Все по-интересни, екзотични и леко отчаяни стават
действията на Националния оперативен щаб за блокиране на цялата държава.
Буквално в почивните дни за разходки беше отрязана и Витоша, с полиция
изпразниха градските паркове, а това на фона на затворените магазини,
книжарници, кафенета допълнително придаде на разхождащите се статус на
политически дисиденти. Виждаме, че всички държави в Европа прибягват до
драконовски мерки за ограничаване на социалните контакти, за да спрат
смъртоносния ход на коронавируса и, че целият свят буквално е поставен на
колене от този коварен враг, който се придвижда бързо и ефикасно по цялата
планета. В България обаче опитите на българите да запазят привидността на
нормален живот и желанието на много хора точно сега, точно в карантина да
излязат на разходка не е продиктувана от безгрижност, налудничаво бохемство и
безкрайно желание за лек и ефирен живот. Нито е пък е пренбрежение към здравето
на другите хора или анархистично желание за колективно самоубийство. В
желанието на българите да не спазват ограниченията, да излизат, да се разхождат
и да атакуват планините има нещо друго, нещо много по-дълбинно, нещо много
по-психологическо, за което, уви, Оперативния щаб няма как да да е отговорен.
Отговорите трябва да ги дава правителството. Заради това блокадите на
градовете, КППТ-ата на изходите едва ли ще успеят да блокират цялата страна по
начина по който вирусолозите си представят.
В Италия, виждаме по телевизията, карантината се спазва
безотказно. Вярно е, страната пострада много от коварното заболяване, но ако се
прехвърлим през техните граници ще видим, че и във Франция, Испания, Германия
изолацията работи много по-добре отколкото у нас. И заради това трябва да си
отговорим на въпроса - защо е така? Какво е различното в България? И тук
дълбинните упражнения по инфантилна народопсихология просто няма да работят.
Тях ще ги оставим за градските либерали и вегани, които от комфорта на диваните
си днес имат нов любим спорт - да хейтят всички, които са си позволили да си
подадат носа навън. Разликата, чисто по-марксистки, е икономическа. Както
винаги икономиката е основният двигател на политическите, а дори и на
психологическите процеси. Всички европейски страни заедно с обявяването на
карантина обявиха и мощни, дори мащабни икономически пакети в подпомагане на
семействата, дребния и среден бизнес. Мерките са истински букет - отлагане на
вноски по кредити, мораториум върху сметките за тока, помощ за фирмите да не
уволняват работници, ваучери за бавачки за работещи родители, които няма на
кого да си оставят децата. Пълно съзвездие от реални мерки. Когато човек усети,
че държавата му стои зад гърба, когато вижда, че тя ще направи всичко възможно
да му помогне не само в епидемичната, но и в икономическата ситуация, тогава
той няма чак толкова причини да не бъде спокоен. Остава му само да следва
предписанията и да разчита на най-доброто. Все пак намесата на държавата е
гарантирала най-важното - че последствията от карантината няма да се върнат
като икономическо цунами, което ще повлече останалия му живот.
Заради това връзката между правителството и Оперативния
щаб трябва да е като на добро ченге - лошо ченге. Оперативния щаб изпразва
улиците и буквално блокира държавата, а правителството казва - потърпете малко,
но после ще помогнем и никой няма да усети пълния удар. Точно това липсва в
България. Законът за спешните мерки по време на извънредно положение се оказа
пълен с репресивни мерки - изкарваме армията на улицата като й даваме
полицейски правомощия, почваме да следим всички заразени през телефоните, а
най-накрая ще вкарваме до три години в затвора и всеки, който дава
"невярна информация" за заразата, каквото й да означава това.
Потърсете в този закон някакви автентични социални мерки и няма да намерите.
Единствено намерението на държавата да дава 60 на сто от заплатата на
работници, които фирмите иначе биха съкратили, за да помогне на тези компании
да съхранят трудовата си сила. Но никъде няма подкрепа на домакинствата, на
малките бизнеси. Сметките за тока продължават да си текат. Вноските по кредите
също. Държавата в най-кризисния миг се направи на умряла. Вместо икономически
пакет от мерки почнахме през ден да чуваме тиради на Бойко Борисов, който се
опита да направи най-елементарния магьоснически трик - да обяви, че за един
месец са се стопили 5 милиарда лева. Защото май епидемията разкри, че фискалния
резерв, тази медийна брошка на управлението на Борисов е напълно празен и
всички фойерверки за неговия размер са били лъжа. И така България се оказа
страна в която не бе предложен никакъв социален пакет. Абсолютно никакъв. И
тази липса бе заместена с моралистично лекции и постоянно четене на конско, че
трябва да си стоим вкъщи. Само, че как да те свърти вкъщи като икономическите
проблеми се трупат, сметките идват като проклятие, а финансите на държавата
никакви ги няма. Как да си останеш вкъщи спокоен за карантината като не знаеш с
какво ще нахраниш семейството си следващия месец и изобщо ще имаш ли работа и
препитание?
Точно заради това много българи припознаха като свои
собствени мисли част от мотивите на президента Румен Радев да наложи вето върху
спорния закон. И точно тук държавата в лицето на Бойко Борисов реагира
панически, реагира истерично, реагира така маниакално, че веднага се изясни
колко е прав държавния глава. Всички придворни медии и купени журналисти като
един блъвнаха отрова срещу Румен Радев изкараха го вманиачен политически
психопат, който не мисли за здравето на своя народ. А всъщност президента
демонстрира точно обратното - никоя битка наистина не е спечелена със страх. И
няма как, дори и в окото на бурята да кажеш подобно на Владислав Горанов:
"Сега не е време да говорим за демокрация". Битката е с вирус, а не
със свободата като такава. Само, че мътният поток на безсилието, невзрачността
и политическата подлост с която се е обградила властта днес вече работи срещу
нея. Хората излизат навън, защото не вярват на нищо, което идва от устата на
Бойко Борисов. Хората не ги свърта вкъщи, защото не вярват в добро бъдеще в
държава, която той ръководи. Ето заради това България не може да бъде блокирана.
Защото никой не знае какво го чака, когато епидемията свърши. Никой не е наясно
дали онова състояние няма да е истинския кошмар на България. То заради това
тези вечно презрени социалисти, така мразени и хулени, толкова настояваха в
закона да има записани мерки срещу спекулата. Днес пазарните муджехидини и
едрия бизнес вият като върколаци срещу поправката, но реално това се оказа
единствената мярка в полза на хората. Бойко Борисов веднага се отърва от нея.
Е, как да си стоиш вкъщи като гледаш в какво се е превърнала страната?
No comments:
Post a Comment