Създателите на новия български фашизъм

Eдин социален експеримент. В окото на бурята на "расисткия" скандал ми попадна снимка със заглавие от вестник "Сън", което в духа на славните демократични и толерантни ценности гласеше: "Лъвовете - 6, животните - 0". Пуснах я във фейсбук и около два часа по-късно по стената ми като американски бомбардировачи над арабска държава закръжаха моралните ченгета на социалната мрежа, които обикновено се държат като надрусани улични проповедници, изпълнени с евроатлантизъм като комсомолци с вяра в светлото бъдеще. Всички колективно започнаха да твърдят, че снимката е фейк. И че тя е продукт лично на БСП (на кой друг, кажете ми, на кой друг?). Мнението за БСП не се споделяше от всички. Един от тях със страстни плюнки доказваше, че снимката е производство лично на Кремъл. Тези мнения обикновено са функция или на изострена циклофрения или на патетична вяра, сравнима с любовта на хормонясала гимназистка към някой телевизионен поппевец. Като едното нищо щях да бъда удавен в това цунами от евроатлантическа романтика, ако не беше един приятел, който снима реалната страничка на вестник "Сън". Изненада - заглавието се оказа напълно истинско. Реално като нацистки поздрав на български стадион. Абсолютно незаобиколимо като британски расизъм. Но аз се изпълних с интерес към психологията на всички възмутени, озлочестени, оскърбени, ужасени и смутени едновременно от поведението на българските агитки и от всички хейтъри, които пускат "фейкове" в нета и реших да проверя двамата най-активни от тях. За целта просто надникнах в профилите им. Мразя се, когато съм прав. А за тези две оскърбени души се оказах точно в този отбор. На правите.

Първият от тях беше споделил преди време с радостни стонове и оргазмични удивителни новината, че старият легионер Дянко Марков получава държавно отличие. Установих и причината да долети като вредно насекомо на стената ми - беше споделил и статия от сайта "Консерватор" в която някаква страдаща и дишаща по квадратно-гнездовия способ душа беше обвинила лично мен в позорен комунизъм и в наличието на сърпове и чукове в главата заради това, че не приемам държавата да дава отличие на откровен фашист и мракобесен антесемит. Другият се оказа от същия отбор. Пълен с евроатлантически ценности до ушите и с преклонение пред генерал Христо Луков. Такава комбинация обикновено предписват за очистване на стомаха.

Разказвам тази история с определена причина. Всъщност абсолютно не приемам удивлението на много новосъбудили се "антинацисти", които едва сега забелязяха черния демон на българския фашизъм, който от години броди по улиците напълно безнаказано. Прочетох даже и едно гневно есе в културния флагман на "Америка за България" "Площад Славейков" "Хранителната среда, която отгледа фашизъм" с автор Манол Пейков. Господин Пейков има много различни от моите политически възгледи, но се отнасям с уважение към него и често го чета с неподправен интерес. Заради това реших, че най-накрая ще намеря представител на дясното, който ще даде точната диагноза. Ударих на камък. Текстът на Пейков бе пълен с възмущения и обвинения, но нито едно от тях не удари в десетката. Защото някак не ме кефи представител на десницата да се опитва сега да търси хранителната среда за фашизма. Аз мога да му подскажа къде е проблема - именно неговите хора го създадоха. И продължават да го поливат с необичайно наслаждение. Защото всички новосъбудили се съвести на нацията обикновено си налягат парцалите, когато демона на нацизма се появи като осквернител или на братска могила някъде в България или на случайно останал партизански паметник. Давам ви пример - точно на 9 септември 2017 година някоя тъмна, подла и гнусна ръка оскверни Братската могила в Асеновград. На нея беше изрисувана свастика с надпис "Умрете" и така познатите от софийските улици цифри - 14 и 88. Много ми се искаше да намеря есе на десен интелектуалец по този повод. Уви, нищо. Все едно такова събитие не е имало.

На 10 ноември паметникът на Альоша в Пловдив също осъмна с нацистки свастики и антисемитски лозунги. Скандалът стана толкова голям, че се наложи дори Външно министерство да излезе с позиция, че не приема вандалския акт. Потърсих пак статия на десен интелектуалец и днешен громител на нацизма и расизма. Не открих. Само в някакъв текст на Иво Инджев, най-голямото мрънкало в бг-нета, открих подозрението, че това е комунистическа провокация. Това мълчание не е ли истинската хранителна среда на фашизма, а?

А защо мълчат всички? Ами простичко е. Фашизмът е малката мрачна тайна на българската десница. Огромният скелет в нейното мазе. Няма как да твърдиш, че фашизъм у нас не е имало и да не възкресиш призраците на минало. Няма как да кадиш тамян на исторически психопати и чудовища като Александър Цанков, Богдан Филов, Иван Дочев и да не осъмнеш със свастики. Няма как, когато изкарваш Дянко Марков доблестен български офицер по улиците на града ти да не се появяват нацистките поздрави и маймунските възклицания. Наскоро с удивление научих, че дори се е появило предложение улица в "Лозенец" да бъде кръстена на името на Пане Бичев (слава богу оттеглено е). Бичев е един от касапите и кръволоците, масов убиец и психопат от кошмарните дни на 1925 година. Ами вземете Паметника на жертвите на комунизма в центъра на София. Някои от имената имат повече кръв по ръцете си от Джак Изкормвача, а днес са въздигнати до статута на ангели и небесни мъченици. Синята политическа лумпениада възкреси фашизма и днес той е навсякъде. Заради това ми е чудно как ли спят тези хора? Как ли съвместяват в съзнанията си вярата в евроатлантизма и метаните пред Дянко Марков и легионерщината у нас? Ето това е автентичната петриева чинийка, която създаде бактерията, шестваща днес  по телевизионните екрани и страниците на европейската преса. Тук няма да коментирам конспиративните теории около случая, защото прекрасно съзнавам колко е прав известният журналист Георги Атанасов, който констатира, че България е страна, където конспиративните теории обикновено се оказват верни. Но ми е интересен моралният аспект на проблема. На всички, които отглеждаха зомбито на фашизма старателно, които задръстиха българските книжарници с ревизионистка литература, на всички хоби-историци, които се ровеха в стари брошури със страстта на Плюшкин, но уви и с неговия интелект, за да доказват, че у нас никога не е имало чудовища. Че старите фашиги са една благи патриоти, изпълнени с патриотизъм, хуманизъм, уважение към различните и демократични вълнения. А нека да ви припомня - Дянко Марков от трибуната в парламента обяви, че "депортацията на враждебно население не е престъпление". Тоест - пращането на евреи от окупираните територии в лагерите на смъртта не е престъпление. Това хранителна среда за какво е? За демокрация? Ето това няма как да приеме нормален човек. Тези, които отгледаха нацизма днес са в първите редици на възмущенията и търсят фейкове, и душат за комунисти и доносничат за хибридни атаки откъм Кремъл. А по-добре да си погледнат ръцете. Кръвта от миналото вече е по тях. Танцът с Дявола неизменно свършва по този начин. Човек си губи душата и няма как да бъде различен от типичните нацисти по стадионите. Онези викат, тези реабилитираха. 

Вторите са по-виновни.