Sunday, May 05, 2019

Властовият асансьор понася ГЕРБ към канализацията на историята



Една съвестна аутопсия на български политически живот ще разкрие с голяма убедителност, че преминаването на отделни партии в канализацията на историята рядко се е случвало под напора на голям скандал. Скандалите винаги са само симптом на голямото вътрешно разложение, деморализация и алчност, които са развратили някоя формация дотам, че тя напълно да скъса връзка с реалността. Политическата смърт идва след това. Когато същата тази партия стане напълно безразлична на обществото, а дори и на най-заклетите си фенове. Примери - много. Навремето СДС си въобразяваше, че е приватизирало цялата вечност и ще управлява поне един век, а днес на младото поколение трябва с часове да им обясняваш коя точно е тази партия и от каква порода са старите реститути, които се събраха за последно слюноотделяне пред Иван Костов, този път в качеството му на мемоарист. Същата беше съдбата и на НДСВ. В пика на своето могъщество всички искаха да се снимат със Симеон Сакскобургготски, за да покажат, че са хванали вълната на времето, но формацията се задържа на сцената само 8 години и отплува към великото нищо на забравата. Днес само хардкор мазохистите като мене, които изпитват странно удоволствие да помнят се сещат да всички скандали, драми и тъпотии, които остави след себе си тази партия. С други думи - не скандалът сам по себе си е страшен, а обществената енергия за съпротива, която буди той. Всеки скандал е като бич в лицето - реакцията на избирателите в началото е на шок и болка, а после минават в режим "отмъщение" и този цикъл на българската политика е осигурил достатъчно работа за политическите гробари. С други думи ГЕРБ имат от какво да се страхуват заради това, че цунамито "Апартаментгейт" не стихва. За първи път самата идея за стабилност вече изглежда абсурдна и напълно изчезна от политическия речник на самодоволните мутри на властта. Вълната от скандали е като гърч преди фатален край и заради това всички въпроси как ще свърши тя са напълно актуални, адекватни и смислени. Разбира се, днес можем просто да гадаем или да се досещаме, защото явление като ГЕРБ досега не е блясвало на политическия хоризонт. За своето съществуване тази партия така успя да се впие като паразит във властта и да се оплете в безкрайни потоци от обществени поръчки, дриймтиймове и суджуци, че на много хора им се струва, че заедно с ГЕРБ ще си отиде и държавата. Вярно е, тази мисъл се появява основно в главата на тези, които смятат, че като си загубят работата светът ще свърши, но е време да почнем да мислим за това какво след Бойко Борисов и каква България ще остави след себе си той.
В последния месец, откакто торнадото на корупционните и имотните скандали разтърси страната както земетресението в Перник навремето, из медиите като хлебарки плъзнаха всякакви анализатори, медийни талмудисти, политически шамани, нещатни пациенти на психиатриите и други форми на неясен живот, за да пълнят съзнанието на електората с кризисни опорни точки, пълни с любов към властта и персонално към Бойко Борисов. Та според една от тях вълната от афери и гейтове щяла да отврати хората и те можели да не отидат пред урните, за да гласуват. Ееех, много им се иска да е така! Толкова им личи желанието настоящето безвремие и статукво да се запази, че се опасявам да не би скоро да имаме случай на инсулт в телевизионно студио и някоя от медийните пеперудки да не падна свидне жертва на отбраняването на корупционните паяжини и схеми. Според друг "мъдър и вещ" анализ на ситуацията - скандалите действали като петно върху цялата политическа класа и заради това българската политика щяла да пострада. Тоест - няма да страда ГЕРБ, а ще страдат всички. ГЕРБ са просто петънце в океана от мръсни и подмолни типове, които дерат кожи от гърба народен и го тъпчат да се дави в бедността. Вероятно в паралелна реалност тази логика може и да работи. По тези ширини обаче подобно твърдение е съвсем малко преди последната фаза на ритуалното самоубийство - да се опашеш с динамит и да се взривиш в някоя тълпа. ГЕРБ са на власт от 10 години. Една трета от безкрайния и противен преход премина под техния политически монопол. Наясно съм, че гневът на хората е универсален и многопосочен, но сам пред съвестта си в тъмната стаичката всеки избирател е напълно наясно кого и как трябва да накаже. Пускането на медийни шамани из телевизионните студиа е форма на паника, опит на електората да му бъде внушено, че живее добре, че държавата се развива, че Бойко Борисов е мъдър, хуманен и разбран, но историческият опит показва, че всички тези упражнения са безполезни и безсмислени. Когато краят на една политическа епоха наближи нищо не може да спре бляскавият хепиенд. А под хепиенд тук разбираме разрушаване на старото статукво и наказване на всички затлъстели финансово партийни номенклатурчици, които в последните години се държат така все едно наистина са граждани на паралелната държава и дължат отчет единствено на нея. Безумна е идеята, че ГЕРБ, точно ГЕРБ, налагали "антикорупционен и морален стандарт" и това щяло да бъде отчетено от избирателите. Стандарт вероятно щеше да има, ако поне един от управляващата партия бе влязъл в затвора и реално осъден. Вместо това виждаме цяла плеяда костюмари, които под строй избраха имотите пред активната политика и бяха пратени в пенсия, за да се наслаждават на луксозен живот и тайни банкови сметки. Идеята, че ГЕРБ ще пребори тази корупция е сравнима с тезата, че доктор Менгеле е можел да създаде демократично общество в поствоенна Германия. Защото точно тук и сега свръхлидерският модел на ГЕРБ започва да гнои като трън в петата на Бойко Борисов. Нали с години ни бе внушавано, че той контролира цялата партия, че знайни и незнайни депутати и местни управленци треперят от неговото име. Тогава следва да се предполага, че туморът "Апартаментгейт" не е нещо, което се е случило без знанието на Борисов, че не е имало вариант при който премиерът да не се досеща какво става в държавата. Ето защо скандалът не отшумява и не минава в групата на вчерашните новини. Постоянното бълбукане и гняв по темата не е просто израз на завист или злоба, а на подозрението на цялото общество, че архитектът на тази чудовищна корупция, нейният основен генератор и вдъхновител днес се опитва да се измъкне чист от местопрестъплението.
Ето това ще е основен мотив за повишената избирателна активност. Нека не се заблуждаваме, че българите ще гласуват с идеята за европейска визия или нещо друго. И не избирателите са виновни за това. Самият Борисов дълго време мотивираше липсата на програма с това, че прави неща, които могат да се видят и да се пипнат - магистрали, пречиствателни станции и други обекти. Само, че магистралите се оказаха от пясък и реално убиват хора, покрай пречиствателните станции някои хора станаха милионери, а за другите далавери на ГЕРБ вероятно трябва да се напише книга. И така остават другите видими неща - мезонетите, ВИП-асансьорите, терасите колкото футболни игра, луксозните жилища. Те са това, което остава в главата на хората - наглият символ на една власт, която е потънала в охолство за сметка на всички останали. Такива неща никога не остават без наказание. Напук на всички влюбени до полуда политолози, медийни пеперудки и какви ли не форми на полуактивен живот. За някои хора промяната наистина предизвиква ужас, но съм убеден, че избирателите са на обратното мнение. Това е проблемът с властовите асансьори на обитателите на политическите небеса. Те забравят, че копчето за надолу е в ръцете на хората и те отчаяно искат да го използват.

No comments: