Много мислих дали в друга страна в Европа новината, че
китайски туристи са обезвредили и задържали джебчийка щеше да се радва на
толкова засилено народно внимание, но стигнах до извода, че България е уникална
в това отношение. Тук случката се превърна в сензация, обиколи централните
медии и стана повод за ожесточени спорове и дискусии в социалните мрежи. И това
не е случайно, нито просто екзотичен факт от действителността. Случилото се
просто за пореден път ни показа с каква социална обстановка сме принудени да се
съобразяваме, а пикантната подробност, че този път имаше международно участие
само усили болезнените изводи и поводите за срам. Защото китайците се оказаха в
ролята на отсъстващата полиция и буквално свършиха нейната работа. Можем само
да подозираме какви ли спомени ще отнесат от страната ни след това преживяване.
Защото историята е повече от брутална - посред бял ден, в центъра на Велико
Търново джебчийката Събка се опитва да претараши чантата на една от туристките,
дошла да се любува на историческите прелести на България. Случаят е скандален,
защото подобна проява като минимум показва абсолютната липса на страх и на
респект пред органите за сигурност. Дребните кражби отдавна са толкова обичайно
явление за България, че много хора вече ги отминават като дежурен факт от
околната действителност. В очите на българите подобна ситуация не е сензационна
- много от тях са ставали жертва на абсолютно същите посегателства, но с една
малка разлика - медиите почти никога не са проявали интерес към техните
проблеми. Къде-къде по-изгодно е да правиш всеки ден репортажи за рязането на
лентички на поредния път, който ще се нуждае от ремонт два месеца след
откриването му или да преразказваш поредната телевизионна тирада на премиера,
която блести с пълното отсъствие на реален смисъл и досег с реалността.
Точно тук е голямата истина за ситуацията в България. По
всички екрани и вестници властови костюмари ни убеждават, че държавата води
безмилостна битка с организираната престъпност и, че ако почакаме само още 20
секунди ще станем свидетели на решителна победа. Може да е така, а може и
всичко да е просто една опашата медийно-политическа лъжа. Проблемът е, че
обикновените хора страдат най-вече от неорганизираната престъпност - тя е
демонът на постоянното усещане за несигурност, който тормози страната от години
насам. А в тази сфера не само няма забележим пробив - отсъства дори усещането,
че държавата е разпознала проблема и реално се бори с него. Резултатът от това
бездействие е очевиден. Всеки втори българин има история за това как е бил
обиран имота му или как е станал жертва на джебчийство или друго криминално
посегателство. Нещо повече - в 70 на сто от случаите хората вече дори не си
правят труда да информират полицията за престъплението, защото по трудния начин
са научили, че органите за сигурност са безпомощни в такива случаи или реагират
без никаква енергия и ентусиазъм. Точно заради това новината за китайските
туристи във Велико Търново придоби такова национално, дори метафорично звучене.
В последните години имах възможност много да обикалям из
страната и да се срещам с всякакви хора. Това е отрезвяващо занимание, което често
действа като юмрук в челюстта. И винаги се изумявам какъв контраст и
противоречие има между официалните политически теми и реалните проблеми на
хората. Изтърсва се при тях някакъв човек, който си мисли, че има отговори на
всички въпроси и е наясно с актуалните новини и медийни скандали, а най-накрая
се оказва, че всичко това е въздух под налягане. Защото една от първите теми,
които се поставят веднага е сигурността. В малките населени места
неорганизираната престъпност е като бич, който всекидневно се стоварва върху
тях, а кошмарното е, че никой дори не адресира проблема. В еуфорията на
предизборните обещания и рисунки на светлото бъдеще патриотите бяха обещали, че
ще се борят като лъвове за това да има полицай във всяко населено място, но
това се стопи като сняг под пролетно слънце, а самите патриоти заприличаха на
опитомени болонки на властта, които се опитват само да запазят своето топло
местенце в управленските висини и мезонети, а не да воюват за интересите на
своите избиратели.
Фактът, че този проблем е невидим за властта или се
адресира с дежурни уверения и никакви действия системно разтърсва държавата.
Той става ярък и болезнен във всички случаи на етническо напрежение, които се
повтарят из цялата страна с плашещо постоянство. Народното недоволство и
спонтанните протести са най-голямото обвинение към бездействието. Жертвите на
неспиращите обири, притиснатите в ъгъла от ежедневното насилие отдавна не
вярват, че държавата ще им обърне внимание и заради това тръгват да взимат
нещата в ръцете си. Това е разпад не само на политическия смисъл, но и на
смисъла от съществуване на управление. Защото управлението съществува само от
екраните на телевизията, а в реалния живот го няма никакво. Няма загриженост за
българите, няма загриженост за техния просперитет и сигурност, има единствено
досадно дърдорене без никакъв ефект и смисъл. Заради това човек не може да се
одобри действията на китайските туристи, защото те ни разкриват един различен
манталитет. Те не се оплакват, а активно противодействат. И е чудно дали ще ни
се наложи да си внасяме китайци, за да се справим с този проблем, който се
разраства като тумор. Чужденците ни преподадоха класически урок. Вероятно те
няма да научат, че веднага след скандала джебчийката беше пусната под гаранция
и ви уверявам, че тя ще продължи да се занимава със своя занаят в момента в
който интереса към случката угасне, а полицията мине в обичайното си състояние
на бездействие. Хората от Велико Търново извадиха късмет, че поне за малко,
поне за няколко мига темата стана обект на обществено обсъждане, но по стара
българска традиция този разговор ще е безплоден и безидеен. Но подценяването на
проблема не само няма да го реши, а ще го изостри до неподозирани степени.
Опасявам се, че в края на този процес цял Китай да реши да дойде у нас пак няма
да може да ни помогне...
No comments:
Post a Comment