Слави Трифонов като тест за здрав политически разум

Има нещо много отличително за България като страна в преход. Нещо в което сме уникални и единствени сред всички останали държави в Източна Европа. Само у нас досега цели два пъти извънпарламентарна партия е получавала пълно парламентарно мнозинство на избори. Това се случи през 2001 година, когато завърналият се от странство Симеон Сакскобургготски направи своята новосъздадена формация НДСВ първа политическа сила. Следващият изблик на екзотика стана през 2009 година, когато нововъзникналата като раков тумор партия на Бойко Борисов отвя всички на изборите и вече 10 години (една трета от прехода!) е незаобиколим фактор в българската политика. Незаобиколим като къща в Барселона и като бедрата на мис Бикини. НДСВ отдавна изчезна в канализацията на историята, но опитът с ГЕРБ все още бляска пред очите ни като искри след удар с юмрук в брадичката. Припомням този екзотичен факт, защото тези дни много хора имаха повод да се сетят за безсмъртната и гадна политическа история на прехода. Изследване на агенция "Тренд" показа, че партията на Слави Трифонов към момента ще се бори за третото място на следващи избори и не е ясно дали тя ще се пребори за бронзовия медал или ДПС. Мнозина шумно започнаха да протестират срещу поставянето на шоумена в социологическо изследване. Те донякъде имат право. Партията на Слави Трифонов още няма има. Тя започна с могъщ фалстарт като "Няма такава държава", сега в момента е на етап "Има такъв народ", но ако и тук ударят греда не е ясно дали третият опит не трябва да бъде - "Тука има, тука няма". Това е една от черните фейсбук-шеги, които плъзнаха из нета, но е твърде добра, за да не я обезсмъртим. Отделно социолозите получиха доста критики, че изследват само явление, някакъв неясен проект, който няма нито плът, нито лице. Тази претенция също не е без основания. Една партия, дори и най-свръхлидерската, няма как да бъде ограничена до един-единствен човек. Слави Трифонов дори да и политическият Шива, с много ръце, пипала и ментално влияние, все пак ще трябва да си потърси активисти и партийни работници, а това моментално ще помрачи светлите фантазии и халюцинации, които има за него. От друга страна хората от "Тренд" не са виновни - много е добре, че навреме ни предупреждават за този обществен процес. Ако някой види торнадо в далечината е добре веднага да ни привлече вниманието към него, отколкото да го научаваме едва, когато то връхлети като ненадеен и незаслужен с нищо махмурлук.

Още от зората на прехода у нас грее едно магическо усещане, че има чудо, което да ни спаси от всички натрупани с годините проблеми. Вероятно първи Симеон Сакскобургготски го разбра и заради това произведе мантрата за 800-те дни след която всичко щяло да тръгне по мед и масло. Спомням си прекрасно времето, когато тези митични 800 дни минаха - бандата от млади и хищни костюмари, която той инсталира начело на държавата вече бяха врътнали сделка с дълга, бяха замислили поредица от приватизационни сделки, бяха наточили зъби за апетитни имоти, а самият Симеон си беше реституирал всички земи. Това беше ефекта от неговото чудо. Но това не изтощи надеждата в хората, че все ще се появи някой политиески супергерой, който с магическа пръчка да реши всички. Когато Чудотворецът се издъни, те потърсиха Отмъстителя. Точно тук се вписа Бойко Борисов. Вече сте забравили, ама много преди да стана герой на испанската преса и дежурните по любов медии да почнат да хвърлят киселинни слюнки срещу всеки, който се съмнява в небесния му лик, той щеше да наказва всички неправди на прехода, щеше да отмъщава на миналото. Това му даде ракетно гориво и политически адреналин.

Сега на старта загрява Слави Трифонов. При него ситуацията е парадоксална. Слави Трифонов е едно от най-старите лица на прехода - почти цялата история на изминалите 30 години е свързани с него. Същевременно сега ни го рекламират като ново явление, което ще помете всичко старо и ще потопи страната в удивителна белота. Дали това е някаква телевизионна илюзия или е просто рецидив на старото магическо светоусещане за политика е трудно да се каже днес. Според мен е някакъв коктейл от двете, защото досега не съм срещнал фен на Слави, който да е в състояние да ми обясни защо ще гласува за него рационално. Там отговорите винаги са продукт на някаква болна и обикновено долна емоция, свързана с показването на среден пръст в лицето на целия политически елит като върховно удоволствие. Не мисля, че трябва да подценяваме този импулс, той е мощен и харизматичен, но какво точно следва след него? Някой да е чул Слави Трифонов и компания да развива идея извън великата им и подла битка с партийните субсидии? Аз поне не съм видял. Но точно това е същността на телевизионната илюзия. Тя разчита на емоцията, която самичка да запълни оставените празноти в картината. Всъщност - точно заради това една от драматичните грешки, която Дългия направи беше да напусне ефира на бТВ. Веднага след това той си създаде своя собствена телевизия, но именно аудиторията на националната медия беше магическият прах в крилата му. Именно заради тази аудитория той успя да разгърне идеята си за референдума, която днес не спира да предъвква. Допитването е единственият му пропуск за реална легитимност. И всъщност вероятно точно това го изстрелва напред днес. Дали е трети или четвърти няма значение. Изтощението на стария политически модел е очевидно, а това ражда новите чудовища, която веднага се обявяват за спасители на нацията. Слави Трифонов няма как да бъде нещо различно от всички описани дотук екзотики. Защото чудеса не съществуват, а магията не действа в политическите реалности. Управлението на държава не е телевизионно шоу или набързо скалъпен скеч. Заради това сегашната поява на Трифонов постява един основен проблем пред традиционните партии. И той е - ще влязат ли в коалиция с шоумена? Ще се възползват ли от поредния махмурлук на нацията, за да получат няколко гласа повече в парламента? Или ще се случи друго чудо - около партията на Трифонов да бъде създаден санитарен кордон? Това ще е големият тест за нормалност, който ще бъде пред очите на всички. Всъщност за страната има шанс да получи своята светлинка в тунела само, ако най-накрая проумее, че телевизионните шамани и проповедници са път без изход, комедия без смях, бурлеска със зловещи спецефекти. Ако Трифонов бъде изолиран, той ще се спихне по-бързо и от спукан балон. Появата му на сцената днес наистина е тест. За всички останали.

Приватизацията – грозния и болезнен цирей на прехода

Тези дни е опасно за мозъчните клетки да четеш дежурните по любов медии към властта. В заглавия, които преливат от удивителни, патос и любовни хормони те танцуват възторжен кадрил около разпореждането на главния каскет, пардон, прокурор Иван Гешев да започне ревизия на цялата приватизация. Дори и когато тази идея беше прясна и още нова, бляскава и романтична тя не успя да ме заплени. Не, защото приватизацията не се нуждае от цялостно разследване. Напротив - повечето хора вероятно искат да получат отмъщение за този процес, искат в рамките на живота си да видят справедливост и цяла сюрия от костюмари, които днес изпълват страниците на светските хроники да прекарат остатъка от живота си в затвора. Идеята не ме хвана, защото изобщо не вярвам, че хора, излъчени от спечелилите от прехода са в състояние да ни поднесат такава кипяща и живителна справедливост. Само в рамките на моя живот за трети или четвърти път чувам как приватизацията щяла да бъде разнищена до дъно. Предния пътк беше преди три години. Пак се вдигаше политическия градус. Представителите на ГЕРБ като надрусани проповедници ходеха от екран на екран да обясняват как ще променят конституцията, за да падне давността. Най-накрая заметоха цялата идея под килима и изобщо не се сетиха за нея. Да не говорим, че за ГЕРБ и придворните им медии по странен начин цялата приватизация се изчерпва с "Техноимпекс", все едно това не най-разследваната сделка от времената на раздържявяването, проверявана, разнищвана и всеки път изводът е бил един и същ - нарушения там няма. За големите сделки обаче - нито дума. И това е така, защото ГЕРБ са партията на спечелилите от прехода. От тях не очаквайте отмъщение. От тях не очаквайте справедливост. От тях можем да очакваме само политически театър, който да им открадне гласове или да им спечели просто още едни избори, за да удължи агонията на страната.

Темата за приватизацията обаче този път няма просто ей така да слезе от дневния ред на обществото. Тя можеше пак да бъде забутана в килера с паяжините, за да бъде извадена пак като кризисен инструмент, но този път в големия разговор се намесиха доста влиятелни гласове, които извисиха темата до нови висоти. Тези дни в интервю пред бТВ проф. Стив Ханке буквално обяви как по времето на Иван Костов е имало разтърсваща корупция, а сигналите, които той е подавал за нея не са стигнали до никъде. Ако беше български глас сигурно щяха да го омаловажат или да го изкарат агент на Кремъл. Но този път американски професор посочва с пръст великият св. Иван Костов и започва разговор за престъпленията по негово време. Това е нещастната ни българска съдба - едва 20 години по-късно да стартираме големият разговор какво ни се случи, как ни се случи и кой е виновен.

Припомнете си как навремето ни рекламираха приватизацията като основен инструмент за осигуряване на богатство. Млади пазарни талибанчета обикаляха из медиите и ни обясняваха как държавата е лош стопанин, а когато продадем държавните предприятия ще се появят бизнесмени като ангели, които ще дават огромни заплати и ще тласкат икономиката напред. Това бяха вълшебните приказки за политически наивници, които ни преподаваха докато зад кулисите сенчестите фигури вече точеха ножове за обезкостяването на цялата държавна собственост.

Приватизацията като процес започна при правителството на Жан Виденов. В светлината на всичко, което стана след това вече можем да дадем оценка на неговите усилия. Цялата му съпротива и желанието му да дотира държавните предприятия се дължаха на това, че той ясно си даваше сметка за хищните апетити, които бляскаха в мрака. Днес вече можем да разгледаме Виденов като правилния човек, но в грешното време, защото не му стигнаха силите да разположи България в различна икономическа орбита. Масовата приватизация беше замислена като последен опит за отпор на алчността, която се разгаряше. Идеята беше интересна - предприятията да бъдат приватизирани от всички български граждани, от своите колективи дори, защото се предполагаше, че това е начин те да бъдат спасени. Уви, надеждата се оказа напразна, защото възникващата олигархия вече беше подготвила различен план за България. И така се появи Иван Костов. Точния човек в точното време. Костов отпуши радикално процеса на приватизация и сътвори най-голямото престъпление на прехода, раните от което няма да зараснат още дълго време. Трябва ли да припомняме за култовия казус с авиокомпания "Балкан", ами с "Кремиковци", ами колко още предприятия бяха разпродадени на безценица и напълно унищожени. Костовизмът като торнадо помете основите на българската икономика. Днес Командирът се изживява като кисел пенсионер, а който събере сили да прехвърли политическите му мемоари няма да забележи дори и след от разкаяние. Именно приватизацията по костовистки създаде българската олигархия в нейния настоящ вид. Безогледното разпродаване на държавни активи позволи на кликата от влиятелни богаташи да се сдобие със собственост на безценица, а след това богатството лесно беше трансформирано и в политическо влияние. 6 милиарда са постъпили от приватизацията в държавната хазна, но реално са се стопили активи за 100 милиарда. Това, ако не е бандитизъм, тогава кое е?

Проблемът е, че всички правителства след това бяха хванати в отровната паяжина на това престъпление. Наследниците на Костов във властта юпитата от НДСВ набързо продадоха електроразпределителните дружества и БТК, Сергей Станишев не спря процеса, а Бойко Борисов е пряка издънка на костюмарчетата на царя. И заради това приватизацията стана огромният цирей на прехода, защото в нея бяха съчетани всички онези лоши неща, които направиха България най-бедната страна в Европейския съюз. Но тези, които днес рязвяват идеята за ревизия всъщност нямат интерес да променят статуквото. А ревизия ще означава точно това - пълен преглед на резултатите и търсене на отговорност от всички, които са изцапали ръцете си с кръв на местопрестъплението. Вероятно един ден ще доживеем и до такива времена, защото горчилката на прехода отдавна разяжда като киселина общественото съзнание. Но това няма как да бъде извършено от прислугата на олигархията, която продължава да замита след нея. Ще дойдат други времена и бандитизмът ще бъде разказан на висок глас. И тогава ще си припомним и вината на партия ГЕРБ, тези пилатовци, които мислят, че са си измили ръцете. Следите остават, казваше Павел Вежинов. 

Бойко Борисов тепърва ще има да го разбира.

Костов също.

Евтиният прокурорски трилър със СРС-ата и каскети

Влезте в произволна книжарница в България, отделете от безценното си време и се отбийте в секцията за трилъри. Ще попаднете на истинско цунами от заглавия, които съчетават политически интриги, властови машинации, опиянени от власт управници, изкусни конспирации, шпионски маневри и дългобедри смутителки на мъжките сънища. Не знам защо, но си мисля, че продажбите точно на този жанр напоследък са в криза, защото цялото необходимо трилър-удоволствие и адреналинова тръпка произволният жител на територията може да си го извлече просто като гледа новините по телевизията. Тънкото изкуство на ритането по кокалчетата, така характерно за развитите демокрации, у нас бе заменено с брутален политически кютек, ритници, удари в лицето и почти окопни военни действия. Заради това преди да кажем няколко думи по темата е добре накратко да нахвърляме фронтовата хронология, за да знаем кои елементи от битката да откроим.

Всичко започна с едно питане на главния прокурор Иван Гешев до Конституционния съд. Обвинител номер 1 като танк реши да атакува имунитета на президента и да поиска да му дадат дефиниция за "държавна измяна". На този етап мнозина почитатели на трилъри вече охкаха и възкликваха, предвкусвайки многоходова атака с невероятна дълбочина. Президентът Румен Радев обаче не се поддаде на провокацията, въпреки, че тя съвпадна с пресконференцията на която трябваше да отчете три години от своя мандат на "Дондуков" 2. Заради това екшънът се изостри, защото само ден след това на сайта на прокуратурата бяха пуснати СРС-ата на които предполагаемо е записан държавния глава. Казваме предполагаемо, защото темата с доказването на това чий глас се чува е изключително коварно. Преди време имахме кристално чист запис, станал национално известен със заглавието "Ало, Ваньо", а пък нито един оторизиран орган така и не потвърди, че на него се чува гласа на Бойко Борисов. Проблемът със СРС-ата на Радев обаче дойде от това, че те не показват абсолютно никаква незаконна, неетична и неморална дейност на президента. След като знаехме, че Гешев се интересува от "държавна измяна" като минимум очаквахме запис на телефонен разговор с генерал от ГРУ, който спуска тъмен план за хибридна атака срещу София. Вместо това чухме как шефа на ВВС обяснява, че от комисията за конфликт на интереси му искат цялата документация за назначаването на Деси Радева на работа. Толкова. На записа президентът се държи толкова скучно и последователно, че дори не настоява никакви документи да не бъдат давани. Досаден моралист! Точно тук Гешев стъпи накриво и се чу пропукването на леда, защото дори и в държава в тотална политическа деградация някои правила трябва да се следват. Прокуратурата е основен стожер на закона, една носещите греди на демокрацията. Ако обвинението започне да се държи като хулиган с каскет, който показва среден пръст на всички, тогава всички битки за бъдещето са напълно изгубени. А записи на СРС-ата просто не се пускат така. Вероятно поради тази причина само ден по-късно Гешев ревизира версията си и обяви, че това не са СРС-ата. Така или иначе обаче прокуратурата влезе в битка за която се оказа недостатъчно въоръжена, подготвена и емоционално стабилна. Обществената реакция не закъсня. За първи път видях леви и десни да излагат едни и същи възмущения в социалните мрежи. Осъзнаването на факта, че е подслушван президента - единственият различен глас във властта, веднага предидвика ледени търпки по гръбнака на хората, които са запазили здрав разум. Прокуратата трябва да е контрольор, а не участник в политическия процес, а се получи точно обратното. Най-лошото от всичко е, че отпечатъците на местопрестъплението водят директно до Бойко Борисов. Най-малкото, защото службата, която подслушва е под контрола на изпълнителната власт, тоест на някакво ниво премиерът най-малкото трябва да е кимнал, за да може слухтенето да продължи. Самият факт, че СРС-ата в които няма улика за престъпление не са унещожени ясно показва, че някъде там, където са антените и събирачите на папки и записи има голям проблем със закона. Второ - Конституцията ясно казва, че президентът може да бъде отстранен от длъжност единствено при държавна измяна, а дори и да приемем, че е назначил Деси Радева в нарушение на админстративните правила, това по никакъв начин не се вписа в определението. Изводът е очевиден - президентът е следен, подслушван, пресиран и щом от цялото му минало успяха да извадят единствено и само тази история, то той е най-близкото нещо до ангел, което познавам в този живот. Радев също не закъсня с реакцията. Той не се сниши, не притихна, каквато вероятно е била целта на поръчителите на атаката, а направи петминутно изявление с което разтърси нацията. Обяви, че сваля доверието си от правителството. Точно тук вече литературното въображение и на най-изпечение писател на трилъри вече щеше да е гръмнало от събития, но България както винаги е една крачка по-напред от всички останали по пътя към лудницата.

Ударът на президента се оказа доста комплексен и силен. Най-малкото след това екраните на всички телевизии бяха наводнени със звездобройците на придворната политология, които да повтарят как речта на Радев няма никакво значение, как самият президент няма значение, как той е от воден от злоба, глупост, страх, омраза и други подземни чувства. Ако думите не тежаха нямаше да има лакеи, които да ги оборват. Ако авторитета на президента беше без значение, едва ли някой щеше да каже и една дума по темата. Но вече толкова дни след изявлението му свалянето на доверие остава основна тема на медиите, както и в социалните мрежи. Което най-малкото подсказва, че президентът издълба една сериозна морална линия в сърцевината на политическия живот, а това издава, че цялата 2020 година ще мине под знака на кризисните процеси. Тази морална линия е така ярка и пламтяща, че всеки опит да бъде заобиколена, омаловажена или подмината е обречен да рухне като прогнила къща. Не напразно опитът на депутати от ГЕРБ да заговорят за импийчмънт веднага бяха потушени и официално смазани. Защото отстраняването на президента е много мощно оръжие, но то по-често гръмва в ръцете на тези, които го използват. Планът за похитяването на президента се провали. Идеята беше Румен Радев да бъде заплашен и държан в страх. Това целяха всички въпроси до КС и неясни намеци по медиите. Импийчмънтът никога не е бил на дневен ред, защото този, които подпали такъв пожар, първи ще изгори в него. Заради това смятам, че речта на държавния глава не беше безсмислен или прибързан ход. Това беше най-ясния знак за провал на политическия рекет, за това, че "Дондуков" 2 ще продължава да бъде истинска цитадела на демокрацията и няма да се превърне в придатък на управленската паяжина, която изсмуква страната. Институционалната битка у нас днес е много повече отколкото личен двубой или сблъсък на два тежки характера, както се опитва да изкара всичко придворната шаманология. Това са две визии за развитие на България. Едната води към още повече безвремие, към пълно тържество на медийната пушилка и спецефекти, към безкрайно думкана на барабаните на безсмисления триумф на фона на планини от отпадъци и най-мръсния въздух в Европа. Другата е да дадем отпор на тези процеси и всички, които искат промяна да се обединят в едно мощно демократично усилие. Точно заради това големият въпрос не е дали ще има предсрочни избори, защото вотът сам по себе си няма да бъде решение на проблемите. Преди него трябва да се види, че готовността за промяна е налице и, че българският народ иска да излезе от тази книжарница за евтини трилъри в която го превърнаха. Всъщност 2020 година започна по начин по който нито един анализатор не успя да предскаже. След победите на ГЕРБ на местните и европейските избори мнозина изпаднаха в мозъчна летаргия предсказвайки пълен мандат и спокойно време до финала на правителството. Оказа се точно обратното. А това е най-добрата възможна новина в държава, която превърнаха в сметището на ЕС, в рая на стабилността и в блато на безвремието. С други думи атмосферата на трилър си заслужава, ако ни доведе до хепиенд. 

Новият голям брат и политическите лакеи

Уверенията на американската посланичка Херо Мустафа, че САЩ гръмко ще обяват българско длъжностно лице, уличено в корупция предизвикаха такъв обществен трепет, какъвто вероятно са получавали членовете на Политбюро на БКП при крупна доставка на петрол по времето на Леонид Брежнев. Всички започнаха да гадаят кого ще ударят братята американция. Някои предполагаха, че червената точка вече е насочена към десетката на Делян Пеевски. Други залагаха по-смело и твърдяха, че наред е отстрелът на Христо Ковачки. А най-големите фантазьори бяха убедени, че този път САЩ ще ударят с юмрук по масата и ще изобличат финансовият изверг Владислав Горанов в тотална корупция, морална деградация и пълен политически фалит. Доверието в САЩ изведнъж рязко се повиши, запрехвърчаха любовни искри и дори се заговори за вечна дружба. Заради това обявяването на името на абсолютно неизвестния съдия Андон Миталов имаше ефекта на много кофти махмурлук. Никой не беше чувал за този магистрат. Хората очакваха ядрен взрив, а получиха нещо като звук от китайска пиратка. Или като гръм от черешовото топче от романа "Под игото", който Вазов гениално беше сравнил със "звук от нецензурния канал на Боримечката". Оказа се, че американците не дават пет пари за автентичната битка с корупцията у нас, а като геополитически хищници преследват своя собствен интерес. Отнесе го не кой да е, а съдията, който е подписал разрешението на лидера на Национално движение "Русофили" Николай Малинов да отиде в Москва, за да получи орден от Путин. Убеден съм, че 98 на сто от населението у нас си представяше разкритието по съвсем друг начин. Всички чакаха указания, инструкции и посока на действия все едно сме се върнали във времената на СССР. И само за два дни надеждата рухна покосена, очакванията се спаружиха като ГМО-продукт, а надеждата изгасна като кибритена клечка в зимна буря. Единствено политическият елит се разтревожи като блато в което някой гази с ботуиши и веднага заваляха клетви за вярно, стресирани коментари и лакейско верноподаничество. Разбира се, тази нелека задача срещна едно основно интелектуално препятствие. Как, как да изкараш едно такова подозрително геополитическо посочване като израз на висша мъдрост и вечна дружба? Наблюдаването на плонжовете се превърна в известно мазохистично удоволствие. Лично за мен фаворитът в класацията е депутатът от ГЕРБ Маноил Манев, който в един сутрешен блок, събирайки целия си интелектуален багаж обяви: "Посочването в посока на съда е посочване в посока на там, където някаква неща се случват". Тоест - всяка крива успоредна на САЩ всъщност е права, ако перифразираме стария соцвиц. Щом го казват Щатите - това е израз на мъдрост, тайно знание, висша етика и непоколебима автентичност. Фактът, че посланието на американците е написано във всички традиции на дипломатическата гъвкавост и условност не притесни никого. Големият брат се е сетил за нас, значи ние трябва да се престараем мащабно, за да покажем, че всичко, което идва зад океана у нас получава статут на библейска заповед и църковен канон. Правосъдният министър Данаил Кирилов също реши да изпревари събитията с една обиколка и съобщи, че ще предложи на ВСС да уволни съдия Миталов. Ироничното е, че в България никой така и не разбра каква е доказателствената база на американците. Те така и не разкриха въз основа на какви доказателства обвиняват магистрата. Това обаче не притесни управляващите у нас. Върху нещастния съдия се стовариха гневни статии, драматични коментари, яростни обвинения и журналистически преследвания. В един от журналистическите репортажи видях как преследват Миталов, за да го питат дали наистина е корумпиран, малко преди той да си хване такси. Никой не се поинтересува и защо в тази хайка бяха замесени неговата съпруга и дъщеря и с какво са се провинили и те в очите на американците.

Има един основен признак за истински суверинитет на една държава - самата тя да взима решения за собственото си бъдеще и бъдещето на своите граждани. И тези решения трябва да са обосновани, подплатени с фактология и на базата на ясни правила. Нищо от това обаче не важи по аферата "Миталов". Оказа се, че нашите правораздавателни органи нямат данни той да е замесен в корупция, а американците така и не благоволиха да покажат какво точно имат срещу него, ако наистина разполагат с крупни данни и безкомпромисни доказателства. И така - един човек беше разпънат на медийната голгота само, защото една чужда държава реши, че той е действал срещу нейните интереси. А интересът тук е само един. И той не е битка с корупцията, не е усилие за прочистване на политическия климат на България - той е да бъдат предупредени много ясно всички, които си позволяват нахалството да не считат Русия за основен враг. Заради изявлението на американците станахме свидетели на чудо. Данаил Кирилов и Лозан Панов се оказаха в един отбор, макар и в известна конкуренция кой повече ще се хареса на САЩ, за да бъде похвален в следващата грама на Херо Мустафа.

Тази атмосфера, колкото и да си затваряме очите, показва, че за 30 години ситуацията у нас принципно не мръднала особено много напред. Преди България беше посочвана като най-верния сателит на СССР, а днес битката е да минем за най-послушната държава в братската прегръдка до посиняване на Съединените щати. Всъщност проблемът не е в САЩ. Те имат абсолютното право да преследват неотклонно своите интереси и да ги налагат безмилостно, където и както се налага. Въпросът опира до действията на българските управници, които във всеки един момент вместо да се борят за нашите собствени интереси, приемат всички искания на САЩ и ги превръщат в политически закон. Точно по същия начин България плати баснословна цена за 9 трошки от стар модел F-16, който съществува само на хартия, вместо както Полша или Гърция да се уреди евтино за самолети от последен модел. Това е възможно най-слугинския начин за съществуване и точно той поражда масово гневните чувства на българите. Американците едва ли си дават сметка, но фактът, че те заемат нишата на СССР преди по никакъв начин не помага на техните каузи. Да не говорим за основната разлика - СССР имаше принципно различна политика по отношение на перифериите. Съветският съюз изсипваше неимоверни средства в тяхното развитие, защото те бяха витрината на модела. Точно това направи възможно например в София стандартът на живот да бъде по-висок отколкото в Москва. Можете ли да си представите същото в наши дни обаче? Тук да се живее по-добре отколкото във Вашингтон. Това няма как да се случи с елити, които превиват гръбнак пред всеки американски посланик. Дори гушканията на Борисов и Херо Мустафа не могат да променят този модел на действие. Случаят със съдия Миталов го показа безпощадно ясно. България е пленник на чужди политически интереси. Съвсем не се опитвам да оправдая посочения магистрат. Но пък и е адски дразнещо някой да посочва един човек с пръст, без да приложи грам доказателство. И вместо доказателства да бъдат изискани, тук настава една атмосфера на всеобщо преклонение пред чуждите заповеди. Това е лабиринтът на изгубените в който не спираме да се лутаме от един век насам. Вечно заложници на чужди интереси, винаги пленници на различни геополитически усмирителни ризи. Никога не съм смятал, че Доналд Тръмп прилича на Леонид Брежнев, но с оглед на последните събития започвам да виждам известна прилика между тях.