Безумието продължава устремно. Пратиха ми едни думи на Ивет Добромирова за убиеца Джок Полфрийман, които ще споделя с вас: "За мен Джок е политически затворник. той бе лишен от справедлив процес поради факта, че жертвата е син на политически функционер, а процесът се провежда, когато тези политически функционери са на власт".
Вече никой не може да ме убеди, че няма поръчана кампания за отърването на един убиец от затвора. Най-малкото, защото през този уикенд ме беше страх да си пусна телевизора, защото все на интервюта на Полфрийман попадах. Неговата теза и тезата на Иветтттте много ключово съвпадат. Той бил невинна жертва, жертвен агнец на калпавото правосъдие, жертва на червената мафия, защото бащата на убитият Андрей Монов бил партиен функционер. Това е нагла и удивително долна лъжа. Христо Монов беше депутат, но стана такъв едва през 2013 година, а не през 2007 година, когато беше убит сина му. А, и, какво, ако баща му е бил функционер на БСП, това означава, че децата на социалистите са разрешени за отстрел ли? В думите на Фрийман ме удиви и нещо друго. Той измрънка, че в затвора го наказвали, защото шеф на затвора бил Милети Орешарски, брат на Пламен Орешарски. Още една митологична идеята - невинният австралиец страда като протестър в гладна стачка. Само че пак ще повторим - Орешарски стана премиер предз 2013 година. Но именно наблагянето на това име, а и другите дрънканици са явно доказателство, че някой диктува на Джок Полфрийман какво да говори. И този шепнещият глас отзад е български, каквото й да ми разправят. Ето заради това България е разграден двор. Защото тези, които най-много дрънкат за съдебна реформа всъщност искат да помагнат на един убиец да се отърве.

-------------------------------------------------------

Нека сега да ви представя картини от ежедневието на Хакимчето. Др. Ал-Хаким, интелектуалка за която се предполага, че трябва да витае във викторианските светове и да издирва призраци в разказите на лорд Дансени, някъде по обед по халат и пижама на розови точки слиза да си вземе кафе в бакалийката пред блока. И тук се появява политически проблем номер 1 - собственикът на бакалийката е някакъв заблуден гербаджия, а самата тя (бакалийката) е пълна с плакати на Бойко Борисов и разни гербаджийски джаджи и пропаганда. Няма начин Хакимчето да остане безучастна, когато види такава дребна, заблудена и изгубена в мъглите душа. Първият път тя направо го попита: "Ама вие сериозно ли харесвате Бойко Борисов". Очевидно е звучала като джихадист, защото, за да я омилостиви гербаджията дори се отрече от Генерала и спомена, че май не го харесва чак толкова много.
Оттогава насам всеки път, когато Хакимчето слиза да си вземе кафе, тоя гербаджия е готов да се включи в световната революция на пролетариата само и само да не я разгневява отново. Защото джихадистите в пижами на розови точки са по-опасни от някаква си там Ислямска държава, ей. А, да, и да не забравя, ако ИДИЛ се сблъска с Хакимчето, отсега ви казвам, залагам на Хакимчето...Написах това в лето господне 2015 и смирено се подписвам в знак на достоверност. Юлия Ал-Хаким ми е свидетел :))

-------------------------------------------------

На този свят не съществува такова нещо като хибридна война. Това е измислица за болни мозъци. Хибридната война е състояние на отделни умове в остър взрив на политическа абстиненция при отчайващата липса на Голям враг. Самото определение на хибридната война издава налудничавост. Хем е война, хем не е. Има едно издание, което така се е вманиачило на тема хибридна война, че всяка невярна сензация в българската преса я приписва на Путин. И това е величествено. Същите тия редовно клепат хората, които вярват в кемитрейлса, а не подозират, че си имат собствен кемитрейлс - Русия. Русия така обяснява всичко на този свят, че човек може да се кикоти до безкрай. Но това е хибридната им война. Нещо като митичен еднорог за който се казва, че го има, но свидетелските показания до едно са недостоверни. Хибридната война е вид фентъзи. Значи от една страна Русия е бедна, оголяла, обосяла, страдаща, от друга тази демонична империя хвърля милиони за пропаганда, рекет и медии. От една страна Русия трябва да умира утре, от друга нейните батальони от тролове стресират цялото психодясно у нас. Хибридната война е продукт на малоумието. Русия трябва да бъде изкарана агресор въпреки, че никой в Европа не иска да го повярва. Изобщо хибридната война се оказа прелестен начин някои хора да захлебят за последно...



На психодясното този път му отне цяла седмица, но най-накрая все пак правоверно му се изясни, че няма начин Путин да не е замесен в атентатите в Париж...:))) А тоя рубладжия Оланд вместо истинския виновник отива да бомбардира величествените демократи от пустинята. Няма да прогледне тая Европа за путинистката заплаха, ей

--------------------------------------------------

Вижте сега колко е кофти да си кръгъл евроатлантически идиот и името ти да е Николай Ненчев. Днес в негово лице България има новия си генномодифициран ястреб (въпреки, че Ненчев и ястреб не ми се връзват в едно изречение, виж Ненчев и гарга повече си отиват), който трепери от желание да лее българска кръв в Сирия. Само така можем да си обясним изявлението му, че България с радост ще помогне на Франция при сухопътна операция в Сирия. Величествено мекотело! Само да ви припомня - това е тоя същия, който не искаше да пуска руски самолети над страната, защото те можело да носят оръжие, видиш ли. Тогава на Ненчев дори не му минаваше и мисълта, че може да воюва срещу ИДИЛ. Днес, когато вятърът се обърна си имаме евроатлантическа гарга, която си мисли, че колкото по-зловещо грачи, толкова повече се плашат терористи. След Ненчев вече знам - това управление колективно е най-голямата заплаха за нашата сигурност...

---------------------------------------------------

Последните местни избори бяха най-самоубийственото начинание на българския народ. Защото заедно с отровно посинялата карта на България вече можете да чуете реплики като тази на Менда Стоянова за винетките: "Който има кола и се вози, ще плаща...". Това е мракобесна логика. Това е все едно да кажеш - щом имате деца ще плащате високи такси за училищата. Или щом сте жив значи трябва да кеширате майка си и баща си всеки път като отидете на лекар. Това не е политика. Това е логиката на банковия обирджия, на политическият паразит, който не знае какъв друг начин за управление може да има освен като вампир да смуче кръвта на този обосял и оголял народ. Това, че българите имат коли означава ли, че трябва да плащат по-скъпи винетки от швейцарците например. И в името на какво? На вечните дупки по магистралите? На неподдържаните второкласни пътища? В името на лентичките, които се режат на всеки милиметър нов път? Ето как партията-хегемон се превръща в партията-вампир. Тези ще смучат като алкохолик - до последната капка, до последната стотинка и няма да пуснат захвата докато се убедят, че жертвата им е отказала да мърда. Обаче ми е чудно защо никой не попита госпожа Менда след като "Който има кола и се вози, ще плаща" не е ли логично тази фраза да бъде продължена така - тези с майбаховете трябва да плащат повече от тези с фолкцвагените. Така де - който има Майбах да плаща повече. Не е ли така?

-----------------------------------------------

Ники Косата, мракобесният евроатлантически селянин се записва с легендарно решение в областта на българската отбрана. С негова заповед порционът на курсантите от военните училища се намалява с два лева и от 10,30 лв. на ден става 8,17 лева. Ето заради такива хора и решения българите бяха докарани до състояние като чуях реформа да търсят първия магазин за огнепръскачи. Реформата в мозъка на бг-реформатора винаги е да вземе нещо от някого. Ей така, дори и без да има нужда, в името на самото мъчение, нещо като неолиберално садо-мазо, което се самоповтаря безкрайно. И защо взимал двата лева от курсантчетата Ненчев? С тях щял да купува самолети. Ей заради това са вредния тия - готови са да ти вземат последния залък, за да се уредят самите те със скъпи и непотребни играчки.

-------------------------------------------------

Изумително е за мен да видя как светли носители на евроатлантическите ценности и отявлени защитници на "хуманизма", които само допреди седмица проклинаха Русия, че е варварска страна, защото пуска бомби над ИДИЛ и лееха сълзи върху гроба на всеки терорист, покосен от руско оръжие, намеквайки, че още една умерена опозиционна душа е отплувала към ада заради жестокостта на Путин и неговите кръволоци, сега бясно повтарят, че е време армия да нарите задниците на брадатите убийци и да им пусне по един контролен в десетката. Ама то са едни закани, едно потриване на длани, едно капене на слюнка докато се описва какъв мащабен гняв, бомби и албуми на лейди Гага ще изпепелят ИДИЛ :))) Охх, като гледам тези закани и това внезапно преобръщане никак не съм оптимист да ви кажа. Като ги чета осъзнавам една вечна истина - май пак Русия ще трябва да е тази, която да свърши истинската работа :)))

-------------------------------------------------

С прискърбие ви съобщавам, че от този свят си отиде бай Асен - най-възрастният член на БСП и най-възрастният активист на ПЕС. Той склопи очи на 105 години, но до самия си край беше човек жизнен, активен, четящ, вълнуващ се и безкрайно интересен. Във времената, когато всички продаваха съвестите си, бай Асен остана верен на идеите си. Не пропускаше събитие. Не изпусна нито една Бузлуджа дори в последните си години. Дори беше на конгрес на ПЕС.
Животът му може да бъде превърнат във филм като доказателство, че има хора като скали, които удържат не само напора на времето, но и на историята. Неговата политическа и житейска съдба тепърва ще бъдат преоткривани, защото именно на хора като него левицата дължи собственото си дълголетие. На мен бай Асен ми е казвал, че държи на нощното си шкафче винаги книга с поезия на Ботев - като му стане тежко почва да я чете и му преминава. Той беше наистина световен дух, новините го интересуваха, съдбата на България го интересуваше, неговата възраст не само не го изолира от реалността, но даже напротив - вплете го по-активно в нея. Хора като бай Асен завинаги оставят празно място в света, защото не могат да бъдат заместени. Не могат да бъдат подменени. Поклон пред светлата му памет и живот!

--------------------------------------------------------

Интервюто на Росен Плевнелиев в "Индипендънт" сигурно е дадено преди кървавата нощ в Париж, но е повече от прекрасно, че излезе след нея. Защото очарователната идиотщина на държавния глава лъсва така контрастно, че прогаря мозъчни клетки. В това интервю Плевнелиев отново описва любимото фентъзи-чудовище на Запада - Хибридният звяр от Кремъл, който протяга костеливите си газови пръсти към България, за да смути съня на Едвин Сугарев, да хвърли в тежък алкохолизъм Иво Инджев и да попречи на Плевнелиев да се любува безгрижно на вилата си в Халкидики. Путин, казва Плевнелиев, иска да дестабилизира Европа чрез хибридна инвазия на Балканите. Откровен цинизъм. На фона на атентатите извършени от Ислямска държава мнението на президента започва да изглежда като позиция на някое извънземно. То показва кое именно мислене прецака Европа в нейната неспособност да оценява трезво реалността. Чудно ми е дори защо Плевнелиев изобщо е пуснал интервюто си. На всяка цена това налудничаво подобие на мисъл е трябвало да бъде спряно, защото европейската публика ще почне да се чуди какво е това приказно създание, което е държавен глава на България. Тотална неадекватност на анализа, пълен погром на опорните точки, смешно хълцане за абсолютно неверни неща - това прозира от тезисите на Плевнелиев. Този пич верно е непоносим карък. Дори, когато реши да превие гръбнак и да се направи на верен стожер на ЕС го направи тогава, когато целият ЕС колективно почва да мисли по различен начин. Бедни ми, бедни Плевнелиев, защо не си остана ирландска пастирка?

--------------------------------------------

Обяснението, че терористичните хлебарки се целят в начина на живот на западните държави е твърде лесно, очевидно, а следователно и поетично лъжливо. Това е всичко друго - война срещу политика, война за територии, война за всяване на ужас, но не и някаква особена битка срещу начина на живот. Обяснението за причините за тероризма е важно, защото иначе всеки път ще настъпваме една и съща мотика и всеки път ще твърдим, че поредният кървав акт е новият "11 септември". Защото и атаката срещу "Шарли Ебдо" също бе обявена за 11 септември. Бомбите в лондонското метро и на гарата в Мадрид също. Не станаха ли твърде много европейските 11 септември? И всеки път е едно и също - атака срещу начина ни на живот. Крайно време е Европа да погледне гетата си и да си каже дали това е атака срещу начина на живот или е атака на тези, които са лишени от този живот? Не твърдя, че можем да обясним ислямският тероризъм със социална патетика, защото ще е лъжовно, но е факт, че и другото обяснение не работи.


-----------------------------------------------------
Гледах как президентчето днес лее сълзи пред френското посолство и подсмърча като герой от френска балада... И ми се иска, ужасно ми се иска да бях видял същия да пролее една, поне една сълза за някой от хората, които се самозапалиха пред президенството. Тогава обаче май лицето му остана сухо.


----------------------------------------------------


Всички, които лъжеха безобразно и интриганстваха геополитически днес първи крещят, че не било време да се пише "ама казвахме ли ви?". Така ли? Така ли, мамини сладки. Значи трябва да мълчим за това, че някои хора превърнаха в своя професия това да ни убеждават, че Русия е на?-голямата заплаха за Европа и България и че Асад е по-голямо чудовище от Ислямска държава? Значи да си мълчим за това, че ЕС в своето самоуби?ствено безумие отделяше ресурси да се бори във въображаемата хибридна во?на, а не направи нищо за противодействието на тероризма? Мълчанието пред лъжите е съучастие в моралното престъпление.

---------------------------------------------

Всички големи телевизии в Европа вече предават новини от Париж. Само по българските текат сериали. Това е болезнено за осъзнаване.

----------------------------------------------------

Това вече не е обикновен тероризъм. Война е. Само че тъпите политически копелета, които организираха марша в Париж в началото на годината, така и не успяха да го загреят...
Мир и покой за жертвите!

----------------------------------------------------

Гениален виц за мултилингвисти:

- Как се казваш?
- Звездана. А ти?
- Starfucker :)))))))))))))))))))))))

-------------------------------------------------

О, йееее! Мозъкомелачката е пусната на бързи обороти. Чета, че ще пускат в България фундаментален труд, озаглавен " „След Стената. Преходът в Източна Европа”. За качествата на това произведение е достатъчно да спомена, че в основата на неговото появяване на бял свят стои Симеон Дянков, чийто призрак и до днес броди из коридорите на Министерския съвет и плаши младите чиновнички с мракобесния си кикот. Готиното на книгата е, че разкрива сатанинската дружинка, която вилня из Източна Европа като стадо от бизони, надрусани с неолиберално екстази.
Частта за Полша е написана от Лешек Балцерович. Това е полският еквивалент на Хайнрих Химлер.
Частта за Грузия е написана от Михаил Саакашвили. Само да напомня, че тоя и до днес го издирват в Грузия по обвинение в корупция, ама Миша предпочете да си бие шута.
Авторът на естонската част е Март Лаар. Този пич е ходеща метафора. Надъханият комсомолец от съветско време, прилежният кариерист от времената на късния застой бързо мимикрира в отявлен антикомунист и истерик. Става известен с антисоциалните си реформи и с това, че тренира стрелба като стреля в портретите на свои противници.
Останалите в компанията са абсолютно същите като размах на лудостта.
Изкефи ме един извод в анотацията: "Всички те стигат да извод, че успешните реформи в Източна Европа са дело на визионери, които не се страхуват да предприемат ранни, радикални и комплексни промени". Ще оставя другите настрани. Но в резултат на дейността на Симеон Дянков, нека да припомня, правителството на ГЕРБ бе прогонено с камъни от власт, точно, когато всички смятаха, че ще си изкара мандата докрай. Така че аман от визионери. Тия всичките са като шефове на концлагер, които под реформи разбират единствено нови изтънчени начини за мъчения на хора.

----------------------------------------------------------

О, йееее! Мозъкомелачката е пусната на бързи обороти. Чета, че ще пускат в България фундаментален труд, озаглавен " „След Стената. Преходът в Източна Европа”. За качествата на това произведение е достатъчно да спомена, че в основата на неговото появяване на бял свят стои Симеон Дянков, чийто призрак и до днес броди из коридорите на Министерския съвет и плаши младите чиновнички с мракобесния си кикот. Готиното на книгата е, че разкрива сатанинската дружинка, която вилня из Източна Европа като стадо от бизони, надрусани с неолиберално екстази.
Частта за Полша е написана от Лешек Балцерович. Това е полският еквивалент на Хайнрих Химлер.
Частта за Грузия е написана от Михаил Саакашвили. Само да напомня, че тоя и до днес го издирват в Грузия по обвинение в корупция, ама Миша предпочете да си бие шута.
Авторът на естонската част е Март Лаар. Този пич е ходеща метафора. Надъханият комсомолец от съветско време, прилежният кариерист от времената на късния застой бързо мимикрира в отявлен антикомунист и истерик. Става известен с антисоциалните си реформи и с това, че тренира стрелба като стреля в портретите на свои противници.
Останалите в компанията са абсолютно същите като размах на лудостта.
Изкефи ме един извод в анотацията: "Всички те стигат да извод, че успешните реформи в Източна Европа са дело на визионери, които не се страхуват да предприемат ранни, радикални и комплексни промени". Ще оставя другите настрани. Но в резултат на дейността на Симеон Дянков, нека да припомня, правителството на ГЕРБ бе прогонено с камъни от власт, точно, когато всички смятаха, че ще си изкара мандата докрай. Така че аман от визионери. Тия всичките са като шефове на концлагер, които под реформи разбират единствено нови изтънчени начини за мъчения на хора.

-------------------------------------------------------------

Това с Волен Сидеров вече наистина заприличва на български сериал от края на 90-те години. Нали си спомняте каква беше стилистиката - голата Йоана Буковска, много крясъци, много псувни, многозначителни паузи и разтеглени във вечността екзистенциални проклятия. Деянията на лидера на "Атака" заслужават наказание, но да превръщаш парламентарните заседания за неговото задържане в истеричен театър на които Радан Кънев да си тренира фалцета ми идва в повече. Независимо от медийната отрова, която сте погълнали, Сидеров е изключително страничен проблем на България. Ама наистина много страничен. Доста по-малък от подменените протоколи, открадването на изборите, приемането на бюджет на тайно, полицейските протести и в крайна сметка кошмарната социална зима, която се задава, въпреки, че кабинетът се е подсигурил с едни 16 милиарда, които да тегли, ако ББ пак почне да вдига кръвно, когато хората почнат да го псуват. В този смисъл вече ми е нелицеприятно да гледам как реформаторите напълно обслужват ГЕРБ в техния опит да скрият, че изнасилиха демокрацията като направят парламентарната екзекуция на Сидеров едно телевизионно шоу с проблясъци на Радан. Но кой ли очаква от политическа партия с тежка шизофрения да направи нещо нормално. Най-малкото да бъде на висотата на своите клетви.

------------------------------------------------


Вие всички сте едни червени сатрапи, комунистически гадове и болшевишки изтривачи на памет! Това е конспирация. Всички говорите за преход и нито един от вас, ама нито един не отбеляза 26 години от деня в който Росен Плевнелиев излезе на митинг с лозунги "Съд за виновниците" и "Дворците на БКП да станат болници и училища" :)))) Пфуууу, ето как България забравя истинските си герои :))))))))

----------------------------------------------------------

Никога не съм разбирал страстта на обикновения български десен да изпада в умопомрачителен възторг и да получава множествен оргазъм от репликата на Чърчил "Не обещавам нищо друго освен кръв, мъки, сълзи и пот". Според тях това е някаква върховна проява на лидерство. Все едно целта на един лидер е да извади камшик и да бичува всички, да ги накара да страдат в името на самото страдание и да се любува на това как лузърите се потят в своите мъки. Разбира се, десните обикновено пропускат грандиозният контекст на тази фраза. Тоест в името на какво я произнася Чърчил. Нека да видим: "Вие питате, каква е нашата цел? Мога да отговоря с една дума: победа. Победа на всяка цена, победа въпреки всички ужаси, победа, колкото и дълъг и труден да бъде пътят към нея, тъй като без победа няма оцеляване". Човекът прави една крачка напред отвъд мъките, сълзите и потта. А нашите десни все там спират :))))

-------------------------------------------------------

10 ноември е единствената консенсусна дата в българското общество. Всички я мразят еднакво. Децата на старата номенклатура, защото всички помнят кои са били те преди и не искат да вярват в легендите, които градят за себе си днес, а другите, защото 10 ноември заплете страната в огромно антисоциално торнадо, което и до днес не се е наситило на жертви и кръв. Преходът взе повече жертви от комунизма. Убеден съм в това. А за неговия провал говори фактът, че тия новите бяха толкова тъпи, ама толкова тъпи, толкова тъпи, по дяволите, че дори Тодор Живков си отиде като национален герой. Защото хората го сравняваха с тия и той изглеждаше почти величав... Ако не ми вярвате, ходете да направите една анкета сред автентичния, макар и деснеещ електорат. Резултатите ще са като изстрел в слепоочието на прехода.

------------------------------------------------

Чета и не вярвам на ушите си, хохохо. Николай Ненчев: В демократичните общества решенията не се вземат чрез натиск от улицата. Честито! Поредното извънземно, което е попаднало случайно в този свят. Евроатлантическият селянин, този, дето бил "най-подготвен за войната с Русия" (цитатът е автентичен) май не си е правил да си пие антидепресантите преди да говори пред медиите. Именно в демократичните общества има възможност решенията да се взимат чрез натиск от улицата. Улицата не винаги е права, но в повечето случаи е праведна, стига, разбира се, да не се опитват да я окупира изнежената фб-аристокрация, която пърха с мигли пред всеки, който й предложи държавни постове. Улицата е възможно най-демократичното понятие на този свят. Разбира се Ненчев си мечтае за някаква друга улица, за онази улица за която Смирненски беше написал: "По нея се усмихват в колесници/ престъпници, пигмеи и царе...". Именно пигмеите овластиха Ненчев, но все пак има справедливост на този свят - политическото джудже вече усеща, че и неговото време идва и, че той ще бъде захвърлен на бунището на историята. Защото, знаете как е, улицата е върховното изражение на демокрацията, а очевидно Ненчев има общо с демокрацията колкото фолкпевица с Академията на науките :)))))

----------------------------------------------------

Чух някакви журналисти, които като древногръцки философи да питат разтърсващо: "ама какво ще стане, ако утре и лекарите излязат, защото не им харесва реформата на Москов". Мамини сладки! Свещено право на всяка електорална единица е да излезе на улицата, за да протестира срещу властовите безумия. Особено след като под "реформи" в България никога не се разбира нещо позитивно, а само рязане на доходи, съкращаване на отпуски, поголовни уволнения. Думата "реформа" трябва да бъде забранена. Защото под мракобесния мрак на тази тъпа мантра България бе доведена до социалното дъно, народът бе обезкървен, а разни грантови капути минават за някаква истина, защото гласовете на реалната истина са твърде заети да оцеляват, за да мислят за бъдещето на тази държава.

--------------------------------------------------

Парадокс: Тези, които нямаше да връщат Онуй на власт сега колективно треперят да не би Онуй да вземе да падне....:))))))))) Имам лоши новина. "Орлов мост" винаги е бил нещо като Ватерло за Борисов :)))

------------------------------------------

"Ние тая власт с незаконни протести сме я взели и няма да позволим с незаконни протести да ни я вземат!" Правителството

-----------------------------------------------------------


След като австралиецът Джок Полфрийман, който уби с нож български студент, може да получи номинация за наградите на БХК "Човек на годината", то аз номинирам Джак Изкормвача и бай Миле за почетни председатели на БХК. Все пак време е всичко да си дойде по местата :))))
--------------------------------------------------------------


Радан Кънев се оказа абсолютен лъжец. Преди малко повече от година се кълнеше, че ДСБ има влог в КТБ на стойност 48 хиляди лева и късаше косите си с театрален рев, че е бил подведен от някакъв черен митологичен ковчежник на партията, който осквернил невинната му душа. Днес от списъка, който синдиците на КТБ пуснаха на физически и юридически лица, които са се възползвали от операцията цесия в банката. както и списък на физически и юридически лица с депозити в банката, се вижда, че всъщност ДСБ са имали на влог в КТБ 1 064 964.76 лева. Над един милион лева, братче! Ето това се нарича мазна лъжа! Кънев е лъгал пред очите на всички нагло и безсрамно. Само годишната лихва на ДСБ от този влог е била 200 хиляди лева. Вече почвам да се чудя дали реформатор е в състояние да каже истината за нещо. Щото влогът се оказа от над 1 милион лева, пък нямаше и да връщат и ББ на власт...:)))))

-----------------------------------------------------

Хохохохо, не мога да спра да се хиля! На десетки стени виждам една грандиозна опорка. Вие си мислите, че ГЕРБ са първа политическа сила? Засрамете се, лузъри! Първата политическа сила били тези 1,8 милиона българи, които гласували на референдума. Yeep! Тази логика излъчва страховита мощ. По нея всички пиещи бира българи викаме "Оставка" на гласувалите на референдума лузъри и настояваме за разграждане на модела "Гласувал, дайте ми гранта" :))))))) Все пак бираджиите винаги са естествено мнозинство във вселената

--------------------------------------------------------

А аз няма да забравя как снощи Борисов специално разказа за това, че Първанов е имал среща наскоро с него и се е мазнел на гербаджийските кметове с въпроса "Абе откъде ги намери?"...Важно е да се помни това, когато слушате как някой абевеец тръгва да говори за лявото политическо пространство. Какво ще рече ляво политическо пространство според АБВ? На сянка под левия лакът на Борисов ли? :))))

-------------------------------------------


Кефи ме, яко ме кефи как представители на РБ се радват на поражението на БСП. Това е все едно като те водят към гилотината да извличаш удоволствие от факта, че другите лузъри, които също ще обезглавяват са облечени по-кофти от тебе :))))

-------------------------------------------------

При цялата трагедия на тези избори за БСП и огромното поражение, не мога да не се зарадвам на победата на социалистката Нина Ставрева в Каварна, която игра срещу огромната пиар машина на прословутия кметъл Цонко Цонев, човекът, който разпродаде цялата собственост на общината и сега се опита да го играе страничен зрител и кукловод. Още по-готиното е, че тя става кмет за изненада дори на самата БСП. Победата на Нина показва и един от начините как левицата може да се върне в мача някой ден, ако иска да има бъдеще. Чрез младите и идейни социалисти, които не се страхуват да водят обречени битки и, о, да, да ги печелят...:))))

---------------------------------------------------

"Имам и жени, имам и мъже...". Мао, пардон, Бойко Борисов. Водете записки, че скоро без негов цитат в биографията няма да си намерите никаква работа :)))

---------------------------------------------------------

Гледайки кметовете на ГЕРБ, наредени зад ББ (той ги нарече "моите") изпитвам усещането, че следващите 4 години в местната власт ще са като епизод на "Живите мъртви" :)))

-----------------------------------------------------

Чета едно зализано и олигавено интервю на Емил Джасим със заглавие "Будя децата с Rage against the machine". Джасим е метафора за отвратителното в прехода. Детeто на комунисти, отрочето на НГДЕК (създаденото от Людмила Живкова училище), градското елитаристче, което се опитва да мине за нещо готино, защото, видите ли, владее снобския протестърски речник. Той е символ на цялата утайка, която се опитва да мине за самородно злато. Но все пак в заглавието на интервюто му има нещо готино. Всеки знае, че Rage against the machine са радикално лява група, наричаща себе си дори "радикалнокомунистическа". И за целта е достатъчно да прочетеш един техен текст, а не само да си мислиш, че името им звучи готино. Къде е сега Протестна мрежа? Очаквам да подадат сигнал срещу Джасим, че пълни главите на младите поколения с комунистическа пропаганда :))))

-----------------------------------------------------

Бойко Борисов настоял шефката на ОИК-София Диляна Иванова (същата вече известна като госпожа "Всички са симуланти) да подаде оставка. На мен това ми прилича на заличаване на следите в стил "Коза ностра". Проблемът не е в шефката на ОИК. Проблемът е в ГЕРБ

--------------------------------------------

Стреляха с гранатомет по Алексей Петров. И то само дни след като стана ясно, че ГЕРБ взимат цялата власт в страната. НяКОЙ май много държи да не му останат живи съдружници :))))

-----------------------------------------------


ГЕРБ яко ги хваща синдрома 15/15 (хахахахахахахахахаха, историята обича иронията, нали). Петнайстия от листата на ГЕРБ (а те бяха под номер 15) в София има 10 138 преференции! Всичко се връща, се пееше в една песен, нали :)))))))))))))

---------------------------------------------

Красиво. Общият брой на българите, които са гласували в чужбина на референдума е 26 939. Това са гласове от 45 държави. Едва 26 939 са проявили интерес към темата! Което показва, че въпросът за е-гласуването по никакъв начин не е свързан с митичното "обединяване на българската общност зад граница". Дори и на хората в чужбина много малко им пука за политическите театри на президента и на неговите шумни клакьори тук. Въпросът за електронното гласуване се роди порочно и приключва трагикомично. Данните от гласуването в чужбина показват, че темата не засяга сънародниците ни зад граница, а е пусната като кьорфишек с вътрешно предназначение :)))

-----------------------------------------------

Знаете ли и чували сте за селата Нова Надежда, Малево, Узунджово, Динево, Манастир, Корен, Войводово, Горно Войводино? Наистина ли не сте чували за тях? Та това са светите реформаторски хасковски земи, свещенната територия на РБ, както навремето беше написал един блогър "места за поклонения на "джихадисти-реформатори". Тези хасковски села за Реформаторския блок са каквото е Мека за Бин Ладен - свещенно място на вечния десен реформаторски дух. На парламентарните избори миналата година резултатите на РБ там стигнаха до 90 на сто. Мощен политически реформизъм. Заради това аз с оправдано вълнение, треперещи пръсти и десен плам реших да отворя данните на ЦИК, за да видя как ромите там отново са повторили любовта си към Радан Кънев и са се заклели във вярност към Айн Ранд. Уви, дясното ми щастие бе помрачено.

В село Нова Надежда нетленната вяра към РБ е все така сияща - 54,58%, уви доста далеч от предишните над 80 на сто.

В Малево, оказва се Реформаторския блок е изчезнал напълно. Нито следа от него. За сметка на това се е появило нещо, наречено НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „БЪЛГАРЕ”, което отива на балотаж. Мистерията с изчезването на РБ ще ме терзае дълго.

В Узунджово - пълен срив - РБ - 33,40%, а някакъв друг кандидат се е осмелил да спечели изборите.

В Динево РБ запазва преднина - 37,69 %, очевидно в местните ромски махали са споделяли често статусите на Радан Кънев и политическият дух е на ниво.

В Манастир РБ пак го няма отделно. За сметка на това я има "Коалиция за Хасково" на Георги Иванов, но тя е останала трета. Ако приемем, че РБ се е разтопил някъде там, това означава, че рейтингът им яко е пострадал в последно време.

В Корен - пълна мъгла. РБ - трети, с 11, 6 на сто.

Във Войводово е истински апокалипсис. Реформаторския блок - 2,39! Все едно е паднала атомна бомба.

В Горно Войводино също е сеч. Реформаторския блок е едва трети с около 17 на сто. Син ентусиазъм не е останал.

Само преди година реформаторските свети земи бяха толкова активни, единни, неподкупни, изясно десни, а сега какво е станало. Ало, РБ, имате голям проблем. Най-активните ви фенове на предишните избори са отвърнали поглед от вас! Съзнавате ли това? Ще го има ли в анализа ви на изборите? :)))))))))))

------------------------------------------------

Вчера на протеста срещу Волен Сидеров забелязах и полупоета Манол Глишев. Не разбирам присъствието му там. Според мен той е отишъл позеленял от завист. Посинял от ревност. Полилавял от яд, защото именно Волен осъществи мечтата му - да се бият полицаи и да се ритат куки.
Познайте кой е казал това: "В късната есен, когато пари няма да има, разходите ще растат и наглостта на правителството, "Народното" събрание и полицията ще е още по-голяма, всички ние ще бъдем длъжни да мятаме камъни, да потрошим сградите на Парламента, да пребием няколко полицая и депутата...". Не е Волен Сидеров, Манол Глишев е. Какво да ви кажа - "Атака" днес това е, което куку-десницата иска да бъде утре! :)))

-----------------------------------------------

Томислав Дончев: От утре основната тема трябва да е по какъв начин да се промени изборното "законодателство". О, не, братле. Тероризмът в "Арена Армеец", заложническата ситуация там не е продукт на законодателство, а на тотална липса на организация. На умишлено саботиране на процеса на нормални избори. На дивашка некомпетентност и създаването на целенасочен хаос. Това не се решава със закон. Това се решава само с ритници. Основният въпрос на тази държава днес е кога ще се разкара целият кабинет и Дончев и Румяна Бъчварова в частност. Тия са черните демони на вота в София. Толкова е простичко.

-----------------------------------------------

ГЕРБ пак влязоха в сценария Бритни Спиърс "Oops!... I Did It Again". Направиха го отново, братче! След като изборите през 2011 година влязоха в историята като най-слабо организираните, най-яко манипулираните и тотално опорочените, а историята запомни как в зала "Универсиада" стотици членове на секционни комисии викат "Мафия", защото обработката на протолите им се бавеше подозрително много. Двама депутати от ГЕРБ бяха засечени да носят чувал с бюлетини без да имат никакво право да бъдат дори на километър от ОИК.
Сега чета, че историята се повтаря. Това, което през 2011 година беше само аматьорска тренировка, сега се е превърнало в перфидна организация по кражбата на изборите. В знак на протест хора са изсипвали чували с бюлетини. Никаква организация при проверка на протоколите. Членовете на секционни комисии са взети като заложници, защото тази власт се нуждае от свидетели, които да потвърдят, че кражбата на изборите е законна. Как, питам как така - пуснаха проучвания от преброяване в София след като половината от протоколите не са преброени? Питайте някой от заложниците в "Арена Армеец" дали вярват на резултатата в София, който бе обявен снощи. Това е полицейщина, която е придобила административна власт. За втори пореден път ГЕРБ крадат изборите в столицата. Това наистина е мафия. Ма-фи-я!

-------------------------------------------------------------

Румяна Бъчварова още ли не е подала оставка??? Винаги съм знаел, че точно тя е основната слабост на този кабинет, но дамата го демонстрира пред всички камери, журналисти и студенти. По-нелепо поведение от нейното не съм виждал от времената, когато един път Йоло Денев ме хвана да ми обяснява за Тангра и за това как той е неговият пророк..

-----------------------------------------------------

Отсега ви подготвям за довечера. За слабата активност на референдума ще е виновна ЦИК, лошите обстоятелства, гадната политическа върхушка, мафията, олигархията, махмурлийския тремор на Едвин Сугарев, хороскопите на Алена, последният хит на Луна, песента на Спенс за Русия, но не и тъпият като паве въпрос и одиозната фигура на клоуна, който го предложи...:))))

----------------------------------------------------

Налетях на Протестна мрежа в НДК. Бяха леко унили и добре, че бях аз да ги разведря с присъствието си :))) Много кисели изглеждаха иначе :))-

--------------------------------------------------

Тоя гадняр Орешарски прецаква електронното гласуване! Всички на улицата! Евроатлантическите ценности са заплашени! Банковите сметки на Плевнелиев също! Долу Орешарски! Червени боклуци! Долу! Оставка за Орешарски! :)))))))))))))))))))))))) (Не можах да се въздържа, защото като гледам как управляващите, повтарям управляващите реват, че референдумът, който те организират и правят е под заплаха ми иде да се гътне от хилене).

-------------------------------------------------

Сайтът на ЦИК е блокирал. Дааа, няма нищо по-сигурно от електронното гласуване! :)))))

-------------------------------------------

Интересен парадокс - възхваляваш референдума, впрегнал си бандата от сини орки да пишат възторжени статии за това как народът трябва да бъде оставен да решава, а междувременно изпадаш в бяс за това, че комисиите питали хората дали искат да гласуват в допитването :))) Значи народът има право да изказва мнение по темите, които психодясното реши, че са правилни. Иначе да си налягат парцалите тия дебили. Забавно е да живееш в България.

-----------------------------------------------------

Йеее, гледах жесток репортаж за Сирия по бТВ. Направен по всички правила на журналистиката-мозъкомелачка. Авторката се е разходила до турско-сирийската граница и до част от градовете под контрола на опозицията и заради това репортажът й приличаше на пропагандна брошурка. От него разбрахме няколко култови неща. Асад е чудовище, което пие кръв, взривява журналисти, а когато настане пълнолуние пирува с невинни бебета. После ни бе представена неправителствена организация, която разследвала престъпленията в Сирия, но е базирана в Турция. Тази неправителствена организация се състоеше от...2 души. Но въпреки това авторката безкритично изтърпя разказите им за това как те документирали всички, представете си всички извършени на територията на Сирия престъпления. Двама души пък какви супервъзможности имали, ти да видиш. Престъпленията били извършени от Асад, и от няколко коварни гадове, които се представяли за членове на опозицията, но всъщност не били. После един друг обясни как руснаците са такива гадове, че си позволили да "окупират" Сирия, а в бомбардировките си целели даже не опозицията, но умишлено избивали спасителните екипи. Точно тук някъде вече гледах репортажа само, за да видя дали авторката ще си позволи лукса да покаже и друга гледна точка. Нищо подобно. Просто пусна още прах в пералнята за мозъци. Представете си да разкажеш история за драмата на Сирия без нито веднъж да споменеш "Ислямска държава". О, всъщност обърках, някакъв от интервюираните я спомена. Каза, че бил убеден, че Асад е създал "Ислямска държава". Авторката не си позволи да го репликира или поне да го разпита за подробности от този коварен и черен план. Това не е журналистика, а опит за удавяне на зрителя. Въпреки това ми се струва, че някой много подценява уменията на българите да плуват в такова море от измишльотини, манипулации и екстремистки тъпотии.

--------------------------------------------------------


Есента в старопланинските села е толкова нагло красива, че прилича на политическа провокация :))) Толкова много цветове са като една малка водка за душата

---------------------------------------------------

Кратък наръчник за гласуване. Пускаме една бюлетина за общински съветници. Идеален шанс на човек да пореже схемичките на своята партия и да прасне една преференция да се пукат душманите. Втора бюлетина за кмет на район - каква по-добра възможност да наритате назначените чиновнически търтеи, които си мислят, че сега народът масово ще гласува за тях. Ако чиновникът пък е от ГЕРБ гаврата ще е най-яка, нека се пръска от ужас. След това гласуваме за кмет на община и там ще става големия купон. Аз обичам да сравнявам този момент с хвърляне във вана с балончета. Мятайте се смело - и гледайте да размътите водата на схемаджиите. Няма смисъл да се гласува, ако вотът не ти е като кроше в челюстта или поне като ритник в топките на статуквото. И най-накрая - показвате среден пръст на комисията и отказвате бюлетината за референдума. В тая тъпотия не искам да участвам. Това е все едно навън да има торнадо, а пък някой много да държи да те пита каква точно прическа искаш да си направиш. Ритник в лицето и да си ходят. Тоест - имате шанса това да не е обикновено гласуване, а да прилича на кунг-фу филм :))))

--------------------------------------------------

Величествен виц:

Разговор на касата пред киното:
- Два билета за "Междузвездни войни".
- На кой ред?
- 10-ти.
- От коя страна?
- От тъмната, ако обичате. :))))

---------------------------------------------

След като "Загорка" пуснаха своята версия "ретро", сега гледам, че и "Каменица" върви по същия път. Половин година по-късно и те са тръгнали да създават бира с "вкус от едно време". Какво да се прави - носталгията е единственият инструмент, който работи и уцелва българина право в душата. Носталгията по миналото винаги е била най-мощното разобличение на днешната действителност. Хората искат да повторят не само вкуса на бира, вкуса на сиренето или на салама, но само усещане за различна перспектива и сигурност, която маниакалните егоманиаци и крадци на прехода им отнеха. Заради това е велик кеф човек да чете статии на десни шамани за носталгията. Статиите им са зловеща радиоактивна смес от самоизключващи се неща. От една страна колко по-добре се живеело днес, от друга страна как ботушът на Кремъл тъпчел поривите за евроатлантизъм и как, видите ли, носталгията била инженерно творение на коварните комунисти. Хахахах, всеки път ми и е изключително смешно като ги чета. Психодясното в този си вид е най-драматичният топпродукт на носталгията. 25 години по-късно те продължават да водят битка с отишлия си комунизъм и все комунисти им са пред погледа. Това е хиперносталгия. Това е съществуване единствено и само в миналото, отказ от пребиваването в реалността, която самите те изградиха. Защото, ако се откажат от носталгията, трябва да се гръмнат колективно.

----------------------------------------------

Половината предизборен клип на ГЕРБ се състои в прегръдки и целувки разменени между мъже в костюми. Оттук-нататък само да съм чул, че ГЕРБ не са прогресивна партия. Техният клип може да послужи като нагледна агитация за правото на еднополови бракове! :))))

--------------------------------------

Влязох в събието озаглавено като трилър "Блокирай Мая Манолова". А там, братче, цари едно отчаяние, едно униние, един екзистенциален ужас все едно реформаторски фен на Плевнелиев е прочел интервю на Радан Кънев със заявка за президентство. То не бяха закани, поетични възклицания, виртуални псувни и ярост, добре захранвана от "герои, платени със чужди пари" (Никола Вапцаров), а крайният резултат се получил някакъв такъв никакъв като статус на Петър Москов писан без помощта на незаконни препарати...:))) Някои хора са в протестна абстиненция, ама няма как да си удовлетворят тайните страсти, защото, ако вземат да протестират срещу този, който наистина трябва, то Този като едното нищо ще изгони приятелчетата им от държавните служби и те, о, ужааааааас, ще трябва да работят истинска работа като шибаните лузъри, червените боклуци и останалите нискокачествени гадини :))))

--------------------------------------------

Във великата песен на Ману Чао "Raining in paradize" (клипът е велик, сниман в Буенос Айрес и режисиран от Емир Кустурица) се появява следната фраза:

In Bagdad
it's no democracy
that's just because
it's a US country

Което в превод ще рече:

В Багдад
това не е демокрация
защото
тва си е американски щат

Хохохохо! И преди грантаджиите да са изкарали др. Чао комунист, нека по пътя на поетичната логика и като продължение на мислите, които са вълнували поета да кажем - самият факт, че признаваме и настояваме хората от Афганистан да бъдат считани за бежанци показва колко много прецакаха янките нещата там. Ама ужасно много...

--------------------------------------------------------

В реформаторско-психодесни вопли около инцидентът на границата от петък има една подробност, която страшно ме озадачава - колко малко тия вярват на своята собствена власт. Ама то са едни злостни филипики, една разяждащи екзистенциални съмнения, едни пълни с ирония постове - човек се чуди как е попаднал на този черен карнавал. И този скептицизъм щеше да е много радостен, праведен и искрен, ако партията им все още не стоеше в правителството, преяла с власт като риба-бананка. И след като РБ все още е там, а не е напуснал кабинета, всички вопли възприемам просто като мерзост. Точка. Като решат да бъдат истинска опозиция, тогава пак да заповядат, мога и да реша да изслушам аргументите на някой десен. Дотогава - аман от театро!