Вирусът, паниката и нещастната България

Винаги съм си мислил, че холивудските филми имат изопачена представа за човешките реакции в ситуация на криза. Вероятно наивно съм си представял, че хората могат да запазят здрав разум, да отсеят истината от лъжата и да не позволяват първичните страсти да ги водят към пълния хаос. Резултатът обаче е едно на нула за Холивуд срещу мен. Убедих се в това наскоро, когато видях как в една голяма търговска верига щандът за тестените изделия беше опоскан напълно, а щандът с консервите беше празен като съветски магазин по времето на Брежнев. И всичко това заради заплахата от коронавирус, която дойде от далечен Китай. Заболяване, което най-вероятно ще се появи в България, но в момента в който пиша този текст няма нито един потвърден случай на наша територия. Което не попречи на хората да се презапасяват, а обществената паника да набира скорост. Всъщност едва ли някой може да обвини паникьосаните. Да живееш в България - това е достатъчен повод да изпаднеш в ужас. Особено на фона на новините от други страни. В Китай например успяха да вдигнат изцяло нова болница за 10 дни. Веднага след това започнаха втора. Всички ресурси на мощната икономика бяха насочени към справянето с проблема - карантината на хора, тестове за хващане на заболяването, медицинска помощ, термокамерите по летищата, засилен контрол на границите, качествени научни изследвания по проблема. Можем ли да видим това у нас? Всички знаем какво е състоянието на здравната ни система. Болниците, които се задъхват и буквално умират, липса на подготвен персонал, граници, пробити като френско сирене, липсата на реални възможности за установяване на болни пътници, които кацат на летище "София" и водна криза в ситуация в която много световни специалисти постоянно повтарят, че личната хигиена е един от най-сигурните начини за превенция. Изобщо - това е като коктейл "Молотов" за съзнанието. На този фон дори ми се струва, че паниката все пак се задържа в някакви прилични граници. Животът в България често е повод за ужасени викове, а животът в България в ситуация на криза вероятно предизвиква пълен колапс на съзнанието.

Преди обаче да продължим с българските драми, нека да се опитаме да кажем няколко трезви думи. Всъщност медийната оптика върху коронавируса го превърна в глобална заплаха. Задълбочавенето върху истинските факти показва, че смъртността от този вирус съвсем не е толкова голяма, че да хвърли планетата в паника. Нещо повече, както много специалисти посочиха вероятно от банален грип тази година ще починат много повече хора отколкото от коронавирус. Но журналистите са влюбени в сензационните заглавия, телевизиите обичат да показват хора, облечени в бели защитни костюми, които обикалят улицита на някой град и така си имаме началото на световна истерия по проблема. Започва и едно нашествие на експерти, които от всеки екран обясняват сложния процес по изработването на ваксина и всички трудности пред които е изправена научната мисъл. Но разбира се - сатанинската машина не спира дотук. Междувременно социалните мрежи се изпълват с теории - короновирусът е биологично оръжие, което е излязло от контрол, коронивирусът има извънземен произход, коронавирусът е пуснат от световното правителство, за да намали драстично човешката популация, коронавирусът е бил предсказан още от Ванга и така нататък. Резултатът от такава комбинация няма как да не е панически. В епохата на постоянното информационно надрусване хората не станаха по-свободни, напротив - станаха много по-манипулируеми, защото медийнта свръхдоза буквално парализира съзнанието и го отучва да мисли. Този информационен адреналин просто подлудява хората. Според мнозина дори създаването на паника е съвсем умишлено. И не, зад създаването й няма конспиративни планове, а съвсем банална алчност. Просто, който първи изкара ваксина на пазара ще направи милиарди. Ще се ваксинират всички, за да не станат жертви на мистериозното заболяване. Този филм вече сме го виждали поне два пъти досега и очевидно той е основополагаща част от глобалния капитализъм в който се пържим всички.

В България обаче основите на панически светоглед са повече от основателни. Само вижте как реагира властта на глобалната заплаха. Още в първото си изявление по темата министърът на здравеопазването Кирил Ананиев възмути цяла България - той каза, че периодът на карантината при която пациентът трябва да си стои вкъщи ще е за сметка на отпуската, платена или неплатена. Наложи се дори управляващата партия спешно да изразява несъгласие със своя министър, защото социалните брожения около това изявление заплашваха да излязат извън контрол. Въпреки това обаче в темата се включи и премиерът Бойко Борисов, който обяви, че държавата може да поеме болничните, но имало опасност това да взриви системите на НОИ. Отвъд баналната политическа разправия точно този публичен спор показва само едно - България няма план за действия в криза, държавата изобщо не е разигравала такъв хипотетичен сценарий и се движи в пълна мъгла по темата. После трябва да се сърдим на хората, че изкупуват стоките от първа необходимост ли? Всъщност именно в окото на бурята става ясно колко се е обезсмислила България като държавно управление, а това води след себе си автентично недоверие към нейните способности да се справи с криза, която задъхва и най-мощните икономики на света. В този смисъл опразването на рафтове е много малка цена за успокояване на напрежението. Коронавирусът може да не е смъртна присъда, но всички знаем, че нахлуе ли в България почти няма система, която да издържи. В този смисъл няма лошо да си добре запасен. Както се пошегува някой във фейсбук - нашият коронавирус нахлу преди 10 години и още не можем да се отървем от него. Казват, че не този проблем не трябвало да се политизира. 

Но поне можем да се пошегуваме с него, нали?