Напоследък ми попадна една много интересна книга -
"Империята трябва да умре" на руския журналист Михаил Зигар. В нея
той прави детайлен, пикантен, задълбочен и доста обективен анализ на
загниването на Руската империя и на смахнатото време от 1900 до 1917 година,
което ражда протести, политически бури, безкраен радикализъм и цели две
(успешни) революции. Зигар е либерал, но сравнително почтен (доколкото изобщо
можем да поставим "почтен" и "либерал" в едно изречение)
заради това не спестява истини и не ни представя онази царска Русия като
меланхоличния рай на земята. Точно обратното - той упорит търсач на истината и
заради това е безпощаден в оценките. И заради това съвременните аналогии, които
книгата неизбежно събужда са потресаващи. Аз лично в нея открих смайващи
моменти, които ми напомниха на българската политическа ситуация. Николай II,
последният абсолютен монарх в Европа, закърмен в самодържавието, след 1905
година напълно се изключва от реалността. Той потъва в някакъв свой свят,
изпълнен от семейството му, мистиката и илюзията, че съществува в едно и също
измерение със своята размирна и вечно неспокойна страна.
Нима абсолютно същото усещане не създават последните
телевизионни изяви на Бойко Борисов. Човекът отдавна е отплувал в по-добрата
реалност, която обаче съществува единствено в главата му. Поне това подсказва
реакцията на премиера на едно много силно интервю на Румен Радев. В него
президентът остро разкритикува имитацията на реформа в съдебната система и
екзотичната идея на ГЕРБ да сложат наблюдаващ прокурор на главния прокурор на
България. Това е имитация на реформа, псевдоотговор на препоръките на Венецианската
комисия. Самият факт, че управляващите още не са наясно дали подобен ход не
противоречи на Конституцията ясно подсказва, че замисленото е типичен
пожарникарски ход, от тези на които се нагледахме в десетгодишното царуване на
ГЕРБ на политическата сцена у нас. "Гледах само едно минута и после отидох
да играя футбол", изригна Бойко Борисов пред смълчани журналисти и после
роди една дълга тирада за това каква злочеста жертва на президентската омраза е
той. Придворната политология улови тази опорна точка точно както пуделче хваща
подхвърлено кокалче и започна да ражда неземни телевизионни бисери. От един
момент нататък нито един "експерт" не коментира по същество критиките
на президента, а всички започнаха като познавачи на сапунени опери да
анализират тона на Румен Радев, емоциите му и всякакви други незначителни
подробности. Президентът бил агресивен, конфронтационен, изявявал се като лидер
на опозицията, бил пълен с омраза, ярост, яд и огорчение. За всеки страничен
зрител на драмата е ясно, че това е опит за отклоняване на вниманието,
политическа димна завеса, вдигната за защита на управлението. Аз изгледах
интервюто няколко пъти и смея да твърдя, че Радев не беше озлобен, а обективен.
Той методично, хладно и много разумно разнищи хаоса, който управляващите се
опитват да нарекат "реформа" и ясно посочи всички проблеми в
предлаганата инициатива. Вместо да получи отговор на своята аргументация обаче
президентът получи критики, че се изявявал като говорител на народа. Подобно
отношение е повече от спорно. Зад Румен Радев стоят над 2,5 милиона български
гласоподаватели. Президентът по дефиниция е говорител точно на народа. Чисто
конституционно така стоят нещата. Но това напълно проваля и разваля утопичния
медиен пейзаж, който Бойко Борисов и олигархичната му компания си изградиха в
последните години. В страна с похитена журналистика всяка изречена истина
започва да звучи много силно и звучно, защото тя се отличава от всички други
полуанализи и тъпотии с които ежедневно се опитват да ни промият мозъците. Бойко
Борисов наистина по нещо прилича на Николай II, защото е повярвал в собствената
си пропаганда, в собствената си придворна политология и невероятните глупости,
която тя е в състояние да роди.
Истеричната реакция на премиера обаче, подхваната от
вярната му медийна кохорта. Всички опити на ГЕРБ да унищожи авторитета на
президента, да го свали в тяхната кал, да го овъргала в катран и пера се
провалиха с гръм и трясък. Опорните точки на дежурните медийни злобари и агенти
за влияние също се оказаха като пиратки, които не произведоха желания ефект.
Румен Радев оцеля при всички опити за намесването му в схеми, интриги и
подлизурщини. И нека да имаме предвид, че отсрещната страна премина всякакви
политически и морални граници. В името на очернянето мишена на атаките стана
дори и съпругата на президента, която беше изкарана някакъв мощен политически
кукловод. И всичко това беше подчинено на една-единствена цел - Радев да бъде
приключен като обществен фактор, да бъде напълно затъмнен и заглушен. Нищо от
този коварен план не сработи. Заради това днес в арсенала на ГЕРБ остана
единствената възможна защита - президентът ни мрази, той не е обективен, Румен
Радев е един политически хейтър, който отказва да види успехите, които
постигаме всеки ден. Подобно преобръщане обаче е нож с две остриета. Защото е
много трудно тези, които държат цялата власт в страната и подобно на отровен
паяк са оплели всички власти в своята паяжина днес да се изкарват жертви.
Подобно хленчене издава една неочаквана политическа слабост на ГЕРБ, която е в
тотален контраст с голямото тупане по гърдите и вечното дърдорене за неспирни
успехи. Защото до момента президентът много майсторски и изключително почтено
отигра всички горещи въглени, които централата власт се опита да му прехвърли
като проблем. Особено ясно това си пролича в казуса с Иван Гешев. Това беше
политическа спецоперация. В ръцете на Радев беше поставен един изключително
наболял проблем, който на всичкото отгоре буди и титанични обществени страсти.
Идеята беше президентъ да се подаде на уличния натиск, да наруши Конституцията
като не подпише указа за главен прокурор и така да се отвори ясен път за реален
импийчмънт. Между другото всички, които настояваха Радев да наруши основния
закон и да предизвика конституционна криза по същество искаха от него да се
превърне в копие на Бойко Борисов. А това щеше да е пълен политически провал.
Ако Радев се беше поддал, можеше да целунем за сбогом всякакви надежди за
различно бъдеще. Всъщност може би точно този момент ожесточава войната на
управляващите срещу президентската институция. Тя се превърна в алтернативата
на всичко онова на което е заприличала България. Присъствието на Радев е ясен
знак, че страната има и друга възможност за развитие, различен път и подход към
проблемите. Ето защо ГЕРБ и Бойко Борисов не могат да го преглътнат. Всеки час,
всяка секунда Радев е доказателството, че ако българите прогледнат и обединят
своя протест, ГЕРБ ще останат само исторически факт. Може би това ги кара да са
толкова злобни тълкуватели на емоции. Не могат да преглътнат своите
собствени...
No comments:
Post a Comment