Една съвестна аутопсия на български политически живот ще
разкрие с голяма убедителност, че преминаването на отделни партии в
канализацията на историята рядко се е случвало под напора на голям скандал.
Скандалите винаги са само симптом на голямото вътрешно разложение,
деморализация и алчност, които са развратили някоя формация дотам, че тя
напълно да скъса връзка с реалността. Политическата смърт идва след това.
Когато същата тази партия стане напълно безразлична на обществото, а дори и на
най-заклетите си фенове. Примери - много. Навремето СДС си въобразяваше, че е
приватизирало цялата вечност и ще управлява поне един век, а днес на младото
поколение трябва с часове да им обясняваш коя точно е тази партия и от каква
порода са старите реститути, които се събраха за последно слюноотделяне пред
Иван Костов, този път в качеството му на мемоарист. Същата беше съдбата и на
НДСВ. В пика на своето могъщество всички искаха да се снимат със Симеон Сакскобургготски,
за да покажат, че са хванали вълната на времето, но формацията се задържа на
сцената само 8 години и отплува към великото нищо на забравата. Днес само
хардкор мазохистите като мене, които изпитват странно удоволствие да помнят се
сещат да всички скандали, драми и тъпотии, които остави след себе си тази
партия. С други думи - не скандалът сам по себе си е страшен, а обществената
енергия за съпротива, която буди той. Всеки скандал е като бич в лицето -
реакцията на избирателите в началото е на шок и болка, а после минават в режим
"отмъщение" и този цикъл на българската политика е осигурил
достатъчно работа за политическите гробари. С други думи ГЕРБ имат от какво да
се страхуват заради това, че цунамито "Апартаментгейт" не стихва. За
първи път самата идея за стабилност вече изглежда абсурдна и напълно изчезна от
политическия речник на самодоволните мутри на властта. Вълната от скандали е
като гърч преди фатален край и заради това всички въпроси как ще свърши тя са
напълно актуални, адекватни и смислени. Разбира се, днес можем просто да гадаем
или да се досещаме, защото явление като ГЕРБ досега не е блясвало на
политическия хоризонт. За своето съществуване тази партия така успя да се впие
като паразит във властта и да се оплете в безкрайни потоци от обществени
поръчки, дриймтиймове и суджуци, че на много хора им се струва, че заедно с
ГЕРБ ще си отиде и държавата. Вярно е, тази мисъл се появява основно в главата
на тези, които смятат, че като си загубят работата светът ще свърши, но е време
да почнем да мислим за това какво след Бойко Борисов и каква България ще остави
след себе си той.
В последния месец, откакто торнадото на корупционните и
имотните скандали разтърси страната както земетресението в Перник навремето, из
медиите като хлебарки плъзнаха всякакви анализатори, медийни талмудисти,
политически шамани, нещатни пациенти на психиатриите и други форми на неясен
живот, за да пълнят съзнанието на електората с кризисни опорни точки, пълни с
любов към властта и персонално към Бойко Борисов. Та според една от тях вълната
от афери и гейтове щяла да отврати хората и те можели да не отидат пред урните,
за да гласуват. Ееех, много им се иска да е така! Толкова им личи желанието
настоящето безвремие и статукво да се запази, че се опасявам да не би скоро да имаме
случай на инсулт в телевизионно студио и някоя от медийните пеперудки да не
падна свидне жертва на отбраняването на корупционните паяжини и схеми. Според
друг "мъдър и вещ" анализ на ситуацията - скандалите действали като
петно върху цялата политическа класа и заради това българската политика щяла да
пострада. Тоест - няма да страда ГЕРБ, а ще страдат всички. ГЕРБ са просто
петънце в океана от мръсни и подмолни типове, които дерат кожи от гърба народен
и го тъпчат да се дави в бедността. Вероятно в паралелна реалност тази логика
може и да работи. По тези ширини обаче подобно твърдение е съвсем малко преди
последната фаза на ритуалното самоубийство - да се опашеш с динамит и да се
взривиш в някоя тълпа. ГЕРБ са на власт от 10 години. Една трета от безкрайния
и противен преход премина под техния политически монопол. Наясно съм, че гневът
на хората е универсален и многопосочен, но сам пред съвестта си в тъмната
стаичката всеки избирател е напълно наясно кого и как трябва да накаже.
Пускането на медийни шамани из телевизионните студиа е форма на паника, опит на
електората да му бъде внушено, че живее добре, че държавата се развива, че
Бойко Борисов е мъдър, хуманен и разбран, но историческият опит показва, че
всички тези упражнения са безполезни и безсмислени. Когато краят на една
политическа епоха наближи нищо не може да спре бляскавият хепиенд. А под
хепиенд тук разбираме разрушаване на старото статукво и наказване на всички
затлъстели финансово партийни номенклатурчици, които в последните години се
държат така все едно наистина са граждани на паралелната държава и дължат отчет
единствено на нея. Безумна е идеята, че ГЕРБ, точно ГЕРБ, налагали
"антикорупционен и морален стандарт" и това щяло да бъде отчетено от
избирателите. Стандарт вероятно щеше да има, ако поне един от управляващата
партия бе влязъл в затвора и реално осъден. Вместо това виждаме цяла плеяда
костюмари, които под строй избраха имотите пред активната политика и бяха
пратени в пенсия, за да се наслаждават на луксозен живот и тайни банкови сметки.
Идеята, че ГЕРБ ще пребори тази корупция е сравнима с тезата, че доктор Менгеле
е можел да създаде демократично общество в поствоенна Германия. Защото точно
тук и сега свръхлидерският модел на ГЕРБ започва да гнои като трън в петата на
Бойко Борисов. Нали с години ни бе внушавано, че той контролира цялата партия,
че знайни и незнайни депутати и местни управленци треперят от неговото име.
Тогава следва да се предполага, че туморът "Апартаментгейт" не е
нещо, което се е случило без знанието на Борисов, че не е имало вариант при
който премиерът да не се досеща какво става в държавата. Ето защо скандалът не
отшумява и не минава в групата на вчерашните новини. Постоянното бълбукане и
гняв по темата не е просто израз на завист или злоба, а на подозрението на цялото
общество, че архитектът на тази чудовищна корупция, нейният основен генератор и
вдъхновител днес се опитва да се измъкне чист от местопрестъплението.
Ето това ще е основен мотив за повишената избирателна
активност. Нека не се заблуждаваме, че българите ще гласуват с идеята за
европейска визия или нещо друго. И не избирателите са виновни за това. Самият
Борисов дълго време мотивираше липсата на програма с това, че прави неща, които
могат да се видят и да се пипнат - магистрали, пречиствателни станции и други
обекти. Само, че магистралите се оказаха от пясък и реално убиват хора, покрай
пречиствателните станции някои хора станаха милионери, а за другите далавери на
ГЕРБ вероятно трябва да се напише книга. И така остават другите видими неща -
мезонетите, ВИП-асансьорите, терасите колкото футболни игра, луксозните жилища.
Те са това, което остава в главата на хората - наглият символ на една власт,
която е потънала в охолство за сметка на всички останали. Такива неща никога не
остават без наказание. Напук на всички влюбени до полуда политолози, медийни
пеперудки и какви ли не форми на полуактивен живот. За някои хора промяната
наистина предизвиква ужас, но съм убеден, че избирателите са на обратното
мнение. Това е проблемът с властовите асансьори на обитателите на политическите
небеса. Те забравят, че копчето за надолу е в ръцете на хората и те отчаяно
искат да го използват.
No comments:
Post a Comment