Живеем в интересни времена. Това е екстаз и проклятие.
Дори в откровено деградирал, атрофирал и разлагащ се политически модел като
този в България се случват събития, които могат да ни накарат да се замислим и
най-накрая да потеглим към някакво различно бъдеще от това, което ни предлагат
дежурните по любов към властта медии. Местните избори се оказаха точно такова
събитие. Резултатът от тях не изненада, но видяхме интересни процеси, събития и
личности, а това дава поне крехка надежда за промяна, за някаква светлинка в
края на тунела на калинките и авторитарните мутри. Ето защо днес няма да
изневеря на традицията си и ще се опитам да обобщя накратко моите наблюдения
върху гласуването на хората. Този път, за разлика от 2015 година, голямата
развръзка се очаква на балотажите, но и без тях е интересно да се гмурнем в
онова, което се случи и да видим баналното по неочакван начин и изненадващото с
логически инструменти. Не твърдя, че съм прав във всичките си изводи, но така
видях онова, което се случи.
1. ГЕРБ спечелиха тези избори. Математически и
политически. Няма как да избягаме от този факт. Обаче помпозните приказки на
Бойко Борисов в нощта на изборите са блъскане на череп в бетонна стена. ГЕРБ се
пропукват на много места в страната. Дежурните им победи стават все по-мъчно,
сега ще трябва да треперят до 3 ноември, за да видят дали раните в
политическото им тяло няма да се удвоят. И това не е база на отровносинята
карта от 2015 година. Дори и сравнено с други местни избори, сега успехите им
са по-мъчни, по-трудни, те играят срещу много ядосани хора и там, където
печелят печелят заради ниската активност, която вдига цената на вота на
партийните им талибани. В нощта на изборите Борисов дори си позволи да нарече
Мая Манолова "кукувица", нещо, което издава определена морална
слабост и подсъзнателно осъзнаване, че ГЕРБ никога повече няма да имат комфорта
на който се наслаждаваха като бонвивани в последните години. Сега и по места те
ще трябва да преговорят, да договарят, да купуват, да извиват ръце и все повече
да трупат негативи от своята несменяемост. Тоест - нека да си отварят
шампанското, но да са наясно, че махмурлукът идва като древно проклятие и като
ги удари ще е супергадно.
2. БСП загуби. Чисто математически. В политическия смисъл
на думата обаче левицата има с какво да се похвали - тя на практика удвоява
своя резултат. Още на първи тур печели в толкова градове в колкото преди можеше
с мъка да се похвали на втори. Разбирам всички, които се чувстват разочаровани
и огорчени, но тук е моментът за откровен реализъм, хладен разум и разбиране на
процесите. И аз искам на този вот да можеше да се случи чудо. ГЕРБ да падне в
пясъците като Мордор и да се провали вдън земя. Обаче в реалния свят чудеса не
се случват. Необходима е много работа. Тумор, който така се е сраснал с
държавата няма как да бъде изрязан наведнъж под звуците на тържествена музика.
Всеки ден непримиримост, всеки ден отстояване на алтернатива, всеки ден
методична работа и само гледайте как краят на ГЕРБ ще дойде. Освен това,
извинявайте, ама управляващите направиха всичко възможно да затруднят
максимално БСП - в средата на годината орязаха партийните субсидии и това беше
с цел да препънат левицата. Това е все едно на един боксьор да му завържеш
ръцете зад гърба, да му биеш упойка в единия крак, да го пуснеш на ринга, а
след това да му викаш: "Ама как успя да не си във върхова форма!".
Въпреки това с минимални ресурси, но доста идейна кампания БСП постигна добри
резултати. Двойни отпреди. Това не бива да успокоява никого, а е точно
обратното. Въпреки това няма как да не отбележим някои градове - Русе, Гоце
Делчев, Троян, Сухиндол..., а какво да кажем за Банско. И най-важното - на този
избор БСП инвестира в цяло едно нова поколение, което влезе в листите на
партията. Това е дългосрочен ангажимент, който тепърва ще се изплаща.
3. Медиите на статуквото, киселинният поток от лъжи,
интриги и псевдоинформация отново са наточили брадви и са пуснали езици да
разбутват БСП отвън. Един вестник, който е решил да скрие правилата в
журналистиката там, където слънце никога не огрява обяви: "Предизборно
фиаско". Дай боже всекиму такова фиаско. Пак ще повторя - БСП няма за
какво да се тупа по гърдите на този вот, но определено няма и от какво да се
срамува. От 2016 година насам партията е във възходяща тенденция. Ох, знам, че
на много хора това не им харесва. Наясно съм, че някои място не могат да си
намерят поради този факт. Всички виждаме колко гневни анализаторски пръски
всеки ден се бълват от студиата на сутрешните блокове. Свидетели сме на два
милиона политолога, които радостно пъшкат под тежкия ботуш на вертикала на
властта и всекидневно уверяват Борисов в безкрайната си обич и пълно щастие. Но
БСП бавно и неотклонно качва резултатите си. Това също е процес, който няма как
да стане отведнъж. Левицата беше в будна кома, буквално на прага на смъртта
след 2014 година. На всички е ясно, че възстановяването на доверие е бавен,
сложен и мъчен процес. Особено в общество като българското, което вече е
натровено от лъжи и токсично окадено от всекидневни скандали. Но само вижте - през
есента на 2016 година кандидатът издигнат от БСП беше избран за президент. След
това през 2017 година на парламентарните избори левите депутати от 38 се
увеличиха на 80. На европейските избори тази година БСП единствена увеличи
представителството си в ЕП - от 4 на 5 депутати. Сега удвоява своите резултати
за местна власт. И някои медии наричат това фиаско. Спрете им тревата!
Наложително е.
4. И като тръгнат едни вехти витии да пелтечат и да се
слюнчат по телевизорите: "няма алтернатива, няма алтернатива, леле майко,
няма алтернатива". Абе, хора, излезте от екрана и обиколете страната.
Всички загрижени да се поразкарат малко из тази красива държава. В много села и
паланки БСП е единствената партия, която се бори със статуквото. Дори и там,
където всички останали се гушват в неразрушима политическа сплав на
корпоративни интереси и феодални зависимости. Знаете ли на колко фронта БСП е
самичка срещу силите на статуквото, които иначе са много кресливи, че са
носители на промяна. Подозирам и знам, че левицата трябва да е по-активна и
мощна в това начинание, но ще приема забележки към нея само от хора, които
наистина са борили на терен и са показали, че не са виртуални философи, а
реални участници в политическия процес. Писна ми от кабинетни размишления и абстрактни
страсти. Никой никого не е спрял да се опита в този процес и да бъде
алтернатива. Само, че когато излезем от красивата земя на приказките и опрем до
токсичните земи на реалната политика изведнъж остава само БСП. Между другото
това е отговорност, която си струва. Тя носи огорчения, носи тъмни страсти, но
когато някой трябва да свърши работа не съм видял някой да залага на
високомерните кабинетни мислители.
5. Още нещо за БСП и спираме. В дните преди изборите
станахме свидетели на много емоции около листите и кандидатите в някои градове.
Аз лично си спомням два ключови спора - за Сандански и за Варна. И сега -
изненадаааа! БСП всъщност се представя над очакванията и на двете места. Което
според мен означава едно - били сме свидетели на процес на лечение и на
съпротивата на някои пациенти срещу него. Май отдавна е било време
ръководството на партията да вземе отношение по феодализираните партийни
организации, които напълно са изгубили връзка с реалността, дрогирани от
вътрешни интриги и бюрократични рокади. Спомням си колко много страсти и
възмущение роди лечението във Варна. И досега из фейсбук се носят писъци и
сополи. Ама се оказа, че има нужда от такава намеса. Защото при друго развитие
на ситуацията БСП в града сигурно щеше да падне под отрицателни стойности,
напълно срутена и вътрешно разнебитена. С всичко това не призовавам за някакви
тотални вътрешнопартийни секири и пълен авторитаризъм. Но всички знаем болните
места и райони. Всички сме наясно какво и как трябва да се оперира. Боли в
началото, ама след това не е чак толкова лошо.
6. "Демократична България" напълно изгуби
монопола върху модерния градски вот. И това стана причина за доста неприятни
гърчове, откровено интригантство, цинизъм, високомерие и чиста простащина.
Изборите още не бяха свършили, а психодесните зомбита откриха своя нов Голям
Враг™ - Борис Бонев. Ако не бил Бонев те щели да отидат на балотажа. Заради
това Бонев бил марионетка на Мая, маша на мафията, прислужник на олигархията,
оръженосец на Черепа. Пълна мозъчна смърт. Чудно ми е по коя логика комсомолът
на лудите реши, че гласовете на Бонев са им в кърпа вързани? Че им се падат по
право? Аз имам точно обратното наблюдение - Бонев успя да привлече гласовете на
хора, които щяха да си останат вкъщи, ако той не се беше явил на терена. Това
не е вот за още от същите психодесни фобии, мании и комплекси. Всъщност дори е
точно обратното. Ако десницата имаше самосъзнание, срам, интелект и съвест щеше
самичка да се отстрани от терена, а не да го задръства с партийните си
комплекси за величие. Ако те наистина представляха гражданите, щяха сами да
дадат път на гражданското начало в политика и да преглътнат своето напомпано и
надрусано его. Но това е психодесния комсомол. Тези могат да се взират само в
орбитата на пъпа си. И правят всичко възможно да си останат на ниво политическа
секта, без никаква надежда за реално развитие. Всъщност модерните градски и
ядосани хора гласуваха за Бонев. Имитациите на такива дадоха глас за ДеБъ.
Това можем да го видим от статусите на кандидата за кмет
на София Борислав Игнатов, които той изтри след като усети, че оставя следи
най-вероятно за тайно пиянство или злоупотреба с химия. Както и във фамозните
разсъждения на Радан Кънев, който обяви, че още не е късно София да има нов
кмет, но той нямало да се казва Мая Манолова. След като балотажа ще е Манолова
- Фандъкова, то чудно ми е какво точно казва умнокрасивия дърдорко. Да не би
лично той да плати за нов лифтинг на Фандъкова?
7. Няколко думи за Мая Манолова. Резултатът й съвсем не е
толкова добър, колкото се очакваше. Причините са много. Според мен основната е
разфокусираната кампания. Наистина няма как да се харасеш на всички. Това
упражнение е невъзможно в политиката. Също така е е грешка да залагаш на
абстрактните граждани, защото да противопоставаш партиите на гражданите е
нездравословно и трудно може да се впише в границите на демокрацията.
Въпреки това обаче според мен бъркат всички, които вадят
ножове на Манолова. Защото тя направи невъзможното досега. Приземи Фандъкова и
я захвърли на балотаж. Това упражнение в столицата ГЕРБ никога не са го правили
и не им харесва. Манолова не била експерт, говорела абстратно, не била
конкретна. Трудно ми е да приема тези стрели срещу нея. Тя направи максималното
да концентрира протестен вот в себе си и успя. Не го привлече целия, но все пак
показа биткаджийския си характер. На балотажа ще й е трудно, срещу нея ще се
изправи армия от орки, но тя е запазила своите шансове.
8. Именно в този балотаж ще си счупят зъбите градските
десни, хората, чийто монопол беше унищожен и разпарчетосан. Те избиратели на
промяната ли са или отново ще почукат на вратата на спалнята на ГЕРБ? Ще търпят
Фандъкова, за да не дойдат комунистите или ще бъдат част от отбора, който ще
търси различно бъдеще на града. Градската десница винаги се дави в това блато.
И като гледам какви политически звучи и миризми се разнасят от там вече чакам
новата им смърт. Защото, нека да направим смелата прогноза, когато ГЕРБ се
опитват да конструират ново мнозинство в СОС, защото изгубиха досегашния
комфорт, те ще обърнат именно към градското дясно. Дами и господа, имам новина
за вас. Новият исторически компромис вече се пече, той е сложен на скарата и е
въпрос на време да ви го поднесат като блюдо. Защото агентите на промяната,
кресливите шизофреници от центъра на града всъщност за замаскирана основа на
най-гадното статукво на града.
9. Много си говорим за идеи, бъдещо развитие, планове и
проекти, но се опасявам, че всичко това изгасва като свещ в торнадо, когато
видим активността на вота. Тя плаши. На европейските избори, успокояваха ни,
било естествено да гласуват по-малко хора. Но на местните избори? Оказва се, че
апатията е най-трайния фактор в българския политически процес. Хората не вярват
в промяната, не вярват в подобрението и това ги откача от изборния процес и от
политиката по принцип. Именно това е кошмарът, който ни показа този вот.
Отказът на хората да участват в изборите е тотална криза на представителността.
ГЕРБ не могат да говорят от името на народа. Никой не може. Народът мълчи. И
това е най-страшното нещо на което е способен.
10. Има една голяма група от хора, които не присъстват в
политическите сметки, които отсъстват от новините, за които никой не знае нищо,
нито се досеща. Това са забравените хора на България. Тези, които не излизат да
гласуват или, ако участват в изборния процес си продават гласа, защото
откровено не им пука за бъдещето. И това не е обвинение към тях. Точно
обратното е - това показва колко ужасна държава е България и как дори и медиите
не си вършат работата, защото тези хора водят паралелен на нашия живот и
пътищата им рядко се пресичат с нашите. Не мисля, че пресилвам в това
разсъждения. Просто онова, което преди беше държава, сега се е разпаднало на
отделни общности и племена и понякога именно през местните избори виждаме
очертанията на тази голяма трагедия за която не обичаме да говорим.
No comments:
Post a Comment