Паниката на лакеите на статуквото

В последните три дни от чисто научен, а донякъде и мазохистичен интерес си правя труда да изчета повечето от "анализаторските" реакции из българските медии за проведения събор на Бузлуджа. Трябва да го призная - дясната интелигенция се раздаде докрай тази година. Дали ритмите на Горан Брегович смутиха евоатлантическата им емоционалност или незапомненото количество хора - това ще остане мистерия. Но на чисто словесно ниво бяха отбелязани нови постижения в езика на омразата и то, парадоксално, от хора, които иначе кресливо се обявяват за най-толерантната част от обществото.

Така например Александър Йорданов обяви хората на върха за "сбириток". И нещо повече - човекът има рецепта: никакво нормално приемане на социалистите. Знаем къде свършва това - до огъня на пещите. Не се заблуждавайте като смятате, че той има предвид нещо различно. Авторът, разбира се, ще отрича, но в болезнения му тон се усеща ламтеж за концлагери.

След това се гмурваме в блатото на Антон Тодоров. За него Бузлуджа е "сборище на национални предатели", самият митинг - "политическа чалга в действие". Къде Мумията видя чалга е загадка? Ако Горан Брегович е чалгар, тогава трябва да попитаме и европейската му публика ли са чалгари? А когато Бойко Борисов се среща с Лепа Брена, а след това с Цеца Величкович - това връх на класическата музика ли беше? Самият А. Тодоров също не е далече от чалгата - тази фиксация в дупарите, която той обяви публично издава като мининум едно - сигурно пише следващата си книга под звуците на Азис.

Така неусетно стигаме до госпожа Илияна Беновска, единствената журналистка в света, която при толкова много кризи, проблеми и скандали в държавата, има въпроси единствено към лидерката на опозицията. И така открихме основния проблем, който разтърсва управлението - как така чаши с лика на Нинова са се продавали на върха? И с наслаждение пита - защо Нинова не е подарила по една чаша на хората, за да има къде да си слагат вечер "гладните ченета".

Мога да продължа този списък. За знайните и незнайни анализатори, които упражниха реторичното си майсторство срещу БСП, за да може белким Бойко Борисов да ги забележи и уреди някъде. За психодясното от чийто демоничен бяс веднага става ясно, че при първа възможност ще се гушнат с ГЕРБ в любовна прегръдка. Минах през всичко това, но в края на тунела, изненадващо и за мен, се оказах зареден с оптимизъм. Медийната шпицкоманда този път бе пусната на максимални обороти, което е класически знак за паника. Сетих се за песента на Сам Кук "A Change Is Gonna Come" и не мога да спра да си я пея от няколко дни насам. Промяната витае във въздуха...:)))) 

Иначе щяха ли лакеите на статуквото да бъдат така озверели?

Светкавици по политическите върхове

Поредна политическа буря разтърси върховете на държавата тези дни и тук дори не говорим за революционната ситуация в Шарково, масовото недоволство и гняв, Меги Дерм в народна носия и всички останали знаци, че България се намира във взривоопасно състояние. Покрай козите и агнетата и трагедията на баба Дора (ако имаше автентична десница тя трябваше не само да застане на страната на един дребен производител, но и да я издигнат за кандидат-президент) стана ясно, че искрите между ГЕРБ и президента Румен Радев съвсем не са затихнали и е въпрос на време да се разрази истинско торнадо от медийни стрели, интриги и откровени манипулации.

Древногръцкият спектакъл на обвинения и ултиматуми започна с едно изявление на Румен Радев. Президентът изкоментира оставките в Земедлското министерство покрай кризата в Странджа, но обяви, че това само начин за отслабване на напрежението, а не за решение на проблема. А след това реши да не остане длъжен и на премиера Бойко Борисов, който само дни преди това се бе тупнал в гърдите, че по време на неговото правителството делът на сивия сектор е спаднал, а при служебния кабинет на Огнян Герджиков е белязал своя пик. "Служебното правителство остави 1,6 милиарда. Нека да кажат къде са", остро обяви ген. Радев и припомни, че правителството на Герджиков се нагърби и с мисията да събере просрочени вземания от много години насам.

Голи снимки на Цвета Караянчева да беше размахал едва ли Радев щеше да предизвика толкова гневна и моментална реакция от страна на управляващите. И това с бурята не е моя измислица. Редица сайтове решиха да онагледят сблъсъка с метеорологични сравнения - гръм и трясък, светкавици, гръмотевици, торнадо...Сигурно причината е в хладното и дъждовно лято. То няма как да не влияе и на политическия климат у нас със своето лошо настроение.

Само ден по-късно ГЕРБ свикаха тежката артилерия (Теменужка Петкова, Делян Добрев, Тома Биков), за да отговарят на президентските упреци. "Лъжа!", изригна триото вкупом и постави на Радев тридневен ултиматум да си оттегли думите или да покаже документи за своите твърдения. Иначе, изхърка заканително Тома Биков, вече ще си имаме и "господин Лъжа". В политическите процеси категоричният тон винаги е за предпочитане пред мрънкането. Той създава усещането за увереност, за тайно знание, за спотаена сила, която само чака своя звезден миг, за да се развихри. Но има една малка уловка - трябва да го използваш само, когато си сигурен в своите твърдения и знаеш, че никой никога не може да те постави на колене. Това шоу-магията се задейства и работи. В случая ГЕРБ избързаха със спецефектите и ролите на "лошото ченге" и само ден след техния ултиматум бяха пратени в нокаут. Служебният премиер Огнян Герджиков обяви пред медиите, че Радев не лъже, че неговото правителство наистина е постигнало пробив в сектор "Енергетика" и е успяло да събере 1,6 милиарда лева, нещо, което можело лесно да се провери в министерството на финансите. След това изявление никой не чу нищо повече за ултиматума на ГЕРБ и тези, които го дадоха предвидливо решиха да се оттеглят в сенките, защото изведнъж въпросът на Радев остана да виси заплашително и силно - къде са парите, къде са тези милиард и половина лева? Въпросът с допълнителните пари в бюджета винаги е бил ахилесовата пета на ГЕРБ. Навремето правителството на така мразената тройна коалиция остави близо 8 милиарда лева бюджетен излишък, които обявилият се финансов гуру Симеон Дянков успяха да прахоса толкова бързо, че се наложи да прибере и 1,5 милиарда лева от бюджета на НЗОК в общия бюджет. Това и до днес е най-големия фокус, разиграват пред очите на всичко. Като думата "фокус" спокойно можете да замените с "кражба". След това братовчедът на Сатаната Пламен Орешарски също успя да понапълни резерва, а второто правителство на Борисов го изтупа като брашнян чувал. Сега разбрахме, че това поведение е абсолютно системно. Всъщност заради това премиера постоянно се опитва да говори за приходите в бюджета, за спряната контрабанда, защото знае, че е уязвим по линия на натрупването на средства.

Всъщност ГЕРБ винаги са давали вид на партия, която знае как да заобикаля подобни капани и да подбира внимателно битките в които да участва. В случая обаче направиха грешка, която независимо от медийната среда ще се връща към тях като бумеранг. Може да го отдадем на изнервеност и лека истерия. Бунтовете из Шаркове, протестите пред Министерския съвет, медийните реакции - те докараха ГЕРБ до такова състояние, че да пуснат в действие даже и Антон Тодоров. И ако в обичайна ситуация този разрушител на мозъчни клетки можеше да свърши работа, по отношение на президента банановата кора за подхлъзване беше очевидна отдалече. Ген. Радев е доказал, че не е политик, който пуска инсинуации или говори непроверени данни. Нещо повече - неговото стратегическо търпение, за да извади данни в решителния миг, вече един път му натрупа доста точки. Нека да припомня - по време на посещението на руския патриарх у нас, когато руснаците пуснаха единствено неговата реч, цялото психодясно, дори и ГЕРБ ореваха света, че президентът е мълчал докато госта му обижда България. Държавният глава обаче не се подаде на изкушение да отговаря с голи твърдения. Месец по-късно се откри запис от срещата на който се видя, че Радев не е мълчал и е отговорил достойно. Търпението е стратегически ресурс в неспокойна България, която често прилича на психиатрия, оставена без хапчета.

ГЕРБ обаче се заблуждават, ако смятат, че с подобни пресконференции и медийни ултиматуми могат да навредят на харизмата и рейтинга на президента. Вероятно заканителният и категоричен тон е добро средство за сплотяване на твърдия електорат, но той капсулира ГЕРБ и трайно ги закотвя като основна метафора за противното статукво. Силата на Радев е в неговия антисистемен блясък. Независимо, че вече близо две години е на политическия небосклон, той продължава да бъде основната надежда за алтернатива на сегашния модел и безвремие. И удивителното в тази надежда, че тя е влудяващо надпартийна. Радев е припознаван за основен лидер на нацията от социалисти, патриоти, а подозирам дори и от гербаджии. Тоест пряката атака срещу него, особено реализирана по този начин, налива вода в неговата мелница и доказва на феновете му, че партията на статуквото не може по никакъв начин да понесе човекът, който им говори истината в очите.

Поредната престрелка обаче показва, че ГЕРБ започват да живеят с обсадна психика. Те вече виждат врагове навсякъде, а подобна параноя е в състояние да те заплете в повече битки отколкото може да понесе обикновен човек. Но нека да бъдем обективни, за да не каже случайния читател, че тук се намесват личните пристрастия. Всичко описано съвсем не означава, че партията на Бойко Борисов е отслабена. Тя просто се намира в един леко абсурден и странен период на своето съществуване. След близо 10 година на власт ГЕРБ отдавна вече имат своята мрежа или паяжина от избиратели, както и прословутата изборна машита. Но страдат от сериозна липса на доверие. Под тази странна дума разбираме онази магнетична субстанция, която прави едно управление възможно. ГЕРБ имат избиратели, но хората масово не им вярват. Това обрича управлението на кризи и на безкрайни проблеми. Може би недоверието не е само в ГЕРБ, а в цялото политическо статукво, но в момента Борисов и сие са неговите най-мощни изразители. Парадоксално е знам. Партията, която дойде на бял кон в името на отмъщението за целия преход, в антисистемна броня от обещания и възторзи, днес се намира на своето идеологическо дъно и се е превърнала в противоположност на началото си. И заради това трябва да свикнат да бъдат разпитвани за милиарди, бюджети, БАБХ, африканска чума и какво ли още не. Това е голямата перверзия на ситуацията. Революцията изяде милиардите си. Пардон - децата си. 

Какво ли още ни предстои да видим?

Не са външни центрове, липсата на доверие клати ГЕРБ

Изминалата седмица ни поднесе ново ментално състояние на партия ГЕРБ - политическата параноя, съчетана с циклофренично раждане на теории на конспирацията. Основни говорители на тази болест станаха депутатът Тома Биков и екснародният представител Антон Тодоров, които заляха медиите като мътен поток от обвинения, проклятия и интриги. Техният сюжет може да бъде разказан като сюжет за сапунен сериал. В страната с най-стабилното управление, с най-добрите икономически показатели с ЕС, в държавата минала през епохално европредседателство, която има премиер-супермен изведнъж са се появили три центъра за подриване на властта и клатене на правителството. Злодеите са: банкерът-беглец Цветан Василев, който финансирал операцията през цяла мрежа от сайтове за фалшиви новини и журналисти-марионетки, "Позитано" 20 - мрачната черна страна на лошата господарка Корнелия Нинова и Елена Йончева възвисена в ранг на талибан с наклонности на наемен убиец. Дуетът Биков/Тодоров видя в тази паяжина мрачна фабрика за дестабилизация, подмолна комбина за сваляне на Бойко Борисов и инструмент за връщането на БСП на власт. От медийното турне на едната половинка от дуото обаче стана ясно, че от всички изброени злодеи най-голямо влияние се приписва на Цветан Василев и на неговата призрачна аура. Заради това си струва по темата да се кажат няколко думи.

Едва ли мога да убедя някого, че Цветан Василев е невинна жертва на обстоятелствата. Той няма ореол на светец и никога няма да го получи. В годините в които получи мощ и влияние (пикът му беше в първия мандат на Бойко Борисов, когато вестник "Труд" излезе с негов епохален портрет под заглавието "Искам да докажа, че съм най-добрия", където сълзливо се разправяше как той е банкер, който обича да си прави крем-карамел) Василев остави своите мазни отпечатъци по не една и две афери, но ще е трудно да убедите всеки мислещ човек, че един банкер в емиграция е в състояние да изплете ефективна конспиративна мрежа. Да, той се бори за своята свобода, сезира дори американски институции, но това все още не е никакво доказателство, че е в състояние да бъде толкова информационно ефективен на наша територия. Нещо повече, ако приемем, че все пак Василев е автор на такава медийна мрежа и заговори, тогава следва друг въпрос - къде е силната държава на ГЕРБ? Къде е тяхното противодействие? Или смятат, че само със заканителното въртене на главата на Антон Тодоров могат да разрушат тази атака? Всъщност фактът, че държавата не предприема нищо, а и че пускането на тази версия е дадено на дежурните изпълнители на мокри поръчки е най-яркото доказателство, че това е димна завеса за отклоняване на вниманието. При това техните обвинения са изстрел във въздуха - не беше дадено нито едно доказателство, нито едно проверено твърдение. Нивото на разговора там е махленско: "Цветан Василев и БСП са виновни". И всички тук сме длъжни да ръкопляскаме на ГЕРБ, така ли? За да не ме обвинят в крайна пристрастност отида една стъпка по-нататък. Убеден съм, че Василев по всякакъв начин се опитва да излезе от неприятната ситуация в която е попаднал, но, ако той има дори и една десета от мощта, която му се приписва, то Бойко Борисов щеше да е паднал от власт. Изобщо ситуацията тук тежко започва да намирасва на някакъв протобалкански авторитаризъм, който прекрасно осъзнава, че теорията за вътрешния враг кашля и киха сериозно и заради това трябва да бъде намерен Големият Външен злодей. 

Всъщност големият проблем на ГЕРБ съвсем не са тайни конспиративни центрове, които според техните мрачни фантазии клатят управлението или организират метежи в сянка. Скоро ще станат 10 години откакто Бойко Борисов е на върха на изпълнителната власт и още поне 10 в които е бил във висшите етажи. В България властта изхабява. ГЕРБ имаха достатъчно време, за да създадат непробиваема фабрика за гласове, машина за печелене на избори, паяжина от корпоративни зависимости и откровен политически феодализъм, но започнаха да губят единствения ресурс, който има значение - доверието. Те могат да си набавят избиратели, но доверие - не. Хората масово разглеждат управлението им като някаква крадлива схема, като затънала в пороци машинация и това води до тотален застой. Всяко действия на властта оттук-нататък ще се превръща в криза. Всяко намерение в проблем. ГЕРБ се намират в плаващи пясъци и протестите в Шарково ясно го доказаха. Една съвсем рутинна операция се превърна в грандиозен политически скандал. Той само за няколко дни нарасна лавинообразно и то до степен на пълна паника на властта. А вече на всички ни е ясно, че когато ГЕРБ се паникьосат те пускат оръжието си за масово унищожаване на мозъчни клетки Антон Тодоров. Човекът е експерт в производството на мрачно политическо фентъзи, безобразни интриги и най-долни инсинуации. Това обаче е палиативно средство. И е доказателство за пълния политически блокаж на държавата, за това, че тя е заседнала в някакво безвремие и единствената форма на живот е медийната инсинуация, която би трябвало да създава привидност за някакво модерно битие. Не Цветан Василев, а липсата на доверие накара хората от Странджа да нададат вой срещу властта и нейните безобразни действия. И тук дори не става дума за това има ли чума или не, а че държавата се провали напълно в информирането на хората, както и в това да ги накара да й повярват. Ние за първи път се оказваме в такава ситуация в историята на преходна България. Изчерпването на доверието е като на една кола да й свърши бензина по нанадолнище. Още някаква инерция може да има, но краят на пътя се вижда и той ще е ефектен, бляскав и тъжен, точно както се полага на такава мрачна и разтърсваща история.

Александър Симов: Ще вземем властта с предсрочни избори

Интервю за "Гласове"

 

- Колегата Ви от ГЕРБ Тома Биков отбеляза по повод “Визия за България”, че сте закъснели с година и половина. Това би трябвало да е управленската ви програма, която се представя преди парламентарните избори. Според него това означава, че преди изборите не сте имали визия. Не ви ли се струва справедлива тази забележка? Защо точно сега се появи “Визия за България”?

- Прекрасно осъзнавам колко банално ще прозвучи и цялото ми същество негодува, но „Визия за България“ не е управленска програма, а идеи за тотална промяна на модела на страната. Да, знам, инфлацията на думите е нещо зловещо – дори красивите намерения вече са банализирани по толкова кошмарен начин, че човек изпитва леко естетическо неудобство да ги представи. Но напук на всичко това ще се опитам да обясня разликата. С „Визия за България“ левицата се опитва не само да формулира своя нова политика, не само да разбие системата, но и да събере да събере на едно място всички идеи за България, които водят до промяна. Точно така обяснявам липсата на съкращението „БСП“ върху корицата на „Визията“. Не се стремим да монополизираме тези идеи, нито да ги защитим като интелектуална собственост. За първи път в историята на прехода левицата търси разговор върху тях, за да може поне веднъж в прокълната история на последните 28 години да има някакво поле за консенсус между политика и граждани. Точно заради това не представяме тези идеи като окончателни. Търсим разговор върху тях. Търсим спор. България опустя откъм политически разговор. Разговорите за политика се сведоха до сапунени сюжети – кой на кого правел интрига и кой какво бил казал за някого в поредния истеричен сутрешен блок. Това не е политика, а мозъчен колапс. Ние се опитваме да върнем дори интелектуалният разговор за възможното и различно бъдеще на България.

И кога да стане това, ако не сега. Аз лично не познавам нито един човек, който да е доволен от това в което се е превърнала България. Една интелектуално опустошена страна, окрадена, опасана в корпоративни мрежи, социално бездушие и високомерни костюмари, които сякаш говорят на различен език. Не мисля, че някой е доволен от страната си днес. Точно тогава трябва да се говори за различна визия

- На този етап документът звучи по-скоро като нахвърляне на идеи отколкото като стройна и ясна програма? Според вас той е резултат от опит на БСП да намери себе си или е точно обратното - невъзможност на левицата да се определи и поеме ясен път.

- Документът е именно нахвърляне на идеи. Нямаме претенцията все още за нещо завършено.Тепърва започваме реалните дискусии по него и обобщаване на допълнителния материал и новите предложения. Решихме да изненадаме дори и себе си – да не отиваме при хората високомерно с претенцията за всезнание, а да ги попитаме какво мислят за идеите дотук и как биха могли да ги развият. Защото, нека отново да повторя, „Визия за България“ не е програма за управление, тя е нашият опит да потърсим отговора на фундаментални въпроси за бъдещето не през езика на идеологията, а през езика на конкретните политики. Визията няма срок от 4 години, тя е текст с мащаб и с амбиция. Точно заради това изглежда непълен и нестроен.

А по въпроса за левицата и нейния образ ще се съглася с вас донякъде. Левицата едва сега намира себе си. Знаете ли какъв е проблемът на БСП през годините от 2001 година насам? Ние много време живеехме в една утопична заблуда, че ако замажем с красива боя стените на рушащата се къща, това по мистичен начин ще накара всички да забравят, че над главите им няма покрив. За БСП дълго време даването на 10 лева увеличение на пенсията беше основен смисъл на социалната политика. И съм далеч от мисълта да смятам това за маловажно. Но то просто не е достатъчно. Никога не е било. Левият човек иска проект за света. Той настоява да знае, че политиката на левицата не е просто вписване в статуквото, не е фабрика за костюмирани кариеристи, а е част от проект за бъдещето, който да носи надежда. Левицата още плюе кръв от всички опити да се направи за сляпа на това очакване.

- Какъв трябва да бъде пътят на БСП?

- Наскоро ми попадна една изключително интересна книга – „Ален мак самотен“ на Мерсия Макдермот. Знаете тя е англичанка, която трайно свърза съдбата си с България. Написала е великолепни биографии на Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев. Книгата за която говоря е биография на Димитър Благоев. Само си представете какво е представлявала България през 1891 година, когато е създадена българската левица. Тогава социалистите са изглеждали наивни, утопични, наричали са ги „чучулигите“. Само няколко години по-късно обаче те вече се явяват на избори и започват да трупат влияние. Млада партия, пълна с ентусиазъм и енергия.

Днес БСП парадоксално е в почти обратното състояние. Тя е най-старата и опитна партия на политическата сцена. И единствената формация, която оцеля от началото на прехода. И заради това върху гърба ни стоварват за плащане сметката за целия преход. Но според мен БСП не може да си позволи да се отказва от своите битки и каузи. Това е нейния път. Историята може да е препятствие, но и адреналин. Откакто се помня някой отписва левицата, а пък тя отново е тук. Защото пътят на БСП е пътят на онези, които се задъхват, които бяха ударени от прехода, които не поискаха да забравят миналото и да пречупят надеждата, че този свят, който ни предлагат не е окончателен. Умишлено ви давам емоционален, а не политически отговор. Политиката правен без емоция е фалшификат.

- Не мислите ли, че БСП има същия проблем, какъвто стои и пред световния капитализъм - малка група богати хора се чудят как да се спасят от гнева на бедното или обедняващо мнозинство?

- Една голяма част от БСП ще се спаси, надявам се, в дните, когато наистина гневните изпълнят улиците и потърсят сметка . Смятам, че нашият проблем е друг – БСП трябва да открие и дефинира какво е социализъм в 21 век, какво означава да си ляв сега. Може да ви изненада, но този въпрос има повече от един отговор или поне аз все по-често забелязвам, че са възможни няколко дефиниции. Този проблем обаче е остър и донякъде романтичен, защото нашите симпатизанти са идеологически подготвени хора и могат да те уловят като едното нищо, че някъде си завил погрешно. А това няма да ти натрупа точки за дните, когато гневните изпълнят улиците.    

- Модерното дясно има своите популистки икони и примери за подражание - Тръмп, Орбан, Качински. Кои са левите?

- Мога да разбера, дори и заради шоуто защо някой би могъл да подкрепя Тръмп. Мога да схвана и причината Орбан да стане лидер от европейска величина. Никога няма да мога да разбера обаче коя болна, мрачна и унила душа би повярвала в изкривения свят на Качински, който прави всичко възможно да превърне Полша в теократична държава, извадена сякаш от книгата „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд. Опасявам се, че модерното дясно има своята ярка демонология и заради това при поне едно от споменаваните имена кожата ми настръхва.

Левите икони и примери ще ви ги дам по начина по който ги чувствам аз, а подозирам, че една част от левите в България ще се съгласят с мене.

Има две имена на социалисти от старата генерация, които възродиха надеждата за смислено европейско ляво – Жан-Люк Меланшон и Джеръми Корбин. Парадоксално е, но и двамата бяха припознати от новото поколение като лидери от нов тип, въпреки, че чисто генерационно принадлежат на миналото. Меланшон отдавна се отърси от идеологическите тъпотии на френските социалисти в чиято лаборатория бе забъркано очевидно ГМО като Макрон, за да предложи един развихрен ляв проект, който тепърва ще намира симпатизанти. Корбин пък размаза идеологическата лъжа за „третия път“ на Тони Блеър и сие и върна лейбъристите към техните корени. При това го направи в ситуация, която е почти без аналог – срещу него бе водена нечиста, нечестна, истерична, яростна и противна медийна кампания от страна на почти цялата преса във Великобритания. Изкарваха го изкукал марксист, болшевик, дори за агент на Чешкото разузнаване (чешки консерватори дори казваха, че не приемат идеите на Корбин, но не могат да понесат той да бъде борен с такива лъжи). Резултатът е, че Корбин показа сила, утвърди се като лидер, а партията му най-вероятно скоро ще дойде на власт след като виждаме, че Тереза Мей често се държи като човек, предрусал с новичок.

Лявото обаче не се опиянява единствено от хората в политиката. Аз лично се възхищавам на Едуард Сноудън, който реално показа, че идеализмът може да даде морална, а дори и политическа сила. Той направи това, което направи, защото не можеше да понесе факта, че идеалът за страната му, която носи в главата си не се покрива с отвратителната реалност. За мен това е ляво светоусещане. Харесвам и Славой Жижек – той има освежаващ начин да говори за философията и да анализира безумията край нас. Разбира се – вечният дисидент Ноам Чомски. И, разбира се, Кърт Вонегът. Малко преди да почине той чете една лекция за Карл Маркс, която често препрочитам с възхищение. Както и книгата му „Безотечественик“. Той я написа след войната в Ирак и тя представлява обобщение на един доста смислен ляв светоглед.  

- Не се ли усеща една симпатия в лявата Корнелия Нинова към десния Орбан. Имам предвид курса на БСП към политиката на Вишеградската четворка.

- Такава симпатия има в доста членове на БСП. Но нека да уточня – това не е симпатия към цялостната политика на Орбан, защото хората у нас не я познават в големи детайли. Симпатията стои на друга основа – върху опита на Орбан да води суверенна политика и да отстоява правото на Унгария на собствен път и възгледи. Това е нещо по което България може само да романтично да въздиша. Не мисля, че Орбан е човек, който чака да Меркел да го похвали за нещо. Ето в това се крие симпатията. А и в битката на Орбан с Джордж Сорос, която вече стои отвъд лявото и дясно. Тя е битка за това дали да има национални държави или всички ще плуваме в някакъв мътен глобалистичен бульон, където милиардерите на свободна практика като политически ченгета ни казват кое е правилно и кое не.

- Мислите ли, че ако се вслушате в по-радикалните си леви избиратели ще се разпаднете, както навремето се разпадна СДС под напора на морални претенции. Последното го казвам и от личен опит. Участвах в разцепването на СДС и създаването на ДСБ в борба срещу клиентелизма. Огромна грешка. Клиентелизмът остана и в двете партии, чието разцепление сложи край на традиционната десница и разчисти пътя на ГЕРБ. Не е ли левицата заплашена от същата участ?

- Задавали ли ли сте си някога въпроса защо на първите избори през 1990 година България се оказа страна-феномен в цяла Източна Европа, защото в нея спечелиха бившите комунисти, а не новоизгрелите демократи? Не твърдя, че моят отговор е правилен, но просто ви давам идея за обмисляне. Не, не е заради фалшификации. Това е обяснение на нивото на Александър Йорданов, а следователно и абсолютно невярно. Според мен колективният българин тогава си представя демокрацията като социализъм със свобода на словото и отказва да повярва, че номенклатурчиците от третия ешалон, маскирали се като СДС могат да му дадат това. Споделям тази идея, за да обясня, че нашите радикални леви избиратели не искат бесилки по улиците и запалени сгради в центъра на София. Те настояват от левицата тя да води битка за своето минало, да не се отказва от историята си и да бъде последователна в отстояването на своята политика. Както и да не забравя красивата дума „социализъм“, защото именно тя е бензинът в нашия идеологически мотор. Това не е морална, а съвсем реална и приложима претенция. И точно заради това БСП беше подложена на много ерозивни процеси, но никога не се разпадна като СДС и ДСБ навремето. Дори и Първанов не успя да предизвика такъв тектоничен процес. Защото спойката в БСП е от различно естествено.БСП е единствената партия в нашия политически живот. Единствената в която има реални процеси на дискусия, несъгласие и опозиция. Много често доста хора скърцат със зъби на това, но смятам, че това е тайната сила на БСП, която я държи единна.

- Отмяната на плоския данък не е ли глупост при това състояние на данъчната администрация, липсата на адекватна държава, съдебна система и население, което предпочита да живее в сивата икономика?

-  Едва ли е тайна за вас, че въвеждането на плоския данък беше една от най-големите политически кризи на БСП. Този въпрос отново и отново се повдига на вътрешнопартийните събрания и т с концентрирана политическа емоция. Въвеждането му беше огромна грешка, защото нито една от целите, които уж си поставя не бяха изпълнени. Увеличените приходи дойдоха, защото бе премахнат необлагаемия минимум. Тоест – увеличените приходи бяха изстъргани от гърба на най-бедните. Казваха, че с такъв данък ще привлечем повече чужди инвестиции, ама нещо в последната година не мога да видя чуждите инвеститори да се прескачат от желание да инвестират у нас.

Заради това не разбирам въпроса ви. По същата логика можем да попитаме защо ни е да се борим с престъпността след като МВР не се справя? Адекватната държава се появява с адекватна политика, а каква по-добра стъпка от въвеждането на прогресивно данъчно облагане и на семейно подоходно облагане. Така хората с деца например изобщо няма да плащат повече.

- Голяма част от вашите избиратели биха гласували на референдум за излизане от ЕС и НАТО. Това не ви ли обрича на маргинална политическа сила на този етап? Впрочем защо все още БСП членува в ПЕС?

- Как биха гласували нашите членове би си проличало само на реални референдуми и не приемам спекулации с тяхната воля. Уви на българския народ и рефендум за НАТО, а и за ЕС му бяха спестени така че само можем да се досещаме и гадаем.

Има нещо друго, което лично мен обаче ме дразни в медийното, а и дясното светоусещане за ЕС и НАТО у нас. Виждал съм как евроатлантически пияници говорят за тях с религиозно придихание и сектантски плам. Всяка критика към ЕС те възприемат като богохулство. Всеки намек за промяна на НАТО като хибриден ритник в слабините от страна на Путин.

И точно тук е силата на членовете на БСП. Те не приемат безкритично институциите за които говорите. Искат реална дискусия по тях, не се примиряват с дежурните клишета на брюкселския офисен планктон. И това е позицията на бъдещето.  Днес ЕС съвсем не е съюзът в който България влезе през 2007 година, той се промени и причината съвсем не е само в „ишиаса“ на Жан-Клод Юнкер. Ние сами се поставихме вън от тази дискусия, но членовете на БСП винаги са я водили. Това не е позиция на маргинали. Това е позиция на хора, които са изпреварили времето си. Същото ще стане и с НАТО. Въпрос на време е.

А колкото до членството в ПЕС – БСП не е черната овца на ПЕС, дори напротив. Ако видите резултатите от изборите на други партии- членки на ПЕС ще видите, че БСП е една от първенците.

- Наблюдава се реваншизъм в партията ви към близкото й минало. “Визия за България” е ревизия на Станишев. Това не е ли контрапродуктивно?

- „Визия за България“ съвсем не цели политическа саморазправа със Станишев и няма за цел никакъв реваншизъм. Лявата политика не може да се догматизира, тя трябва да е в постоянно развитие. Вижда се, че нещо в подхода на традиционната левица в цяла Европа куца. Популистките партии (мразя този термин, защото той е идеологически, пристрастен, а често и неверен, но го използвам, за да стане ясно за кои партии говоря) избуяха именно, защото левицата изостави свои традиционни територии. Давам ви пример. Наскоро прочетох интересно интервю на Адам Михник в което той казва буквално следното: "За мен лявото е културен проект, то е определено отношение към чужденците, към имигрантите. Лявото – това е феминизмът. Истинският въпрос за бъдещето е борбата между тези, които се стремят към отворено общество и държава, и онези, които искат затвореност. Бъдещето на лявото е борбата за свобода „

Категорично не приемам това. Защото така всички социални идеи са дадени даром на десницата, която се възползва от тях. Лявото не може да бъде сведено единствено до култура и да превръща в център на своята идеология правото на мъжете да носят рокли. Това е път без изход и в буреносни времена той води към преждевременна кончина на левицата. Тоест ние се опитваме да отразим адекватно процесите и да потърсим доколкото можем левия път в един свят, изпълнен с несигурност, напрежение и капани. Това не е персонална атака срещу Станишев. Дори напротив – това е покана към него да участва в този разговор, защото той има какво да ни каже.

- Според мен БСП има два основни проблема - как да не изтърве твърдото си ядро, което все повече се сталинизира и в същото време да е модерна партия, обърната към бъдещето. И как да разшири периферията си, за да привлече дясноцентристки гласове, които са анти ГЕРБ, за да може да влезе в управлението. Нерешима дилема?

-  Валентин Вацев, чиято афористична мисъл и дисидентска натура е като глътка свеж въздух във всяка една ситуация, има една мисъл, която ще си позволя да цитирам: „За първи път сме в ситуация в която край БСП има повече социалисти отколкото в БСП“. Казвам я, за да поспоря с вас. Проблемът на БСП днес изобщо не е да привлече десните анти-ГЕРБ гласове. Те много често и доста по-лесно идват при нас. Проблемът на БСП е да си върне левите избиратели. Те са по-капризни и обидени. Те следат под лупа нашите действия. Те сумтят под мустак и постоянно са недоволни. И има защо да са такива. Ние трябва да се обърнем към тях. България е левичарска държава в своите фундаментални основи. Само тук съм виждал гласоподавател на ДСБ недоволно да мрънка и да пита: „къде е държавата?“. Тоест има път към сърцето на всеки избирател и БСП го е извървявала преди. Трябва просто да си спомни посоката. А и емоцията.

   

- Как ще вземете властта и с кого ще управлявате?

- Простете ми, но не обичам този въпрос. Всяка партия трябва да се бори за пълно мнозинство за изборите. И въпросът за коалицията е коварния нож, който й забиват в гърба. Този въпрос ще е актуален след като гласуването мине и видим кои партии са в парламента. А ще вземем властта с избори. Предсрочни

- Във “Визия за България” Вие сте участвали с идеи за справяне с демографската криза. Кое според вас може да даде жизнен импулс на българския народ, който не изглежда мотивиран да гради бъдеще.

-  Опасявам се, че нещата трябва да станат наистина страшни, за да се пробуди народният инстинкт за оцеляване както преди. Днес живеем в свят, където хората предпочитат емиграцията пред борбата. И това не е обвинение. Тъжна констатация е. В този смисъл жизненият импулс за промяна може да дойде от стимулиране на хората да останат. Да водят битките си тук. Да търсят живота си тук. Всяка битка е важна, но тези, които водиш там, където са корените ти могат да ти дадат истински смисъл. Много хора от моето поколение заминаха. Аз останах. Много често съм съжалявал, но в края на деня си казвам, че там щях да се пържа в консуматорска скука, а тук поне живея в постоянно приключение. Знам, че не ви отговарям сериозно, ама твърде много други сериозни неща и писнах дори на самия себе си.