Предсрочното освобождаване на убиеца Джок Полфрийман
предизвика истинско морално земетресение в България. Фактът, че един
хладнокръвен престъпник не само не излежа докрай своето наказание, но и бе
освободен с мотива, че се е поправил, постигна почти невъзможното - обедини
политическите партии, гражданите и всички, които все още са запазили поне късче
от здрав разум. Решението на състав на Апелативния съд, с ръководител Калин
Калпакчиев, да пусне австралиеца 6 години предсрочно, се превърна в медийна
сензация и терен на яростна политическа битка. Едва ли съдия Калпакчиев в
цялата му величествена умност и красивост е предполагал, че неговите действия
ще отприщят толкова много ярост, страсти, емоции и протести. Което идва да ни
подскаже най-важното - тези, които упорито ни рекламират медийно като
алтернативата в съдебната система, по никакъв начин не са по-добрият избор на
нея. Аферата "Полфрийман" е ясно доказателства за това, особено като
отчетем факта, че от години тече яростна кампания един хладнокръвен убиец и
маниак да бъде освободен от затвора. И тук не говорим само за жалките и позорни
опити на Българския хелзинкски комитет да направи австралиеца човек на
годината, говорим за цялостна медийна кампания в която той да бъде изкаран
някакъв самотен бродещ по улиците на чужд град борец за справедливост, станал жертва
на банда от озлобени български скинари. В задачата за изчистването на имиджа на
Полфрийман бяха ангажирани много медии и загрижени фейсбук
"интелектуалци", които трябваше да изградят алтернативна реалност на
всичко, което се е случило във фаталната нощ на 2007 година. Следите от това
морално престъпление можете да ги откриете във всяка форумна дискусия или
спорове в социалните мрежи, които трябва веднага да ви подскажат какви мощни
ресурси са били впрегнати в идеята за освобождаването на убиец.
Нека първо трезво да прегледаме фактите. Решението на
съда от 2011 година е категорично - Полфрийман е убиец, той убива Андрей Монов
и наръгва негов приятел. Ролята на съда не е в разследването на версии, а в
установяването на фактите и точно това е записано в присъдата. Защитата на
австралиеца започва да си измисля нещо като холивудски трилър - че чужденецът
се нахвърля върху Монов и приятелите му, за да защити тормозен от тях ром. Този
митичен ром обаче така и не е намерен и спокойно можем да го съотнесем към
кинофантазиите с които този процес е изпъстрен. Проучвайки детайлно случая
човек може да се натъкне на страшно много опорни точки, някои от които потрисат
със своя цинизъм, арагантност и човеконенавистничество. Моята
"любима" е оорката, че австралиецът е жертва на калпаво правосъдие,
че е бил наказан жестоко, защото бащата на Андрей Монов е депутат от БСП и
човек на ДС. Това звучи не просто абсурдно и потресаващо, проблемът е, че в
това твърдение ясно си личи българската диктовка. Никой не може да ме убеди, че
един австралийски льохман е в състояние сам да я произведе. Очевидно много хора
у нас са работили с Полфрийман и усърдно са го обучавали какво да говори и как
да се изкара медиен мъченик. Тази линия на поведение не е спирала от
произнасянето на присъдата от 2011 година насам. Полфрийман стана медийна
звезда - даваше интервюта, че е невинен, обявяваха го за активист номер 1 на
Софийския затвор, около личността му постоянно се шумеше. Точно заради това
решението на Калпакчиев гръмна като пластичен експлозив - то просто потвърди
едно негласно подозрение, че има сили, които са посветили огромна енергия за
измъкването на Полфрийман от затвора. При това решението на Апелативния съд е
пълно с абсурди. То приема, че австралиецът се е поправил, но не уточнява на
каква база се случва това, особено като се има предвид, че всички официални
представители на затворническата админстрация и на министерството на
правосъдието твърдят точно обратното. Тоест пред очите си имаме решение, което
грубо погазва обществено разбиране за справедливост и това обяснява буреносната
реакция. Имам чувството, че затворниците в кулите от слонова кост май наистина
са си мислили, че действието на Апелативния съд ще се размине тихо и кротко,
без да предизвика някакво вълнение. Тези хора май имат скафандри на своите
мозъци. Подобна присъда удря най-съкровената струна в българската душа, защото
хората с очите си виждат как не могат да разчитат на съда да защити децата им
или поне тяхната памет. Те видяха как съдии подписват позорно решение, а след
това се покриват като ислямски терористи и отказват да обяснят на практика
своите действия. Прочетох доста възмутени съдийски и политически реакции по
случая - това било натиск върху съдебната система, ярко вмешателство в нея,
изобщо не трябвало да се допуска. Парадоксалното е, че това го казват същите
хора, които навремето сладострастно ръкопляскаха на бившия френски посланик
Ксавие дьо Кабан, който твърдеше, че в правосъдието имало много "гнили
ябълки". Значи чужденците могат да тъпчат българското правосъдие и да
оказват политически натиск, но на българите това е забранено.
Истината е, че ставаме свидетели на нов епизод в една
отвратителна война за овладяване на българското правосъдие. На фона на умните и
крисивите талибани и тяхното "благородство" обаче дори Иван Гешев
започва да изглежда като пионерче. Защото нека да не се лъжем - грантовите
храненици от години водят кръстоносен поход за превземането на съдебната
система. Тоест на единствената власт, която не се избира пряко от хората.
Всичките им усилия да станат мощна политическа сила удариха на камък и
безразличен електорат, заради това последните остатъци от енергия на градското
дясно бяха впрегнати в митичната битка за различно правосъдие. Само че всички,
които се събират в София, за да викат срещу Гешев трябва да си дадат една
сметка. Калин Калпакчиев вече е основен виновник заради това, че единственият
кандидат за главен прокурор стана морално приемлив. След като си подписал
решение за пускането на свобода на арогантен убиец с психопатични наклонности,
е много трудно да имаш политически претенции за носител на вечен морал и светли
ценности. Защото през едно такова действие ясно видяхме какво разбират под
съдебна реформа вечните кресльовци - политически зависив съд, които осигурява
справедливост само за чужденци и за никой друг. Именно това мерене на мускули
днес вече нанесе първата си автентична жертва - справедливостта. Родителите на
Андрей Монов с очите си видях как паметта на техния син беше осквернена от
морални изверги с вратовръзки, които се изживяват като говорители на светли
намерения. Това е причината един убиец днес да дава изявления и да си чака
паспорта с които да си замине от България, ни лук ял, ни лук мирисал. И, ако
приемем, че този казус се превърна в морално бойно поле, то с очите си видяхме
как претенциозните бастуни, които вечно мрънкат за морал, всъщност са абсолютно
същите като тези, които твърдят, че искат да преборят. Жалко обаче за всички,
които разчитат България да стане нормална страна.
Тя е нормална само за
Полфрийман.
No comments:
Post a Comment