Държавата на измислиците

Има нещо много съмнително в оставката на Кристалина Георгиева от Еврокомисията. Най-малкото това, че новината свари правителството по бели гащи. Мъчително беше да се наблюдава как вицепремиерът Томислав Дончев се опитва да намери в реално време аргументация защо тази стъпка е положителна за България. И в крайна сметка не му се получи. Нещо повече - малко преди това Дончев бе изстрелял предизборната пиратка: "Открит е нефт в Черно море!". А малко след това "сензацията" бе запушена с коментари за странните и нелепи действия на българската еврокомисарка.

Цели 24 часа бяха необходими, за да може и Бойко Борисов да се произнесе по темата. Когато се появи премиерът, бе пълен до темето със заучени фрази. Лично той навремето договорил зам.-председателското място на Кристалина и заради това сега държавата щяла да се бори за важен ресор.

Всъщност, в паническата оставка на Кристалина има поне два големи провала. Нейният личен и този на държавата. Кристалина изоставя пост с огромно политическо влияние, за да се влее в сивата маса на скъпоплатените чиновници на Световната банка. Размяната не само не е равностойна, а представлява нещо като бягство от местопрестъплението. Само в рамките на около месец в най-големи западни издания се появиха статии срещу Георгиева. Рядко друг човек от ЕК е бил подложен на толкова масиран медиен огън. И най-лошото е, че нашата еврокомисарка самичка влезе в този капан с безумието на своите амбиции и слепотата на нарцисизма си. Заради това не бива да говорим за минаването й в Световната банка като обикновено напускане. Това е поредният провал за България, защото страната ни губи важното заместник-председателско място. Със самоубийствения ход да бъде сменена Ирина Бокова като кандидат на държавата България успя да се провали и на европейско ниво. И отговорността за тази нова катастрофа е на премиера. Не е ясно какво е договорял преди, но имиджът на страната вече е дълбоко изцапан.

Точно заради това дори и новината за нефта не успя да изпере международния провал. А ето, че дори и тази "сензация" успя да породи скандал. Самият Дончев обяви, че компанията е направила съобщението си на "ранен етап", защото била "листната на борсата". Което ще рече, че новината е съвсем предизборна, била е пусната в обръщение, именно за да замъгли мозъците на електората и да им начертае светлата перспектива как България ще се превърне в петролна монархия. А няма да е никак чудно, ако се окаже, че нефт няма. Тази власт лъже за всичко, така че никой не гарантира, че ни се поднася поредната измама. Но дори и да има петрол - печалбата ще отиде в ръцете на частника. България няма да види абсолютно нищо от това въображаемо богатство.

И какво се оказа накрая - нямаме шеф на ООН, нямаме зам-шеф на ЕК, а нефтът ще се окаже халюцинация. А премиерът, който до вчера ръмжеше, че подава оставка, ако ГЕРБ не спечелят изборите, от вчера вече мяука обратното. 

Държавата на Бойко Борисов - държавата на измислиците.  

Цецка Цачева - майка на нацията или надъхана партийка?

Номинацията на Цецка Цачева за кандидат-президент на ГЕРБ със сигурност е една от големите изненади на 2016 година. Сензацията бе почти толкова голяма, колкото фактът, че певецът Миро се е ожени и булката е била жена.

Вярно е, слухове за нея (номинацията, не сватбата) пълзяха из медиите поне четири месеца по-рано, но никой не вярваше сериозно, че Бойко Борисов ще направи такъв ход. Журналистите бяха опиянени от рейтинговата аура на Фандъкова, от рекламния блясък на Димитър Николов, от експертното алабалене на Томислав Дончев и Цачева бе коментирана единствено като някаква върховна екзотика, като последното зайче в ръката на основния фокусник на ГЕРБ.

В продължение на два месеца ГЕРБ вдигаха димна завеса около своят потенциален кандидат. Мнозина виждаха в това някакъв опит за умишлено нагнетяване на напрежението, маркетингова рекламна стратегия за поддържане на интереса към бъдещата кандидатура. Единствено от време на време Бойко Борисов и Цветан Цветанов съвсем контролирано изпускаха информация, което още повече засилваше подозрението за някакъв план. Днес обаче, когато името вече е ясно, а кампанията кипи като вещерска отвара, можем да се върнем назад, за да видим, че ГЕРБ всъщност съвсем сериозно са били оплетени в различни концепции за президенството.

"Кандидатурата трябва да е тясно свързана с партията, но все пак ще си остане надпартиен, ако заеме поста президент", обяви Цветан Цветанов още на 4 юли. Вероятно точно тогава е изплувал профила на Цецка Цачева, която идеално се вписва в първата част на условието. Ако ГЕРБ имат верен и последователен войник - това е именно тя. Разбира се, подобно характеристика може да бъде разгледана и като негатив, но ако изборите се окажат битка на твърди ядра, тогава Цачева ще се окаже залог на сигурно.

Няколко седмици по-късно обаче и Бойко Борисов се появи на медийния хоризонт. На 22 юли премиерът гръмко обяви: "В сегашната ситуация преразглеждам фигурата на кандидата за президент - той трябва да е обединител".  Малко по-късно, на 12 август, Борисов продължи темата с признанието, че партията е имала двама прекрасни кандидати за президент, които той е свалил от дневен ред, защото според него в стресова ситуация нямало да могат да тропнат по масата. "Той (нашият кандидат)", размечта се тогава Бойко, "трябва да е и политик, и експерт, и с характер, да го познават хората и да има рефлекс в ситуацията".

Припомняме тези подхвърлени реплики, за да видим дали може да открием политическата логика на ГЕРБ, за да стигнат до решението Цецка Цачева да е тяхното лице за "Дондуков" 2. Това е най-малко бляскавата кандидатура, но пък можем да предположим, че ГЕРБ чрез нея решават и други свои политически задачи. Заради това в този текст ще се опитаме да опишем обективно плюсовете и минусите на Цачева като кандидат, защото такъв анализ отсъства от медийното пространство. България много често в дни на избори се държи като разстроена домакиня, която е изтървала серия на "Малката булка" и заради това политиката у нас се случва като фейсбук-истерия, но рядко като премислено светоусещане и стратегическа визия.

Фандъкова щеше да перфектен кандидат на ГЕРБ, но тя никога не е била политик в чистия смисъл на тази дума. Фандъкова е набор от градостроителни клишета, професионален давач на мнение за това как трябва да се копае метрото, но едва ли някой може да си я представи като автор на политически идеи.

Димитър Николов може и да е топ-любимец за бургазлии, но голявата въпросителна пред него е какво говори името му на един жител на Видин например. Той няма грам национален мащаб, което не е обида, а трезва преценка на реалността. Томислав Дончев пък може ефектно да смени хапчетата за сън на човек, който страда от инсомния.

ГЕРБ са се нуждаели от черноработник. От човек, който прави, струва, но в крайна сметка върши работата. И именно тук Цецка Цачева печели с много обиколки състезанието. Тя няма медиен блясък, но пък има партийна подкрепа и национален обхват като политик. Вероятно в щаба на ГЕРБ съвсем умишлено са търсили и нейната обикновена визия. Тя не е за подценяване. Политиката е игра на средни стойности. Избирателят трябва да може да се съпреживее като своя избраник. И заради това видът на Цачева идеално отговаря на колективното несъзнавано на народа. В което няма нищо лошо като стратегия, само, че е висш пилогаж за изпълнение. Именно поради тази причина е била търсена жена. Нали Бойко Борисов така рекламира своя кандидат - "майката на нацията". Фраза, която предизвика цяла вълна от вицове, но пък управляваща партия трудно може да си позволи революционни образи, защото ще изглежда карикатурно.

И така Цецка Цачева се озова в ролята на майка. Това е концептуален образ.

ГЕРБ държат цялата власт в страната и им е трудно да градят кампания на промяната. Те за първи път са в ситуация в която ГЕРБ е статуквото. А статуквото принципно е мразено в червата. Заради това то може единствено да предложи уют. Да върви в посока на смекчаване на трудностите, да играе на тънката емоционална нишка на българина, който вярва в семейството като последната неразрушена от прехода институция на неговия обикновен живот. Дали това ще сработи могат да покажат единствено изборите. Защото Цецка Цачева прилича на обикновена българка, но трудно ще се впише докрай в майчиния образ. Майката е символен образ на доброто, а Цачева трябва да играе едновременно правоверна партийка и майка на нацията. Това са несъвместими роли.

И първата пукнатина се появи. Става дума за изцепката на Цачева по време на дебата с Радев, когато тя като върховна защита за себе си цитира прословутия лаф, че който на 20 години не е социалист няма сърце, но който на 40 години продължава да е социалист значи няма мозък. Дори приписа тази мисъл на Бърнард Шоу. Не, не е на Шоу. Това е крилат лаф без конкретно авторство. Бърнард Шоу обаче няма как да го е произнесъл, защото той до края на съзнателния си живот остава социалист, тоест причислява се към групата на безмозъчните. Произнесенето от Цачева е остра конфронтационна реплика и това напуква нейният майчински образ. Тоест ГЕРБ заложиха на премислена стратегия, която обаче е много сложна за изпълнение.

От друга страна обаче с Цачева те решават една стратегическа задача - максимално да се разграничат от реформаторите. Цачева е като камък между зъбите за снобската десница. Реформаторския блок няма как да я смели като кандидат. Тя е твърде народна за изтънчените черва на костовистите и реститутките. Членството й в БКП пък представлява неразрешима морална дилема за градските сноби. Мнозина от тях са деца на хардноменклатурата от едно време, но отрицанието на миналото е основното им кредо, защото е единствената им политическа легитимация. В този смисъл Цачева и Трайков, двамата единствени кандидати, които са се обяви за десни, са стратегически противопоставени. Битката между тях е битка за окончателно превземане на дясното пространство. А това е задача, която отива отвъд спечелването или загубата на вота. Защото дори и ГЕРБ да не се представят добре, те са организирали окончателното давене на реформаторите.

Ако имаме това наум, то политическото нагнетяване на напрежение, което миналата седмица Борисов всъщност беше част от предизборната кампания. Той нарита публично реформаторите, защото ГЕРБ със сигурност искат да ги изтикат от политическата сцена. Народняшката десница демонстрира мускули, а снобската успя да излъчи единствено...Трайчо.

С други думи лека форма на илюзия е това, че ГЕРБ номинират Цецка Цачева, защото искат да загубят. 

ГЕРБ щяха да имат същите проблеми със свой произволен кандидат. Просто българската реалност трудно търпи концентрацията на власт и поради тази причина управляващите се люлеят като кораб по време на наближаваща буря.

В крайна сметка проблемът на ГЕРБ не е Цачева. Това е лидерска партия и е ясно, че избирателите няма да гласуват за отношението си към нея. Дано Бойко Борисов да съзнава, че изборите всъщност ще са вот към него. Защото майката е символ на добротата, но в ситуация на криза детето е склонно да се зъби на бащата. 

И това няма как да се промени. 

Реформаторското паническо безсилие

Ако четем Огнян Минчев, трябва да повярваме, че Русия утре ще се срине в бездната.

Ако отворим блога на Иво Инджев, там е пълно с твърдения, че бунтът на гладните в Москва започва точно след два часа и те ще щурмуват Кремъл с викове.

Ако минем през стената на Илиян Василев във фейсбук, ни се дава да разберем, че Русия фалира, обеднява, газът спира, цените падат, а орди от недоволни ще изведат Путин на Червения площад, за да го качат на бесилката.

Цял отбор мъдреци. Титани. Истински гении. Хибридни бойци.

Очевидно обаче най-активните потребители на тази анализаторска плява, а имаме предвид елита и електора на Реформаторския блок, не изглеждат докрай убедени в слабостта на Русия. Вчера депутати от РБ излязоха за кратко от комата на своята парламентарна шизофрения, за да дадат брфинг в парламента. В държава раздирана от социални проблеми и екстремна дясна политика, реформаторите се били загрижили, дръжте се за столовете, дали Русия не финансира кампанията на ген. Румен Радев.

Ах, тази коварна Русия. Ако вярваме на българския десен ум, то значи коварния Путин е на път да си избере президент на САЩ, пък една България ли ще му се опре.

Кой образ на Русия обаче е верен - този на разпадащата се бедна страна или на демоничната империя, която протяха финансови ръце навсякъде по света? Защото двата образа не могат да съществуват едновременно, пък били те и в главата на партия, която с единия крак е във властта, а с другия в опозиция.

Ето това е класическа подмяна на действителността. Ако реформаторите наистина имаха някакви данни за чуждо финансиране, те трябваше моментално да подадат сигнал в прокуратурата, а не да дават пресконференции-пърформанси.

Но те нямат дори елементарни данни. Това е опит за съживяване на нещастната им и депресивна кампания, която е на път да дерайлира напълно. Заради това се прибягва до изпитаната дрога за десните умове - заплахата "Русия". Представете си колко трябва да са го закъсали, за да се върнат към любимото си чудовище и да се надяват то да им консолидира електората.

Но всъщност опитът им е жалък. Това е партия, която изпада от играта, както и от политическото време. И заради това само Русия им е в главата. Гарантирам ви, когато вземат 2 процента на изборите пак Путин ще им е виновен.

Особености на баджак-журналистиката

Тв-водещата Жени Марчева едва ли някога е предполагала, че краката й ще станат тема на национално обсъждане. Но ето, че от края на миналата седмица нейните бедра са една от най-болезнените и скандални теми за дискусия из социалните мрежи. Без да иска, а вероятно и без да предполага тв-водещата се превърна в метафора на един процес, който от години дразни зрителите, които са запазили поне по една работеща мозъчна клетка. Само съвсем кратко интервю Марчева успя да унищожи своя дългогодишен опит и реноме. При това тя загуби двубой, който изначално бе обречена да спечели. Нима не е хитро да поканиш Николай Бареков и да започнеш да издевателстваш над него и над това дали знае английски език. Разговорът между Марчева и Бареков започна лежерно, с усмивки, с едно-две позаголени колена, а най-накрая завърши брутално като риалити с неочакван край. След като водещата прекара Бареков през серия на тема "Евродепутат чете "Ню-Йорк таймс", тя се опита да го накара да преведе поне едно заглавие от този вестник. И тогава интервюто, което заплашваше да бъде апотеоз на скуката придоби метафоричен вид. Бареков изригна ядосано:

- Ако няма да говорим по темата, приключваме разговора, оставям хората да се насладят на хубавите ви баджаци тази сутрин..

- Моля? На хубавите ми какво?

- Баджаци. Какво казах? Ето знам и турски...

Водещата така се оплете след тази реплика, че дори не разбра, че гостът й си тръгва. Няколко пъти произнесе името му на висок глас, за да скрие объркването си. Това си пролича кристално ясно и даже е трудно за гледане. Оказа се, че трябва съвсем малко хулиганско действие и всяка една схема може да бъде строшена като гипсово градинско джудже.

Стотици пъти съм бил несъгласен с Николай Бареков. Неговото политическо поведение винаги ми е било смешно, но в тази медийна ситуация той постъпи както трябва. Човек просто не трябва да толерира баджак-журналистиката. Тя обича да е показно скандална, театрално бунтовна. И нейните отровни стрели винаги се насочват като ядрени снаряди, но все по малки мишени. Няма никакво геройство в това да си безпощаден към Бареков. Той е просто един шут, политически клоун и като такъв понякога има върховната привилегия да казва истината. И то такава, каквато е, без политически финтифлюшки и излишна коректност. И може би заради това този шут трябваше да бъде наритан, а устата му затворена. В края на краищата на кой му пука дали Бареков говори добре английски? Държавата се тресе от скандали, премиерът Бойко Борисов рекламира СЕТА като умопобъркан, но баджак-журналистиката никога няма да се трогне от истински болезнена тема. За нея е важно коя снимка са споделяли градските сноби във фейса и заради това се сещат да поканят Бареков и да го изпържат пред всички на скарата. Колко по-различна щеше да бъде България, ако някой в периода 2009-2013 година се бе наканил поне веднъж да препита Цветан Цветанов върху наказателния кодекс. Да видим какъв ли шедовър би ни сътворил той на своя съвършен български език. Ако някой поне веднъж бе хванал да притисне поредният икономически шмекер, който се появява като пазарна манекенка по екрана. Да хванат да питат Владислав Горанов къде са тия проклети 16 милиарда с които държавата окичи поне по една котва на следващите три поколения? За какво трябваха тези пари и по каква пера за изхарчени?

Но баджак-журналистиката не обича да се рови надълбоко в тези бездънни и опасни територии. Тя обича да унижава публично за кеф на мазохистичните зрители, които са се отказали от мозъците си. Истинската журналистическа смелост щеше да бъде да накараш Бойко Борисов да чете на английски, или пък Цецка Цачева. Да видим тези, които съвсем сериозно управляват държавата колко са подготвени за постовете си. Това щеше да е изобличение с максимална точност. Всичко останало наистина се свежда до две голи, дълги, макар и красиви бедра, които искат да бъдат забелязани по този фрапантен начин. Заради това върховната идея на този вид журналистика е да покани Митьо Пищова и да почне да се подиграва с него, да точи метални зъби, да ражда остроумия и патетични шеги. Но, когато в студиото пристъпи Бай Х*й, тогава започва едно пърхане с мигли, едно кривене на китки и следва епидемия от скоротечна амнезия.

Трябва да признаем нещо. Жени Марчева наистина е автор на едно от двете или три неудобни интервюта с Борисов още докато беше в БНТ. Онази нейна проява и до днес се помни с респект. Тогава никой не говореше за краката й. Но оттогава мина много време и сега просто си личи, че са й затворили устатата. Не по силовия начин. Има и по-добър. Слагат те сред лъскави декори, дават ти голяма заплата. Така дължината на полата се скъсява съвсем естествено. И журналистиката се свежда до два голи крака, които нервно потрепват докато карат някой незначителен да бъде унижаван в ефир, отново и отново, до безкрайност.

Баджак-журналистиката обаче не започва от Жени Марчева, а опасявам се, няма да и да свърши с нея.

Още през 2012 година това явление вече беше получило завършен вид. Негов изразител тогава стана Диана Найденова, която по онова време имаше някакъв особен култ към краката си. Всеки гледал нейни телевизионни продукти от онова време няма как да не си спомня особеният ъгъл на камерите, поставени така, че да пресъздадат бедрата на водещата до най-малкия детайл и като ритник да го поставят в зениците на зрителя. Именно тогава Найденова направи вероятно най-големият гаф в своята кариера. Навън в бунтовна София течаха еко-протестите покрай застррояването на Витоша. А тв-водещата беше поканила един еколог в своето предаване. След това в течение на половин час тя се опита да играе едновременно ролята на велик инквизитор и садо-мазо господарка. Екологът, съвсем обикновен човек, бе обстрелван, оплюван, прекъсван. Беше апотеоз на баджак-журналистиката, защото спектакълът също бе разигран с голи крака. Тогава именно за първи път се видя, че големите телевизии рядко са на страната на хората. Бруталната истина зад голите крака е именно тази. Медиите са в отбора на олигарсите, а новините са просто начин за прикриване на тези зависимости. Един еколог изпита на гърба си тези камшици, но пък разбра и друго. Когато минеш през такова чистилище ставаш герой в очите на хората, защото след подобна медийна вакханалия трябваше да се обяснява не той, а самата Найденова. Чак след спектакъла тя усети, че е пресолила много манджата, а и известно време след това стана и непотребна за телевизията в която работеше, защото се превърна в твърде голяма метафора за гадната страна на медиите.

Баджак-журналистиката е мелодраматична по своята същност и ревливо-сантиментална. Това са първични емоции и понеже тя никога не казва истината се опитва да бръкне с мръсни ръце в душата на човека, та белким поне го накара да почувства нещо. Също христоматиен пример за баджак-журналистика - репортажът на Миролюба Бенатова от големия митинг на БСП и ДПС на "Орлов мост" през 2013 година. Журналистката трепетно, с глас на лирична поетеса обяви, че наблюдавала как хора отстрани гледали митинга и за първи път, тя, мъченицата, виждала плачещи граждани от началото на 90-те години. Великолепно медийно навеждане на гръбнак пред мейнстрийм модата. Сълзите на реститутките са по-важни от мъките на обикновените хора. Тази подмяна я виждаме от всеки телевизионен екран. Това е умишлено нечуване на огромната част от българите в името на патетиката на "умните и красивите".

Между другото - къде са днес тези знайни и незнайни журналистически юнаци, които по времето на Орешарски кипяха от ярост и трепереха, че властта се опитва да им ограничи свободата. Къде са днес да нададат същите викове? Пак да почнат ежедневно да терзаят властта? Беше прекрасно да се преследва Орешарски нали? Ама незнайно защо като видят днешния премиер подвиват опашки и започват да се правят на извънземни, случайно попаднали на земята?

С други думи искам да кажа, че баджак-журналистиката няма само женски образ. Това е журналистиката, която може да се изживява като дисиденство, особено, когато рита в името на властта и стреля, за да може да пребъде статуквото. С такава журналистика България е обречена да бъде влачена постоянно към дъното, защото медиите са превърнати в някаква форма на "Биг брадър", където всички истересват, карат се и се депресират все едно това е истинският живот. Стигнали сме дотам, че дори готините бедра не могат да бъдат утешение, защото знаем, че токчетата с които завършват ще се разкарват садистично по гънките на мозъците ни. Заради това стратегията на Бареков не беше толкова лоша - просто напускаш студиото и отказваш да бъдат част от гаврата. 

Оказа се, че това работи.

Телевизионното чудовище на власт

Ако българското общество беше запазило сетивност за здравия разум и усещане за това кое е приемливо и кое не, телевизионното интервю на Бойко Борисов щеше да е последната му политическа проява. В опит за кризисен пиар на позакъсалата кампания на ГЕРБ за президентските избори и нейното ежедневно дерайлиране от страниците на медиите, премиерът се впусна в такива пъстри откровения за отношенията с олигарси, богаташи и сенчести политически персони, които в друга страна щяха да имат ефекта на неутронна бомба. Тук обаче след подобно откровение царува единствено тишина. И виновно мълчание, защото българската журналистика знае да проявява екзекуторска сила над дребните и да гледа с обожание силните на деня.

Пред очите ни обаче се разкри една страшна гледка. Премиерът е останал без всякакви аргументи в защита на своето управление. И заради това от кошницата с политически пиратки бяха извадени заплахите. И всяването на ужас. Ген. Радев бил новият Орешарски, БСП и ДПС щели да сключат ужасна сделка и да разклатят стабилността на държавата. Реформаторите не ги харесвал, но бе тях щяло да стане още по-зле. Изобщо Борисов напълно се е изгубил в лабиринта на катастрофиралия си кабинет и управление и днес не е в състояние да предложи развитие. Заради това се опитва да продава страх. Без да му пука, че между премиер и президент има разлика. Тук идеята е електоратът на ГЕРБ като кучето на Павлов да захапе някои ключови думи и да почне да слюноотделя стресирано. Пълен триумф на безидейността.

Междувременно главният герой се опита да вземе телевизионен душ от невинност. Партия ГЕРБ нямала зависимости. Над Него нямало никой. Този път даже и Началника не бе споменат. А в следващия момент Абсолютно независимия тръгна да обяснява как първият му кабинет бил конструиран по външни влияние.

О, да, това е единственият елемент в телевизионната логорея на Борисов на който трябва да се спрем, защото имаме основания да предположим, че там премиерът говори истината. Със седем години закъснение лидерът на ГЕРБ призна, че кръгът "Капитал" и персонално Иво Прокопиев са редили първият му кабинет и са кадрували като сиви кардинали. Вчера Прокопиев веднага реагира като ужилен и побърза да напише мелодраматичен статус във фейсбук каква жертва е. Но само кратка справка в гугъл може да разкрие, че това, което казва Борисов е вярно. С други думи първият кабинет на ГЕРБ е бил корпоративен продукт, творение на едрия капитал, който се е вживял в ролята на политически инженер. Заради това настоящата драма на кръгът "Капитал" е разбираем, но когато инвестираш в човек като Бойко Борисов не трябва да се учудваш, че той излиза от контрол като чудовище със собствена воля.

И когато човек чуе тези уникални откровения започва да се чуди какви ли адски и задкулисни сили крепят пък Борисов-2. В името на какво премиерът пази властта като зло куче кокал и на кого ли трябва наистина да се отчита в миговете в които остане сам. И, когато човек се събуди от този телевизионен кошмар започва да разбира, че цялата димна завеса е била пусната, за да не забележи драгият зрител най-важното. Чудовищата няма тепърва да идват.

Те вече са на власт. 

Садо-мазо игричките на Борисов

Бойко Борисов май така и не се измори да играе своята брутална политическа садо-мазо игричка с Реформаторския блок. Всеки път, когато някаква криза се зададе на хоризонта или подвижните парламентарни пясъци се раздвижат с демоничен звук, премиерът винаги намира реформатор на който да набие канчето пред строя и да демонстрира мускули. Борисов е станал истински виртуоз в публичното им унижение. Но тъжното е, че "автентичната десница" приема боя с поглед на уплашена болонка, а след това все дава пресконференция как в името на стабилността и от ужас да не би червените боклуци да се завърнат, те са готови да търпят още бой, рев и синини. България отдавна трябваше да е любима дестинация на садо-мазо маниаците от цял свят и, ако министър Ангелкова не се е похвалила в някоя туристическа брошурка с това, направо да си хвърля оставката.

От хардкор любовта между Борисов и реформаторите може да се снима цял филм, с участието на Евгений Минчев, но целият сюжет може да бъде разбран единствено в перспектива, тъй като скоротечната парламентарна криза разкри по неочакван начин стратегиите на всички партии, които се борят на президентските избори.

Всичко започна с това, че коалицията около ГЕРБ, този път по предложение на "Атака", набързо разпусна Народното събрание. Аргументът винаги е един същ - гадната опозиция си позволявала да задава неудобни въпроси и превръщала трибуната в предизборна трибуна. Въпреки това обаче управляващите леко пресолиха манджата, защото да разпуснеш парламент три седмици преди избори дразни яко електората. И не, че ще им липсват дебатите, или пък, че са умрели да слушат дискусиите вътре, но депутатския корпус да взима заплата без да работи е мегадразнещо. Вярно е, че първа Цецка Цачева преди време обяви народните представители за по-висша категория хора, но обикновеният бачкатор не можеш да го залъжеш с такива елитаристки простотии. По време на гласуването на ваканцията обаче една част от Реформаторския блок гласуваха като разкаяли се компаньонки, чели предната вечер екстремните части на Библията и получи морално просветление. Това веднага се забеляза и вероятно Бойко Борисов е строшил поне две стъклени чаши от гняв като са го информирали.

Ваканцията обаче се оказа сакатлък, защото ГЕРБ не дооцениха добре парламентарния пейзаж и изпуснаха политическата инициатива. Опозицията се активизира и БСП плюс ДПС веднага събраха достатъчно подписи, за да искат свикване на извънредно заседание на парламента само два дни по-късно.

След това ГЕРБ решиха да продължат играта и не се регистрираха за работа, което допълнително изостри парламентарното напрежение, защото заседанието се провали. Цвета Караянчева, която е пропуснала идеален шанс да направи кариера на надзирател в затвор, обяви, че я е страх да не би някой от БСП да се обеси от балкона. В отговор социалистите и ДПС пак събраха подписи за ново заседание. Именно тогава ситуацията започна да бълбука като вещерска отвара в която са добавени незаконни радиоактивни добавки. Ни в клин, ни в ръкав премиерът Бойко Борисов влетя в парламента и свика спешно заседание на групата на ГЕРБ. Още докато депутатите се събираха стана ясно, че Борисов е усетил грешката и търси начин да я поправи с повече медийни спецефекти. И тогава на сцената излезе любимата жертва - Реформаторския блок. Драматургията приличаше на епос. Лидерът на основната шизофрения на България ДСБ (които са едновременно в опозиция и на власт) Радан Кънев се намираше в далечен Лондон, очевидно надявайки се да дръпне някой и друг отчаян глас за своята партия и кандидат-президент от чужбина, а тук бяха останали Лукарски, Кунева, Ненчев и сие, които се раздадоха в доказването на любов към управлението.

Всъщност именно публичното конско към реформаторите върна Борисов в играта и му позволи да си поеме дъх. Механизмът за унижение е разработен детайлно и не търпи никакви отклонения -внезапни телевизионни изригвания или светкавични правителствени заседания. Светкавиците гърмят, а реформаторите на държавна заплата треперят. Въпреки, че заседанието бе закрито из агенциите се появи реплика на военния перчем, пардон, министър Николай Ненчев, който бил заявил пред Борисов буквално следното: "Прав сте, господин премиер, поведението ми е изключително безотговорно". После някакви либерални медии се опитаха да извъртят тези думи, да намекнат, че Ненчев не бил казал това. Така или иначе обаче смисълът на упражнението е бил същия.

След гафът с ваканцията демонстрацията на сила се отрази на ГЕРБ отрезвително като бурканче зелева чорба по време на тежък махмурлук. Борисов реши да удължи агонията им максимално и заради това ги остави няколко дни да преспят с идеята, че идва време разделно. През това време беше истинско шоу човек да гледа действията на РБ. Хората на Ненчев извадиха декларация, че са готови на предсрочни избори, снимаха Трайчо Трайков как върти педали в Стара Загора в кадър, който приличаше на фотошоп на гавраджия, а  Радан Кънев се завърна и се развилня в сутрешен блок, където нарече премиера "Бай Хуй". Тази реплика вероятно ще преследва лидера на ДСБ до края на неговия живот, защото социалните мрежи, иначе така фетишизирани от десницата, изригнаха от възмущение. Всъщност именно с тази псувня Кънев заличи и последните шансове на поне една част от Реформаторския блок да напусне с достойнство потъващия кораб. Защото патетичните фрази, че е време за битка може да носят алкохолно удоволствие на някоя застаряваща реститутка, но няма как да заличат спомените за поведението от преди две години. Тогава Радан обяви, че е излъгал своите избиратели, че няма, но всъщност ще гласува за правителство, което е оглавено от Бойко Борисов. Истината е, че всяка възможно битка Борисов я спечели именно тогава през 2014 година, а изцепките от 2016 са просто опит за съчинява на алиби, фентъзи-измислица за сплотяване на твърдия десен електорат, който се е свил до размерите на статистическа грешка.

Междувременно обаче друга драма заплаши спокойствието на парламента. Патриотите се развилняха, че ГЕРБ искат да променят тяхната идея за това в други страни по време на избори да може да има най-много по 35 секции. И по почина на реформаторите заплашиха, че ако идеята им бъде бламирана, те ще напуснат управлението. Предизборен къч от цирк без край.

И именно така се стигна до драматичната среща в понеделник между РБ, ПФ и Бойко Борисов, която материализира пред медиите окончателното унижение на реформаторите. Всички се заклеха в любов, вярност и споделени идеи. Един по един коалиционните партньори минаваха да целунат пръстена на Борисов и да се кълнат във вечна вярност и взаимно уважение.

Равносметката от цялата драма обаче не е толкова проста. В резултат на сюрреалистичните действия на една част от коалиционните партньори, и Каракачанов и Трайков изгубиха шансовете си за добро класиране. Парламентарната буря изтика напред ГЕРБ и БСП и направи техните кандидати почти сигурни участници в балотажа. Но след като се нагледахме на разноцветен пейзаж в течение на две години, то класическата проста битка между първия и втория май ще е приятно разнообразие и връщане към политиката на разграниченията, а не на блатото.

В заключение можем да кажем, че Бойко Борисов добре овладя тази криза. Нахрани патриотите и укроти с бой реформаторите, а какво е правил с Петър Москов историята мълчи драматично. И все пак обаче дори и в мига на триумф се видя много ясно, че управленската формула получава последна отсрочка. Парламентът е бременен с предсрочни избори. И резултатите от президентският вот каквито й да са те, ще отключат времето за това раждане.

Политическата картина в страната вече съвсем не се покрива с тази от 2014 година. Най-малкото две-трети от електората на РБ се прави, че никога не е гласувал за него. И стягат нов десен проект. Дали пък той няма да носи името "Бай Хуй". 

Бъдете честни - това звучи точно като десен проект, нали?

Шизофренията на милосърдното сърце на премиера

Когато Бойко Борисов се замеси в геополитически въпроси винаги очаквам светът внезапно да свърши или вселената да избухне в пламъци.

Нашият премиер преди два ни в клин, ни в ръкав се обяви за нови санкции срещу Русия. Милосърдното му сърце не можело да издържи бомбардировките в Алепо и бил готов на всякакви стъпки, за да върне всички на масата за преговори. Такава дипломатическа самодейност е потресаваща, защото тя се родее с политическото бедствие, което България си причини със замяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева. Борисов прилича на стар самолет, който неудържимо се носи към земята и възможности за спасение не са останали.

Как Борисов видя бомбардировките в деня в който нямаше такива ще остане една от политическите мистерии на 2016 година. Много по-вероятно е премиерът пак да не е доразбрал докрай това, което са му говорили и внушавали. Но в дипломацията е така - когато ти излезе има на сговорчив изпълнител на чужди поръчки, вече никога няма да се освободиш от подобно петно.

Позицията на Борисов щеше да остане поредният опит за превиване на гръбнак, ако точно същият ден кандидатът за президент на ГЕРБ Мама Цачева не се беше обявила за отпадане на санкциите срещу Русия. Тя го заяви в телевизионен дебат, а пък медиите на "Америка за България" дори заръмжаха грантово по темата.

Кой точно е гласът на ГЕРБ? Как може да бъде разрешена тази земетръсна шизофрения на тази партия? Едното пипало е за санкции, а другото е против. Цецка Цачева обяви, че българският глас се чувал в Европа, ама това ще се окаже далеч от истината. Защото българският глас не знае вече на кой бог да се поклони и каква поредна глупост да изтърси мелодраматично. България пак се оказва без позиция, встрани от събитията, интелектуално изостанала и нищо не схванала от потокът на събитията.

Междувременно агенциите обявиха, Италия е сложила вето на тази тема на Европейския съвет. Италианците си имат национални интереси и ги преследват до край.

А ние се плацикаме в националната шизофрения и се чудим защо светът се стоварва като чук по главата ни.

Защо ГЕРБ се опитва да краде червените кметове?

Когато в края на миналата година Цветан Цветанов размаха отровносинята карта на България като знак за пълната хегемония на ГЕРБ на местните избори, всички видяха в това знак за пълен политически апокалипсис на страната. Железният ботуш на управляващите стъпи във всеки голям град на страната, а кариеристи със скъпи костюми и с блясъка на правилната партийна линия в погледа, отвориха огромни усти в очакване на новите евротраншове. ГЕРБ нахлу в местната власт като природно бедствие, щетите от което ще бъдат калкулирани след още три години. Но хегемонията им е факт. Непоклатим като надгробен камък. Заради това вероятно Бойко Борисов се тупна в гърдите на годишната среща на общините в началото на октомври с многозначителната фраза: "Общините са най-стабилното ни постижение". Стабилно постижение на държавата? Или лично на ГЕРБ? Ако не беше дошла кампанията за президентските избори може би дълго щяхме да умуваме върху тази история, но в окото на бурята истината се изясни по драматичен начин.

Миналата седмица една новина мина като мълния през всички медии. Кметът на Свищов Генчо Генчев официално подкрепи Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев (Милушев според Бойко Борисов) за президент и вицепрезидент. От пресцентъра на ГЕРБ с тоталитарно наслаждение бяха описали думите на Генчев: "Не се притеснявам да изляза пред жителите на Свищов и да дам подкрепата си за кандидата на ГЕРБ за президент Цецка Цачева. Правя го, защото ГЕРБ не се притесняваха да застанат зад мен, когато Свищов имаше нужда от промяна. Обединението е в интереса на гражданите". След това саморазтърсващо признание, което е като сатър в главата, градоначалникът продължава с розовия сън. Той прекрасно работил с председателя на Общинския съвет на Свищов Кристиян Кирилов, който е от ГЕРБ, те вървели рамо до рамо в името на интереса на гражданите. Разбира се, случката щеше да е банална, ако не беше изключително пикантния факт, че Генчо Генчев бе издигнат като кмет от БСП, а и самият той е член на партията.

Трудно е да се коментира нещо толкова срамно, но в името на истината сме длъжни да поправим красивата местна утопия на кмета. Той може и да си мисли, че вървят рамо до рамо с кадъра на ГЕРБ и да е опиянен от майчинския уют на Цачева, но на всички е ясно, че при е достатъчна една дума на Борисов и левият кадър ще бъде изпържен в казан от интриги, медиен огън и политическа жлъч. ГЕРБ не е партия на колективната игра, при тях коалиционните действия винаги са само маневра, начин за изчакване кога е подходящия момент да се забие нож в гърба на противника. Така че след тази лъчезарна подкрепа Генчев трябва да спи с половин око, защото е въпрос на време да бъде хвърлен от пропастта. Той се лиши от най-ценното - от подкрепата на собствената си партия. А честно казано вероятно е бил интересен единствено и само с това, че е от левицата. Сега вече е просто поредният отстрелян в голямата им машина за избори.

Ще се върнем пак към Свищов, но случката там може да бъде разбрана само в контекст. Ден преди нея пресцентърът се опита да изпържи друг кмет на левицата - Донка Михайлова, която е градоначалник на Троян. Ни в клин, ни в ръкав информационните агенции написаха, че тя е подкрепила официално Цачева. За запознат със състоянието на левицата подобна новина звучи като праскане на ухо с тухла. Михайлова е част от лявото крило на БСП и всяка идея, че тя може да подкрепи ГЕРБ звучи повече от безумно. А то точно и това се оказа - дива манипулация на ГЕРБ. Цветанов и Цачева случайно се засичат на входа на общината с Донка Михайлова и се снимат с нея. Пожелават си толерантна кампания, а след това се разделят. Един час по-късно обаче от ГЕРБ пратиха "сензационната" новина. Бяха разобличени, а не се извиниха за нея. Някой да си спомня ГЕРБ да са се извинявали за нещо изобщо?

Драматургията се повтори с още един кмет на БСП - кметицата на Левски Любка Александрова. Там ГЕРБ подходиха още по-коварно. Превърнаха откриването на един саниран блок в свое предизборно събитие на което се появиха Цачева и Манушев, заедно с Цветан Цветанов, който ги съпровожда като политически бодигард навсякъде. А думите на самата кметица бяха предадени като сапунена мелодрама - тя благодарила на ГЕРБ, пожелала на кандидатите на партията им като бъдат избрани да останат патриоти и едва ли не е подала молба за членство в структурите на Бойко Борисов. Което също се оказа спектакъл, предизборен пърформанс с нечисти цели.

Защо обаче? Защо ГЕРБ взеха на мушката си точно червените кметове и решиха чрез тях да си пишат предизборни точки? Откъде дойде идеята за тази тотална преса върху местната власт?

Действията на ГЕРБ издават паническо настроение. За първи път от много време насам партията на Борисов загуби политическата инициатива и е принудена да догонва опозицията и да влиза в оправдателен режим. Те се намират в тенджера под налягане, където напрежението се сгъстява драматично, а единственият начин за неговото разреждане е мощният наказателен вот. И понеже единствената алтернатива на властта остава БСП, а ген. Румен Радев литна като изстребител в проучванията, ГЕРБ започнаха да прилагат мутренски номера на натиск. Именно заради това им трябват червените кметове, които може и да не са много, но един са популярни. Това е опит и за изстискване на имидж на техен гръб, а и опит за подчинението им. Има и още нещо. Със стръвта си към червени кметове ГЕРБ без да искат признават, че техните не ги бива много. Дори и медийните им икони не им вършат работа в тази битка. Ето как се стигна до тази ситуация, която описваме. ГЕРБ просто започна с рекета за съучастие в тяхната нечиста игра за премазване на демокрацията. Защото именно в подобна афера се забърка кметът на Свищов. Неговата подкрепа за Цачева не е работа в полза на хората, а осветяване на факта какви подземни механизми движат българската политика. Между другото депутатът Таско Ерменков първи направи едно много интересно изчисление. През 2015 година на втория тур в Свищов Генчев е изоставал с 11 на сто от първия. А на втория тур не само, че компенсира тази разлика, но и повежда с още 11 процента. А това няма как да е възможно без гласовете на ГЕРБ. Тези гласове могат да се вземат и без договорка, но в случая очевидно е имало търгашество от най-долен вид. И днес е дошло времето Генчев да плаща цената за своето избиране. И това е станало точно като в политически ритуал. С върховно унижение и максимална лиготия на казаното. ГЕРБ просто искат да ритнат БСП по кокалчето, да се опитат да спрат възхода на опозицията, която след като доста време своя в кома, сега е налучкала темите, които вълнуват българите и неудържимо скъсява дистанция. Реформаторите не са интересни. Те сами легнаха в краката на Борисов и започнаха да му лижат с радост ботушите. ГЕРБ се нуждаеха отчаяно от  това да отклонят масово червени кметове от ген. Радев и да ги накарат да подкрепят техните кандидати. Само можем да подозираме на какъв натиск са били подложени градоначалниците и как са им били извивани ръцете за подобни действия. Живо чудо е, че един пречупи. И се опозори завинаги. Защото да подкрепиш Цачева наистина е като да си купиш фабрика на 8 септември. Независимо какво ще е развитието на политическите процеси е ясно, че ГЕРБ вървят надолу и чуват надгробните песни, които бележат края на тяхната хегемония.

Много дълго всички бяха в плен на върховната илюзия, че няма ляво и дясно в местната власт. В колективното медийно несъзнавано на България кметът се привиждаше като някакъв мениджър, експерт, освободен от идеите, който разсъждава в надпартийни термини. И много от политическите формации търсеха именно такива хора, за да ги избират на власт. Резултатът от това е потресаващ. Именно на това се дължи и феномен като "Генчо Генчев", социалист, който е готов да превие гръбнак пред Цачева уж в името на хората. БСП днес носи тежки рани от всичките си минали грешки и може би е време по принципа на "гневните млади мъже" от Англия преди години да се обърне с гняв назад, за да знае какво не бива да се повтаря. Аферата "Генчев" е и ясен знак за това какво ще очаква левицата, ако тя някога се изкуши да влезе в коалиция с ГЕРБ. Тези не търпят коалиции, те искат подчинение, искат върховно унижение. Те  не са партия, а организация за политически рекет. И заради това всеки такъв съюз би деградирал до нещо кошмарно. България днес трябва да върне политическите си разграничения, защото само те могат да бъдат ефективен отговор на политическите бури, които духат край границите ни. Но за целта партиите трябва да се променят. И най-вече БСП. Защото тя трябва да е партията, която да не търпи генчогенчевците. 

Нека да ходят в ГЕРБ. 

Там ще е сред себеподобни

Предизвестената смърт на РБ

В последните дни всички медии бяха заети с театъра на Бойко Борисов и неговата политическа мерзост и изтърваха една друга новина. Десницата пак умря. Този път се гътна с лакейски блясък, направи си верноподаническо харакири и удари чело в ботуша на ГЕРБ. Реформаторския блок, поредният опит за съживяване на старото зомби, се оказа абсолютно политически негоден. Факт, който се знаеше още от първите дни на летните протести, които върнаха Борисов на власт, но всички медии колективно се правеха, че вярват на шепата надъхани кариеристи, които обещаваха радикална промяна на обществото.

Сега видяхме какво е промяна. Промяна е Лукарски да се кълне във вярност на премиера, Ненчев да се самонаказва с възпалителни изречения, а Кунева да ръмжи на Радан Кънев, докато той е зает да пише неприлични думи по стените, правейки се на квартален и невинен хулиган.

Десницата умря като мръсен виц с изхабена актуалност.

Освен да констатираме леталния край обаче е крайно време да кажем и политически некоректната истина за дясната общност в България. Така наречените "десни гласоподаватели", които все живеят с усещането, че са мотори на промяната, пик на еволюцията, връх на богатството, писък на съвременността и полюция на евроатлантизма. А всъщност именно тази общност отново и отново гласуваха за политически чудовища. Същите, които днес се правят на умни и красиви през годините гласуваха за унищожителя на селското стопанство Филип Димитров, за наглия приватизатор Иван Костов, а една огромна част със сладострастна лига подкрепиха и подкрепяха след това Бойко Борисов. А иначе те все са невинни. Червените боклуци са виновни, а те са ангели небесни, въпреки, че с вота си вкарват България все по-надълбоко в блатото.

И днес просто можем да констатираме нещо съвсем логично. Реформаторският блок беше поредната лъжа. И той ще остане в канализацията на историята. Но неговите избиратели пак ще имат претенции за невинност и ще се опитат да призоват ново чудовище от мрака.

С цялата си невинност. 

За какво бяха прави десните анализатори?

Нашите десни анализатори от години са влюбени в една своя опорна точка и я продават под път и над път, когато видят включена камера и репортерка с палави очи. Те много обичат да твърдят, че ако България не била влязла в ЕС, тук щяло да бъде като Белорусия, ад, ужас, диктатура, полицейщина, пълен разгул на мутрите.

Да, готов съм да призная. Те са били прави.

Ето ви пример за държава, която е извън ЕС - Великобритания. Да, ще кажат някои, тя още не е напуснала, но така или иначе решението е взето. Великобритания е с единия крак навън. И какво се случи с великата демокрация? И какво стана с обществото, което ни даваха за пример? Ами пълен ужас - ето какво стана.

Британските власти без всякакво основание замразиха банковите сметки на телевизия RT. При това го направиха без никакво обяснение. Просто ей така. В Туитър шефката на RT Маргарита Симонян иронично обобщи ситуацията "Да живее свободата на словото!".

Диагнозата й е болезнена и точна. Просто вече е официално - Великобритания не смята да спазва никакви стандарти за свободата на словото, а опитът принудително да се затварят медиите се родее с Ердоган и неговите камшици.

 А нали знаете с какво се е провинила RT пред ердоганова Великобритания - с това, че дава различна гледна точка към всички конфликти в които британската политика се е намесила до пълното им размирисване. И понеже властите не могат да дадат смислен отговор, прибягват до полицейска репресия.

RT отдавна е трън в очите на много западни страни, защото телевизията е нестандартна, смела, дава истински плурализъм на гледните точки и така оборва пропагадните клишета с които се захранва западната публика. Заради това медията бе етикитирана като "путинистка". Което всъщност е израз на огромно безсилие. Когато истината ти пречи, тогава наистина трябва да провериш журналистическите ти стандарти. И това е призив към Великобритания и към нейните объркани стандарти.

Медиите на Острова представят една изкривена истина за Сирия и Украйна и много държат да запушат всяко различно мнение. Този сблъсък не е нов. Стотици пъти в последните години бяха правени опити гласът на RT да бъде спрян. Защото обвиненията в пропаганда са пълно малоумие и това е ясно за всеки, който наистина е гледал RT. Това е модерна, ангажирана, раздвижена и изключителна реактивна медия, която обаче не се задоволява с клишетата, а рови надълбоко. И много често изобличава бруталните розови картини, които западните медиите чертаят. Заради това е тази война срещу свободното слово.

В "Медиапул", сайт, захранван с американски пари в новината за замразените авоари можем да открием следното изречение: "Този ход вероятно ще създаде затруднения за телевизията, която често кани гости, критикуващи Запада, и представя кремълската гледна точка, да функционира във Великобритания".

Кремълската гледна точка? Кани гости, които критикуват Запада? Това ли е нарушението? Това ли е ужасното престъпление? Това ли е причината за телевизията да бъде преследвана?

RT не е гласът на Кремъл, но дори и да беше -  какво лошо има хората да видят и руската гледна точка към нещата. Проблемът е, че западната преса е отвикнала да функционира в състояние на конкуренция. Когато се появи такава поривът е тя веднага да бъде забранена.

Това не е краят на телевизията във Великобритания. Тя ще намери начин да оцелее и да функционира, но просто се вижда как свободата на словото вече не е ценност за английските власти.

А, да, същият ден в  който блокираха банковите сметки на RT, британците спряха и интернета на посолството на Еквадор. Това беше опит да спрат Джулиан Асандж да пусне имейлите на Хилъри/Килъри в мрежата.

Велико нещо е свободата на словото, ей!

Наистина е навън от ЕС е страшно. Великобритания е пример за това. Очаквам десните анализатори да напишат текстове в тази посока, ама нещо ми подсказва, че тази тема няма да ги вдъхнови много...

Лъжите и интригите на социоложката Бъчварова

В края на миналата седмица китният планински Самоков бе разтърсен от протест. Стотици граждани излязоха като опит за последен вопъл срещу бездушието на институциите, решили неизвестно къде и как, да настаняват бежанци в града. На улицата не бяха излезли мускулести националисти или татуирани биячи, които си търсят медийна слава. Това бяха съвсем обикновени хора, майки с деца, пенсионери, работници, изправени на нокти от липсата на ясна информация, спотаени истини и сенчести държавни проучвания. Самоковци всъщност искаха да знаят и да чуят - има ли намерение държавата да настанява бежанци без да бъдат питани и информирани. Бог високо, цар далече. Като вицепремиер, който отговаря по темата първата работа на Румяна Бъчварова трябваше да е да си строши краката от бързане да отиде при хората. Това е работата на властта в кризисни мигове - да бъде видяна на място и да каже истината. Социоложката обаче предпочете да изкара неделята в политически мързел. Вместо това от нейно име бе прочетено едно писмо пълно с нелепици. В него се обясняваше, че държавата не предвиждала да създава никакви центрове в Софийска област. Факт, опроверган почти веднага от големи медии, които получиха информация, че запустелите казарми в Самоков са били оглеждани от различни институции преди няколко седмици. Кого си мисли, че лъже Бъчварова?

Безумията, лъжите, интригите и нелепиците съпровождат кариерата на социоложката във властта от ден номер едно на въздигането й в управлението. Но в последните няколко месеца тя се държи като еничар, а опитът й да наводни България с бежанци, които дори нямат правото да се намират на тази земя отдавна вече е стигнал до определението "национално предателство". Дни преди протеста в Самоков Бъчварова бе попиляна в блиц-контрола в Народното събрание. Именно там тя произведе зловещ бисер, който ще остане в най-позорните страници на историята. Притисната с въпроса как има сърце да гледа промяната на етническия състав на нацията с безогледното пускане на хора през границата, госпожа социоложката изсъска: "А вие наясно ли сте вашите родители откъде са дошли?". Нещо повече тя сравни българските емигранти с бежанците и ехидно се поинтересува дали те пък не прочистват етнически САЩ, Великобритания или Испания. „Това са естествени процеси на хора, които избират къде да живеят", допълни тя своите разсъждения по темата за бежанците, които напират на границата.

Целият този кошмар бе разигран, за да може Бъчварова да защити една друга политика, която е на път да взриви социалния мир навсякъде из страната - идеята бежанците да бъдат заселвани из запустелите села, държавата да поема техните здравни осигуровки. Госпожа социоложката дори изчисли, че две години щели да им стигнат да се интегрират и да си намерят работа. Но това не било заселване. Това било "осигуряване на пребиваване".

Социалните мрежи изригнаха, когато думите на Бъчварова в тяхната блестяща глупост удариха като бомба четящата публика и разпръснаха радиация.

Не знам от какъв род е Бъчварова, но две трети от българите могат да разкажат откъде са майка им и баща им. Те не са дошли от другия край на света и не са бягали от трудностите и немотията. Стояли са тук, поливали са с пот и кръв тази земя и това не е изблик на национализъм или някакъв патетичен патриотизъм - това е реалността. Българите не са дървета без корен, всеки знае кой е и откъде идва. Вероятно други държави са лишени от памет и модерно се изживяват като граждани на великото нищо, но България е страна, която помни. Форумите под словесния бълвоч на Бъчварова се изпъстриха с родови истории, за баби и дядовци бягали от турския ятаган, но категорично отказали да се лишат от своята идентичност. Това е последното дисиденство на един мачкан и притискан от бедност, интриги и безродници народ. Този народ знае кой е и откъде е дошъл. Наясно е със своето място в историята.

Ако Румяна Бъчварова не знае откъде са дошли майка й и баща й - това е изцяло неин проблем. Но да го приписва на всички българи - тогава просто трябва да се прегледа на психиатър. Ако нямаш национално самосъзнание тогава министър на кой си точно? Министър на бежанците? Те ли са ти дали властта в ръцете? В техен интерес ли работиш?

И като казахме бежанците, трябва да поставим втория голям проблем. Из центровете в България днес почти няма бежанци в хуманитарния смисъл на думата. Това са хора от Афганистан, Пакистан, Африка. Те дори нямат право да се намират на българска земя и трябва да бъдат връщани от границата, а вместо това ги регистрират и биват допускани в страната. България има своя ангажимент да даде подслон на тези, които бягат от войните и са жертви на насилие, но да приемаш икономически емигранти си е живо самоубийство. А повечето от тях не само не искат да се интегрират, а дори демонстративно странят от това. И като ги заселим по селата това какво означава - че те ще станат част от държавата ли? Ще се впишат в икономическия живот?

Отговор на този въпрос може да ни даде дори кратка разходка из центъра на София - в градинката покрай банята, до Джамията и целия път надолу до Лъвов мост, наричан вече "Кербала", защото нощем може да не видиш лице на българин. Живеещите там българи се заключват зад две блиндирани врати, затворници по неволя, а тези на които им е "осигурено пребиваване" бродят в нощта като зли призраци. Колко пъти полицията прави показни акции срещу тях, нещата утихват за няколко часа, а после пак градинката се изпълва със злобно гледащи хора, които по цял ден не правят нищо друго. Госпожа социоложката обаче е над тези неща. Тя гледа на света с розови очила, тя трябва да прокарва мракобесната политика, макар че изобщо не е ясно кой я е оторизирал за тези антибългарски действия. От прозорците на министерския автомобил не се вижда проблема, тя може да е профучавала хиляди пъти през софийската Кербала, но нали я пазят пазванти, защо да й пука за хората, превърнали се в жертва на малоумната правителствена политика?

Органите за сигурност вече не могат да гарантират и, че сред навлизащите у нас и бродещите по нощните улици няма джихадисти. Всички си спомняме нашумелия случай с атентатора от Ансбах Мохамад Делеел, който е стоял цяла година в България, но не е бил засечен като радикален елемент, дал клетва за вярност към "Ислямска държава". И когато хората се страхуват от атентати любимата дъвка на полулибералните медии е да се гаврят с тези страхове и да ги превръщат в обект на ирония. Това са същите тези медии в които Румяна Бъчварова е чест гост, където й се слагат във всеки втори текст, слепи за нейните политически и чисто човешки провали.

Сравнението на бежанците с българските емигранти също накара хората да настръхнат. Една емигрантка Вергиния Владиславова написа поразително писмо. Пълно с болка и страст, то направи на пух и прах Бъчварова. Жената съвсем ясно й каза - тя е отишла в чужбина да работи, а не да я интегрират. Българите и без да са в състояние на война се запиляха из света, защото собствената им държава ги удави в бедност и безработица. "Сравнението Ви с нас: 3 млн. Българи пръснати по света и това което влиза в Европа е меко казано цинично!", написа Владиславова и този стон стигна до много хора в мрежата. Именно този изпълнен с болка текст освети перверзията на мисленето, което приравнява несравними неща.

Изявлението на госпожа социоложката обаче трябва да бъде взето като много повече от повод за гняв. То показва каква бездна зее между обикновените хора и властовите бастуни. Когато един политик не е в състояние дори да разбере какво тормози тези, които са го избрали, то тогава той трябва директно да бъде пратен с еднопосочен билет на бунището. А и за българите е време да разберат какво имат насреща си. Време е да се събудят. 

Защото иначе ще ги събудят тези, които нахлуват в домовете им...

Кампания за психиатри

Предизборната кампания дава ясно доказателство, че ГЕРБ обитава някакво някакво паралелно измерение на реалността. И тук не говорим за фотошопираните плакати на Цецка Цачева, а за откровените лъжи на тази партия, пускани като информационни бомби, но с нулев ефект.

Ето вчера пресцентърът на ГЕРБ през агенция "Фокус" съобщи, че кметът на Троян Донка Михайлова подкрепяла Цецка Цачева за президент и дори и пожелала победа още на първи тур. Това не може да се нарече пропаганда. Това е глупост в титаничен мащаб. 

Пропагандата все пак може да влияе на хората, а информация, която бе отхвърлена като измислена само 15 минути след нейното пускане е доказателство, че ГЕРБ трябва да прекара пиарите си през тест за интелигентност.

Миналата година пак имаше подобна афера. Тогава пресцентъра на Здравното министерство бе пратил съобщение, че младите социалисти от Перник подкрепяли реформите на Москов. Перничани се бяха събрали да протестират срещу неговата налудничава политика, но някои хора категорично продължават да вярват, че информацията не трябва да има нищо общо с истината.

Всъщност подобен флирт с истината вече е като раков тумор за цялата държава. Подмяната и лъжата са символ на ГЕРБ. Точно както прословутите им магистрали не могат да изкарат и три месеца без ремонт, така и фактите им траят само по 15 минути.

Това е някакво състояние, което е близко до шизофренията. Всеки има право на мнение, но никой няма право на собствени факти, нали така беше. Когато някой придобие такива обаче май е време не да прави кампания, а да търси правилните и силни хапчета.

Точно заради това смятам, че политолозите са излишни.

Май е време психиатри да коментират кампанията...

Харизматичният минотавър в своя международен лабиринт

Eдна гневна и разтърсваща статия тези дни удари като земетресение блатистата атмосфера на българската политика и накара даже медиите на "Америка за България" да изпаднат в ступор, а най-накрая да приемат позата на митичните маймунки - не чух, не видях, не разбрах. Става дума за един текст в списание "Форбс" с автор Мелик Кайлан, където са описани българските политически драми около избора на генерален секретар на ООН и публичното харакири, което си направи родната дипломация. В безпощадния анализ е направена убийствена характеристика на Борисов, която ще стане част от златния фонд на нещата писани за страната ни. Кайлан не пести злъч, когато описва основния герой в драмата: "Бойко Борисов е името на този премиер - дълбоко посредствен, дори тъпоумен оцеляващ интригант, съвсем в примитивните политически традиции на региона. Той излезе за първи път на преден план като бодигард на последния комунистически сатрап в България. Това би трябвало да ви даде представа за качествата му". Това е като изстрел в десетката. Проблемът е, че трябваше външен автор да го каже, за да може да бъде чуто от повече българи. Защото у нас от години има хора, които ден и нощ повтарят същите описания на Борисов, но те обикновено се задушават между истериите на огромните заглавия, баналните интриги в сутрешните блокове и матросовщината на дежурните по любов медиите към правителството. Една от тях например тези дни изкара Кайлан турски фундаменталист и "някакъв рязан безроден фес с претенции за анализатор". Удивително е какви висоти може да постигне журналистиката, която е застанала в позата на злобния пудел, който пази ръката, която я храни. Това също е част от традициите на региона. Не се говори за аргументите, а се атакува този, който ги е произнесъл. Но така или иначе Бойко Борисов няма как да избяга и да се скрие от тази характеристика. Всеки, който е бил жертва на неговото управление е наясно, че най-накрая дори и чужденците проумяха това, че царят е гол, а срамотиите му добиха ранг на геополитическа карикатура.

Западните журналисти често се отнасят към България като към някаква върховна политекзотика. Така де, коя друга страна ще им осигури международно риалити със смяна в последния момент на кандидат за шеф на ООН. Световната дипломация, която е консервативна, чувствителна, внимателна към детайлите и действаща според строга етикеция вероятно е наблюдавала действията на Борисов с върховна форма на потрес. Ако бяха чели задълбочено статиите, които от време на време осветляваха докрай фигурата на българския премиер, щяха да бъдат по-подготвени за шоуто.

Статията във "Форбс" е само последната от няколкото значими и интересни текстове, които са се появявали за Бойко Борисов. Ще направим бърз преглед на част от тях, за да видите, че от време на време задълбочените журналисти са стигали до невероятни откровения за фигурата на Борисов.

През 2009 година, малко преди ГЕРБ да дойдат на власт, журналистът Беноа Опкен написа в "Монд" много интересен потрет на лидера на тази партия, озаглавен: "Бойко Борисов, шокиращият българин". В него с много фино френско чувство за детайл се описват няколко мига от баналното битие на Борисов. Опкен е от хората, които са имали привилегията да бъдат поканени в къщата на бъдещия премиер в Банкя. Тогава Борисов не ходеше по кампания, защото бе навехнал лошо своя глезен и вероятно заради това е решил да посрещне французина в домашна обстановка. Чужденецът остава поразен. В пристройката в двора на Борисов му правят впечатление наредените една до други празни бутилки от уиски и плакат на Марлон Брандо от филма "Кръстникът". Борисов чете вестник, но на французинът не му убягва това, че той е по-заинтересован от статия за Анджелина Джоли, отколкото от политическите новини. Лидерът на ГЕРБ е описан, за да добие публиката по-визуална представа какъв е наблюдаваният обект - "с телосложение на хамалин, с лице на боец, къса коса, мургав тен". Борисов дъвче пура пред препълнен пепелник и повече му се говори за футбол отколкото за нещо друго. След това следва драматичният извод: "След двайсет години на мъчителен посткомунистически преход, на мафиотизация и на афиширана корупция, на масова бедност, населението търси спасител, който да въведе ред. То мисли, че го е намерило в този харизматичен минотавър".

Харизматичен минотавър! Французите са велики. Много медии у нас така и не разкодираха този загадъчен образ и препечатаха статията като един вид хвалебствие за ГЕРБ. Което е супер иронично. Нека да ви припомня - в древногръцката митология минотавърът е чудовище. С други думи Борисов е наречен "харизматично чудовище". С тази фраза е описан цял обществен процес, защото иронията е още по-задълбочена. Цяло едно общество организира собствен култ около чудовището - това впечатлява французина. Митологичният минотавър обитава собствен лабиринт, но ако приемем, че думите омагьосват, то нима Опкен предварително не описа другият политически лабиринт, в който Борисов падна от власт драматично и страхливо, а след това "умните и красивите" го коронясаха отново, за да потвърдят култа към чудовището и да станат негови слуги.

А какво е накарало французина да определи своя събеседник като минотавър? Ами вероятно е налетял на една малко по-ранна статия, появила се през 2007 в американското издание "Конгрешънъл куотърли", което се занимава основно с новини около американския Конгрес. Там директно се обявяваше това, че Борисов е близък съратник на известни гангстери и е свързан с почти 30 неразкрити убийства в България, както и с мафията. Този текст периодично добива виртуална популярност, защото в него се съдържат обвинения, които повечето български медии не смеят да формулират. Минотаврите знаят как да отмъщават и да бъдат жестоки, цялата древногръцка митология го доказва.

Въоръжени с тези чужди наблюдения сега можем по нов начин да прелетим над скорошното откриване на предизборната кампания на ГЕРБ. Опитах се да прегледам набързо този сюрреалистичен спектакъл и да видя дали той ще предложи нещо ново или пък нещо различно. Човек винаги се чуди дали тъпоумният оцеляващ интригант и харизматичен минотавър е решил да обнови своя образ и послания. На мен лично шоуто ми заприлича на епизод на "Живите мъртви" - зомбитата са се събрали на едно място и ръкопляскат под диктовка. Това е някакъв парадоксален вуду-ритуал, който се повтаря с натрапчива устойчивост от избори на избори. ГЕРБ са удивително постоянни в мястото, сценографията и баналността на изразните средства. Всеки път е едно и също. И на откриването през 2013 година БСП му беше кост в гърлото, сега отново социалистите му пречат. Този път обаче конспирологията е достигнала до нови нива - Корнелия, Радан, Първанов и Карадайъ щели да се обединят срещу ГЕРБ. Човекът е останал без проекти, няма какво да предложи, заради това набляга на страха. Описваш катастрофична реалност, а след това пускаш антонигълъбовците и другите шменти-капели по телевизорите да повтарят със задгробен тон и вуду-интонации какъв ужас ни чака в света без Бойко. Това е типично минотавърско проявление. Чудовището е останало без харизмата и може да предложи единствено страха.

Разбира се, откриването ще се запомни и с фотошопирания билборд на Цецка Цачева. На него парламентарната шефка е изобразена с една лебедова шия и прибрано тяло, което уви трагично отсъства в реалността. След номинацията на Цачева много хора се възпротивиха на това тя да бъде критикувана заради физическите си недостатъци и са прави. Проблемът е, че с пускането на фотошопа ГЕРБ сами се набутват в този капан. През 2012 година във фотосесия за списание "Мери" Цачева беше така фотошопирана, че външно приличаше на манекен от тези, които стоят на витрините. Сега за втори път фотоманипулацията става част от арсенала на ГЕРБ.

Проблемът на партията е, че могат да пуснат фотошопа на билбордовете, но няма как да го задействат в действителността. Заради това ще гледаме сценки ала Кашпировски, където зомбитата ще се опитват да се самоубеждават, че принадлежат към света на живите. А Минотавърът ще се опитва да ни убеди колко прекрасно е да се живее в лабиринта без изходи, където тъпоумните схемички ни се представят като висш план за вселената.

Чужденците започнаха да проумяват Борисов. Разгадаха балканската харизма, разкодираха хулиганския код, откриха чудовището и му направиха окончателната дисекция.

Можем да се надяваме, че и българите ще направят същото.