Интервю за вестник "Минаха години"
- Г-н Симов, премиерът
Борисов най-напред обвини соцдепутатите, че си почиват, докато ГЕРБ работи в
парламента. После пък провидя, че БСП му готви „пълзяща диктатура”. Вие лично как
си запълвате времето – с ваканцуване или с кроежи за диктатури?
- Тези дни се хванах, че очаквам поредната изява на Бойко
Борисов със същото нетърпение и изумление с което навремето следях „Шоуто на
Бени Хил“. Има една малка разлика обаче – хуморът на британеца беше лъчезарен,
разтоварващ и освобождаващ, а комедийните изяви на нашия премиер добиват
някакви мрачни, конспиративни, направо психарски полутонове. Това с „пълзящата
диктатурата на опозицията“ беше истинска поезия. Борисов да се оплаква от
диктатура е все едно Цветан Цветанов да реве в ефир, че апартамента му е тесен,
а ВИП-асансьорът му неудобен. Борисов постепенно започва да се превръща в
карикатура на самия себе си. А всички знаем, че това е последният етап преди
окончателната политическа смърт. Днес лафовете на премиера не забавляват,
тирадите му не излъчват свежест, а потокът на съзнанието му все по-често
прилича на мрънкане. Харизмата си е взела ваканция и е останал баналният, досаден, типично български номенклатурчик,
който хищно иска да остане на власт в името на самата власт. Точно заради това
и поведението на БСП му изглежда странно. Борисов не е в състояние да разбере
хората, които се водят от идеи. За него всичко е кръчмарска сметка и бакалска
уговорка. Но краят на подобен тип политика гръмотевично приближава.
-
При обиколките и срещите ви в страната кои са проблемите, които най-често и
гръмогласно повдигат хората? Намират ли те място във визиите ви за България и
Европа?
- За мен контрастът между реалните проблеми на
хората и дебатите в парламента винаги е бил една от мистериите на българското
политическо съществуване. Няма как да отидете на среща с много хора и някой да
ви постави въпроса „какво правите, за да се преборите с носталгията по
социализма?“ или „липсата на лустрация ли е виновна за проблемите на
страната?“. Точно обратното – хората не се интересуват от абстрактната политика
на постоянните извинения за провала, а искат конкретни неща – мерки за
повишаване на доходите, здравеопазване, което е достъпно за всички и децата им
да не бягат от България. Точно това е сърцевината на „Визия за България“ на
БСП. Събрахме на едно място конкретни идеи, а не общи пожелания. И адресираме
точно тези болки. В този смисъл БСП днес е категоричния антипод на одиозната и
извадена от канализацията на историята фигура на Иван Костов, който цяла книга
написа, за да обясни на всички, че управлението му не било провал, въпреки, че
хората съвсем ясно и точно го наказаха. В нея той пак говори за любимите теми
на десницата – декомунизация, досиета, лустрация. Тези хора съществуват извън
времето и пространството. И заради това изчезнаха от политическата сцена.
Лаская се от факта, че БСП никога не е плувала в такива психиатрични дълбини и
заради това е партия, пълна с живот и идеи.
-
На тези избори БСП се бори не само с десните, но и с лявоцентристки формации
като АБВ на Първанов и „Движение 21” на Дончева. На практика те не работят ли
за ГЕРБ?
- Според
мен те не просто работят за ГЕРБ – те са продукт на ГЕРБ. Това са лабораторни
създания, пуснати на изборния терен с една-единствена цел – да откраднат
гласове от БСП и да спънат левицата. Точно заради това, ако видите двете
формации, особено АБВ, които като среднощен джебчия откраднаха името „Коалиция
за България, на практика не говорят срещу ГЕРБ или политиката на Борисов. Те
обсъждат единствено и само БСП. Защото са инструмент срещу БСП и нищо повече от
това. Нямам какво да добавя повече освен да припомня един важен факт. През
януари 2014 година настоящият абевеец Ивайло Калфин напусна делегацията на
българските социалисти в Европейския парламент, за да се присъедини към
разколническите афери на Георги Първанов. Тогава той написа едно писмо до БСП в
което обяви, че ГЕРБ остава неговият основен политически противник. Само девет
месеца по-късно същият този Калфин вече беше вицепремиер на Бойко Борисов. АБВ
просто имат манталитета на крайпътна девойка с много леко поведение, чийто срок
за годност обаче отдавна е минал и това й личи драматично.
-
Въпреки „приятелския огън” социологията показва, че БСП е стопила преднината на
ГЕРБ и дори има предимство пред него. Чия е по-голямата заслуга за това – ваша
или на „Апартамент гейт”?
- Заслуга за срива на ГЕРБ и цунамито от
корупционни и морални драми през които минават имат най-вече събудените и
ядосани български граждани. „Апартаментгейт“ имаше ролята на юмрук в лицето и
на светкавица над вампирска бърлога. В
мощната светлина на разкрията хората видяха една държава, която прилича на филм
на ужасите. Само си представете – охранената и тлъста партийна номенклатура,
пък била тя и тлъста само във финансовия смисъл на думата, е потънала в такова
охолство, че вече си мисли, че живее в отделна държава. И това е отделна
държава – това е светът на мезонетите от които не чуваш изобщо проблемите на
хората. От височината на терасите, колкото футболно игрище няма как да разбереш
пенсионерите, които се чудят как ще изкарат месеца. Това е истинската паралелна
държава, която си въобрази, че може да заживее отделно от своя собствен народ.
Това нямаше как да не бъде наказано. И е съвсем естествено, че БСП води. Ние
сме единствената партия, която не беше съблазнена с оферта за власт и никога не
се опетнихме с колаборация с ГЕРБ. Хората вече оценяват това. Забелязвате ли,
че вече никой не използва втръсналата до ужас фраза „ами ГЕРБ нямат
алтернатива“. Когато бурята дойде се видя, че алтернатива не само има, но и че
тя винаги е била тук.
-
Защо точно аферата с апартаментите разбуни обществото, а не корупцията при
строителството на пътища, раздаването на златни кокошки като концесиите на
ценни метали, летища, водоснабдяване и т.н.?
- Не виждам нищо ненормално в това, което
описвате. От големите теми на живота и света може да се интересува само общество,
което вижда перспектива пред себе си, надмогнало е елементарните битови
въпроси. България в последните години обаче вървеше точно в обратната посока –
страната рязко обедня, обезлюди се и потъна в страховито безвремие.
„Апартаментгейт“ резонира в душата на хората, защото повечето българи познават
темата. Почти няма семейство, което да не се е сблъсквало с нея, което да не е
търсило подходящо жилище дълго и упорито, което да е изчислявало може или не да
вземе кредит от банката и което всеки месец отново и отново не е драно за
вноската по ипотеката. И изведнъж виждаш как едни банални и противни партийни
номенклатурчици са се сдобили с луксозни имоти на толкова приемливи цени, че
все едно са построили социализъм, но само за себе си. Това не е просто битов скандал.
Това е скандал, който те кара да осъзнаеш държавата си и да се разбунтуваш.
Точно заради това хората имат право да са вбесени. Как го беше казал Ботев: „смок
е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости“. Очертанията на този
номенклатурен смок ги видяхме. Той е истинско чудовище и олицетворение на
истинската идеологическата същност на бойкоборисовщината в политиката.
-
Дали лавината от гейтове ще отврати и отблъсне избирателите от урните, или
обратното – ще ги ядоса и ще ги накара да гласуват?
- Много им се иска на ГЕРБ и на техните медийни
слуги гейтовете да снижат активността. Толкова много им се иска, че човек ги
гледа как мляскат с очи и тайно се надяват Борисов да ги гледа и да ги погали
мислено по перчемите. Според мен обаче ще е точно обратното. Гневните хора
искат справедливост, а изборите са най-близкия и възможен инструмент за нея.
-
Един социолог определи реденето на вашата листа за евроизборите като двубой на
консерватизма и либерализма в партията. Съгласен ли сте с него?
- На толкова много „специалисти“ по БСП
напоследък се наслушах, че съм приятно удивен. Чух всякакви познавачи на
кухнята, коридорите и тайните килери на „Позитано“ 20. И всичко това, разбира
се, са преразкази по картинка, което е най-забавното в случая. В БСП имаше спор
за отделни имена, но той не прерасна в идеологическа разпра, нито пък стигна
дълбочината на идейна дискусия. БСП е пъстър букет от идеи и възгледи в който
демокрацията се изяви по най-реален начин. Вече след нареждането на листата
Корнелия Нинова заговори за „консервативно ляво“, което отрича голяма част от
либералните токсини, които подлудиха и деформираха европейската
социалдемокрация и подозирам, че това ще е тема, която тепърва ще става
актуална в БСП, но при реденето на листата не е ставало дума за нея.
- Не е ли несъразмерно представена гражданската
квота в листата ви?
- Гражданската квота в листата е точно толкова
, колкото беше и в предишната ни листа за евровота през 2014 година. Тогава бях
под номер 8 в листата, партийна квота и заради това мога да свидетелствам от
първа ръка. За мен парадоксалното в целия разговор около гражданските квоти
беше да видя хора, които преди 10 години ни убеждаваха, че Ивайло Калфин (гражданска
квота) е идеален за водач, направо съвършен като ангел, а днес
с горно „до“ твърдяха, че ни трябват повече партийци. Очевидно политическата
еволюция при тях е протичала с много скоростно темпове.
- Може ли да се очаква просветеният твърд
електорат на БСП, а и не само той, чрез механизма на преференциите да обърка
сметките на двете главни крила в партията?
- Аз лично ще ползвам преференция. Няма да ви
кажа за кого, защото това е част от тайната на вота, но ще я ползвам с радост,
желание и възторг. На 14 февруари тази година БСП води 26 часова срещу
промяната в Изборния кодекс. Голяма част от нашите усилия бяха насочени именно
към запазването на преференцията като малко демократично право, извоювано от
хората. И, да, лично аз смятам, че листата ще бъде пренаредена. В крайна сметка
именно мнението на хората е най-важно.
-
Има ли вече ръководството на БСП решение дали след европейските избори групата
ви ще се върне в парламента, или ще продължи бойкота?
- Нямаме такова решение и не сме обсъждали
темата. Лично за мен този парламент е напълно дискредитиран и демистифициран.
Напускането на БСП позволи на всички да видят истинските очертания на
коалицията между ДПС, ГЕРБ и патриотите и стана ясно какви са механизмите на
паралелната държава за изковаване на законови норми. Мисля, че този парламент
отдавна е в задгробния живот и е въпрос на време всички да осъзнаят това.
Мисля, че трябва да се върнем в него само, за да поискаме предсрочни избори, а след
това да погледнем към бъдещето с нова надежда и малко вдъхновение. Надявам се,
че след 26 май това ще бъде възможно.
No comments:
Post a Comment