Виртуален живот в карантина и извънредно положение

Eдва ли някога през живота си генерал Венцеслав Мутафчийски е подозирал, че ще стане герой на толкова много мемета и че завинаги ще се обезсмърти във виртуалното несъзнавано на българския фейсбук. Бъзиците с него станаха толкова много, че могат да бъдат обобщени в отделна книга. Моето любимо меме е следното - отгоре снимка на Васко Кръпката, който пее: "Комунизмът си отива", а отдолу генералът, който строго казва: "Никъде няма да ходи". Видях, че градското дясно има лек интелектуален проблем с тази снимка и изпадна в класическото си шизофренно разделение как да я приеме - дали като свеж бъзик със ситуацията на извънредно положение или като подъл комунистически заговор, който им съобщава какви са народните настроения и как следващата революция вече тропа на вратата, нетърпелива да влезе из тези краища.

Започваме с веселото, защото се надяваме, че един ден именно то ще остане като спомен за тези депресивни дни, когато един вирус постави на колене буквално целия свят и из основи преобърна всичко онова, което приемахме за даденост. Но в България както винаги ситуацията се отличаваше с още по-висока степен на социална интензивност и фейсбук-дисиденство. Въпреки извънредното положение, затварянето на театри, кина, молове, ресторанти и кафенета броят на заразените с коронавирус трайно продължи да се покачва и до то степен, че ген. Мутафчийски да поиска блокада на Банско, а след това и на всички градове у нас. В краищата на София цъфнаха КПП-та, които да ограничават движението. "Въведоха извънредно положение, а сега вече връщат и жителството", изстена като в махмурлук либерален познат в социалните мрежи и, странно, никой не разпозна в думите му шега. Очевидно, когато навън върлува шантав вирус всички вицове вече могат да бъдат взети насериозно. Оказа се обаче, че българинът е дисидент по природа. Взимаш му ресторантите, той изпълва парковете. Пускаш полиция да го гони от пейките, той отива на Витоша. Заради това в края на миналия уикенд униформените завардиха и подстъпите към прекрасната планина, защото генералът се възмути, че в събота тя е била пълна все едно на нея е имало събор. И ако човек се зачете из мненията във фейсбук (това остана единственото функциониращо колективно пространство) ще види, че те преливат от възмущение срещу всички, които не си седят вкъщи. Прочетох толкова разтърсващи есета, написани с такава морална патетика, страст и епитети, че направо ми идваше да се самобичувам. Проблемът, както винаги е, че майсторите на разтърсващи статуси и призивира изпускат най-важното. Повече от половината българи просто няма как да останат в карантина, защото не работят някакви фенси-професии, които ти позволяват да си стоиш на дивана и да раждаш безкрайни умотворения на света. Да, лекарите са на първа линия в битката с болестта, но нима продавачките в магазините също не са герои. Работата им е опасна, защото е свързана с постоянен контакт с хората, а дори и фейсбук-либералите им се налагаше да излизат, за да си купят храна. А какво да кажем за тези във фабриките, за тези, които трябва да приготвят храната, за таксиджиите и всички останали, които имат семейства, а тези семейства трябва да бъдат издържани? Защото има една основна разлика между България и останалите европейски страни. Там, зад граница въведоха зловещи рестрикции и забрани, но всички правителства до едно веднага размахаха и морковът. Бяха обявени мащабни социални пакети, помощ към домакинствата, мораториум за сметките за тока, ваучери за бавачки за работещи родители, отлагане на вноските по кредитите. В такава ситуация е по-лесно да се оттеглиш от социалния живот в карантина. Друго е да се съобразиш с изискванията на държавата, когато знаеш, че тази държава ти стои зад гърба.

В България се случи обратното. Законът за спешните мерки по време на извънредно положение буквално прекали с репресиите и конското. Вместо икономически пакети за социална помощ на тези, които първи ще усетят труса с короновируса в текстовете на закона се появиха текстове за това, че армията ще патрулира по улиците и ще получи буквално полицейски функции. Нещо повече - законодателите записаха, че поставените под карантина ще бъдат преследвани включително и чрез проследяване на мобилните им телефони. Наясно съм, че заплахата е голяма, но да третираме заразоносители като терористи идва малко в повече, нали така? Според мен заради това една голяма част от българите се юрнаха да излизат навън по време на карантина и извънредно положение. Това не е опит за танц върху живота на другите, а чисто психологически механизъм с който да се самоубедиш, че животът ще продължи както преди. Уви, без да има правителство на място това едва ли е възможно. Броят на регистрираните безработни започна да скача, защото много от дребните и средни бизнеси буквално започнаха да гълтат вода. Принудителната карантина беше като удар в слабините за тях. А ако се разровите като водолази из речите на министър-председателя и на финансовия министър почти е сигурно, че няма да откриете нито една реална социална мярка в полза на обикновените хора. Основната от тях, обявена гръмко и вкарана в закон в последния момент, че държавата ще поема 60 на сто от заплатите на работници, които фирмите биха съкратили, за да могат да бъдат запазени, е като въздушен замък. Много от малките работодатели едва ли ще успеят да съберат средства за 40-те процента, които зависят от тях, така че даже няма да кандидастват за подобна мярка. И така изведнъж положението у нас започна да става мрачно, защото се виждаше само размаханата тояга без нито едно морковче, което поне малко да разведри ситуацията. Вероятно точно заради това наложенето от президента Румен Радев вето върху закона за мерките буквално подпали и взриви Бойко Борисов. Наложи се той да свиква спешен брифинг, който продължи час и нещо в един толкова екстремен поток на съзнанието, че се наложи да го гледам два пъти, за да се самоубедя, че не сънувам. Бойко Борисов е народен артист, той би се лишил от скучна, но работеща идея в името на големия лаф, на политическата буфонада. Заради това напълно разбирам откъсването му от баналната реалност и потапянето му в реката на големите измислици. Мен лично ме впечатлиха разказите за това как през 1997 година човекът в голямата криза е търсил "Хумана" за дъщеря си, но кризата на проклетите комунисти е направила това непосилно занимание. Проблемът е, че дъщерята на Борисов е родена през 1983 година и през 97-ма вече е била на 14 година, тоест историята с "Хуманата" е поетична инвенция, разпалена фантазия на истински политически поет. Заради подобна пиротехника мнозина пропуснаха да видят нещо ключово. Борисов яростно наплю президента, ожали се, че все едно е говорил с друг човек, но буквално прие всички критики на "Дондуков" 2. След това в парламента депутатите му макар и със скърцане на зъби също се съобразиха с ветото. Което показва, че мътния поток от епитети изсипан по президента всъщност цели да прикрие факта, че ГЕРБ нямат представа как да действат в тази криза. Най-малкото изведнъж всичките им поводи за успехи се оказаха медийни балони. В средата на февруари обявяваха, че бюджетът е на плюс с 1,5 милиарда лева, а в разгара на кризата Борисов каза, че вече е с 3 милиарда назад. Някъде безвъзвратно и изведнъж се стопиха 5 милиарда лева. Вероятно това обяснява пълната липса на социални мерки и пакети. Всъщност законът, който ГЕРБ приеха щеше е да само една безкрайна кубинка, ако не беше предложението на БСП за борба със спекулата. Да, вероятно не е било най-доброто и в нормална парламентарна среда то щеше да бъде прецизирано, но всъщност идеята на левицата беше единствената, която се опитва не само да реагира на кризата, а да спре бъдещи процеси, които се задават неумолимо като брифинг на ген. Мутафчийски. Цялата медийна фабрика беше пусната на пълни обороти, за да разкъртва БСП, но ще си говорим за спекулата след някой и друг месец.

С други думи оказа се, че животът под карантина продължава със същата интензивност както преди. Сега народът се виртуализира и напълно се смахна с опитите си да проумее този свят, който така прелестно започна да се изплъзва от контрол. Нашествието на досаден спам е един от начините да видим как тази симптоматика се изостря. Само в рамките на един ден от 63 души получих едно и също съобщение - как вечерта след 23 часа трябва всички да си останем вкъщи, защото 5 хеликоптера щели да пръскат дезинфектант срещу короновируса. Не издържах и избухах във фейсбук: "Откъде, по дяволите, ще вземе 5 хеликоптера държава, която на военен парад едвам успява да извади само три...". Много хора не разбраха шегата ми и заради това реших да спра с хумора и най-накрая да се опитам да дочета "Вълшебната планина" на Томас Ман. Започнах я отначало и четенето ми тръгна. Има си и плюсове да си в карантина, по дяволите.