ДПС в епохата на морфичните резонанси

Ако погледнем към българската политика като към криминален пъзел, ще можем да установим, че тя страшно много прилича на местопрестъпление. И като в култова кримка на Агата Кристи уликите започват да се трупат, отпечатъците и кървавите следи да се множат, докато най-накрая не дойде прозрението кой е виновника за ситуацията. В добрите стари български традиции е виновниците да са всички. В България няма невинни, а за българската политика това важи с три пъти по-голяма сила. Но всъщност няма да си говорим за престъпления, предателства, убийства, злодеи без лица и фантоми, а за това, че всяко четене на криминален роман стига до момента в който читателят се учудено възкликва, удря се по челото и разбира как авторът през цялото време го е водил за носа, подхвърлял му е някои следи тук-там и ако се върне назад ще успее да види романа от съвсем друг ъгъл.

Точно заради това, ако през следващата година има предсрочни избори, а те стават толкова по-вероятни, колкото по-често телевизия Алфа застива с мистериозния слоган: "Телевизия "Алфа" спря. Питайте правителството защо", ще трябва да се върнем назад до един много конкретен момент, който ни е навял тези мисли, а вероятно е обърнал и хода на целия политически процес. Откакто през 2013 година пред очите на всички камери Ахмед Доган стана жертва на неуспешно покушение, той избра да потъне някъде зад кулисите и само от време на време да дава знаци за своето съществуване. Един от най-култовите такива моменти беше в края на 2015 година, когато той буквално разстреля депутатите от ДПС с теорията си за морфичния резонанс, който улавял пулсациите на общността. "Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам", беше добавил още Сокола пред тях и ще сбърка много всеки, който тръгне да разгадава тази мистерия с инструментите на иронията. Всъщност пред своя елит Доган буквално каза, че някои неща няма нужда да бъдат пресъздавани с думи, че информацията понякога се залепва в теб на подсъзнателно ниво, което ще рече, че това важи и за цялото общество. Тоест от края на септември българското общество е в морфичен резонанс за предсрочни избори, защото тогава станахме свидетели на друго фокусническо появяване на Доган от сенките, но този път безсловесноно, а предададено през една култова снимка. На кадъра се виждаха лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, почетният председател на движението Ахмед Доган и американският посланик Ерик Рубин. От пресцентъра на ДПС бяха твъде лаконични в описанието на разговора: "Бяха обсъдени актуални политически въпроси, както и развитието на двустранните отношения". С такова изречение човек може да разбие череп. Допълнението обаче също е като кроше в челюстта: "Участниците в срещата са изразили задоволство от възможността да обменят мнения и позиции по отделни теми, както и убеждението, че такива срещи са необходими и полезни. Взаимното уважение и диалогът способстват за развитие на демократичните процеси и трябва да бъдат поощрявани". Така е - понякога езикът е средство за информация, друг път е фередже, което се пуска, за да скрие нещо важно.

Всъщност по-важен дори и от обсъжданите теми беше контекстът на разговора между Доган и Рубин. Той се проведе буквално дни след като българското общество разбра, че почетният председател на ДПС става официален собственик на ТЕЦ "Варна", който придобива от синът и дъщерята на бившия транспортен министър от правителството на Пламен Орешарски Данаил Папазов. При това цената на сделката бе само 3500 лева. Мнозина потънаха в предположения какво ли цели Доган с този ход - дали да си изсветли активите или да се насочва вече трайно към бизнеса, но опасявам се категоричен отговор на този въпрос не можем да дадем. Нямаме ясновидски способности, а очевидно и нещо като информация ни липсва в целия пъзел. Това, което обаче е очевидно и дори болезнено е, че американският посланик по същество благослови тази сделка. Появяването на снимка с Доган в такъв контекст и точно в този конкретен момент беше повече от мощен знак, че американското посолство не само не се отказва да разглежда ДПС и Доган като трайни политически фактори, но дори им дава и доверие в аванс през една такава политически маркетингова фотография. Жестът беше разбран и потопи в депресия доста десни анализатори, които се опитаха да имитират някакво възмущение преди да утихнат бързо и да оставят недоволството си да се разтвори в повечко алкохол. Само с една снимка от ДПС бяха свалени геополитическите подозрения, а образът им бе дипломатически изчистен. И най-важното - Рубин не може да не си дава сметка, че подобна среща ще бъде тълкувана точно в такъв контекст. В крайна сметка когато човек прочете за срещата и види фотографията веднага ще си каже, че ДПС получават картбланш за участие във властта и то въпреки компроментиращите информации, които са натрупани за тях по време на целия преход. Голямата политиката е цинична до безумие - когато участниците в играта са едни и същи и нищо нова не се задържа на масата за игра, то печелившата формула винаги е в комбинацията от добре познати фактори, съчетани в моралистична патетика и красиви обещания за бъдещето. Жалко е само, че всички не можем да си купим ТЕЦ-ове на безценица. Тогава като че ли по-лесно щяхме да можем да преглътним неизбежните гадости на политическите процеси. Но това е хейтърско заяждане и няма нищо общо с темата, която обсъждаме.

Само десетина дни след срещата получихме почти сигурни доказателства за посоката на действие на ДПС оттук-нататък. Елитът на партията се събра на семинар във Велинград, където трябваше да обсъдят ситуацията в държавата и положението в различни сфери. За разлика от семинарите на левицата този не беше медийно раздухан и разнищен, но чухме от Карадайъ ключова фраза, която, призовавам ви, не възприемайте като поредната баналност: "ДПС може да предложи алтернатива на сегашното управление". Това не е случайно изпуснато откровение, а почти признание за бъдещи действия. Доскоро парламентарната тактика на движението беше съвсем различна. Всеки, който е следил техните действия в Народното събрание няма как да не е забелязал, че ДПС атакуваше доскоро само един сегмент от управлението - патриотите. В цяла серия от изяви, трибунки и декларации се посочваше, че присъствието на националисти противоречи на европейските принципи и ценности. Подтекстът беше ясен - "зарежете патриотите и се обърнете към нас за подкрепа". За ГЕРБ обаче би било политическо харакири да влязат в открита коалиция с ДПС, защото това ще ги изправи пред страшния съд на всички изречени клетви и обвинения, а и Цвета Караянчева вероятно щеше да емигрира с първа космическа от Кърджали и да се пренесе трайно на жълтите павета. Сега тази плоча е сменена. ДПС вече заговори, че искат алтернатива на цялото управление и, че смеят да я предложат по свой собствен начин и методология. В интерес на истината - във времена на политическа стагнация, когато на хоризонта не се явява нищо ново и интересно, а хората масово са разочаровани от политиката, номерът на Движението понякога излиза. Едва ли политически наблюдател е в състояние да забрави инфарктните моменти от европейските избори през 2007 година, когато в един момент в началото на нощта започнаха да идват социологическите разбивки с шокиращите данни, че ДПС води в резултата. Не казвам сега, че ще се повтори същата драма, а че хората на Доган се готвят за нови избори като върховно политическо предизвикателство. Тоест можем да предположим, че на срещата с Рубин те са изложили точно такъв вариант на действие, а вероятно са го запознали и с идеята си да предложат алтернатива, каквото и да означава това в епохата на морфичните резонанси и други небесни явления. След доста години на политическа диета ДПС просто открито пожелаха властта и получиха геополитическа благословия за това. Именно новото позициониране на Доган и компания вече прави недействителни неговите новогодишни думи в края на миналата година, когато обяви, че няма управлението няма алтернатива. Очевидно ДПС вече смятат, че алтернативата са те. И заради това като в криминален роман ви връщам към този момент във времето, за да видим дали сме разчели правилно знаците и следите и дали ще можем да поискаме лаврите на Еркюл Поаро. Когато обаче звездите се наредят по този начин и алтернативи започнат да никнат отвсякъде, тогава политиката внезапно става интересна и започва да друса. Заради това - затегнете коланите. Политическата турбуленция започна. 

Морфичният резонанс също.