Руският фантаст Кирил Есков в своето великолепно, изящно
и много хулиганско есе "Нашият отговор на Фукуяма" дава интересно
определение за това какво е магия - според него това е влиянието на
информационни над материални обекти. И допълва, че според него Джордж Сорос е
маг. Навремето той пуска слух, само слух (а това са просто думи, нищо повече
освен думи) за уязвимостта на британската лира, а крайният резултат е, че
банковите му сметки се препълват с пари. Имаме древен процес - заклинание и
след това материално преобразувание. Даваме този пример обаче не, за да бродим
в древните и мъгливи земи на магията, а да припомним, че според това
определение в идеята за маг прекрасно се вписва и почетният председател на ДПС
Ахмед Доган. Да ви припомня - през 2015 година той дръпна първата си коледна
лекция на актива на своята партия. Заговори за грешки, спомена, че владее морфичния
резонанс, което, както обясни той, било "без да говориш да предаваш
телепатична информация на подсъзнателно ниво" и, че никак не се ебава за
това (запазване речникът автентичен, за да не развалим заклинанието). Не знам
какво е открил в тези думи тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан, но резултатът
от тях беше, че той цял ден се кри в турското посолство в София, изплашен
вероятно да би орда от астрални политически демони да му вземе главата не само
в метафоричния, но и в буквалния смисъл. Как да не повярваш, че Доган е черен
политически маг? Само с една реч обезглави своята партия, а след това й приши
нова глава и ръководство.
Може би точно това постоянно и тревожно подозрение, че в
думите на Ахмед Доган винаги има втори, трети, даже четвърти и пети власт държи
телевизионните многознайковци вечно в напрежение. Всяка лекция на почетния
анализатор се публикува вдъхновено, а след това започват такива интерпретации,
че ако човек не се е запасил с хапчета срещу световъртеж, направо ще си
изповръща червата. В думите на Доган всякакви хора ровят като хирург в червата
на пациент, издирват се тайни знаци като карта към скрито съкровище, нагазва в
блатото на световната конспирация и всичко казано се изтърбушва до последната
прашинка. Не знам защо е така. Може би, защото всички вярват, че Доган е
политически маг и че неговите послания стоят отвъд баналността на ежедневието и
позорната подлост на всичко, което се случва край тях.
Според мен обаче всичко е точно обратното. Доган рядко
крие в димна завеса какво има предвид, а често онова, което казва е толкова
буквално и очеизваждащо, че никой не иска да повярва, че го е чул. Още през
2015 година, когато заклинанието му прогони Лютви Местан речта му беше брутално
ясна и точна. Тогава Доган нарита своя наследник заради това, че е пуснал
пипалата на Турция да се намърдат в партията и Местан още на приема е разчел
своята политическа съдба. Не му е бил необходим тълкувател или врачка, за да
знае, че политическото му бъдеще влиза в рязка спирала надолу. Класически
морфичен резонанс.
В последните две години Доган също беше напълно откровен.
Лайтмотивът му от 2017 година е, че не са необходими предсрочни избори и, че
страната няма нужда от тях. Какъв втори пласт да търсиш в това откровение?
Достатъчно е човек да види поведението на групата на ДПС. Тази година те имаха
прекрасна възможност да строшат гръбнака на Бойко Борисов и да го оставят
политически бездиханен край брега на реката, но не го направиха. След като БСП
в продължение на три месеца бойкотира парламента, достатъчно беше ДПС само за
седмица да излязат от него и правителството и мнозинството щяха да
катастрофират. Но ДПС не го направи. Те изпълняваха строго заклинанията на
Доган и с регистрацията си всяка сутрин в зала потвърждаваха властта на Бойко
Борисов. Следваха указанията дословно и без отклонения.
Новото магическо послание също не е кутия с двойно дъно,
поне според мен. На 30-ата година от старта на промените Доган се връща към
началото на прехода, защото вече е очевидно, че политическият модел заложен
тогава се задъхва зловещо. Той трудно може да бъде наречен представителен и
очевидно е застинал в някаква мъртва точка на безвремие, практически задушен от
корпоративно-феодалните паяжини в които ГЕРБ са стегнали институциите и
местната власт. Проблемът е, че трите партии, които съществуват от началото на
прехода и са оцелели на политическата сцена минават през цяла буря от проблеми,
които до голяма степен се дължат и на тяхното политическо дълголетие. Хората
мразят прехода, ненавиждат това, което се случи. Това е една от малкото теми в
българското общество по която има консенсус. И съответно цената за това
презрение и ненавист плащат БСП, СДС и ДПС, оцелелите партии. За да се спаси
СДС, които успешно се сведоха до клуб по интереси като паразит се прилепи към
ГЕРБ, а БСП и до днес успява да препъне самата себе си дори и на равен път и се
заплита във вътрешни противоречия всеки път, когато получи хоризонт за взимане
на властта. Очевидно и ДПС минава през своята собствена Голгота, защото на
централно ниво тя се очертава като партия-самотник. За 30 година на сцената и
няколко вектора на коалиционно взаимодействие (нека да използваме лексиката на
Доган) ДПС успя да си спечели лошото име на партия-вампир, която изсмуква и
практически унищожава своите съюзници. Може би точно в този контекст трябва да
четем идеята за рестартиране на политическия модел. Аз не смятам, че трябва да
стигаме до хирургичните подробности в тази идея като дали този рестарт може да
мине през Велико народно събрание или не. Големият смисъл е друг - Доган
призовава своята партия да намери друга политическа парадигма на същестуване,
защото сегашното статукво на ДПС ги води към мъртва точка. Разбира се, въпреки
красивото откровение, че либералната идея се намира в състояние на историческа
пауза, Доган остава пленник на либералната илюзия, че съм смяна на визията, че
чрез институционален рестарт сегашното статукво може да се подобри. Това е
драмата на политическия маг, който твърде е повярвал в своята магия. Всъщност
проблемът на българското общество трудно ще получи отговор през рестарт,
въобразен като тържество на либерализма. Държавата ни опасно е замряла насред
геополитическа буря, а това е знак, че е необходима радикална промяна. Дори и
да си въобразим, че можем да изпреварим революцията и да действаме меко и
балансирано преди нея, за да я предотвратим, това просто няма как да спре
историята. В 30-ата година от прехода България е зациклила зловещо и ако трябва
да направя позитивен извод от речта на Доган, то той поне осъзнава това. Заради
това ми се струва, че в новата реч почетният председател променя досегашния
курс "предсрочни избори не са необходими". Не казвам, че е издал
команда "юруш пред урните", но очевидно ДПС оттук-нататък ще има
задачата да се бори за този митичен рестарт на политическия модел, а за целта
ГЕРБ трябва да се откажат от властта. Вземете си пуканки, аз лично смятам да
изцедя целият кеф от такова шоу.
В страна, която плува в безвремие човек трябва
да оценява малките радости, нали?
No comments:
Post a Comment