Коварната дилема – кое зло да избереш в българското безвремие

В България някои теми избухват като бомби. Идват от нищото и те покосяват като бомбардировач. Точно така в края на миналата седмица стана ясно, че правителството, в лицето на Бойко Борисов и Владислав Горанов, е подкрепило идеята на Валери Симеонов лотарийните игри да минат изцяло в ръцете на държавата. Това е болезнен и спорен въпрос, който отдавна е като горещ въглен, заради това възкресяването му предизвика много медийни ахкания и стонове. Ето как пред всеки човек с политическо съзнание възниква един проблем - да подкрепи ли тази идея, как да реагира в такава ситуация, какво трябва да мисли по този проблем и как да го интерпретира.

Поставен от "Обединените патриоти" и подкрепен от правителството въпросът за премахването на частниците от лотариите е достатъчно коварен и подмолен. Заради това в този текст ще си позволя да разсъждавам на глас. Аз съм ляв човек и не смятам, че ние в България твърде лесно допуснахме хазартът да се превърне в социална зараза. Никой никога не постави темата на качествен етичен дебат и трагичните резултати ги виждаме днес. Картината на пенсионер, който с последните си пари си купува хляб, мляко и талонче за търкане може наистина да скъса сърцето на човек. Това е знак за ултимативото отчаяние на едно общество. Хората вече не търсят колективен изход от кризата, не разчитат на обществено спасение, а телевизията им е промила мозъците, че те могат да се спасят само индивидуално. Дай още два-три лева в джоба на олигарха, но ако си късметлия съдбата ще ти се усмихне и ще изсипе над теб страшно много пари. Само че хазартът e eдна огромна илюзия. Всички губят от него с изключение на този, който оперира цялата фабрика за илюзии, мечти и напразни надежди. Именно тази надежда кара хората да дават последните си пари, за да изтъркат новото талонче с идеята, че точно те ще излъжат ужасяващата и нечовешка логика на капитализма и ще се спасят от кошмара на бедността със свръхсветлинна скорост. И най-лошото в този процес е това, че талончетата смазват със своето всеприсъствие. Могат да бъдат открити в магазините, в будките за вестници, в обикновените кафенете, в павилиончетата за цигари и алкохол. Те са буквално на всеки ъгъл. А дори и човек да се опита да ги подминава, щом вечер си пусне телевизора го заливат картини от този розов хазартен свят, където съвсем обикновени хора позират с чекове със спечелени суми, а млади дългобедни водещи се крякат възхитено все едно наистина са свидетели на революция. В този смисъл човек трябва да няма сърце, а да е притежател на сметачна машина, за да не подкрепи монополизирането на лотарията и най-вече ограничаването на местата, където човек може да си купи нейните продукти. Това е едно от малкото действия, които реално могат да помогнат в запазването на моралната тъкан на нацията докато не е станало безнадеждно късно. А и дайте да си говорим честно - хазартните босове у нас отдавна живеят в политическата стратосфера. Само за хазарта има по-ниско ДДС, хазартът е привилегированото дете на политическия елит, той е обслужван, обичан, пред неговите пакости всички си затварят очите. Там, където има море от пари обикновено има и море от мълчание.

От друга старана обаче, както винаги нещата не са толкова прости. Защото мотивите за внасянето на тези поправки съвсем не са продукт на желание за лечение на обществото, най-малкото присъединяването на правителството към тях по никакъв начин не демонстрира внезапен хуманизъм и мисъл на хората. От няколко месеца насам дори и най-заблудените и замечтаните им стана ясно, че в България започна люта бизнес-война за овладяването на хазартното поле. Достатъчно е човек да отвори придворните медии, или който си пожелае сайт, за да види отблясъците на този сблъсък, а дори и осколките от снаряди и бомби. Хазартът остана последната голяма и неусвоена територия, където дългите черни ръце на любимата олигархия на правителството не се посегнали все още. И заради това започнаха компроматите, скандалите, намеците, интригите, подлостите, жълтите заглавия, замерването с кал. Всичко това ни доведе до момента в който на този фронт бяха струпани подкрепления в лицето на парламентарните и правителствените батальони. И заради това имам тежки подозрения, че този законопроект не е написан в името на обществения интерес, а в името на пряка олигархична изгода. Подкрепяйки го страстно човек няма да участва в лечението на обществото и в неговото морално обновяване, а ще заеме страна в поредния корпоративен кютек, който скапва нашето прекрасно безвремие и стабилност. По този начин една прекрасна кауза буквално е удавена в калта и човек трябва да си сложи противогаз, ако иска да оцелее и да запази поне малко здрав разум.

Ето това е голямата дилема пред която е изправен човек със запазени сетива. Дали съучастваш на тъмните бизнес-интереси да унищожат своята конкуренция или се опитваш да попречиш, ама цената за това я плащаш с душата си, защото заставаш зад продавачите на илюзии, които бъркат в джоба на и най-бедните и пируват с техните пари. Нито един избор не е достатъчно правилен, за да бъде вдъхновителен. Нито един избор не може да те накара да се чувстваш така сякаш поне за миг подобряваш състоянието на този свят. И заради това българската политика не носи реална радост и вдъхновение. Тя вечно е заключена в коварния избор между две злини и апокалиптично калкулиране от коя ще боли по-малко. Заради това със стиснати зъби ще кажа, че все пак частниците трябва да бъдат изритани от хазарта. Принципно темата за хазарта трябва да бъде поставена по различен нас пред нас като общество. Знам, че стрелят в конкуренцията, знам, че няма нищо съживително и обновително в предложените промени, но от друга страна е време да спрем да гледаме безучастно как най-бедните и отчаяните инвестират в охолния живот на шепа на бизнесмени и наливат последните си пари в безкрайните илюзии, които им пробутват, вместо реалната надежда за промяна.

"Балкански поток" като любимата халюцинация на Бойко Борисов

"Номерът на Бойко Борисов с "Балкански поток" не мина в САЩ". С такова заглавие тези дни излезе сайтът "Капитал", едва криейки демоничния си кикот и лакейско мазнене на геополитическото статукво. Ужасяващо е човек да чете такова превиване на гръбнак - дори и от заглавието си личи, че авторите са приели, че САЩ определят нашите интереси, развитие, политика и проекти и всеки, който се отклони от върховното предписание трябва да бъде праснат по канчето и сритан в слабините. "Капитал" с наслада и несдържано еротично удоволствие цитира заместник-държавния секретар на Държавния департамент на САЩ Дейвид Хейл, който обяви, че държавата му е срещу втората линия на "Турски поток". Очевидно трябва да се примирим - третостепенни американски чиновници ще ни бъдат цитирани като върховни авторитети и ще ни карат да им се кланяме като крепостни селяни. Логиката на цитираното издание е следната - Борисов нарочно кръщава отклонението "Балкански поток", за да скрие от американците своето сътрудничество с Русия и Турция и да се опита да измами нашият Върховен евроатлантически партньор. Но всевиждащите очи на Държавния департамент не изпускат нищо, бдят в световния мрак и наказват самозабравилите се министър-председателчета, които тръгват да гонят собствени интереси. Човек чете и плаче, плаче и чете...

Факт е, че в последните две години Бойко Борисов прилича на тийнеджър, който играе някаква своя въобржаема виртуална игра. Отива в Москва и се опитва да гушне Владимир Путин, за да му покаже какъв приятел е. След това обръща света, за да си извоюва поне една снимка пред камината в Белия дом, където поема накуп всякакви ангажименти, за да може да се върне у нас и пред някоя влюбена във властта медия да покаже, че е топ-дипломат - приятел е едновременно на САЩ и на Москва, а кой друг може да го каже за себе си в тези буреносни времена и отмъстителни епохи. Този баланс е абсолютно невъзможен и непостижим, но това не мречи на медийните свирки и фанфари да се развихрят могъщо. Пак ще се върнем на темата за геополитическите маневри на Борисов и за техния коефицент на полезно действие, но ми се струва, че "Капитал", ослепени от автоеротична асфикция, изобщо не виждат истината за подмяната на имената на тръбопроводите, която прави премиера. Той изобщо не се опитва да заблуди американците с пусканото като фишек име "Балкански поток". Тази митологема е пусната за употреба изцяло заради българската публика, която в един или друг момент може да се попита - абе защо днес прекарваме отклонение на "Турски поток", когато "Южен поток" ни беше вързан в кърпа. Дългите ръце на виновното минало са тези, които притесняват Борисов, а не американското посолство и костюмираните чиновници, които идват да дават акъл. Четири правителства носят основна вина "Южен поток" да не бъде част от реалността в България. Първо - правителството на Сергей Станишев, което въпреки, че договорът за "големия шлем" бе подписан през 2008 година, цяла година не си мръдна пръста да придвижи проектите до някъде, след това кабинетът на Борисов, който вкара газопровода в задънена улица. Стигаме до правителството на Пламен Орешарски. Именно при Орешарски след посещение на мелодраматична делегация от американски сенатори беше обявено, че проектът спира. И така и до днес по медиите разнасят гадът Орешарски, който е виновен. Да, ама не. Орешарски обявява спирането на проекта, но правителството му не прави нито една реална стъпка за спирането. Нито една. Спира го второто правителство на Борисов. Той дръпва шалтера. И не напразно тогавашната шефка на кабинета му Румяна Бъчварова гордо обяви, че именно Борисов е политикът спрял три руски проекта. Така България изгуби безценни икономически ползи, стратегическото си място в разпределението на газ, превръщането си в реален енергиен център и много печалби, които щяха да позволят газопроводът вече да беше изплатен, ако беше готов навреме. И сега се оказва, че цели 6 години Борисов е преливал от пусто в празно, раздувал е празни приказки, за да стигнем до там, че да търсим разклонение от "Турски поток". "Балкански поток" наистина няма. Владимир Путин никога не е споменавал подобно словосъчетание. Това е литературна измислица на Бойко Борисов, за да скрие своите политически прегрешения, а и няма лошо да ги наречем престъпления. Това, което нашият премиер нарича "Балкански поток" е просто български апендикс на "Турски поток", който носи някакви ползи, но те са несравнимо по-малко в сравнение с несбъднатия и неслучил се "Южен поток". А особено е готино това, че Борисов попадна в клопките на самозвани експерти и вечни дърдорковци, които тогава твърдяха, че Русия няма силите да построи "Турски поток". Днес повечето от тях би трябвало да опитат някаква форма на самобичуване, ако бяха нормални хора.

Именно, защото не може да предложи на хората у нас почтен прочит на миналото, Борисов тръгва да си гради образ на геополитически въжеиграч, който умело флиртува едновременно със САЩ и Русия. Проблемът е, че този виртуален мач досега не е донесъл никакви ясни ползи на страната с изключение на хилавия апендикс. Не напразно на срещата в Истанбул за откриването на "Турски поток" Борисов стоеше най-нелепо, а великият руски блогър Голос Мордора го нарече "премиерът-неудачник". Заради това не трябва да придаваме особена важност на дипломатическите трептения на Борисов - те са изцяло медийни, лишени от цел и посока и служат като еднодневен билет за по-висок имидж. Може би заради това в интервюто си Дейвид Хейл въпреки, че обяви как държавата му е против разклонението на "Турски поток" изобщо не говори за никакви санкции. След много маневри, несбъднати обещания, десетки клоунади и циркове и Москва и Вашингтон знаят, че вече не е необходимо да взимат насериозно Борисов. Ето това е големият резултат от цирковете.

Видими резултати, нали така?

Нено Димов - политическият франкенщайн на прехода

Нено Димов по никакъв начин не може да бъде причислен към отходните отпадъци на прехода. Казвам ви го не, защото го защитавам, а защото срещнах достатъчно на брой мнения и текстове в които той е представен като политическа аномалия. Точно обратното е - Нено Димов е закономерният завършек на всичко, почти библейски знак, точно като онези надписи "Мене, текел, фарис", които предизвестяват окончателния край на всичко и тържеството на тоталната съсипия. Време е да изоставам равния език и либералната ироничност. Необходимо е да възкресим месианският политически език, защото хора като Нено Димов и правителството, което го направи министър са бедствие с библейски размери. Само се огледайте наоколо - апокалиптични бали от боклуци, алчни търговци пируват със здравето на хората, пресушени язовири, начало на воден геноцид в Перник, безводие, което пълзи като чудовище и в други части на България. Нено Димов е абсолютно логичният продукт, ГМО-ото на безвремието, франкещайнът на политическата стабилност, зомби на коалиционната колаборация между патриотите и ГЕРБ, която като гноен цирей е изникнала в нашия политически живот. Понякога дори литературно се чудя - дали навремето, когато младият кариерист Нено Димов е вдигал горно "до" в прослава на Костов, когато кариерата му тръгна към управленските висини, когато след това се отцепи в сектата на Командира, която предаде заради Института за дясна политика и близостта с Борисов, е осъзнавал, че всичко ще приключи с белезници, арест, съд и специализирана прокуратура. Дали поне веднъж пред себе си, с известен уплах и малко съмнение, си е казвал: "Божке, накъде съм се запътил? Че аз нищо не разбирам! Не е ли по-добре да се кротна и вместо да се бутам в политиката да продължавам да чета лекции, че климатичните промени са измама?".

Арестът на първия действащ министър в историята на прехода вероятно още дълго време ще бъде централна тема на медиите. Вероятно тази медийна екзекуция е необходима, макар всичко в нея да издава бутафорност и пресиленост като спектакъл с некадърни артисти. Още в края на миналата година стана ясно, че Нено Димов е пътник, особено след като протестните страсти в Перник кипнаха жестоко, но никой не подозираше, че той ще бъде превърнат във вуду-кукла за пример, която да нахрани притаеното желание за отмъщение, което е стаено в хората. Проблемът е, че белезниците около китките на един костюмар няма да поправят трагедията в Перник, няма да пусне водата в домовете на хората, няма да успокои областният град, потопен не само в опасност от безводие, но и приклещен от заплахата за избухването на епидемия. И, да, банално е вече да се повтаря. Но цялата тази картина се случва през 21 век, в 10-ата година от управлението на ГЕРБ, в едната трета от прехода, която си приватизира Бойко Борисов. Хората мислят за развитието на изкуствен интелект, а ние два месеца не можем да открием откъде изтича водата на Перник, кой е виновен за ситуацията, как се стигна до тази криза.

След цялата изсипана пиротехника и политическа заря вече е трудно да се стигне до най-дълбоките корени на проблема, но нека да върнем лентата само половин година назад, за да стане ясно, че Нено Димов е просто брънка от една много прогнила верига, която като клуп на бесилка се е впила в гърлото на България. Още в края на лятото двамата депутати социалисти от Перник Станислав Владимиров (него след това го избраха за кмет) и Любомир Бонев зададоха цяла серия от въпроси на Нено Димов и на регионалната министърка Петя Аврамов за това задава ли се безводие в Перник и какви мерки се взимат. И седмица след седмица те получаваха един и същи отговор - няма проблеми, не създавайте паника. Сега вече знаем, че още тогава, когато двамата представители на правителството с равни лица и роботски гласове са ни уверявали, че проблем няма, на техните бюра вече е имало отчети за нивото на язовир "Студена" и от тях ясно се е виждало, че то е паднало много застрашително. Въпреки това Димов и Аврамова мълчаха като верни войници на партията и коалиционната дружба и така помогнаха бедствието в Перник да се разиграе като истинска трагедия. Точно заради това не приемам днес всякакви истерични призиви случаят да не се политизира. Измамата беше политизирана, лъжата беше политизирана, некадърността беше политизирана, глупостта беше политизирина, а това означава, че и всички изводи от драмата трябва да са политически. Вече на всичко е било ясно, че министрите лъжеха заради изборите. Чрез такава лъжа те са разчитали да влеят адреналин на повяхващата кандидатура за втори мандат на гербаджийската кандидатка Вяра Церовска и да излъжат за пореден път гражданите на Перник. Номерът не мина. Перничани още тогава усетиха, че някой се опитва да ги превърне в риби на сухо, че им пробутват номера от селските вечеринки и смениха своите управници. Днес вече можем да видим какви хора са ги управлявали - кметица, която си е затваряла очите пред безводието и не взимала никакви мерки, областна управителка-милионерка, потънала в охолство и разкош, която e прикривала истината, шеф на ВиК (изявена гербаджийска калинка), който дори не си направи труда са се срещне с хората, когато кризата удари като буря. Безводието в Перник не е природна случайност, не е случаен феномен - то е закономерност, породена от 10 години крачене на едно място. Защото ГЕРБ - това е състояние на будна кома. Уж чуваме някакви гласове, уж страната се тресе от събития, но когато стане нещо такова като изпразването на язовир "Студена" виждаме истинската картина на загнилост - една немодернизирана страна, чийто хоризонт се определя от това дали утре ще има или няма да има вода в чешмите.

Всички виждаме как Перник се тресе. И през миналия уикенд градът влезе в новините с автопоход на недоволството. Цяла колона от коли прекоси Перник и в лицата на хората наистина се виждаше, че те чакат отговори. Тях няма да ги задоволи министър в затвора, точно както "Черешката на тортата" не пълни хладилниците на своите зрители. Хората искат да знаят кой ги вкара в тази криза, защото съмненията, че тя наближава поне от началото на миналата година са се носили из града. И никой не отговаря на другите съмнения - бил ли е източван язовира, за да се ремонтира стената му, въпреки, че поръчката е била за ремонт с водолази. Освен за "Стомана" отклонявана ли е вода за другаде? Какво са правили кадрите на ВиК през цялото време? И най-важното - в името на какво ги лъгаха, какво постигнаха?

На фона на тази епична драма за лъжи, измами, кражби и некадърност е ясно, че арестът на Нено Димов е само одраскване на повърхността. Нека да не избързваме с цинизма - може пък прокуратурата точно в този случай да си свърши работата, защото, ако тук не се копае по-дълбоко, гневът на хората няма как да стихне. Въпросът е, че в такива мигове става ясно колко назад се намира страната. Оказа се, че безбожните комунисти, които трябва да кълнем като истински демократични демократи, добре са знаели, че България има водно богатство, но само ако го съхранява в язовири. И заради това са изпъстрили цялата страна с такива. Последният язовир обаче е построен преди 40 години. От тогава насам - нищо. Дълги години дори основната работа на "Напоителни системи" беше да реже тръби. Това е някакъв негатив на България. България, която не произвежда, а се самоизяжда. Да не говорим за това, че от 10 години ГЕРБ водят политика, която да доведе всички ВиК дружества до концесиониране, а виждаме, че цената на водата в страната вече има социално непоносими стойности. Ето как се случи така, че темата "Перник" стана съсредоточие на всички онези рани, които от години измъчват страната. Трябваха им 10 години, за да превърнат България в безводно сметище на Европа. И заради това е мъчително да гледаш физиономиите на виновните по екраните на телевизора, които да се обявяват за невинни жертви на подли комунистически обвинения и желания за преврати. Понякога наистина ми се струва, че съществуваме в роман на дьо Сад, откъде няма измъкване. 

А няма и вода, за да си наплискаш очите с надеждата, че най-накрая ще излезеш от този кошмар.

Политическият зоопарк на ЕС

Новината, че Емил Димитров, известен с прозвището РевиЗоро, ще става министър на околната среда и водите ме захвърли в екзистенциален размисъл и лека политическа депресия. Твърде често край нас започнаха да се появяват знаци, че краят е близо, а библейската настойчивост на знаменията е прекалено голяма, за да я пренебрегнем. В последните няколко години България сякаш съществува в някакъв свой личен апокалипсис и не може да излезе от това безвремие на интелектуалното разрушение, моралната деградация и абсолютната некадърност. Сякаш краят на света тук е дошъл преждевременно, но ние сме твърде заети със социалното оцеляване, с нашия безкраен сървайвър, за да си дадем сметка за това. И тук дори няма да коментираме политическата пластичност и гъвкавост на Ревизоро, която е практически неизтощима. Той се въртя в орбитата на НДСВ и си изкара държавен пост покрай тази близост, след това беше забелязан и в листа на БСП на поредните парламентарни избори, а когато не сполучи пробив там се завъртя край ВМРО и политическата му звезда изгря. Лупингите му го изстреляха на върха на политическата сцена, давайки знак на българите, че министерската кариера е постижима за всеки един от нас, стига да почакаме малко и да се пласираме по най-подходящия начин на политическата борса. Захвърлете идеите, плюйте на ценностите, развъртете телесата си пищно като стриптизьорка с богат опит и вашето време ще дойде.

След като видях поредният знак за приблжаващия край вече съм убеден. Типовете, които ни управляват целенасочено ни превръщат не само в тоталното сметище на ЕС, но и в неговия най-голям политически зоопарк. Защото само така можем да определим всичко, което се случва. Оставиха ни без вода, напълниха ни с боклуци, унищожават въздуха и здравето ни, но пък ни осигуряват политическа клоунада за поне една декада напред. Очевидно неща като знание, опит, възможности вече са напълно обезценени и забутани в прашното мазе на обществото. Всичко това в комбинация ни дава възможност да се насладим на крайните резултати. А тях може да ги обобщим най-добре като направим една инвентаризация на зоопарка, за да видим какви интересни видове зоон политикон може да предложим на света и да го забавляваме до смърт.

Елате в зоопарка България! 

Само тук можете да видите единственият екзепляр от политическата фауна на премиер-еднокнижник, но пък за сметка на това с докторска титла. Насладете се и на белохакерския правосъдник - създание толкова странно, че може да описано в книгата с най-редките животински видове. Политическата природа на страната е родила и Томислав Дончев - вицепремиерски досадник, екземпляр, който се дуе по телевизионните екрани, но като цяло може да ви убие от скука, което е тайната му сила за оцеляване. Забавлявайте се до безкрай с Мариана Николова - невидим демографик, създание, което никой не е виждал в действие и дори не е сигурно, че съществува. Не пропускайте и лакейник угоден (Станислав Лем би одобрил това име) - още един вицепремиер на име Екатерина Захариева, който като папагал може да повтаря чужди думи, но никога няма да роди свои собствени. Няма да съжалявате, ако минете край клетката и на Владислав Горанов - арогантник финансов, агресивен екземпляр, който мрази всички хора. Не пропускайте да видите и представителя на вида културник ракиен, известен с това, че може да припикае духовните достижения на цяла нация в името на един телефонен разговор. Сега вече колекцията е обагатена и с екоминистър-клоун, който е черешката на този зоопарк, както и на всички останали биологични видове. Редовният номер на обитателите на този музей на политическата екзотика е да имитират правителство и управление.

Прекрасно място, щастливи времена!

Разстрелът на самодоволството на властта

В България вече си имаме новогодишна традиция - всяка реч на президента Румен Радев става повод придворните медии да джафкат като озлочестени болонки, да хвърлят огън и жупел, да стенат като морални девственици и да твърдят, че "Дондуков" 2 се явява най-мощния фактор за увеличаване на киселините на народонаселението в празничната нощ. Достатъчно е човек да направи само кратък преглед на заглавията в дежурните по любов към властта електронни сайтове и ще попадне в някакъв алтернативен фентъзи свят. Там българите са богати, проспериращи, доволни и небесни създания, чиято единствена възможна грижа по празниците е дали да отбележат повода в петзвезден спа-комлекс у нас или да хванат самолет, за да посрещнат Нова година на Бали във вана от шампанско. Картината на тази идилия се разваля единствено от Черния лорд Румен Радев, който отказва да съучаства в красивото и лъчезарно видение и с думите си подрива празника на най-могъщия, мъдър и хуманен политик в ЕС - премиера Бойко Борисов. В обслужването на властта бяха привлечени всякакви съюзници - последният от тях беше някакъв психолог, който обяви, че Румен Радев се опитвал със своите думи да направи народа нещастен. Това е стар трик на окопаната власт. Да не коментира същината на обвиненията, а да се опиянава в анализ на жестове, поведение, стойка и какво ли още не. Това е основната подмяна, която се запраща към съзнанията на зрителите - че те не са видели и чули каквото е било казано, а че са станали жертва на накакъв подмолна и хибридна война, която президентът води срещу правителството.

Всъщност в своята новогодишна реч Румен Радев постъпи като политик на болезнената реалност. Той не скри проблемите, не ги замаскира в нелепа словесност, не ги замете под килима, нито ги скри от погледа на празнуващите българи. Сподели пред всички, че трябва да контролират властта, че не трябва да свалят фенера на светлината от нея, за да не й позволяват да отчита несъществуващи успехи докато неравенството се уголемява като раков тумор. Това не беше вопъл на нещастието, призив на лузърството, а реален зов хората да осъзнаят в каква държава живеят. Властта на Бойко Борисов се крепи на медийния комфолт, на конструирането на един измислен и патетичен свят, който няма нищо общо с действителността. Радев трябваше да бъде напълно изперкал и изгубил сетива за реалността, ако не беше споменал за реалните проблеми на хората и тяхното изтощително и мъчително битие. Заради това всички опити президентът да бъде изкаран някакъв черногледец, който разваля красивата картина на медийното щастие са абсурдни и нелепи. Фактът, че речта на президента се превръща в проблем не говори като обвининие за институцията на държавния глава, а е знак, че упрвавлението напълно е скъсало връзката с реалността и се е потопило в блатото на удобните телевизионни видения и химери. Радев щеше да бъде върховния самоубиец, политическото камикадзе на страната, ако не беше споменал за всички онези неразрешени проблеми в които се дави страната. Той нямаше да е президент на всички българи, ако не беше споменал, че битката за чист въздух и вода се превръща във въпрос на оцеляване. Какво точно искат от него свиркаджиите на властта? Да си беше затворил очите? Да беше премълчал? Да се беше направил, че не вижда как един областен град само на 30 километра от София е обречен на бавна, мъчителна и тягостна смърт заради безводието. При това безводие причинено не от природен катаклизъм, а от властова небрежност и непукизъм.

Проблемът на ГЕРБ идва от това, че още не са осъзнали революционната промяна, която стана през 2016 година. Тогава хората масово въстанаха срещу пълната власт на Бойко Борисов, срещу корпоративната паяжина на неговата партия и избраха човек, който се превърна в моралния лидер на нацията. Радев не е вестител на нещастието, нито е пророк на чернотата край нас, той е говорител на всички онези, които властта не забелязва, които нагло пренебрегва и бавно унищожава. Всъщност президентът дава глас на онези, които са натикани в покрайнините на медийната реалност и които иначе никой не може за види, защото техния глас е заглушен и затъмнен. Заради това всички опити новогодишната реч на Румен Радев да бъде изкарана някакво ситуационно хейтърство в момента удрят на камък и се провалят зрелищно. В България определено имаме проблем с паяжината на ГЕРБ. Не напразно наскоро дори списание "Шпигел" написа, че законът у нас се определя от Бойко Борисов, че той управлява държавата с есемеси и е подчиниб напълно всички институции и медии. Единственото островче на свободата в такава държава се явява президентската институция. И заради това много българи са си пуснали телевизорите навръх своя празник, за да чуят поне малка частица от истината за своя живот, поне някаква част от реалността, която обитават. Защото речта на Радев съвсем не беше само критична. Напротив. След като описа всички проблеми и препятствия в ежедневието, той припомни, че ние сме велика нация, която често се е справяла с много по-големи препятствия и проблеми. И всъщност неговите думи станаха чувствени и велики в тази част. ГЕРБ са временен проблем. Днес изглеждат нелечими като злокачествен раков тумор, но от гледна точка на бъдещето те ще бъдат описани просто като временна пречка за развитието. Точно това изтощи и измори лакеите на властта - Радев е политикът, който не страхува да начертае хоризонт отвъд Борисов, който вижда, че сегашното управление е просто миг от историята, който ще отмине. Много пъти съм го казвал, сега ще повторя - Радев е моралният лидер на нацията и новогодишната му реч го доказа. Това не беше слово, което е пълно с омраза, това бяха думите на надеждата за различно бъдеще. Това бяха думите, които описват една държава в която хората не се редят на опашка за вода и имат надежда за всичко, което им предстои.

Това беше големият смисъл от словото на президента и точно заради това лакейските медии полудяха. В контролираната държава, където медиите са взети за заложници, всеки глас на истината започва да звучи като тотално дисиденство. В края на януари се навършват три години откакто Радев пое кормилото на "Дондуков" 2. Това беше период на тотална трансформация, на истинска промяна, която съумя да постави на дневен ред реалните проблеми на народа. В думите на Радев се долови точно това. И всичко в комбинация накара слугинажът да трепери и слюноотделя. Всяка година, която започне по този начин трябва да я броим за успешна. Всяка реч, която предизвиква киселини на Бойко Борисов трябва да възприемаме като знамение. В този смисъл Радев определено върши всичко онова за което беше избран. Той е пророк за залеза на един прокълнат и провален премиер. 

Какво по-хубаво от това?