Бяхме позабравили, че е възможно такова шоу. Арестът на
кметицата на "Младост" Десислава Иванчева се превърна в грандиозно
пряко тричасово излъчване на медии, а ошашавените зрители гледаха сценки, които
иначе виждат само в италианските сериали. Кметицата - с белезници. На улицата -
прокурори броят пари. Маскирани полицайки. Спрени коли. Шефът на
специализираната прокуратура се появява на сцената. Журналистките го питат нещо.
Той загадъчно мълчи. Иванчева се опитва да вика. Запушват й устата. Емир
Кустурица може само да се учи как са прави модерно балканско кино. На другия
ден ни заляха с антикорупционни подробности. Кметицата поискала подкуп от 70
хиляди евро. Изнудваният, оказа се, нямал тези пари, но теглил кредит, за да ги
даде на прокуратурата, за да може тя (прокуратурата) да заложи капан на
Иванчева. "Робинята Изаура" дори не може да се мери с този
драматизъм. После се оказа, че Иванчева, а и нейната заместничка "светнали"
от специалната субстанция с която били поръсени парите - значи със сигурност
били корумпирани. И какво ли още не. Целият този истеричен сюрреализъм, разбира
се, не скри веднага подозренията на хората. Все пак от всички районни кметове в
столицата бе атакуван единственият, който не принадлежи на политическа партия,
а бе избран като граждански протест срещу бюрократизираната партокрация. По
времето на своето кметуване Иванчева често влизаше в новините, а политическите
скандали покрай личността й (откривателят й за политиката Георги Кадиев се
отказа от нея) просто придаваха допълнителен и пикантен фон на историята.
Вероятно заради това много хора от протестърската секта се хвърлиха да
защитават Иванчева с пионерски пламък и евроатлантически възторг. Евгений Дайнов
дори написа есе за това как е предупредил, че диктатурата идва. Последваха го
още десетки излияния по темата с все по-увеличаващо се кресчендо и стържене на
зъби.
Всички протестърски хленчове и професорски терзания, че
идва диктатура, която лично Путин командва отвън съвсем не правят добра услуга
на Иванчева. Тя сама по себе си успява много по-ефектно да се справя с медийния
тормоз и да демонстрира твърдост в ситуации в които други биха се разпаднали на
малки парченца. Защото опитът на политическите матросовци да се хвърлят на
амбразурата с голи гърди и моралистични есета по същество е нож в гърба й,
защото ГЕРБ извадиха най-тежката си карта и посякоха с нея всички радетели за
съдебна реформа: "Нали искахте румънски модел, защо протестирате сега?".
Ето това е отровната ирония на ситуацията - най-кресливите, най-протестиращите,
тези с най-моралистичните плюнки всъщност дадоха най-страховития инструмент на
властта за саморазправа с всеки излизащ от паяжината и опозиция на феодалния
модел "Суджук". Защото това с Иванчева, почти сигурно е, ще се окаже
театър и то с психарски сценарий. Начинът по който бе изиграна сценката пред
очите на всички подобно на антикорупционно риалити със задъхани репортерки и
учестено дишащи анализатори в студиата ясно разкрива, че сме свидетели на
спектакъл. Истинската борба с корупцията далеч не е толкова бляскава, нито така
екшън-ориентирана - тя е методичен, документален, свирепо строг процес, който
не дава шоу-резултати, но реално вкарва хора в затвора. Ако приемем, че аферата
"Иванчева" е модел за действие със заподозрени в корупция кметове,
тогава защо подобно шоу не бе разиграно и с кмета на Септември Марин Рачев. Не
си спомням него да са го държали на улицата, а барети да разлистват пред него и
пред камерите документите на ДАНС, които бяха открити в спалнята му. Около
театъра има още много въпроси. Как така Антон Тодоров - Мумията се оказа
наблизо, че в реално време предаваше във фейсбук? Как така толкова много медии
бяха предупредени и пратиха камери за пряко излъчване? Нормално ли е един
заподозрян да бъде държан 6 часа на улицата с белезници, пък дори и да се окаже
виновен. Все пак се предполага, че живеем в правова държава, а подобно нещо е
грубо нарушение на всякакви хуманни норми. Има един кадър на който полицайка е
сложила ръка върху устата на Иванчева, за да не вика или нещо подобно? Нима
това е правилен модел на поведение? Какво се опитва да заглуши представителката
на органите на реда? Откога полицията действа така? И какви бяха всички тези
маскирани, направо забулени жени? Част от ефектната масовка?
Поставяме всички тези въпроси, за да отбележим една
поразителна аналогия. Това е стар похват на органите за сигурност у нас,
началото на който бе дадено през 2010 година по времето на Цветан Цветанов.
Нека да припомним - тогава за първи път продуцентската къща "МВР
пикчърс" извади екшън-филмче. В него виждахме как полицейска кола броди из
София и стига до болница, където се намираше бившия военен министър Николай
Цонев. Прокурорът Роман Василев лаеше като есесовец: "На колене! Ти си
абсолютен престъпник". След това камерата попадаше в дома на друг човек
(лицето му така и не бе показано), който внимателно даваше на органите да го
арестуват. По-късно научихме, че това е бил Алексей Петров. Ето как на в лицето
на обществото бе натикана прословутата акция "Октопод", дълго време
перлата в короната на цветанцветановщината. Нека сега обаче да поемем дъх и да
си припомним резултатите от първото екшън-кино на МВР. Делото
"Октопод" потъна в блатото на правната система, а днес дори и най-любвеовилните
към властта медиите не искат да говорят за него. Цонев осъди България в
Страсбург един път, а после и в български съд получи солидно обезщетение,
демонстрирайки на практика, че цветановщината е садо-мазо лукс, който винаги
излиза солено. Но това филмче един път завинаги ни преподаде един основен урок.
Когато някой се опитва да замени доказателствата със спецефекти, логиката с
видеообрази, а истината с риалити, тогава просто властта се опитва да върти
обществото на малкия си пръст и да трупа ефектни пиар-точки. В този смисъл
всеки, който вярва, че шоуто ще продължи обективно, а телевизионният спектакъл
ще се превърне в реална битка с корупцията, трябва да кандидатства за титлата
"Наивник на десетилетието". Пред нас не разиграваха тренировка за
операция "Чисти ръце". Станахме свидетели на учение за саморазправа с
неудобни на властта хора, за властова репресия срещу всеки, който не е клекнал
на суджуците. С което не искам да героизирам кметицата на "Младост".
Не познавам нейната дейност, не я познавам като човек и като политик. А тя може
и да се окаже виновна. Но тук проблемът не е в задържането на заподозрян, а в
начина на извършването. Такава пиротехника бе използване, че всеки здравомислещ
човек ще заподозре, че нещо не е наред. Спецефектите винаги целят да омагьсат
публиката, да отклонят вниманието й от нещо. Според мен се опитват да скрият от
нас факта, че властта тръгва на поход срещу несъгласните въоръжена с
антикорупционни знамена. Това ще е голямото алиби за всички спектакли на които
ще се нагледаме до местните избори. Чистите ръце за които всички мечтаят просто
ще се окажат дългите ръце на властта, които ще се опитват да пренаредят пешките
по най-удобния за управлението начин. Схемата е толкова прозрачна, че е обидно.
Но пък е с такъв театрален заряд, че следващата церемония по раздаването на
наградите "Аскеер" вече е предрешена.
No comments:
Post a Comment