Случаят с репортера Димитър Върбанов от "Господари
на ефира", който бе уличен в симулация на побой и театралничене, завършило
с фалшив сигнал в прокуратурата, трябва да не бъде забравян лесно. Това е
обицата на ухото от която българските медии се нуждаеха, за да могат да си
дадат сметка в какво състояние се намират днес. Заради това не приемам
хленчовете и стоновете, че заради един Върбанов всички журналисти щели да
страдат и разследванията им утре да бъдат посрещнати с недоверие. Проблемът
обаче е по-различен. И той е, че ако нещата останат така всички журналисти до
един ще бъдат формирани по модела на Върбанов, а това е сигурен път към
пропастта. Можем дълго да говорим за това кой е виновен в случая - дали само
репортера, или и продуцента, или дори и телевизията, която е дала трибуна на
такова предаване, но така рискуваме да останем заслепени от пикантните детайли
и да изтървем истински значимото. Фактът обаче е налице - провалът на това,
което остана като журналистика у нас влезе с гръм и трясък дори в интереса на
прокуратура. И беше повече от тъжно да се гледат изявленията на изобличените -
сложните финтифлюшки на извъртанията, оправданията и късните разкаяния. Тази
история блесна като светкавица и докъде се е докарала българската журналистика,
затънала в жълти страсти, идеологическа поквареност, риалити-амбици и
скандальозна пошлост.
Темата е много по-голяма от фалшификацията на
"Господари на ефира". Истинският проблем се крие отвъд конкретното
събитие. Просто българската журналистика беше похитена и разпарчетосана от
най-различни хищни бизнес-интереси и корпоративни мрежи. Резултатът от това
беше токсичен. Днес дори и най-екстремният изследовател на виртуалните дълбини
трудно ще открие истинско репортерство из електронните агенции и диво растящите
сайтове. Вместо журналистика там има откровена манипулация. Добрите стари
принципи за обективно поднасяне на информацията са изхвърлени със замах на
боклука, а днес царува друго мото: "колкото по-цинично и пристрастно е
едно заглавие, толкова по-добре". Това деградира журналистика еволюционно,
свлече е до елементарно риалити. Тя се отказа да поставя сложните теми, да
разсъждава за тях, да вниква в дълбочина. Днес се цени единствено репортаж в
който бият репортера или той кряка пред някакви хора. Българската журналистика
е затънала в крясъци, фетишизирала е конфликта като върховна форма на телевизия
и заради това репортера Димитър Върбанов може да мине дори за жертва. Той
просто се е формирал като кадър в система, която изисква от него циркаджийство,
иска кръв и драми, падания и побоища. Когато са ти задали това като условие е
много трудно да не тръгнеш да симулираш, че си жертва едва ли не на ММА-побой.
Точно заради това България съществува като в интелектуална провинция,
сазатворена в света на своите катастрофи, конфликти и журналистически
симулации.
И опасявам се с всичко описано по-горе лошите новини не
свършват. Защото проблемът е още по-дълбочинен. У нас има медии, които
претендират да бъдат говорител на интелектуалността, територия на принципи,
морал и върховенство на правилата, а с почти всеки свой анализ или информация
показват точно обратното. Вестниците, които се оплакват, че конкуренцията им е
"бухалка" прекрасно се превръщат в бухалки всеки път, когато им и е
изгодно. И в този театър на журналистика вече не е останал нито грам реална
честност или обективен подход към живота. И за да бъде драмата пълна - дори
културната журналистика е деградирала до елементарен стенвестник на
разбиранията на "Америка за България" за света. Вероятно не би имало
нищо лошо една фондация да финансира издания, но когато тя е основния донор и
се опитва да подмени културния код и реалния смисъл на българското изкуство,
тогава тя е заплаха за националната сигурност. Не преувеличавам проблема и да,
точно тук е мястото на неговото поставяне. Защото подмяната в журналистиката
вече е на всяко ниво, а синдромът "фалшиви новини" съвсем не опира
единствено до разпространяването на невярна информация. Нима налагането на
"фалшиви авторитети" не е също част от това голямо обществено
мошеничество. В миналия брой на "Галерия" имаше статия за това как
псевдохуджници като Недко Солаков получават тотална подкрепа в представянето на
своите "инсталации" докато много автентични художници нямат достъп до
големите държавни галерии. Това също е част от "фалшивите новини".
Когато подмениш културните стойности, то битката срещу един народ е напълно
спечелена. Заради това ми е смешно да гледам бърченето с нос на хора, които
активно съучастват на тази подмяна и щедро приемат хонорарите на чужди
фондации. Не смятам, че между действията на Върбанов и на тези хора има някаква
разлика. Те са едни и същи - сиптом на тежка болест, която разяжда държавата,
микроорганизми, които са узурпирали пространството и го заливат с нечестни и
непочтенни информации. Двата процеса са еднакво зловещи, а днес се опитват да
заклеймят единия, за да спасят останалите съучастници в деградацията. Дали
падаш артистично, за да твърдиш, че са те били или медийно възклицаваш за
културни микроорганизма, които превъзнасяш до небесата - това е един и същи
подъл процес. И става точно като в края на книгата "Фермата" на
Оруел, където са наредени човек-прасе, човек-прасе, но най-накрая е невъзможно
да се каже кой какъв е.
Днес виждаме абсолютно същото.
No comments:
Post a Comment