Махмурлукът на политическите използвачи

Разкриването на убиеца на русенската журналистка Виктория Маринова подейства като махмурлук на една миниатюрна, но изключително шумна групичка от хора, които са превърнали биенето на тъпана в свой основен политически бизнес. В момента в който това отвратително престъпление проби в заглавията на медиите и ужаси българското общество, политическите вампири усетиха, че това е техния шанс за морално настъпление и започна една вахканалия, която вероятно дълго ще остане без аналог в историята. Точно така започна една сага, която един трябва да бъде изучавана като пример за ярък провал на българската журналистика, като знак, че българското общество живее с интелектуален проблем, който ще се раздува като тумор.

Смисълът на журналистиката не е в това да угаждаш епикурейски на паниката или покориш класациите за най-гневен статус из социалните мрежи. Журналистиката в нейния чист, автентичен и основен смисъл е дори в най-голямата политическа буря да запазиш хладнокръвие и да информираш публиката за доказаните факти. Журналистиката се самоубива в мига в който наруши това свое правило и се превърне в бухалка за смазване на мозъчни клетки и самокритична преценка. А видяхме точно това - представителите на сайта "Бивол" (не подценявам, а уважавам други техни разкрития и смелост) използваха смъртта на Виктория като активна форма на самореклама, истеризирана до степен до която в един момент истината просто престана да има значение. Изведнъж Виктория Маринова бе превърната в символ на разследващата журналистика у нас, въпреки че сама тя никога не се е представяла по този начин, нито пък се е рекламирала така. Аз бях един от хората, които сметнаха за необходимо да отидат на поклонението в памет на убитата, което беше организирано в София. Но там попаднах на някакъв политически карнавал, който беше дълбоко отвратителен. Не ме разбирайте погрешно - много хора се появиха в знак на протест срещу атмосферата у нас, като бунт срещу това, че държавата ни се е превърнала в място, където сигурността е илюзия, напук на бодряшките уверения, че бележим грандиозни успехи в битката срещу престъпността. Но нямаше как да си затворя очите, че градската десница се появи на събитието единствено и само с политическа цел. В този дух бяха и глупавите речи, които държаха дежурните луди на тази част от политическото пространство. Те дълбоко не се интересуваха от истината, не даваха пет пари за виновниците, по никакъв начин не искаха разрешението на този казус, а очите им алчно бляскаха от идеята, че сега са хванали властта за слабините и няма да я пуснат. Това освен всичко е и морален проблем. Очевидно е, че управлението е безпомощно и може да са задейства само пред масиран международен натиск, но от друга страна и тези, които застаха кръвожадно да осмучат трагедията и да я ползват като допинг също не предизвикваха никаква симпатия. България се оказа притисната и смазана между крайности, които предизвикват еднакво отвращение и потрес.

Политическият парадокс обаче е в друг. Атаката проведена по този шизофреничен и нарцистичен начин не само не навреди на властта и на имиджа на Бойко Борисов, но дори му позволи да се представи като жертва на очерняне и натиск. Цветан Цветанов, който едва ли ще бъде записан в учебниците по история с мъдри прозрения за действителността, пред всеки възможен микрофон повтори своето мнение, че управлението е станало обект на "хибридна атака", но за съжаление в светлината на новите факти той трудно можеше да бъде оборен. Абсолютно съм убеден, че партия ГЕРБ не беше атакувана хибридно и нямаше международна конспирация за тяхното сваляне от власт, но това е извод по пътя на логиката, а тя бе разстреляна, унищожена и изнасилена в мига в който страстите закипяха като в психарски сериал без никакъв реален смисъл. И понеже кресчендото се извиси до непоносима тоналност, и понеже фактите бяха заметени под килими, и понеже малката групичка видя шанса си да блесне и да измие своите окаляни ръце, ГЕРБ не само не паднаха от власт, а дори постигнаха нещо, което нямаше да получат по естествен път - серия от разкаяни туитове от международни фактори, които, за да заличат подвеждането си започнаха патетично да изразяват подкрепата си за властта и за действията на българските органи за сигурност. Политическият процес е сложна материя и в него емоциите са като бумеранг, който се връща и отсича главите на всички, които се заиграват с тях като с оръжие за масово поразяване. И веднага ви давам пример. Огромен и циничен скандал като държавно отпуснатите 43 милиона, които да напълнят гушата на пловдивския олигарх Георги Гергов за "дупката" във Варна остана на заден план, забравен и притиснат от съвсем други заглавия. Там, където властта можеше да бъде изобличена, изправена на подсъдимата скамейка, разнищена и наритана изведнъж зейна вакуум заради пресилената истерия около трагичното убийство на Виктория. Това по същество е гавра дори и със смъртта на русенската журналистка, защото всички можем да видим нейната амбиция да се превърне в критичен глас срещу случващото се в България.

Очевидно е, че кабинетът "Борисов" 3 е в агония. Всяко действие или бездействие вече се превръща в обществена криза на недоверие. Но политическата злоупотреба не помага това да бъде разкрито. Политически въпрос е например трябва ли при всяко убийство шефът на ООН да пише нещо, за да може да се размърда МВР. Това е голямата тема, която да се дискутира. Импровизациите и мистификациите около трагедията обаче не само не подриват управлението, а му дават още козове да се опитва да паразитира в министерските кресла. Така вместо да бъде атакувано за реалните скандали и драми, управлението получи глътка въздух и възможност да играе ролята на невинен мъченик, подложен на атаката на тъмни сили с нечисти мотиви.

Всъщност това може и да е полезният урок, който научихме от този криминален сериал. За да се появи алтернатива на хаоса в България тя не трябва да играе танц с емоционалните страсти и да се опитва да се прикачи към колективната лудост на системните използвачи. ГЕРБ трябва да бъдат разнищени на полето на здравия разум и на базата на реалните им глупости и корупционни схеми, а не на удобни кримки, които нямат нищо общо с действителността. Не вярвам, че "Бивол" ще научат този урок. Но всички останали могат да се опитат да го осмислят.