Идеологическите размисли и страсти на госпожа Цвета Караянчева

Винаги е малък празник за мен, когато госпожа Цвета Караянчева се отдаде на идеологически размишления, защото купонът е гарантиран, а смъртта на мозъчни клетки неизбежна. И така днес шефката на Народното събрание се е отдала на размисли и страсти за ролята на президентската институция у нас, както и за автентичните политически инстинкти на суверена, тоест на българския народ. Нейната теория може да бъде сведена до следното - народът би гласувал по един начин, когато търсят от него отговор на въпроса "кой да олицетворява единственото на нацията" и по съвършено различен, ако го попитат "кой да управлява страната". От което следва върховният й извод - Румен Радев (той не е споменат пряко, но присъства в целия текст подобно на онзи, чието име не бива да се споменава) е някаква политическа аномалия. Защото, когато дойде въпросът за управлението хората ще избират докато свят светува ГЕРБ. В тази теория има пробойна с размера на драмите в коалиция "Обединени патриоти". Защото госпожа Караянчева очевидно смята, че когато дойде въпросът за управлението е съвсем естествено да се управлява единствено и само в името на една малка група от хора. Понеже въпросът за единството на нацията е разграничен изцяло, то въпросът за управлението може да се отнася единствено и само за избирателите на ГЕРБ, а може би дори само за едни 10 процента от тях. Всички, които смятат, че управлението също трябва да търси национално единство или поне максимално широка база са обявени за ходещи полуидиоти, които чакат някой да им разясни въпроса за кемитрейлса. Тук мога да ви дам доказателствена база с размера на "Война и мир".

Тази теория е увенчана и с нападка. Най-накрая Онзи, чието име не е споменато, непряко е обвинен, че работи по въпроса за президентска република, а неговите сътрудници черпели с пълни шепи от книгата "Защо нациите се провалят". Порази ме интересният избор на източник. Съвсем наскоро приключих същата книга и се запитах дали изобщо госпожа Караянчева я е прелистила. "Защо нациите се провалят" не ме впечатли като четиво. Книгата е сравнително интересна в историческата си част, но съвсем не дава автентични отговори за провалите на определени държави и региони на света. Тя е сляпа например за колониализма, изсмукал цяла Африка и Латинска Америка. Но дори и в невпечатлителната идейна част има моменти в които все едно се описва управлението на ГЕРБ. Когато институциите са просто декор, който трябва да прикрива личното облагодетелстване - това е сигурен път към провала. Не е необходимо да си историк или учен, за да схванеш логиката. Точно такава е псевдодържавата, която ГЕРБ изградиха от 2009 година насам. И посредствена книга като "Защо нациите се провалят" е в състояние да обясни това. Очевидно в ГЕРБ има не само политическа, но и идеологическа паника.

Но въпросът за управлението обаче е по-коварен, отколкото си го представя госпожа Караянчева. По конституция например нейният пост е номер 1 в държавата. И въпросът, който ме мъчи е как ли биха гласували българските граждани, ако знаеха предварително, че именно тя ще оглави Народното събрание? 

Трябва да проверим това на следващите избори...:)))))