Година след като бе натирен от поста вицепремиер заради
неспирен протест на обидените майки на деца с увреждания, Валери Симеонов
подобно на блатен дух реши отново да се покаже на повърхността, за да види дали
следите от позорното му деяние са размити, цинизмът му опростен, а моралното
прегрешение забравено. Нека да припомним, че в разгара на протеста на майките
лидерът на НФСБ в типичния за себе си стил ги нарече "кресливи жени с уж
болни деца". Това преля чашата на общественото търпение. Майките показаха
огромна политическа воля и напук на студа, дъжда и равнодушието, те извоюваха
оставката на Симеонов. Дори в мига на своето поражение обаче
вицепремиерът-изгнаник показа своите рога, защото от чувала с патриотични
безличия той извади своята секретарка и я инсталира на освободения от него
пост. Но хората бяха твърде заети да се радват, за да обръщат внимание на
такива дребни политически магарии. Въпреки това обаче запознати с експлозивния
и експанзивен характер на Валери Симеонов предупреждаваха, че той по никакъв
начин не е свил знамената, а дебне като бизнесмен-хищник кога ще е най-удобно
отново да се появи на челните позиции в държавата. И трусовете в групата на
Обединените патриоти и фактическото отпадане на "Атака" от нея му
дадоха отдавна чакания шанс. Парламентарната кохорта на ВМРО и НФСБ номинира
Валери Симеонов за заместник-председател на парламента на мястото на прогонения
Явор Нотев (между другото един от най-качествените парламентаристи на цялото
патриотично пространство). И Валери Симеонов беше избран. Тук ще отклоним малко
вниманието от основния спектакъл, защото този завой е необходим, за да обясним
всичко останало. Днес основният фокус на скандала вече не е в това дали той
става за високото кресло, а защо е било гласувано за него. Под обстрела на
общественото мнение попадна и парламентарната група на БСП, където 20 души
подкрепиха кандидатурата на патриота. Няколко дни по-късно социалистите
излязоха със специална декларация с която определиха вота си като грешка и
обясниха, че са подкрепили Симеонов, водени от институционална култура и
уважение към парламентарния правилник. Аз приемам това обяснение, но понеже бях
от народните представители на БСП, които гласуваха "против"
канидидатурата смятам, че е хубаво да се кажат няколко думи. Добре е да има
институционално уважение. Правилникът предвижда всяка парламентарна група да си
има заместник-председател, но това смятам, че трябва да задължава всяка партия
да бъде на висота. Парламентът не може да бъде изтривалка на мазни отпечатъци,
лаборатория за чесане на свръхогромни егота. А в случая със Симеонов виждаме
фрапантен пример точно за това. Лидерът на НФСБ е на противоположния край на
спектъра от истинския парламентаризъм, дори от нормалното в политиката. И тук
дори няма да припомняме фразата му към майките. Говорим за човека, който още в
първите си дни като вицепремиер обяви, че си е правил майтапчийски снимки в
Бухенвалд. А след това се прочу с цяла поредица от трагикомични акции по
Черноморието и с отбраняването, дори засекретяването, на стената по границата с
Турция, която пада при първия дъжд, но която Симеонов държеше да нарича
"великата българска стена". Точно заради такива изцепки тук не можем
да говорим за институционална последователност и уважение. Валери Симеонов не е
изкупил нищо, защото за онова, което сътвори и изрече изкуплението е единствено
оттегляне в пенсия. Всичко останало означава, че не е проумял онова, което
направи, че не само не се е разкаял, а през цялото време е кроял тъмни и
демонични планове как отново да се върне на бял кон по високите етажи на
властта. Дори можем да заподозрем, че всички ходове по отстраняването на Волен
Сидеров и прогонването на "Атака" бяха малко винтче от този план. Е,
няма как такъв човек да е достоен председател на парламента.
След избора му за зам.-шеф на НС чух изявление на лидера
на НФСБ, че подновените протести срещу него били атака срещу парламентарната
демокрация. Това е допълнително паве в неговата градина. Защото в качеството си
на вицепремиер той и неговите депутати не писаха ли открито писмо до
евродепутатката от "Зелените" Ска Келер, обиждайки я по всякакъв
начин? Това е проблемът на Симеонов днес. Защитникът на парламентаризма е
показвал многократно, че не дава пет пари за него. И го е демонстрирал. Именно
Симеонов беше човекът, който вместо да участва истински в дебатите по справяне
с демографската катастрофа, предлагаше на моя колежка да й даде 20 хиляди лева,
ако роди още едно дете. Елементарност, доведена до абсурд. И искате да ми
кажете, че този човек може да бъде лице на институция? Вярно е, в последните
години имиджът на Народното събрание поувяхна, но по коридорите на тази сграда
са се разхождали някои от най-светлите умове на родината. И сега ние дамгосваме
това минало с ритника "Валери Симеонов". Никой не заслужава толкова
тъмна и проклета съдба.
Всъщност майките по улицата имат право да викат срещу
Симеонов. Самият той така и не разбра, че с поведението си той отдавна не
представлява самия себе си. Той се превърна в персонализация на бездушната
държава, в брадатото лице на онази система, която хищно троши гръбнаци и жертва
човешки съдби, защото е напълно бездушна и кошмарно цинична. В повторното
възкачване на Симеонов майките виждат реванша на същата тази отвратителна
Система, която смятаха, че поне малко са укротили, наритали и накарали да се
промени. И в това е моралната трагедия на цялата случка. Политическото
възраждане на лидера на НФСБ ясно демонстрира, че цинизмът не е падал от власт.
Че оставката е била само политическа пушилка, мелодраматичен спецефект, за да
може злото да се оттегли в сенките и да възстанови своите сили. Протестът на
майките днес вече има не само социален, но и силен етичен заряд, защото това е
протест на излъганите надежди. Това е протест на онези, които под напора на
обстоятелствата трябваше да се отърват от политическата наивност и да видят, че
смъртоносната система е като извънземен организъм с много лица и различни форми
на живот. А Валери Симеонов е най-упоритата от тях. Точно тази етико-морална
катастрофа прави невъзможно дори и за миг патриотът да може да изпълни ролята
си на заместник-председател. Той е компроментиран, дискредитиран и няма как да
му бъде протестено. Заради това протестът на майките е единственият начин за отбрана
на парламентарната демокрация, последното отчаяно средство за изискване на поне
едно късче нормалност насред кипящата от налудничави страсти среда. Ако
Симеонов осъзнаваше това, той наистина щеше да се покрие и никога да не се
появява на бял свят. Но в момента в който е пожелал, поискал и накарал
депутатите от НФСБ и ВМРО да го издигнат за заместник-председателя, той ясно
показа, че е напълно провален в етично отношение политик. Най-хубавото в това
действие обаче е, че майките отново се осъзнаха като сила. Че отново са на
улицата. А, който се е заял с майките, винаги е бил наритван.
Така че да му
мисли Валери Симеонов.
No comments:
Post a Comment