Eдин от най-култовите моменти в безсмъртната класика
"Под игото" (напук на емилджасимовци този текст ще е жив много след
като тия са напълно забравени и презрени) e суетнята около черешовото топче.
Всички очакват от него силен гръм и бумтеж, който да се понесе от планина на
планина неуспокоен и титаничен. Вазов доста набляга на очакването и заради това
финалът на сцената просто смазва. В мига в който черешовото топче гръмва звукът
е толкова слаб, че мнозина го мислят за "звук от нецензурния канал на
Боримечката". В романа това е трогателна сцена, защото показва сблъсъкът
между мечтата, надеждата и очакването и хладната и неумолима реалност.
Доста по-неприятно и противно, но точно като в "Под
игото" като звук от нецензурен канал се получи и митичното учредяване на
партията на Слави Трифонов. За този батальон на светлите сили слушаме вече от
толкова много години насам, че вече дори и паметливите са позабравили кога
точно започна всичко. Кога беше първия миг в който се усетихме, че
телевизионния комедиант, конферансието на нощното шоу си е повярвал, че има
знанията, възможностите, морала и таланта да оправи България? Но още в мига в
който "Шоуто на Слави" заприлича на проповедническо риалити, където
сърдити чичковци ръмжаха недоволно и се зъбеха на народа и започна да намирисва
на политическия вариант на Гала, всички бяха наясно, че политическите инженери
са бременни с поредната партия и тя всеки миг ще се пръкне. Е, наложи да
почакаме. Трябваше да минем през лупинги с референдуми, кастинги за политици,
дуети с Криско, за да стигнем до мига в който партията на Слави Трифонов стана
факт. Но вместо фанфари и ангелска музика ефектът беше точно като звук от
нецензурен канал.
Ето как според учиндолския шоумен се създава партия.
Събираш неизвестни хора от цялата страна, държиш ги под ключ в една зала, не
пускаш нито един журналист, влизаш пред задния вход буквално от купето на
свръхлуксозния ти джип, а най-накрая даже не даваш пресконференция. На всичкото
отгоре прибираш телефоните на всички, които са получили правото да попаднат в
зала "Рейнбоу плаза", вероятно, за да не изтече великата стратегия за
промяна на България и за решаване на всички основни проблеми. И всичко това за
около 30 минути. Какво ли толкова конспиративно са имали да си споделят
учредителите на партията "Няма такава държава"? Какви ли мъдри
рецепти за спасяване на отечеството са се чули в този безкраен половин час?
Какъв ли устав и програма са били приети? Това остава мистерия. Загадка.
Конспирация. Държавна тайна. И тук
всъщност е голямата перверзия на сценката, която се разиграва пред нас. Слави и
неговите сценаристи от години се изживяват като ходеща съвест на нацията и
ходят с блясък в очите като телевизионни месии на незаконни субстанции, а в
мига в който трябваше да ни покажат промяната, те се законспирираха като
квартална банда за обири на супермаркети. Това ли трябва да е усещането за
промяна? Така ли ще започваме голямата революция? Това ли ще са лицата на
бъдещата апостолска дейност - делегатите, които излизаха от залата,
инструктирани да не се отварят устите пред журналисти. Поне някой от тях да
беше споделил за този митичен половин час успял ли е да прочете поне устава за
който вдига ръка. В подобна демонстрация няма нищо политическо, нищо различно.
Това е политиката, прочетена от законодателя на чалгата. Само така можем да
приемем за нормално, че бъдещият Спасител на нацията се крие като изнежена
фолк-икона от папарашки погледи.
От учредяването малко по-късно медиите получиха кратко
видео в което Чалга-иконата се изпрява пред конспиративните учредители и
започва нещо, което би звучало като рап-речетатив, ако не беше толкова жалко:
"Суверенът е майсторът, който създава тази история, аз съм просто
инструмент". Имам усещането, че с такава заявка можеш да получиш директно
билет за Раднево, но дори и да погледнем заявлението като политическо послание
ми е много трудно да си представя Слави Трифонов като инструмент за
справедливост. И какво означава справедливост по принцип? Тук учредителите на
"Няма такава държава" са се заплели във философско блато от което
няма измъкване. Защото според мен справедливостта е термин със социална окраска.
А в програмата на новата партия виждаме само измъчени, абортирани вече идеи,
които сега се връщат подобно на зомбита в партийната им програма. Виждаме, че
Трифонов иска да продължи със своя концертен живот, но вече като политическо
лице. Заради това е спектакълът на тайнствеността и подхвърлянето на крилати
лафчета, без реално съдържание. Това е страшен и странен процес, защото пред
нас става нещо метафизично, нещо франкенщайновско - чалгата придобива
политическа плът, тя излиза от земите на сенките и иска да бъде считана за
инструмент. Подла подмяна. Слави и сие отсега свалят от себе си отговорността
за всякакви действия. Те са само инструмент на народа. Инструмент за какво?
Оставяме този въпрос да виси във въздуха със страшна сила.
Между другото малко след като конспиративното учредяване
вече се беше случило стана ясно, че логото на новата партия е буквално
изкопирано от украинска политическа формация, която съществува от 2005 година
насам - "Гражданска позиция" на бившия министър на отбраната Анатолий
Гриценко. Това е повече от нещастно съвпадение или нелепа грешка. Всъщност това
плагиатство е изкопирано дълбоко в ДНК-то на новата партия. Защото досега Слави
Трифонов и компания не са родили нито една оригинална, дълбока или смислена
идея за промяна. При тях всичко е чака-рака, но украсено с моралистичен патос.
Обявиха се за антисистемна партия, която иска да приближи гражданите до
управлението. Но в в деня на своето учредяване оставиха медиите навън от
конгресната зала. Тогава какъв е начинът да направим гражданите реален
контрольор на властта? Нали именно медиите са канала по който протича този
контрол, който осигурява видимост. Слави Трифонов обаче избра конспирацията.
След това следват другите бляскави мозъчни експлозии - намаляването на
депутатите, пряк избор на главен прокурор, пълно мажоритарно гласуване.
Простете ми скептицизма, но всичко това е странично, всичко това е плагиатство
на дребно, политическо джебчийство. В тези идеи има само желание да се харесаш,
но в тях е закодирано и безсилието да предложиш реална промяна на измъчените
хора на страната. Всъщност точно това е чалга-политиката. Подобно на фолк-хит
да се плъзваш по първичното без в нито един миг да поглеждаш в реалната бездна
на проблемите.
И така стигаме до най-очевидния парадокс. От ден номер
едно телевизионния месия много обича да се представя като върховния
антисистемен играч. Слави Трифонов срещу системата. За същата система, която го
направи милионер ли говорим? За системата в която той беше вписан като
интегрална част - бардът на мутрите, след това компаньонът на богаташите. Това
е все едно момиче на повикване внезапно да напише докторат по етика. Та заради
това ми е чудно как ще се позиционира конспиративната партия оттук-нататък? И
това не е въпрос без значение. Защото проблемът на раздраната и изнасилена
българска публичност е напълното сриване на политическите стойности и
деградацията на политическите идеи. Само, че вместо да се появи някой с усилие
да върне техния блясък, ГМО-проектантите постоянно ни сервират нови блюда с буламачи,
които претендират за луксозно и буржоазно гурме. Цялата всеядност на Трифонов и
напълно блудкавите му политически послания ясно го позиционират точно в тази
ниша. Вероятно заради това е била цялата секретност. Не само звукът от
нецензурния канал да бъде прикрит, а за да се прикрие политическата
безпомощност на поредната мъртвородена партия в апокалиптичния български
пейзаж. Което не означава, че Слави Трифонов няма да изкласи за кратко и да си
повярва мащабно. Но още отсега можем да прогнозираме бъдещия крах. Когато си
заченат в конспирация си обречен на политически фалит пред очите на всички.
Достатъчно е да запомните само това изречение от статията. Въпрос на време е да
се потвърди. Няма такава държава.
Не, няма такива смешници, братче.
No comments:
Post a Comment