Леко ми идва нанагорно от купищата клишета, които бяха
изсипани във връзка с пандемията от коронавирус, която парализира държавата, а
и целия свят. Наслушах се на дълбокомислени глупости, откровено истеризиране,
замаскирана некомпетентност и помпозна фразеология.
"Светът вече няма да бъде същия" - това звучи
сякаш е писано от буен фен на Веселин Маринов.
"Купонът свърши" - подобен проблясък все едно е
роден от Азис в меланхоличната му фаза.
"Трябва напълно да реорганизираме живота си" -
това е банален терепевт на гневни двойки ще измисли как да го каже по-добре.
Което не означава, че в тези клишета няма истина.
Напротив. Клишетата обикновено са триумф на истината. Една криза винаги ни дава
възможност да преоценим токсичните глупости в които сме вярвали или
непоклатимостта на алчността и идиотщината, които сме възприемали като
незаобиколими и вечни. Заради това искам
да видя как след тази пандемия някой отново ще ми повтори без да е изпил
две бутилки с водка, че държавата е лош стопанин. Нали с този радиоактивен
отпадък ни заливаха съзнанията цели десетилетия. Защото частният стопанин го
видяхме - дарява апаратура, ама имал условия: първо да се лекуват неговите
служители. Този бизнесмен Ивайло Пенчев отдавна е любим герой на медиите, които
ни обичат да възхвалят местните предприемачи, но човекът си беше тиктакаща
бомба от самото начало. Попаднах на негови разсъждения във фейсбук как
икономиките, които се отърват от възрастните хора буквално ще се изкъртят от
растеж и просперитет. Типичен частен стопанин. Интересува го само печалбата.
Хората са досадната пречка пред уголемяването на печалбите, защото истерично
настояват за по-високи заплати, пенсии и социални осигуровки. Мърльовци,
разбираш ли. Лузъри...
Но като си говорим за това не видях и частните болници, които
се захранват от нашите данъци и държавния ресурс, да горят от ентусиазъм да
бъдат на първа линия в битката с коронавируса. Оказа се, че когато жегата дойде
зад ъгъла, ако държава няма, то и спасение няма. Това май го проумяха дори зад
океана, където при най-пазарното здравеопазване на земята, започнаха да
осигуряват безплатни тестове за хората и платени болнични. Ние обичаме да
хвалим Джеф Безос, да славословим Илон Мъск или да изкарваме Стив Джобс
философски гений, ама когато кризата дойде никой не се обърна към тях да търси
помощ, а започнаха да гледат дали има държава. Хората започнаха да се питат
защо държавите им не са в състояние или се справят мъчно с голямата криза.
Никой не се опита да отиде при милиардерите на помощ, а търсеха държавата.
И едва сега, в окото на бурята, вече виждаме какво
политическо престъпление беше разграждането на социалната държава с тъпите,
безсмислени и идиотски аргументи, че била прекалено скъпа. О, да, и беше
красиво да я рушим. Много хора станаха противно богати. Ама сега, в ситуация на
такава криза, всичко това си го платихме с лихвите. С работещи социални
системи, с реално обществено здравеопазване всички държави щяха да минат далеч
по-бързо и безопасно през тази криза.
Социалната държава била скъпа?
А сега евтино ли ще бъде?
Целият свят ще трябва да плати свръхсолена цена, за да
разбере, че социалната държава е буферът, който ни пазеше от такива големи
кризи. Междудругото - тя възникна след като планетата направи мащабен опит да
се самоунищожи по време на 2-рата световна война. Така че вече нищо няма да е
същото, о, да, свръхбогатите ще направят всичко възможно да запазят статуквото
такова, каквото е днес, но тези, които трябваше да бъдат под карантина,
оставени без работа, пари и нормален живот е добре да си спомнят какво
преживяха, когато отиват на избори или пък замислят други политически
операции...:)))))
No comments:
Post a Comment