В България очевидно всичко трябва да се превърне във
фарс, за да можем колективно да осъзнаем какво е истинското състояние на
държавата и на онова, което твърде смело и много пресилено наричаме
"управление". Точно такъв проблясък на знание с елементи на буйстваща
комедия беше бягството на Радослав Колев и Владимир Пелов от Централния
софийски затвор. Новината можеше и да бъде подмината в мътния поток на
ежедневни глупости и дивотии, но някои подробности от историята сякаш просто
бяха създадени за роман. Като факта, че затворниците са получили оръжие в
затвора с колетна пратка. Или още по-безумното - бягайки те са били преследвани
не от надзирателите, а от чистачката, която успяла да ги проследи до колата им
за бягство с тъмни стъкла. Легендата за чистачката получи такова медийно
отразяване, че вътрешният министър Валентин Радев само след два дни се вбеси и
разкри нови подробности. Не чистачката Христина преследвала бандитите, а
социалният работник Кръстьо. Чистачката само (и тук ще дадем думата едно към
едно на министъра, защото, опасявам се, че тази богата словесност не подлежи на
качествен и смислен преразказ) "е искала да види и тя, защото не е
повярвала какво се случва". Значи социалният работник преследва бягащите
затворници, а чистачката тръгва по следите му, защото просто се интересува дали
този екшън ще свърши с хепиенд. И нито дума къде са били надзирателите в
затвора, защо нито един от тях не се е появил на драматичното
местопрестъпление. Всъщност това мълчание е в основата на проблема, но нека да
допълним случката с още малко политически подробности.
Бягството на двама психопати с дълги криминални досиета,
агресивни, посягали на хора и на органите на реда просто нямаше как да не се
превърне в политически проблем. И темата буквално зареди с напрежение
парламента. Мнозинството реши, че парата трябва да бъде изпусната и привика
вътрешният министър Валентин Радев и правосъдната министърка Цецка Цачева, за
да дадат обяснения по случая. Вместо яснота обаче всички чули двата разказа
останаха с впечатление за една тромава, абсолютно безполезна и тежко
неадекватна система за сигурност. От МВР обявиха, че още преди година подали
сигнал за готвено бягство на Пелов. Така и не стана ясно на кое бюро е потънал
сигнала и какво се е случило с него. Цачева пък бе възприела друга тактика - тя
построи разказа си така, че да не отговаря на въпроса къде й е оставката и кога
точно ще я депозира. Министърката прояви чудеса от реторично майсторство, за да
замъгли въпроса и да се изтегли в сенките. "Подаването на оставка е
най-лесно. Готова съм да я подам, когато премиерът ми я поиска", обяви
пред медиите тя. Всъщност Цачева може и да не разбра, но нейната политическа
кариера приключи. След години безлично съществуване по върховете на политическата
власт в последните две години тя натрупа отрицателен политически капитал -
загуби президентските избори през 2016 година и се издъни на един от
най-безличните постове в правителството. Но е важно да се отбележи модела.
Цялата власт - кабинет, парламентарно мнозинство и присъдружни политолози се
включи в защитен модел. Те не тръгнаха да разследват, не тръгнаха да изясняват,
а да замазват следи. Това е моделът на поведение и вероятно именно в него
трябва да търсим отговора кой помогна на затворниците да избягат от
охраняваната сграда. Пред нас имаме власт, която само имитира твърдост и
размах, а всъщност е подчинена на корпоративни мрежи и феодални интереси.
Подобна система може да функционира само в частна, а не в обществена полза и
заради това, когато някъде схемата се издъни, когато бушоните гръмнат
мелодраматично, вместо отговори получаваме абстрактни обобщения и литературни
уверения, че нищо извънредно не е станало. Защото именно така ще се запомни
този случай. Със странното самоуспокоение на шефа на правната комисия Даниил
Кирилов, че от времената на граф Монте Кристо винаги е имало бягства от
затвора. По-късно главарят на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов обобщи това с
фразата: "Колегата Кирилов направи исторически преглед...". Граф
Монте Кристо бе изкаран исторически герой. Класически номер.
И понеже ГЕРБ се опитаха с литература да замажат
кървавите си отпечатъци на местопрестъплението трябва да ги предупредим, че
дори в това символно поле могат да претърпят политическа загуба. Да, Едмон
Дантес избяга от замъка Иф в дебелия епос на Дюма-баща, но пък нека да си
припомним култовата творба на Свобода Бъчварова "Опасен чар". Там
главният герой в поредното си превъплащение на капитан Илия Буревестников мъдро
ковеше една от своите бъдещи жертви: "Мирише ми на командировка в
Софийския Централен Затвор… От мен един съвет: килия 213, вторият етаж, южното
крило. При бай Ставри... познавам го лично... Човекът е строг! Но справедлив.
Много обича майтапите". Само си представете какво време е било - Централният
затвор е символ на неотменимата съдба, на наказанието като закономерен завършек
на престъплението, на нещо с което всяка криминална активност прекъсва. Тоест
аргументът - още от времената на граф Монте Кристо са ставали бягства може да
се отговори единствено с: "Да, ама ако бай Ставри беше надзирател бягство
никога нямаше да има".
Всъщност нагазихме в полето на литературата, защото
анализът на действителността ще горчи като отрова. Бягството осъществено по
този начин показва, че системата е прогнила като дървена къща насред блато.
Подобно действие нямаше как да е възможно без съучастие на персонала и нямам
представа колко време ще отнеме на разследването на случая да го установи, но
всеки доклад без посочване на съучастници сред надзирателите със сигурност ще е
фалшив. Подобно бягство няма как да стане без пълно безхаберие в министерството
на правосъдието, стигащо чак до управленско ниво и мащаб. Именно в мигове на
криза всеки път се вижда как в България основите на държавата са глинени и
могат да рухнат при всяко дребно събитие, което се превръща в медийна сензация.
Всеки път отново и отново с налудничава упоритост излизат истории, които ни
показват, че живеем само в спомена за държава. Това, което наричаме
"държава" днес е някаква комбинация от патетични уверения, които нищо
не струват, тотална бюрокрация, удавена в собствените си бездействие, оставени
на самотек жизненоважни системи и хора, оставени сами в мисията си да свършат
нещо без да знаят кое е правилно и кое не. И когато човек се опита да проследи
драматичните нишки на този фарс, всички екстремни подробности около изчезването
на престъпниците, всички политически пируети от лъжи и измами, започва да се
пита дали не трябва радикална реформа в тази страна. Въоръжете чистачките и
уволнете министрите. Може би това ще е началото на нещо по-полезно за страната.
По-полезно от колективното безсилие и тотална арагантност на ГЕРБ и
управленските недоразумения на тази формация, която трайно се превръща в
основна заплаха за сигурността на България.
No comments:
Post a Comment