Паниката в Сливен, когато масово ромски родители не
пуснаха децата си на училище заради опасенията, че ще им бъдат отнети
насилствено, поразтърси държавата като лек трус. Медиите малко късно се усетиха
за проблема, но щом го надушиха като пирани пратиха репортери на място, за да
не изпуснат нито един миг. Тоест нагледахме се на улични анкети и остри въпроси
към обикновени граждани как са имали наглостта да повярват на такива лъжи. След
като паниката избухна и стана реален факт, чухме много реакции - от властта и
от либералните кучета-пазачи на политическото статукво. Властта в лицето на
Бойко Борисов обяви случая за нов "Костинброд", за подъл хибриден
удар срещу управлението, за гигантска манипулация, директно насочена към
саботаж на стабилността. Министър-председателят не спря дотук. Той продължи с
коментарите по темата и включи медиите в своята отровна паяжина на интригата.
Помоли ги да не отразяват такива неща, да следят внимателно за фалшиви новини и
като актьор в пиеса на Йонеско възкликна, че никой няма да взима децата на
хората, да ги товари на влакове и да ги изнася в чужбина. Както никога
виртуалните умни и красиви и премиера бяха изцяло на една вълна. Инфлуенсъри,
свободни десни маргинали, самобичуващи се лумпен-поети и вегани на половин ден
веднага се нахвърлиха срещу простия народ, който вярва на всичко, което му бъде
спуснато като интрига. Българският полуинтелигент има едно-единствено
удоволствие в живота - с потни пръсти да громи българите и да се самоунижава
докрай, че няма как да избяга от своите гени и да се откаже от своя произход.
Какво ли не чухме като моралистичен писък от виртуалните ченгета! Че цялата
паника е предизвикана от опорни точки на Кремъл и, че те са ярък израз на
путинистка пропаганда, че комунистите бродят от група на група, за да подриват
евроатлантическите ценности и братските ни чувства към далечна Норвегия, за да
могат да спечелят местните избори. Никога няма да спре да ме изумява
комсомолският патос на градските десни, които в такава ситуация започват да се
държат като истерични тийнейджъри и изпечени доносници. Все едно времето
отпреди 30 години се завръща с вещерски кикот и хладни метафизични пръсти.
Търсенето на виновници се превръща в риалити, а вдъхновени евроатлантически
комсомолци и разпалени демократични лелички почват да се оглеждат на всеки
виртуален ъгъл кой точно е разпалил истерията и да настояват за публични
екзекуции и грандиозно заклеймяване. Величествени времена.
А истината, както винаги е далеч по-сложна, комплексна и
двусмислена. Както обикновено се случва в живота. Защото, когато паниката
придоби толкова големи измерения, че влезе в новините, никой не си зададе
основния въпрос. Защо хората са готови да повярват на всяка фалшива новина, но
не и на официалното успокоение на своята собствена държава? В каква ситуация се
ражда възможността да заклещиш едно съзнание с неистини? И най-важното - а дали
случайно протестиращите, гневните, изплашените, обявените за пълни селяци,
простаци и идиоти все пак нямат право да изпитват опасения? Паника се появява
там, където доверието между държавата и гражданите е напълно разрушено. Тя
придобива плът там, където държавността е в руини и съществува основно в
меланхолията на спомените. Българите не познават държавата като ефективен
инструмент за уреждане на по-спокоен и смислен живот, а я виждат единствено
като смутител на реда, като съучастник на всякакви олигархични схеми,
корпоративни паяжини, мастити бизнесмени. И заради това те не й вярват.
По-добре беше Борисов да не се обажда по темата за децата. Той не успои никого.
Това е все едно да гасиш пожар с бензин. След неговите телевизионни тиради
видях, че всички потърсиха закона за социалните услуги, за да го четат с лупа и
подозрително съзнание, а това убеди много от хората, че от тях нещо е било
скрито, че са се опитали да ги преметнат по много подъл начин.
Аз също се зачетох и знаете ли какво - ами страховете
имат своите основания. Оказва се, че идиотите и селяците много повече разбират
какво се случва с техния живот от кресливата и шантава фейсбук-интелигенция. В
модела на социални услуги у нас се преписва чужд опит и се оказва, че
социалните наистина ще могат да реагират по анонимен сигнал и да отнемат децата
на хората. По анонимен сигнал. Важно е да се повтори, особено като вземем
предвид колко кандидат-доносници дебнат във виртуалния мрак. Дава се огромна
власт на НПО-сектора да управлява тази сфера и съжалявам за крайния израз, но
превръщат толкова интимно занимание в бизнес. Разбира се, това не означава, че
ще има износ на деца и всякакви други конспиративни мероприятия. Но проблем
има, той е реален, хората се вълнуват от него, хората негодуват, хората искат
обяснения. Вместо да ги получат на тях им се отговаря със наизустени опорни
точки, с чиновническа студенина, бюрократично бездушие и пълно пренебрежение.
Това е основното гориво за спиралата от недоверие и гняв в която влизаме.
Вместо да получат истинска информация, пълна прозрачност на процеса, пълен
достъп до работните групи, гражданите биват наритвани, натиквани в ъгъла, а
след това и сочени с пръст, че не искат да приемат схематичните обяснения и да
ръкопляскат. На всичкото отгоре в своите тиради Бойко Борисов откровено излъга
- каза, че няма никаква стратегия за детето, а това лесно се проверява. Защото
хора от работните групи много добре знаят, че такъв документ е обсъждан и той
плува като подводна риба из блатото на институциите у нас. Нещо повече - цялата
власт колективно отказа да обсъжда и друга голяма тема. Защо трябва да приемаме
чужд опит? Защо на всяка цена трябва да интегрираме в нашия социален модел външни
схеми и механизми, които предизвикват такава съпротива дори и на ценностно
ниво? Дълго време можем да си говорим за норвежкия модел, но е абсолютно ясно,
че той няма как да бъде имплантиран у нас. Дори напротив - съпротивата срещу
подобни правила ще нараства. И не защото хората са хибридчици и политически
гангстери, които искат да сринат властта, а защото не виждат справедливост и
хуманност в тези механизми. Заради това всички, които тръгнаха срещу
паникьосаните с остри думи, ирония или каквото се сетят, трябва да си прегледат
жичките в главата. Не паниката е проблемът, а недоверието към държавата. А
когато заговорим за него в повечето случаи опасенията са основателни. Имате ли
три дни да си припомняме за всички издънки, които властта е правила в последните
30 години. На техния фон никоя паника не е достатъчно голяма, а дори и
най-нервираният за децата родител е като символ на хладнокръвието.
No comments:
Post a Comment