В България трябва да сме смирени и внимателни към
нововъзникващите политически субекти и поредните кандидати за универсални
спасители на нацията. Това е урок, който лично аз възприех по възможно
най-трудния начин - чрез разбити надежди за здрав разум и прекършено
високомерие към екзотиките, които се разпространяват като полово инфекция. След
като няколко пъти си троших главата в предсказания съвестно направих проверка
из страните в цяла Източна Европа. Оказа се, че България е феномен сред тях.
Абсолютен феномен. Само у нас в рамките на 30 години на два пъти
извънпарламентарни партии взимат цялата власт в държавата. Така се случи през
2001 година, когато Симеон Сакскобургготски се появи с митичното обещания за
800 дни магически да изцери държавата, а ситуацията се повтори 8 години
по-късно, когато Бойко Борисов дойде на генералския си кон с обещанието да бъде
отмъстител за неправдите на целия преход. Всички знаем крайният резултат от
това политическо пиянство. Единственият магически трик, който Сакскобургготски
направи беше да си върне всички имоти, а за Бойко Борисов дори не ми се говори.
10 години вече търпим резултатите от безвремието, корупционните паяжини и
феодалните политическите взаимоотношения в които той натика България.
С други думи днес, когато виждам как край тъч линията на
загряват и Слави Трифонов и Мая Манолова вече не съм склонен да махна с ръка и
да ги отпиша като фактор. Махнах два пъти и два пъти политически бедствия с
библейски пропорции се стовариха върху България и страната ми още киха и кашля
от тях. Но в името на обективността и за почтенност на анализа ще разделя двете
фигури. Слави и Мая не са едно и също въпреки, че имаше период в който те
демонстрираха близост и разбиране. Към момента двамата са избрали съвършено
различни подходи за влизане в политиката и ми е трудно да ги пакетирам заедно.
Да започнем със Слави Трифонов. Днес новосъздадената му
партия присъства в новините основно със скандалите около своята регистрация.
Казват, че няма лоша реклама, но точно тази няма как да е добра. По никакъв
начин. Дългият шоуме днес присъства основно с оплакванията си от отказа на съда
да му регистрира партията, отколкото с някаква, дори и елементарна политическа
инициатива. За човек, който твърди и е обсебен от мисълта, че е говорител на
народа, това е доста нефелен завой в трънливия обществен път. Всъщност сега
вече разбираме, че силата на Слави беше правопорционална на силата на неговия
екран. Днес, оттглен в кабеларка, която едва ли се гледа от някого, новият
политик от Учиндол по трудния начин ще открива, че обществените процеси не
могат изцяло да се дирижират от малкия екран. Необходима е работа на терен,
ходене сред хората. А когато си сред тях те имат неприятната склонност да не те
разпитват само за партийните субсидии, а да те питат какво ще направиш да ни
вдигнеш пенсиите, защото болницата в града ни е заплашена от закриване, как да
спрем децата да не емигрират. Това са въпроси, които на които Слави Трифонов и
компания нямат отговори. Телевизионният формат на политиката е бляскав, прилича
на допинг, който се бие директно в мозъка, но в крайна сметка това все пак е
един измамен свят, който просто имитира реалността, без да я доближава. Така че
имам дълбоки подозрения, когато Слави Трифонов в крайна сметка изгрее на
политическата сцена мащабът на публиката му ще се е свил с две-трети. Това е
наприятна ситуация - да си мислиш, че си роден на водиш слепите из пустинята, а
когато свикаш кръстоносния поход под телевизионните знамена, да се окаже, че
няма никакви доброволци за водене.
Мая Манолова има един огромен плюс в сравнение със Слави
Трифонов. Тя е правила реална политика. Всеки, който е минал през тази школа
научава ценни уроци - и за идеите в политиката, и за прагматизма в нея, и за
това къде минава тънката червена линия между технологията и идеологията. Това
са съставките без които политическият процес ще се разпадне на съставните си
части. Мая Манолова има и софистициран политически инстинкт от Слави Трифонов и
отдавна е разбрала, че хората те обичат докато си над политиката, докато се рееш
в неясното и тъмно пространство, което не може да бъде наречено политика. Но
тръгнеш ли да влизаш в нея със своя армия, веднага ставаш обект на подигравки,
ирония, откровен хейт и ореолът ти започва да се търкаля в калта. Заради това
нейният подход към трайното участие в политиката може да бъде разчетен или като
върховна екзотика, или като тотална политическа глупост, или като гениален
подход към неразрешим проблем. Не знам кой е верният отговор, предстои да
видим. Но досега България никога не е преживявала феномена "гражданска
платформа". Всъщност виждали сме го няколко пъти, но той винаги е бил
просто подготвителен етап по пътя на създаването на партията. Днес Манолова
твърди, че тя ще остане при гражданското начало и партия няма да прави. Тогава
възниква въпроса "а как точно ще прави политика?". Идеята, че
гражданите ще бъдат като армия в нощта - винаги активни, винаги нащрек,
постоянно в караул край черния замък на властта изглежда пленителна и
романтична, но практиката показва, че е невярна. Гражданският протест
обикновено се канализира през партиите, които могат да се явяват на избори и да
печелят инструментите на властта. Сигурно е дълбоко съкрално да си повелител на
площадния процес, но дори и това не те прави участник в управлението и властови
фактор. Защото не можеш да си в постоянна бойна готовност. Трудно ще привнесеш
улицата като перманентен участник в обществените спорове. И заради това Мая
Манолова днес още се къпе в своята популярност като човека, който буквално
препъна Фандъкова (убеден съм, че истинският победител от изборите е тя, просто
й откраднаха победата), но това е парфюм, който бързо се изчерпва. Днес към
Манолова има медиен интерес, инициативите й се отразяват. Но дали ще е така
утре? След година? След две? Защото и тя е заплашена от възможността един ден
да отправи призив и по улиците да не се появи никой. Така че нека да не
отписваме чудотворците в политиката, но след хиляди настъпвания на мотиката у
народът все пак почнаха да се появяват инстинкти за самосъхранение.
No comments:
Post a Comment