Премиерът и неговата поетична страст към числата

Вчера по новините гледах как премиерът Бойко Борисов тъне в розовите облаци на удоволствието и медийния комфорт. Той обяви, че България тази година има износ за 28 милиарда. Дежурните по любов медии веднага се включиха в тази икономическа оратория на просперитета. Един сайт дори обясни политическите проблеми на управлението с добрите ни резултати. Бойко бил решил големите проблеми на страната и сега просто министрите нямало с какво да се занимават и затъвали в дребнотемия. И, разбира се, никой не попита как така при тези рекорди и финансови потоци България е принудена да взема заеми, за да си плати за чертежите на самолети, които купува. Вчера стана ясно, че ще теглим допълнителен дълг от 200 милиона. 

Защо?

Истината е, че Борисов работи с числата като телевизионна врачка с прогнозите. И вчерашния му тур е пълното доказателство. Някаква задъхана медия предаде с възторг думите му, че в завода на "Кока-кола" у нас работят 20 хиляди души. Направо да ти падне шапката. После се оказа, че реалната бройка е 10 пъти по-малка - 2500 души. След това премиерът обяви, че инвестицията е за 200 милиона лева. Днес разбрах, че реалната цифра е 34 милиона. Подобно поетично отношение към числата, стресира много сериозно.

Но сега да се върнем на износа. 

Дори и да приемем, че цифрата, която Борисов е назубрил е вярна, то сама по себе си тя не е някакъв ясен показател. Защото износът придобива важност като видим неговата разбивка. Какво изнася България? Високотехнологични стоки? Стоки с добавена стойност? Истината е разтърсваща - България изнася суровини. Тя дори не ги преработва. Това е бананова иконимика. И е тъжно, че един премиер може да се гордее с това. 

Поет, мама му стара. 

Истински поет.

Джаки Колинс за градски реститутки

Пълен литературен потрес.

Теодора Димова е извадила нов роман със заглавие "Поразените". Отдавна съм наясно, че нейната проза действа като радиация на ума, но ето на, излъгах се, и отворих тъничкото книжле в една книжарница. Това бил роман за жертвите на Народния съд. Зачетох се - банална, пластмасова, дидактична проза, пълна с придихания, позьорство и зле разбрано християнство. Джаки Колинс за градски реститутки. Политическа боза с претенции за аристократично питие. Това е практически нечетивна проза, инфантилна психологически и скучна до мозъчен колапс. Винаги така се случва с комсомолските поръчки.

Димова носи безсмъртна фамилия, но опасявам се, че това е всичко, което е взела като интелектуално наследство от баща си. И това не е обида. Баща й е колос, титан, който дори и образите по поръчка знаеше как да вплете в прозата си като автентична философска идея (дълго мога да ви говоря защо "Тютюн" трябва да се чете с образа на Лила в него).

Дъщерята обаче е манифактурчик. Днес ще пишем за Народния съд, утре ще праснем повест за неразбрания гений на Иван Костов, най-накрая ще се потопим в мъките на градската интелигенция, която на 30-ата година от прехода е сляпа за истинските страдания на своя народ, но за сметка на това бори комунизма като за световно. Откъде се появиха тези пластмасови хора? Представям си колко дървета са били изсечени, за да пуснат този роман на пазара. 

Това е и еко-бедствие :)))

Няма кой да им работи - нито на държавата, нито на чуждите инвеститори

От няколко месеца насам страната става и ляга с една-единствена икономическа мистерия - ще отвори ли "Фолксваген" завод у нас или няма да отвори. По темата се изказват експерти, висши политически мислители, анализатори на свободна практика, геополитически всичколози, дежурните бардове на правителството и всички възможни инфлуенсъри (дълго време си мислех, че това е някаква тежка разновидност на грипа, а пък то се оказа, че всеки, който има фейсбук-профил в наши дни може да се пише инфлуенсър и да дава акъл по всякакви теми). Инвестицията предизвика много тревоги, особено, когато пропълзя информацията, че немците май са решили да заобиколят България и насочат парите си в Турция. За да спрат тревогите в сърцата на електората медиите изровиха от блатото на неговото блаженно пенсионерство дори и експрезидента Росен Плевнелиев, който от всеки сутрешен блок започна да ни обяснява, че България има още козове, че ако автомобилния гигант реши да даде рамо на Ердоган, това щяло да бъде абсолютен позор и какви ли не още дълбокомислени, свръхинтелектуални, хиперумозрителни и почти гениални аргументи. Това с "козовете" го подеха и дежурните по любов към властта медии, които започнаха да раждат поразително еднакви по тезите си "анализи" в които се казваше, че България е един млад икономически тигър, че Бойко Борисов още има разни фокуси в ръцете си, които в момента щом извади на бял свят, германците не завод, а направо ще поискат да пренесат централата си в София. И така мина цялото лято - в напрежение, въпросителни, скубане на коси, мелодраматични коментари, напрегнато очакване и Росен Плевнелиев. Лято за чудо и приказ.

Всъщност темата за това какво може да предложи България на "Фолксваген" е много сериозна и не заслужава шеговития тон с който започнах. Защото тя опира до реалното състояние на българската икономика, отвъд медийната розова мъглица и измамната магия на цифрите от статистиката. Вероятно опиянен именно от тези две стихии Бойко Борисов буквално през седмица повтаря, че България е залят от чуждестранни инвестиции, строят се "завод до завод" (цитатът е точен), че има толкова много заводи и заради това вече няма работна ръка. Ако премиерът смята, че с подобна патетика ще привлече "Фолксваген", той дълбоко се заблуждава. Те не са станали световен концерн като са вярвали на медийни дъвки и балони. И преди да продължим с лошите новини, нека все пак да кажем нещо в защита и на българските очаквания. Крайно време е Европейският съюз наистина да си създаде вътрешно правило за това, че европейските инвестиции приоритетно ще отиват в страни от ЕС. Това не е протекционизъм, а нормална икономическа и политическа логика. Нали все пак ни казват, че нашият ЕС е общност, която се базира на ценности. Следователно е добре някой да преподаде този урок и на големите корпорации, нали така? Защото ако поставим иконимическите интереси преди ценностите, то тогава ще ни си разкрие един друг ЕС, а не този, който славословят в учебниците. Но понеже такова правило няма, а съществуваме в груба, брутална и цинична пазарна логика, нека да видим реалностите.

Първо - квалифицирана работна ръка в България няма. Всички хора с реална квалификация отдавна избягаха навън, а тези, които са останали поради някакви причини са заети. В България има региони, където и неквалифицирана работна ръка напълно отсъства. С очите съм бил свидетел на хора, които отиват лятото да работят я в Гърция, я в Испания, натрупват малко пари, връщат се зимата и живеят със спестеното. Те категорично отказват да работят в България - заплатите са удивително ниски, изискванията са големи, никой не мисли за работниците. Това последното е синтез на серия от мои разговори с такива хора. Което ме връща към другия велик аргумент за привличане на голямата инвестиция - че тук заплатите били ниски. Изрази го Росен Плевнелиев. Ако имаше справедливост всеки, който вади такъв аргумент на масата трябваше моментално да бъде изпепеляван от гръм. Ниските заплати у нас не могат да бъдат реален магнит за чужди инвестиции. Най-вече, защото това ниво на заплащане прокуди квалифицираната работна ръка. А тези, които в момента се квалифицират имат само една мисъл в главите си - да избягат моментално някъде в чужбина, където трудът им ще бъде добре заплатен. И според мен анализаторите във "Фолксваген" си дават ясна сметка за това. Ако все пак изберат България - те ще трябва да си обучат работниците, което допълнително оскъпява инвестицията тук. Още повече, че те няма да могат да си позволяват да им плащат жълти стотинки, защото границите са отворени и никой няма да остане да се гърчи в потосмукачница без да има финансов смисъл от това. България трябва да мисли не как да рекламира ниските си заплати, а да търси начини доходите да бъдат увеличени.

Стигаме до номер 3 - вътрешният пазар. Турция може да предложи на германския концерн мощен вътрешен пазар и добре потребление за произведената продукция и то независимо от факта, че в момента съседката ни минава през криза. Българският пазар е свит и малък. Всяко второ домакинство е затънало в кредити до ушите. Тук огромен пазар за продукцията на "Фолксваген" просто няма как да има. И накрая - Турция може да си позволи да спести на компанията данъци, да даде всякакви други екстри, които на нас са ни забранени именно от вътрешните правила на ЕС. Аргументи 3 и 4 може би донякъде са обусловени демографските и политическите особености. Но ниските доходи и липсата на работна ръка са реален управленски проблем, защото те са резултатът от 30 години преход. Няма кой да работи. Няма кой да им работи. Толкова е простичко.

И най-накрая, ако искате приемете това за мрънкане, но аз не мога да разбера това голямо слюноотделяне пред чуждите инвестиции. Всички чакаме "Фолксваген" все едно е манна небесна, която да ни озари с божествена светлина. Нима само чуждите инвестиции могат да бъдат фактор за икономически растеж? А къде е българската държава? Саката ли тя? Интелектуално непълноценна ли е? Нима държавата не може да отдели средства, за да отвори тя едно модерно предприятие. Не казвам, че трябва да произвеждаме коли, но можем да намерим друга високотехнологична ниша - например завод за дронове или нещо подобно. Защо трябва да чакаме стимул отвън, когато е възможно държавата самичка да си помогне. За това обаче се иска друго ниво на мислене. Друго ниво на разбиране на отговорността пред хората. Вместо да кършим пръсти и да се чудим дали "Фолксваген" ще дойде, вече можеше сами да сме тръгнали по пътя на икономическото развитие. Тогава и големите чужди концерни ще почнат да се навъртат край нас. Всичко останало за фантазии за инфлуенсъри и сюити за влюбени във властта журналисти.  

Битката в София наесен се очертава да бъде епична. Какво по-хубаво от това?

Местните избори през 2015 година бяха като епична фентъзи битка, където армията на мрака от гаргойли, орки, зомбита, вампири и калинки триумфират тържествено и потопяват страната в отровносиньо. Да, прави сте, пристрастен съм. Да, не мога да разсъждавам обективно по темата. Да, прекрасно осъзнавам, че други може да са изживели онези избори като хищен оргазъм на стабилността. Аз ги възприех като обърнат героичен роман - в крайна сметка лошите тържествуваха и размахваха политическа карта на България, която показваше, че ГЕРБ са пуснали пипалата си в местната власт и са овладели най-ключовите места и големите градове. Разбира се, вече вън от черната шега и пресилената образност партията на Бойко Борисов беше в пика на своята сила тогава, Цветан Цветанов още не беше натирен и прогонен, а левицата влачеше жалко, потискащо и депресирано съществуване. В онези мрачни дни БСП имаше само 39 депутата, които впоследствие оредяха до 38. С други думи резултатът беше логичен, макар и срамен и жесток. А перлата в короната на империята, пардон на ГЕРБ, както винаги беше София, взета тогава от Йорданка Фандъкова на първи тур. Срещу нея левицата противопостави социолога Михаил Мирчев, но това нямаше никакво значение. Вероятно БСП дори майка Тереза да беше издигнала, Фандъкова щеше да я разгроми, унижи и обезличи. Нека да припомним само един дребен детайл, малката капка с катран, която вгорчава този меден разговор за победи, възход и триумфи. И до днес върху победата на първи тур на герберката лежи сянка на съмнение, защото всички си спомняме заложническата драма в зала "Арена Армеец", където членовете на столичните СИК-ове бяха заключени с дни, без храна и вода докато си предадат протоколите. Какво се случи в тъмните коридори на залата, как точно изчисляваха резултатите в София - това е ясно само на небесните сили и на Михаил Константинов. Днес, четири години след това вече е безнадеждно късно да се ровим в мътния канал на историята - това може да донесе само неприятни аромати и странни видения.

Днес се опитваме да върнем лентата назад, за да видим, че май са прави старите китайски философи, които твърдяха, че във върховете на своята сила човек става най-уязвим. Това е трудно за усвояване практическо правило, но то е неотменимо по своята сила. И най-добре можем да видим потвърждението в политическата ситуация в София. Последният мандат на Йорданка Фандъкова, завоюван триумфално, всъщност в много отношения се оказа катастрофален за нейния имидж и изобщо за управлението на ГЕРБ в столицата. Проблемите със сметопочистването, безкрайните и скъпи ремонти, акулските перки по "Графа", мръсният въздух, корупцията, която наднича зад всеки проблем - всичко това се стовари като чук върху черепа на столичното управление. И така се оказа, че Фандъкова - топшампионът на ГЕРБ по рейтинг изведнъж стана любимата жертва на псувните на всички софиянци, които виждат как прясноремонтирана улица се превръща в канал при най-лекия дъждец. Допреди това столичната кметица беше точно като тефлонов тиган - нищо не се лепеше по нея и тя беше сигурен фаворит в много проучвания. Но гражданската енергия в София се събуди, а наскоро се появи някаква статистика, че в последните две години почти всяка седмица в столицата е имало протест по местен проблем. И понеже политиката не търпи вакуум всички започнаха да се оглеждат за възможна алтернатива, за някой, който може да раздруса статуквото и да приложи нова политика. Не се наложи да се оглеждат дълго, защото фигурата беше ясна на всички, които се интересуват от политика - омбудсманът Мая Манолова. Тя даде знак, че не изключва възможно участие на изборите в София още в края на миналата година, когато прехвърли своята адресна регистрация в столицата, точно ден преди да изтече последният възможен срок, след който тя просто нямаше да може да се кандидатира. С дейността си като омбудсман Манолова натрупа и доста червени точки, защото няма протест на който да не се появила, няма кауза на развълнувани граждани с която да не е ангажирала. Енергията й в това отношение изглежда практически неизчерпаема. Мнозина твърдят, че това е върховен популизъм, че Мая Манолова прави политически циркове, за да помпи рейтинг, но има и други достатъчно многобройна група, която смята, че България за първи път има реален обществен защитник. Всъщност, ако погледнете отстрани, хладно и логично, ще видите, че атаката срещу Фандъкова точно на тези избори беше абсолютна неизбежна. Защото цялото управление на столицата заложи на своята кметица, тя съсредоточи целия образ и имидж на ГЕРБ върху себе си, но това се оказа нож с две остриета. От една страна управляващата партия има ясен образ в най-големия град в страната, от друга обаче можете ли да ми кажете името на поне един общински съветник от партията, без да гледате в Гугъл? Или някое друго популярно лице на столичната организация на ГЕРБ? Съсредоточаването на целия имидж във Фандъкова освен сила обаче я прави основната мишена на всички политически атаки. И подозирам, че видната герберка усеща това. Не напразно досега тя все още не е потвърдила участие в местните избори и се оказва странно уклончива по тази тема. Фандъкова би трябвало да съзнава, че лесно може да се превърне в символичната жертва на всички ядосани, които отдавна търсят начин да накажат ГЕРБ. А да станеш знаков жертвен агнец не е съдба, която някой би избрал доброволно. Оттеглянето от вота обаче също не е вариант, защото тогава ГЕРБ ще трябва спешно да търсят нов човек, а трудно ще извадят такъв. Разиграваните варианти с популярни национални политически фигури на управляващата партия като Лиляна Павлова или Николина Ангелкова трябва да възприемаме по-скоро като забавен анекдот, отколкото като реалност, защото това ще демонстрира пълното кадрово безсилие на ГЕРБ в столицата, ако Фандъкова бъде махната от уравнението. Това по странен начин дава сили на фигура като Мая Манолова да пробие, защото тя функционира най-добре там, където има недоволство, където се случват протести, където има гражданско вълнение. А тези избори са най-добрата възможност статуквото на ГЕРБ да бъде разклатено. Което не означава, че задължително ще се случи. Както винаги българската политическа ситуация е по-сложна и непредвидима, отколкото изглежда на пръв поглед, защото в българските избори има намесени мощни несъзнателни фактори и резултатът често е функция по-скоро на подсъзнанието, отколкото на логиката. ГЕРБ, независимо от слабостта си, не са за подценяване. Мая Манолова, независимо от набиращата сила, не е предизвестен победител. Манолова твърдо позиционира себе си като кандидат на гражданите и няколко пъти заяви, че е скъсала с "партийната политика". Това звучи добре, но какво точно означава на практика? Защото много партии, особено БСП ще искат да подкрепят нейната кандидатура. И много хора се питат дали левицата няма да се окаже котвата, която да понесе Манолова към дъното. Или пък нейната близост със Слави Трифонов и партията, която вече никой не знае как ще се казва (промениха името един път, защо да не го променят и втори?). Политическото и партийно минало на Манолова също може да се окаже пречка, защото то ще бъде вадено отново и отново по страниците на вестниците и електронните сайтове, а в него има какво да бъде намерено. Зад нейната кандидатура започват да се групират изявени интелектуалци от целия спектър, включително и от десния. Те ще приемат ли подкрепата на БСП? Как ще реагират? Ще може ли Манолова наистина да обедини толкова различни хора и на базата на каква програма ще го направи? Истината е, че пред претендента за върха в столицата също има много нелеки въпроси, а доста хора ще чакат и отговори. Възможно е в късната есен София да има нов кмет, а може той да си остане същия или поне да е от същата партия. Тази ситуация е вълнуваща, защото поне няма предизвестен отговор, а това от което се нуждаеше столицата е реално политическо състезание, защото то може да помогне на избирателите да видят алтернативите. Точно това прави усещането за сблъсъка наесен вълнуващ. Ще имаме автентична битка за бъдещето на столицата и Фандъкова за първи път не е сигурен фаворит. В страна потънала в безкрайно безвремие и непомръдваща стабилност трябва да се научим да уважаме тези малки знаци на демокрацията и да им се радваме като глътка чист въздух насред софийски пейзаж.

Хората избраха прасетата пред държавата и това е страшното за партия ГЕРБ

В Ямболско, Пловдивско, Софийско десетки стопани на прасета отново доказаха старата българска политическа теорема, че всяко лято в последните 30 години е лято на гнева и, че идеята за политическа отпуска изглежда абсурдна в страна, която от много време насам се дави в неразрешими проблеми и отчайващо феодално безвремие. Този път гневът на хората е предизвикан от изискването да заколят своите прасета като част от мерките за ограничаване на свинската чума. Очевидно нещо в гласовете на протестиращите е било достатъчно стряскащо, за да предизвика цяла канонада от статии в дежурните по любов медии. Те пуснаха мозъкобъркачките на максимален режим и заваляха едни кървави заглавия, че протести няма, че излизащите са марионетки на БСП, че гневните хора са част от някакъв пореден план за клатене на държавата, стабилността и лично на Бойко Борисов. Този конспиративен патос е разбираем. Именно такива огнища на съпротива са в състояние напълно да преобърнат медийната утопия на министър-председателя и да го изправят пред катастрофално недоволство наесен. В крайна сметка десетгодишното управление на ГЕРБ се намира в своята политическа есен в която като горски пожари са се натрупали огромни проблеми, които гноят подобно на отворени рани. Но все пак протестите на дребните собственици на прасета трогват със своя гняв и последователност. Всички медии отразиха гневът и недоволството на хората, но ми се струва, че в целия информационен вихър така и никой не си зададе големият въпрос, който е най-важен в този случай. А големият въпрос е защо хората отказват да слушат държавата, защо не си колят прасетата, защо не вярват, че всички мерки се взимат за тяхно добро. Отговорът е простичък и много страшен. От много години насам висши държавни интелектуалци и публични подлоги на евроатлантическите ценности и всяка власт сатанизират разказа на Елин Пелин "Андрешко". Главният герой в него бил типичен българин, гледал да прецака държава, да мине тънко, отказвал да поеме отговорност и какво ли още не. Вероятно Елин Пелин се върти в гроба, защото съдейки от топлината на повествованието и от дълбочината на образа той се отнася към Андрешко с необикновена симпатия и абсолютно разбиране. За хората в онези тъмни и мътни дни на историята държавата не е тази, която помага, а само тази която наказва. Държавата е инструмент, който работи единствено и само срещу тях. В разказа инструментът на тази тъмна сила се явява под формата на охранен бирник. Проблемът е, че държавата днес все едно се е върнала в мътната епоха на миналото. Днес хората преживяват държавата на Бойко Борисов единствено и само като някакъв враждебен елемент, който идва да налага нечистоплътни интересни и корпоративни зависимости. Те не са виждали държава, която работи за тях, а единствено държава, която всекидневно се опитва да ги окове в нови правила, разпоредби, укази, за да може да унищожи и малкото им останала независимост. Между другото - домашните прасета се гледат точно заради това. Те са антипазарния елемент в българските дребни стопанства. Хората си купуват прасета и ги отглеждат, за да могат да си подсигурят това да не бъдат зависими от пазарните стихии, да осигурят не само препитанието си, но и своята независимост от всякакви прекупвачи, търговци и други форми на капиталистически бълхи. И сега повечето стопани виждат как удрят по тях с цялата административна мощ на бюрокрацията. Не удрят големите свинекомплекси, а посягат на техните собствени прасета. На всичкото отгоре, дори и да са необходими, тези мерки са изключително закъснели. Те лекуват последствията, а не спират проблема. От две години насам държавата се прави, че свинска чума няма. Не бяха предприети никакви мерки, с изключение на една абсурдна стена по сухопътната граница с Румъния, за която тръгна вица, че намирали дивите прасета мъртви край нея, защото те си умирали от смях. Днес цялата тежест на мерките трябва да платят най-дребните собственици, тези, които гледат прасета буквално за собственото си препитание и това няма как да не предизвика протести. Живеем в общество, което винаги наказва най-слабите, а в случая дори няма да ги компенсира както трябва, за да намали ефекта от драстичните мерки. Нещо повече. В паметта на хората все още е пресен случая от лятото на миналата година, когато държавата пак беше изправена пред друго болестно бедствие - африканската чума. Орди от чиновници тръгнаха да избиват овцета и козичките на хората, без да обяснят защо го правят и какво точно смятат да постигнат. Хората няма как да са забравили трагичния образ на баба Дора от село Шарково, която плачаше прегърнала своите кози. След това върху гърба на Корнелия Нинова се изсипаха тонове отрова заради това, че тя отиде при хората и ги подкрепи в техните протести. Поведението й било антидържавно, антиполитическо дори. Да, но в част от фермите, където не пуснаха чиновниците животните така и не умряха от чумата. Опитаха се да покрият тази новина, но тя тръгна от уста на уста и днес всички, които са на улицата я знаят. Повечето от тях дори отказват да повярват, че има чума, а разглеждат операцията по избиването на прасетата като част от коварен план за увеличаване на вноса на свинско месо. Не са виновни тези, които си го мислят. Виновни са тези, които се правеха, че проблем няма, а днес, когато кризата е налице пак действат стихийно, хаотично и объркано, и създават почва за слухове, теории на конспирацията и откровени конфликти.

Но погледнете проблема от гледна точка на обикновния стопанин - за втора поредна година държавата нахлува в неговото стопанство, за да го лиши напълно от препитание. Първо козите, сега прасетата. Всеки човек би се разбунтувал срещу държава, която вижда единствено като наказващ наказателен отряд. При това държава очевидно провалила се в своите най-големи отговорности - да предпази своите граждани от всички възможни проблеми. И заради това тези, които днес са на улицата наистина напомнят на митичния литературен герой Андрешко. Той (литературния герой) поне имаше възможността да отложи наказанието над своя приятел като изостави бирника в блатото. Днес обаче бирниците шестват по телевизиите, дават безконечен акъл и няма никакво спасение от тях. Те се провалиха във всичко до което се докоснаха. Дори прасетата не можаха да умъртвят по хуманен начин, а ги издавиха в пожарникарска пяна като коменданти на концлагер. И сега същите тези хора искат доверие в аванс, искат някой да приеме наготово предписанията им и да им се подчини все едно е слуга, а не свободен гражданин с чувство на гордост. ГЕРБ и тяхната администрация наистина са явление от феодалните времена, защото просто грешно са разчели собствения си народ и неговата гордост. Този народ търпи много, наляга си парцалите с години, но когато ножът удари до кокала, когато бандата от държавни чиновници започне да сваля и последната им риза, тогава протестите са най-малкото, което може да се случи. Няма нещо по-страшно от хората, които просто вече няма какво да загубят, а благодарение на ГЕРБ много от нас бяха доведени до това състояние. Първо посегнаха на козичките. След това на прасетата. Нормално е да си помислим, че идва редът и на хората.