Спасителят на нацията, носителят на новия морал, ред и
законност, законодателят на различното, трубадурът на бъдещето,
кастинг-режисьорът на политиката, учиндолският комедиант Слави Трифонов тези
дни пак прави заглавия в жълтите новини и светските хрони. Шоуменът вероятно
реши да си даде почивка от мислите за отечеството и инженерните планове за
правене на нова партия и записа песен с рапъра Криско. Не можем да отречем -
парчето се радва на интерес. За по-малко от месец в ютюб то вече гони близо 7,5
милиона гледания. В името на спасението на колективната душа на България и
малкото й останали мозъчни клетки можем да се надяваме, че една огромна част от
кликовете са били просто воайорство, нездрав и палав интерес, опит за измерване
на нивото на дебилизация на нацията, нещо като надникване в черната бездна на
болезнената трансформация на чалга-мисленето в политически процес. В противен
случай можем просто да отменим надеждите за светло бъдеще и да налапаме дулото
на пистолета още сега, за да се измъкнем по-бързо от този тунел без никакъв
изход. Но понеже новоизпеченият политик Трифонов никак не е щедър откъм
конкретни идеи, отвъд баналните клишета с които цяла сюрия от мошеници по време
на прехода се опитваха да откраднат и присвоят електорален ресурс, ще си
позволим да разглеждаме текста като реална политическа програма. Песента се
казва "Гледай как се прави" (всъщност реалното произнасяне е
"Глей как се прай" и заради това оттук-нататък ще се съобразяваме с
начина по който се пее реално, а не с литературните фрази) и ни потапя в едно
дълбоко блато от емоционален мрак, морална безпътица и похотлив нарцисизъм. Ако
преодолеем първоначалното отвращение и махнем за сбогом на здравия разум, ще
открием в наратива твърде много конкретика, която за съжаление може да бъде
пренесена едно към едно в обществените отношения.
Текстът започва с преамбюл, изпят директно от Трифонов,
нещо като загряване на публиката за първите действия на новата власт, ако успее
да издрапа през изборите и да подлъже електоралното тяло. Той гласи следното:
Както
те обичам, ше те открадна,
ако
ми попречат, шъ ги убия
Всяка нова партия е задължена да постави въпроса за
властта пред себе си, както и да изгради някаква алтернатива. Всякакви уверения
за доброто бъдеще на народа са оставени на заден план. Тук целта е властта е
сама за себе си. Тя е възвеличена до ранг на любов и е обявено, че в случай на
нужда ще бъда открадната. И най-важният образ - всеки, който пречи ще бъде
убит. Ако си мислите, че това е преувеличено просто трябва да си пуснете
произволно шоу на Слави. От години насам то се е превърнало не в развлекателна
продукция, а в нещо като обществена прокуратура за лично ползване. Не дай си
боже да си сред хората, които са заявили дори и една запетайка несъгласие с
Трифонов. Предаването му тогава се превръща в картечница, която стреля на месо
и иска кръв. И авторите на програмата не знаят граници в громенето на
политическия противник. Всеки днес можете да гледате организирането на медийни
екзекуции. Водещият чете с гробовен глас мнението на избраната жертва, а след
това сценаристите като наказателна рота зареждат автоматите и искат да леят
кръв. Подобно поведение се повтаря и не само в медийна среда. Всеки несъгласен
е обявяван за слуга на статуквото и арсеналът срещу него не знае мярка -
билборди, гневни интервюта, градска ирония. С други думи - не можем да твърдим,
че в политическата програма "Глей как се прай" нещо е преувеличено.
Там са описани реални механизми, които отдавна са задействани.
В този момент трябва да обърнем внимание и на
сценографията на видеото. Тя е от особена идеологическа важност. Там ни се
представя Слави Трифонов на нещо като престол, а в краката му се тълпят
полуголи мацки. Естетиката е болезнена като шило за лед забито в окото.
Картината не е еротична, а садомазохистична, защото навлизаме в реалните дебри
на бъдещото политическо действие.
За
тебе ставам звяр одма,
хапа
като кобра
и на
себе си не моа да помогна.
Само
аз моа да те правя и доволна,
и
бясна и после да те кротна...
Политическите превъплащения тук граничат с прозата на
маркиз дьо Сад. Имаме заиграване с първичните инстинкти на избирателите.
Народът е оприличен на мацка, която единствено Трифонов и компания могат да
ощастливят чрез животински практики. Това с хапането не е новост в политическия
инструментариум. Шоуменът отдавна се опитва да изобрази поведението на
садо-мазо господар, който единствен владее тайния език и желания на хората.
Именно с такава презумция законодателят на чалгата се появи в политическите
процеси, надявайки се, че миналото му ще бъде заличено от безкрайната наглост.
Тирадите в стил "няма такава държава" са именно хапането.
Телевизионното ръмжене всяка вечер също трябва да бъде причислено в този
арсенал. Всяко екстремно действие обаче трябва да води към радостен финал. И
той се появява в лицето на Спасителя, който единствен може да кротне народа. Ще
го прави доволен и така ще го потопи в светло бъдеще, че ще ги издави радостно
в него. Това е някаква еротична утопия. Тя обаче издава и класическа идейна
импотентност, защото както ще видим цялата политическа програма се свежда до
физическата възбуда на електората, а знаем, че подобен процес е нетраен и силно
ограничен във времето.
Така стигаме до една от мини-кулминациите на текста,
ключова за бъдещето разбиране на чалга-управлението. В нея имаме и
самопризнание за подмяна, макар и изразено в самохвалствен дискурс:
Мойта
роля беше да тъ направя мокра,
да
не си отровна,
не
моа да ти смогна,
вкусотия
дето искам да я бодна...
Преди да бъде реализиран пътят към властта, народът
трябва да бъде подмокрен. Тоест необходимо е на хората да бъде подхвърлена
играчка, някакво забранено удоволствие, което да може да ги подготви за процеса
на трансформация. И всъщност какво, ако не опит за колективно подмокряне беше
двугодишната сага с прословутия референдум на Слави за идеи, които звучат
красиво, но не биха променили абсолютно нищо в безвремието на безкрайния
преход. Но автоеротичното удоволствие на инженера на това подмокряне е толкова
очевидно, че е брутално неанализируемо. Пред нас имаме лирически герой, който
се представя за бог на еротиката, някакъв политически епикуреец, който смята,
че цялото битие се свежда до еротичните му фантазии за властта. И това не е
поетично преувеличение. На него му е дадена роля и той се вживява като пациент
на психиатрия в нея. Оставяме настрани класическите чалга-мотиви, поднесени в
модерна опаковка - тук ни се разкрива цяла житейска философия. Дай да боднем
моментално, пък после ще му мислим какво правим. Жалко за боднатите, разбира
се, защото накрая те ще платят сметката. А и срама.
На ниво визия няма как да не ни направи и впечатление, че
целият клип е изпълнен с продуктово позициониране. Скритата реклама дрази
повече от пряката, защото за пореден път създава усещането за някаква гигантска
манипулация, заиграване със съзнанието по най-отвратителния начин.
Това ни пренася буквално насред самата власт. Тя е
описана банално просто:
Недей
пипа звяра, че превърта -
само
да те видя, шта изкърта
Представете си тази практика реализирана в управление и в
състав на Министерски съвет. На човек неволно му се приисква да емигрира на
Марс. Но поднесена ни веднъж тази програма се нуждае и от хора, които да я
реализират. А след като политически законодател ни е бащата на чалгата, то
очевидно за министри трябва да търсим плейметки, защото в противен случай
формулата ще се разпадне и магията ще се изпари. И понеже напоследък е мода са
се правят кабинети в сянка, можем да се опитаме набързо да спретнем едно
предположение за управленския състав на Слави. Основният изкъртвач разбира се
вероятно ще вземе министър-председателското място, защото всичко останало ще му
изглежда като конспирация на статуквото. Нека да не забравяме, че Слави
Трифонов изпя "тука със комбайна, на на най-на", значи може да бъде и
министър на земеделието и основен разпределител на еврофондове в сферата.
Вицепремиер и министър на финансите задължително трябва да бъда плейметката
Нора Недкова, която в студиото на Трифонов обяви, че е раздвоена между своите
две "аз" - сериозната жена и сексуалната такава. Всички бяхме
свидетели как Недкова обяви, че макароните са храна за простолюдието значи е
идеална за министър на финансите, които задължително напоследък трябва да носят
в себе си презрение към бедните. Иво Сиромахов - министър на отбраната. Все пак
всеки, който прочете негова статия веднага ще си плюе на петите, така че има ли
по-голяма гаранция за националната сигурност от такъв човек? Даже НАТО не ни
трябва, а може Ердоган да ни поднесе като дар Истанбул и да затвори Турция
изцяло в Азия, за да е сигурен, че няма да му се наложи да си общува отблизо с
неговата проза. Всеки от сценаристите може да вземе произволен министерски
пост. Хората говорят така мъдро и експертно по всеки въпрос, че са направо като
дялани камъни. И са пълни с рецепти за оправяне на държавата повече и от
произволен шофьор на такси. Родени управленци. И целият този екип си е начертал
шокова програма за действие, която дори не е скрита, а ни е описана патетично в
целия си блясък:
Ше
ги бомбя, тука над закона
искам
да източа всички банкови клона,
да
се молят кат свещеник пред икона,
искам
да избягаме със няколко милиона
Тъжно и мрачно, дами и господа. Утопията пак се свежда до
източване на банките и бягство с няколко милиона. Стремежът на лирическия герой
на политическата програма е издигането над закона, защото само то би позволило
реализацията на схемите, аферите и фъсването с парите, далече от
"оправеното", "изкъртено" и "подмокрено"
отечество. Всъщност добре, че Трифонов се появи в тази песен. Така поне никой
няма да има оправдание, че не е знаел. И че не е разбирал, че алтернативата,
която ни се рекламира като нещо суперново всъщност е пошлата чалга-естетика,
получила плът и напълнена с инженерен блясък. Ако това е различното опасявам
се, че през цялото време не сме описвали утопия, а мазохистичен кошмар.
България обича тази подмяна, а и човекът си го признава в прав текст:
Аз
съм звяр, ягуар,
сладкия
ти сън и големия кошмар
Ако това бяха избори за шеф на зоологическа градина или
за директор на фолк-дискотека пред нас се намира идеалната кандидатура.
Но все
ми се струва, че нашите планове за България трябва да са различни, нали?
No comments:
Post a Comment